Петиция за родното злато, огромни залежи има под нас

Петиция за родното злато, огромни залежи има под нас

Според различни експерти на територията на България има злато от 200 милиарда до 1 трилион долара!

Има петиция в интернет, която всеки може да подкрепи – http://www.peticiq.com/155020
с основно искане 
-Да бъде спряна незабавно експлоатацията на природните ресурси на злато, сребро, мед и други метали в България до изясняването с всенародно участие на приемливите за българския народ условия за добива на метали на територията на Република България;

В училище ни учат, че България има ограничени енергийни и минерални ресурси, поради което икономиката ни е бедна и зависима от чуждите. Оказва се, обаче, че написаното в учебниците по география е една тлъста лъжа…

В България има солидни находища на злато – според американски спътници под Пирин и Родопите има злато на стойност над 1 триолион долара.

У нас се добиват и редки минерали като селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий, платина и дори германий, който е по-скъп от златото. Но въпреки внушителното количесто природни богатства, които имаме, не печелим нищо от тях. Защо?

От години националните ни богатства се разграбват най-безсрамно от чуждестранни фирми-концесионери. През 2007 година, правителсвото на Станишев сключва договор с тях, според който концесионната такса за златото, изнасяно от България, е едва 1,5%, а останалите ценни метали концесионерите присвояват, без да заплащат абсолютно никаква такса. Така концесиите ощетяват държавата ни с около 2 млрд. лева годишно, макар находищата да са на нашата територия и на ни принадлежат по право.

Подземните богатства са държавна собственост и според чл. 16 от Конституцията трябва да се управляват в интерес на обществото.

Чл. 18.  От Конституцията на Република България

(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

У нас има цели 322 места за ситене на разсипно самородно злато, но парите от него не влизат в джоба на българина, а в банковата сметка на канадската компания „Дънди“.Според проф. Вълко Гергелчев  златните находища на Челопеч, обработвани от фирмата „Дънди Прешъс Металс“, действително  съдържат над 1 млрд. тона злато. По данни от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите на България са оценени на 1, 100 млрд. тона. През 1977 г. по неизвестни причини те са коригирани на 57 млн. тона. Гергелчев твърди, че действителните залежи на стратегическите ресурси от благородни метали умишлено се крият и затова прогнозата за очакваното количество злато е така драстично намалено. Същото занижаване се случва и днес.

Константин Дичев, член на Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност, твърди, че не само Челопеч, но и други комбинати, като Асарел-Медет, Елаците и комбината Пирдоп са приватизирани и по-късно „подарени“ на нови собственици чрез договори, ограбващи страната. Използва думата „подарени“, защото собствениците са избрани без конкурс и без търг, а от смяната на сделките България не печели нищо… 

За капак на всичко, престъпните концесионни договори са засекретени за обществеността, въпреки че я засягат пряко.

В търсене на справедливост, хиляди българи подадоха заявления за достъп до обществена информация относно златните концесии, но Министерски съвет отказа да покаже договорите, което доведе до подаване на съдебни искове.

От декември месец досега няколко дела са спечелени в полза на гражданите, а над още 20 дела чакат реда си на последна инстанция. Сред последните спечелили делата си са Ангел Рабухчиев от Панагюрище, Константин Кисимов – София;Андрей Едрев – Бургас и Стефан Стойков от София. Те са качили съдебните решения в Интернет, можете да ги видите тук

В борбата срещу „Златната мафия” продължават да се включват още българи, които искат да защитят националните интереси на България.

Българските членове на „Анонимните“ твърдят, че  на 09.12.14 г. е изпратено писмо до медиите с молба да информират българските граждани за случващото се, но нито една от тях не пожелала да разкрие големия грабеж и опитите на Министерски съвет да скрие договорите.

Колко злато всъщност има България?

Трън е сред най-богатите области

Две находища на злато, чиито геоложки запаси се оценяват на над 100 тона, са открити край Трън и Ракитово. Терените се проучват от две дъщерни компании на канадската „Юромакс Рисорсиз“. „Трейс Рисорсиз“ работи край пазарджишката община Ракитово, „Евромакс Сървисиз“ – край Трън. Край Ракитово по предварителни данни има 7 тона злато и 100 тона сребро, край Трън – 100 тона злато. Регистрирането на геоложките открития ще позволи на компаниите да продължат с проучвателните дейности още една година и след като прецизират пробите от сондажите, да поискат регистрация на търговско откритие. Търговското откритие ще даде право на дружествата да вземат концесия за добив.

Истината е, че почти цялата земя под краката ни е изтъкана от златни нишки. Според родни геолози в България има 13 хил. тона злато. У нас мини разработвани изцяло за добив на злато, има две: Злата и Говежда. Мина Злата се намира в района на град Трън,близо до село Велиново,разположено на около 10 км югоизточно от Трън. Златото се установява в три минерализационни етапа.Съдържанието му варира от 15 до 100 грама на тон. Рудно поле Говежда е разположено в Западна Стара планина,на територията на гр. Монтана. Намира се в района на селата Говежда, Копиловци и Дива Слатина, отстоящи на около 5-12 км южно гр.Чипровци. Рудното поле е изградено от голямо количество кварцови жили,съдържащи злато. В страната ни находищата могат да се разделят на райони.

