Последният мохикан на Америка

Последният мохикан на Америка

“Бледоликите са господари на земята и денят на червенокожите още не е настъпил. Моите дни са се продължили твърде дълго. Сутринта аз видях синовете на Унамис щастливи и силни, ала преди да настъпи нощта, аз доживях да видя последния вожд от мъдрия род на мохиканите!”

Така, с думите на делауерския мъдрец Таменунд, завърша най-известният роман на Джеймс Фенимор Купър. “Последният мохикан” е книга, оставила незаличима следа в съзнанието на много поколения от два века насам, а името на нейния автор завинаги се нарежда в редицата на класиците.

Бъдещият най-популярен писател на Америка е роден в Бърлингтън на 15 септември 1789 г. в семейството на богатия земевладелец – квакер Уилям Купър. Скоро след раждането на малкия Джеймс баща му с домочадието се преселва в щата Ню Йорк, където основава градчето Купърстаун (наречен в негова чест от съгражданите – б.а.). Детето получава началното си образование в местното училище, ежедневието му е изпълнено с неспирни игри в близките девствени многовековни гори.
Младият Купър постъпва в престижния Йейлски университет, но не се задържа дълго там. Изключен е заради непокорния си нрав и непрекъснатите шеги, които устройва на преподавателите. Най-грубата от тях изглежда е, когато вкарва в аудиторията едно…

магаре, което кара да седне върху професорски стол.

Постъпката на шегаджията го прави култова фигура сред състудентите му, но и му навлича куп бели на главата. Изключен е от университета и не смее дълго време да се завърне вкъщи. Старият татко Били хич не си поплюва. Недоучилият студент все пак трябва по някакъв начин да изкарва хляба и се записва на служба във флота. По корабите изкарва пет години (1806-1811). Назначен е на кораб от бреговата охрана на езерото Онтарио. Спомените от онова време личат в знаменития му роман „Следотърсачът или на бреговете на Онтарио“.

През 1809 г. умира баща му и финансовата му независимост е осигурена. Отказва се от изпълнения с рискове и лишения моряшки живот. През 1811 г. Купър се жени за Сюзън Аугуста де Ланси. Булката произхожда от знатно и богато семейство. Сред нейните прадеди се срещат дори губернатори на колонията Ню Йорк.

Случайността прави Джеймс писател

След женитбата с красивата Сюзън бившият нехранимайко заживява спокоен уседнал живот в собствената си ферма. Ежедневието на младото семейство е почти идилично, да не кажем скучно. Сузи му препоръчва да прочете един роман, популярен сред нюйоркския хайлайф по това време. Негов автор е английската писателка Джейн Остин. Купър го изчита буквално за една нощ, но хич не е впечатлен. „На това ли се възхищавате, дами? Та аз бих могъл да напиша два пъти по-хубав роман.“ Съпругата му го предизвиква: „Хайде да се обзаложим, че не можеш“. Облогът е сключен. Ако младежът загуби, повече никога няма да дори и да помисля за писане, ако спечели – Сюзън ще обяви пред гостите на предстоящия пролетен бал, че той е най-великия писател на света. Само час след баса Джеймс вече съжалява за импулсивното си решение – та нали до този момент той не е написал нищо повече от едно писмо до баща си, в което го моли: „Изпрати ми пари, татко, няма какво да ям!“ За да не се изложи обаче сега се захваща с перото. Така се ражда една легенда…Д.Ф. К. се превръща в един от най-продуктивните и популярни американски писатели за всички времена.

Упоритият момък само за няколко седмици завършва първия си роман „Предпазливост“ (Precaution; 1820). Произведението не се отличава с някакви особени качества, все пак дебютантът не може да избяга от клишетата. Действието се развива в Англия, животът на Албиона е бегло познат на Джеймс. Книгата в общи линии е просто имитация на стила на Джейн Остин и не се радва на голям успех. Изглежда, че и самият автор не се гордее много със своята творба, защото дори не я подписва.

