Шейтаните от тавана на гара Хитрино*

Шейтаните от тавана на гара Хитрино*
В памет на жертвите от Хитрино.
Знаете ли…? Аз знам къде живеят Шейтаните! Живеят в Шейтанджък! Защо иначе би се наричало така селото? Каза ми го дядо… И тати го потвърди. Шейтанджък е Хитрино. Прекръстили са го на Хитрино, а би трябвало на Дяволово. Навярно не са искали да се нарича Дяволово, но онези – Шейтаните, са останали там.
Като малък не исках да ходя в Хитрино.
Заради Шейтаните. Моето село е на няколко километра на запад. Виждат се силозите, а също и светлините вечер. Братовчедка ми твърдеше че това са комините на къщите на Шейтаните. После, като отидох там, Шейтани не видях, но никога не пусках ръката на мама или тати. Доста често ги настъпвах и по краката. Имаше пазар в неделя. И сега има… Оглеждах се наоколо, но се виждаха само хора.
– Дядо, Шейтаните, тука ли живеят? – питах и дядо, посочвайки мелницата. Натоварваше дядо каручката с чували жито и цял ден чакахме ред. После се прибирахме с чували пълни с брашно.
– Може да са навсякъде, моето момче – отвръщаше по някое време той – Може да са и тук…, може да са и там. Шейтани са това.
Но от това не ми ставаше по-спокойно. Дядо постоянно обикаляше някъде, а аз стоях сгушен до магаренцето. Нека да посмеят да дойдат Шейтаните! Знаете ли колко силно беше то?
И до силозите стигнах. И там нямаше Шейтани. Не бяха и комини.
– То, сега хората са Шейтани. Няма нужда от други – изричаше друг път дядо.
Тогава почвах да се взирам в лицата на хората, но отново не ги виждах. Сигурен бях че умеят да си променят облика. Стоях си така и изведнъж поглеждах лицето на някого. За да го изненадам… За да няма време да приеме човешки облик. Докато не ги гледаше никой едва ли изглеждаха като хора. Но отново не видях Шейтани. Всички изглеждаха хора, досущ като нас.
После не останаха и хора. Натовариха ги на конски вагони и поеха на юг. Тогава изведнъж разбрах. Шейтаните живееха на гарата. Те натовариха хората на вагоните. Виждах червените им очи да се взират в мен от тавана на гарата. И милиционерът Гошо ги виждаше. Затова плачеше след всеки влак.
– Не искам да минаваме през Шейтанджък – разплакваше се всяко лято и племенникът ми, като идваше на гости от Истанбул. Сестра ми също беше заминала с конския вагон. Както и мама и тати. Останах само аз… Сам… Близо до Шейтаните от тавана на гарата на Хитрино. Племенникът ми също усещаше Шейтаните. Като мен… Настъпваше ме и по краката.
Като пораснах чак разбрах какво е искал да каже дядо. Но той беше се поминал отдавна… Затова не можах да му благодаря, че ме предупреди за Шейтаните. Но на тати благодарих…
Шейтаните наистина са около нас. Вече ги различавах съвсем ясно. Огледайте се, някой от тях може да е седнал и до вас в момента. Имаше и такива, които владееха лицето си перфектно, но душите им ги издаваха. Душите на Шейтаните винаги се усещат. Идваше ден и захвърляха човешката маска, надянали на лицето си. Срещаха се и такива, които бяха усвоили мимикрията до съвършенство. Обичах ги дори. Внимавайте, най-красивите Шейтани са най-жестоки. Естествено, да не са хора!
Наскоро отидох до гарата на Хитрино. Качих се на тавана. Исках да разбера, защо има толкова много Шейтани навсякъде вече? Знаете ли…? Нямаше ги там. Но леговищата им се виждаха ясно. И следите им личаха. Затова има много Шейтани вече. Защото са сред нас. Повече не се крият.
Толкова ли нямаше друго място, където да гръмне този влак? А то точно пред гарата. Не на мене тия. Тяхна работа е…! На Шейтаните! Както натовариха хората на конските вагони.
Никъде на друго място няма сграда с толкова болка, стаена в нея. Там, на гарата на Хитрино,  плака целият Делиорман. Някои по много пъти. Плаках и аз. Шейтаните ми се присмиваха от тавана на гарата. Затова им светеха очите така. Присмиваха се и на милиционера Гошо. Изпразниха целия Делиорман. Не оставиха нито турчин, нито пък българин. Не издържа на болката гарата… На болката на Делиормана. Затова гръмна… и литна във въздуха. На хората не им стана нищо. Гарата не издържа на болката, но хората издържаха. Много от тях и се присмиваха… После разбрах, че са били и те Шейтани.
Да свършва вече тази агония. Шейтаните няма да спрат да товарят хора по конските вагони. Те ще продължат. Ще товарят и по автобуси, по самолети… Ако се наложи, ще прекарат железопътни линии през всяко селце в България и после ще гръмнат гарите. Докато не остане никой.
Искате да се борите с Шейтаните ли? Вече нямате никакъв шанс – те са вселени в душите ни. Шейтаните от гарата на Хитрино. Ако не вярвате, застанете пред огледалото и погледнете дълбоко към душата си. Може и вие да сте от тях!
Гарата изгоря… Литна във въздуха. Отърва се от човешката болка, стаена в нея. Заедно с нея и малкото къщи останали около нея. Цикълът е затворен. Миналото вече е мъртво. Мир на праха на загиналите. И на пустия Делиорман. Мир и на праха на България.
Хасан Ефраимов
Добрич, 10.12.2016
*Забележка: Турското наименование на Хитрино е Шейтанджък. В буквален превод на български означава Дяволово.
Шейтан – аналог на дявола в исляма.

About Author