В северна България районите са два: единият е разположен по поречието на р.Огоста и неиния приток р.Златица. Най-богати са расипите на р. Дългоделска Огоста и нейните притоци. Злато може да се промива с успех във всички по-малки потоци,минаващи в околностите на селата: Говежда, Дива Слатина, Дълги дел, Копиловци, Главановци, Меляне, Помеждин разположени по поречието на р.Дългоделска Огоста, краи селата Железна и мартиново, лежащи на р.Чипровска река около гр.Чипровци. Богати на злато са и расипите на р.Златица и р. Бързия и край селата лежащи на тях: Черешовица, Котеновци, Лесковец, Гаганица, Бързия, Комарево, Костенци, Боровци и около гр. Берковица. Втората област,където е добивано и може сега да се промива злато в Северна България,е по долината на р.Янтра и нейните притоци по горното течение, разположени в околностите на гр.Габрово.

Друг важен район е Средногорският. Тук влизат околностита на Витоша- с. Боснек, с.Владая, кв.Княжево, кв. Драгалевци, кв. Симеоново. Освен тях злато има в Панчарево, Кокаляне, Железница, Бистрица лежащи по р.Искър и притоците й от горното течение. Переспективни са и районите на север около гр. Средногорие, Челопеч, Златишка планина,където е и находището Свищиплаз,поречието на р.Тунджа край Казанлък.В околностите на самите медни находища-Челопеч, Елаците, Елшица, Мина Радка, Цар Асен. Находището Бакаджик и неговите околности, разположени югоизточно от гр.Ямбол. По р.Тунджа при с. Копринка, по р.Стара река, Крива река и Адгница и край селата Костенец, Сестримо, Габровица, Голямо Белово и гр.Костенец и Белово. 

Един от известните златоносни райони е Краището, в околностите на Кюстендил и по-специално на север от него. Най-богати на злато са наносите на реките Драговищица, Бистрица, Треклянска река и Струма. Това са околностите на селата: Горни Коритен, Долни Коритен, Горно Уйно, Добри дол, Сушица, Злогош, Трекляне, Средорек, Долно Кобиле, Долно Уйно, Драговищица, Герановци и всички на север от Кюстендил. В околностите на Трън е вече опоменатото находище Злата. Последния значим район е цялата Рило-Родопска област,която е изградена от гранити и гранито-гнайси.Това е и една от главните геоложки предпоставки за образуването на златоносни разсипи. Най-общо може да се каже,че почти всички реки,които секат тази област, малко или повече носят и отлагат в наносите си злато. Переспективно е търсенето по поречието на р.Въча и нейните притоци: Караджадере, Кричим, Широколъшка река, Девинска река, Гашня и др.

В момента у нас се експлоатира само златната мина край Челопеч от дружеството „Челопеч Майнинг“ на канадската „Дънди прешъс метълс“, която иска да разширява добива на ценните метали там. Дружеството вади годишно около 1.5 млн. тона смесена медно-сребърно-златна руда, от която в обогатителната фабрика на мината се прави концентрат и той се праща за преработка и извличане на златото в Намибия.

Друго дружество на „Дънди“ – „Болкан Минерал енд Майнинг“ получи концесия за добив на злато от находището „Хан Крум“ край Крумовград. Очакваните добиви са между 820 – 850 000 тона руда на година. Проектът е за 12 – 15 години, от които рудникът ще бъде експлоатиран до 10 години. Това е един малък открит рудник.

Според Ст.н.с. д-р на г.н. Вълко Гергелчев България е остров на съкровищата – със залежи от злато за 202 милиарда долара


Вълко Гергелчев е възпитаник на Украйнската и Руската минни академии. Работи като геолог в Маданско, началник е на рудник “Звездел-Пчелояд” в Кърджалийско. Научен сътрудник в Геоложкия институт на БАН, после в Института по полезни изкопаеми. Автор на повече от 120 научни труда. Старши научен сътрудник и доктор на геоложките науки. Специалист по златните находища в Родопите, България и Югоизточна Европа. Един от ръководителите на Националната програма за проучване на златото в България и ръководител на геоложките проекти “Западен Балкан” и “Източни Родопи”.