След бледия дебют фурорът, който предизвиква сред читателската публика в Америка вторият роман на писателя, е изключително неочакван. „Шпионинът: Разказ за Ничията земя“ (The Spy: A Tale of the Neutral Ground, 1821) жъне грандиозен успех, не само в родината на автора, но и в Европа. Произведението е основано върху местни предания. Някои критици твърдят възмутено, че отново са свидетели на имитация, този път на Уолтър Скот. Това обаче ни най-малко не пречи тиражът да се изкупи за отрицателно (според тогавашните представи) време. Действието се развива този път по време на американската война за независимост – тема, изключително интересна за тамошната публика. Да, влиянието на класика Скот си личи и при Купър, особено при градежа на основните образи в романа. Те не са сложно конструирани, те са или добри, или лоши и истински злодеи. По подобен прост модел са изградени и женските му образи – руси и невинни или тъмни и страстни. След последвалия и неочакван успех се появява „Пионери“ (1823). С това започва цяла серия романи, писани в продължения на 20 години, известни под общото заглавие „Истории за Кожения чорап“ (Leatherstocking Tales). Условно са наречени така от изследователите на творчеството на Ф.Д. Купър, защото във всички тях участва един главен герой – Натаниъл „Нати“ Бъмпо – „Коженият чорап“. Нати е бял, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око.

Нати се среща и под други имена в произведенията на Купър: Укротителят на зверовете, Следотърсачът, Дългата карабина. Той винаги е енергичен, симпатичен, кавалер към дамите, безмилостен към неправдата, храбър и благороден. Логично скоро се превръща в любимец и на европейската публика. Идеализирани, макар и с тънък хумор, достъпен само за зрелите читатели, са и не само представителите на бялата раса, но и някой индианци (Чингачгук, Ункас).

Литературоведите твърдят, че докато е изграждал образа на прословутия си герой Коженият чорап, авторът е имал предвид черти от реално съществувала личност. Става въпрос за един от най-великите пионери на завладяването на Дивия Запад – Даниел Бун.
Автентичният Бун е поддържал приятелски връзки с индиански племена, познавал е тайни пътеки и планински проходи, което му помогнало да преведе белите заселници към „Западните територии“.
В славната поредица влизат една след друга книгите „Последният мохикан“ (1826), „Прерията“ (1827), „Следотърсачът“, 1840), „Ловецът на елени“ (1841)

Успехът на серията романи бил толкова голям, че даже английската критика признава таланта на янкито и дори започва да го нарича „Американския Уолтър Скот“. Това сравнение никак не се харесва обаче на Купър.
Писателят се отправя на пътешествия из Стария континент през 1826 г. В Европа изкарва цели седем години. Плод на приключенията му са романите „Браво, или във Венеция“, „The Headsman“, както и „Мерцедес Кастилска“ (Mercedes of Castile).

В своите писма писателят признава, че от всички европейски държави най-много му се нрави Италия, а литературните среди в Лондон му се струват отегчителни. Читателите са привлечени от майсторството на разказа, несекващите перипетии на героите, интригата, която се запазва до последната страница, яркостта при описанието на природата, красотите на девствените лесове на Америка, релефните изображения на характерите на героите, изправящи се пред публиката като живи – такива са достойнствата на Купър като романист. Джеймс е написал и „морски“ романи“: „Лоцманът“ (1823) и „Червеният корсар“ (1827).

След завръщането си в Америка през 1833 г. Купър се отдава на политически алегории – „Моникини“ (1835), пише и пет тома пътеписи (1836 -1838), няколко романа из американския живот („Сатанстоу“; 1845 и други), памфлети „Американският демократ“ (The American Democrat, 1838). Освен всичко това, пише още „История на американския флот“ (History of the United States Navy, 1839). Откритото в тези съчинения стремление за пълна безпристрастност не се харесва нито на неговите съотечественици, нито на англичаните; полемичният тон и критиките отравят буквално последните години от живота на писателя. Славата му носи и неприятности. Няколко пъти завежда дела срещу клевети в печата, като спечелва почти всички. Марк Твен написва остро критично есе срещу неговите стереотипни образи и изхабени похвати. С годините Купър става все по-жлъчен и недоволен. Започва да губи приятели поради нетактичност и липса на благоразумие.

