Страшна и коварна болест мори първия ни олимпийски медалист

Страшна и коварна болест мори първия ни олимпийски медалист

Едва ли има българин, който да не чувал за Моката. Роден е на 10 март 1929 г. Легендата на българския бокс Борис Георгиев е първият ни медалист от олимпийски игри. На Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. На полуфинала в категория до 75 кг роденият в Добрич боксьор губи от американеца Флойд Патерсън, който по-късно става и световен шампион за професионалисти. Борис Георгиев има 289 мача, от които губи само два пъти у нас. Никога не е нокаутирван. Осем пъти е шампион на България. През 2010 г. удостоен с орден “Стара планина”. На негово име треньорът Тодор Занданов нарече боксовата си зала в жк “Дружба”.

Славните времена обаче вече са минало. Титанът на ринга в момента не си спомня кой е. Не познава дори най-близките си. Великият Мока се бори със страшно заболяване – страда от болестта на Алцхаймер*.

„За съжаление татко не може дори мен да познае. Благодаря ви за вниманието, но не може да ви бъде полезен. Положението е много тежко. Дори мен не познава. Понякога ме нарича с името на мама Любка, разказа през сълзи Тинка, дъщерята на легендарния боксьор пред vitoshanews.com . – Татко се влоши много напоследък. Иначе чисто физически, на пръв поглед, е добре. Наскоро го заведох в болница, направиха му изследвания. Лекарите останаха като гръмнати – нивото на холестерола и кръвното му бяха като на 50-60-годишен мъж, а той е 1929-и набор. Лошото е, че иначе не е добре.“ Тинка, която бди над родителя си денонощно, е на мнение, че състоянието на Моката се е влошило преди 3 години. „От 2012 г. положението стана неудържимо. Мисля, че татко се влоши, след като на едно събиране с приятели са му дали да хапне малко риба. Един от компанията току-що я бил уловил, искал да се похвали. А баща ми от дълги години е веган, не хапва месо. След тази вечеря буквално не можех да го позная. Сякаш беше друг човек“, признава Тинка.

Борис Георгиев въпреки състоянието си е гледал Олимпиадата в Рио де Жанейро, и по-специално мачовете на нашите боксьори. „Когато гледаше боксовите срещи, се оживяваше. Започваше да се вживява в мача, даваше команди: „Десен прав, ляв ъперкът, атакувай го…“ Повтаряше и „Хелзинки, Хелзинки.“ Но после го забравя. У нас е пълно с купи и медали, но той не си спомня, че сам ги е спечелил. Като малко дете е“, завършва покъртителната си изповед Тинка./Тодор МИЛАНОВ

Болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване. Свързано е с деградация на психическите способности и атрофия на мозъчната кора. Страдащите от нея проявяват объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му.Постепенно изчезват и други телесни функции. Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък.

About Author