До преди време се смяташе, че у нас няма много злато и сребро, но последните научни изследвания обърнаха нещата. Вече се знае: България е сред най-богатите страни в Европа Знаеше се за 13 800 тона на стойност около 140 милиарда долара. Сега прогнозата е за 16 000 тона, които струват 202 милиарда долара! Изчисленията се базират на нови закономерности в теоретичната наука металогения и на новата глобална тектоника. На националната програма за проучване на златните и сребърните руди, приета през 1987 г. Регионалните проекти за Източните Родопи и за Западния Балкан потвърдиха тези прогнози и изчисления, но най-голямото потвърждение са нашите 29 металогенно-прогнозни карти. По-рано се смяташе, че златото и среброто в златните и сребърните съкровища, откривани по българските земи (Панагюрското, Рогозенското, най-ранното е Варненското злато от 6000 г. пр. н. е., същото е Старозагорското злато) са внасяни от чужбина. Сетнешните археологически открития, особено в “Долината на царете”, показаха местата у нас, където са добивани, и работилниците за обработката им.  ХVII век е златно време за добива на злато – най-вече в Западния Балкан и в Източните Родопи.

В момента най-много се работи в Челопеч. Там има 120 тона многокомпонентни залежи от злато, като годишно се добиват по 4 тона. Канадската фирма, която работи в Челопеч, е с амбиция да стигне 12 тона годишно.
Също се работи и в Маджарово, Седефче, Доброселица, Крушев дол, Страшимир – Централните Родопи. По някои от тези места немци са вадили злато още преди Втората световна война. Само по статистика от Чипровци е добито 300 тона сребро. Среброто у нас също е много, но залежите не са изчислени цялостно. Работи се за извличането му. В Родопите има златни и сребърни оловно-цинкови руди. При такива съкровища в нашата земя ние си решаваме всички проблеми и то за 50 и даже 100 години напред и ставаме най-богатата страна в Европа! Веднага си връщаме и външния дълг…

Канадците “Дънди прешъс”, които добиват в Челопеч злато оставят на Българи 1,5 % от добитото злато, мед и сребро – от 100 кг примерно – килограм и половина за България!Това не е обир – така се работи в колония! За тях България е колония! Нещо повече. Те искат да намалят още – смятат да оставят 0,75 на сто от концентрата, половината от досегашното! Александър Божков от българска страна сключи този договор. В Румъния също чужди компании вадят злато, но държавата получава от 40 до 60 процента.
В Челопеч са най-големите залежи у нас. Челопеч е най-голямото златно находище в България, но не и в Европа.

В случай, че се потвърдят прогнозите ни, в повече от половината находища имаме построени рудници и обогатителни фабрики, затова средствата, необходими за собствен добив, не са големи. Цианирането е най-евтиният метод, но той застрашава природата, а този с хумосови киселини е по-скъп, но пък безвреден и даже полезен за почвата. Специалистите ни са добри. В Челопеч вече се вади злато. А другаде трябва да се направи преоценка с преопробване за добив на злато и сребро.

В българските находища съдържанието на злато е най-високо в Чала, Хасковско
– 14 грама на тон. Там има един хоризонт – 100 грама на тон! Много важно е неизученото късно злато – 10 грама на тон, в Маджарово – 30 грама.

Румъния, Испания, Португалия, Русия, Германия, Франция, Гърция, Европейска Турция крият в недрата си общо 37 000 тона на стойност 500 милиарда долара. Германия, Швейцария и Франция имат общо 9 000 тона на стойност 125 милиарда долара. Бивша Югославия, Унгария, Словакия и Чехия – 7 000 за 100 милиарда.Само в Румъния, Испания, Русия и Турция се разработват в момента, а  Русия и Румъния се добива най-много.

Кои са най-златоносните реки?
– В Източна България – почти всички реки. В Източните Родопи – около Златоград и Момчилград. Особено богат на златни люспи е речният пясък край село Долно Уйно, Кюстендилско. Цели къщи, блокове понякога са “златни”, защото в пясъка, който се употребява при изграждането им, има златни люспи – особено в Момчилград и Златоград. Това е колкото куриозно, толкова и тъжно, понеже златото така се унищожава. Още през 1860 г. две англичанки, които пътуват през България и после описват своите преживявания по нашите земи, разказват и за добива на злато от речния пясък. Пишат, че страната ни е земен рай, в недрата й се крият златни съкровища и ако има добро правителство, хората ще живеят царски!

Златото винаги държи цена, а последните години тя определено се покачва, така че категорично си струва хората, от които зависи, да обърнат поглед към тази възможност. Стига сме се оплаквали колко бедни сме ние и колко бедни са нашите земи на нефт, на газ, на въглища, на всякакви полезни изкопаеми. Има и мед, и олово, и цинк, и въглища. За злато и сребро вече говорихме. Щом нефтяниците минат на нова глобална тектоника, ще бъдат открити и нови нефтогазови залежи, понеже в глобалните структури България, Румъния, Гръцка Тракия и Турска Тракия са общи.
Ако в следващите години разработим добива на злато в страната, можем да вадим по 50 тона годишно , а това прави 100 милиона долара! Като това е само началото!
Бог ни е благословил не само с разкошна природа, но и с много съкровища по нашите земи, с висок творчески дух на народа. България е истински Остров на съкровищата! Какво още чакаме – да ги вземем!    

Над статията работи екип на Витоша Нюз
Ползвани са архиви на сайответе Дунавмост и Дума

About Author