Джеймс Фенимор Купър умира забравен от писателското братство и низгвернат от обществото на 14 септември 1851 г. от рак на черния дроб. Съпругата му си отива от този свят само четири месеца след него.

Библиография
1820:
o роман на нравите „Предпазливост“ (Precaution).
1821:
o исторически роман „Шпионинът“ (The Spy: A Tale of the Neutral Ground)
o 1823:
четвърта част от пенталогията за Нати Бампо „Пионери“
o къси разкази (Tales for Fifteen: or Imagination and Heart)
o роман „Лоцманът“ (The Pilot: A Tale of the Sea)
o 1825:
роман „Лайънъл Линкълн“ (Lionel Lincoln, or The leaguer of Boston).
1826: втора част от пенталогията за Нати Бампо, най-популярния роман на Купър, названието на когото става нарицателно – „Последният мохикан“ (The Last of the Mohicans).
o 1827:
пета част от пенталогията „Прерията“ (The Prairie).
o морски роман „Червеният корсар“ (The Red Rover).
1828:Notions of the Americans: Picked up by a Travelling Bachelor
1829:
o роман „Долината Виш-тон-Виш“ (The wept of Wish-ton-Wish), посветен на индианска тема – сраженията между американски колонисти през XVII в. с местното население.
1830:
o фантастичната история на едноименната бригантина „Морска вълшебница“ (The Water-Witch: or the Skimmer of the Seas).
o Letter to General Lafayette politics
1831:
o Първа част от трилогията за европейския феодализъм феодализъм „Браво, или във Венециия“ (The bravo)

o 1832:
втора част от трилогията „Хейденмауер, или бенедиктинците“ (The Heidenmauer: or, The Benedictines, A Legend of the Rhine) — исторически роман за времената на Реформацията в Германия.
o Къси разкази (No Steamboats)
1833:
o трета част от трилогията „Палачът“ (The headsman, or The Abbaye des vignerons) — легенда от XVIII в. за потомствените палачи на швейцарския кантон Берн.
• 1834:
o (A Letter to His Countrymen)
1835:
o критика на американската действителност в политическата аллегория «Моникины» (The Monikins), написана в традициите на просветителския алегоризъм и сатирата на Дж. Суифт.
1836:
o мемоари (The Eclipse)
o Gleanings in Europe: Switzerland (Sketches of Switzerland)
o Gleanings in Europe: The Rhine
o A Residence in France: With an Excursion Up the Rhine, and a Second Visit to Switzerland
1837:
o Gleanings in Europe: France travel
o Gleanings in Europe: England travel
1838:
o памфлет „Американският демократ“ (The American Democrat: or Hints on the Social and Civic Relations of the United States of America).
o Gleanings in Europe: Italy travel
o The Chronicles of Cooperstown
o Hommeward Bound: or The Chase: A Tale of the Sea
o Home as Found: Sequel to Homeward Bound
1839:
o „История на американския флота“ (The History of the Navy of the United States of America).
o Old Ironsides
1840:
o „Следотърсачът“ (The Pathfinder, or The inland sea) – трета част от пенталогията за Нати Бампо
o роман за откриването на Америка от Христофор Колумб „Мерседес Кастилска“ (Mercedes of Castile: or, The Voyage to Cathay).
1841:
o „Ловецът на елени“ (The Deerslayer: or The First Warpath) – първа част на пенталогията.
1842:
o роман „Двамата адмирали“ (The two admirals), разказващ за войната между Англия и Франция от 1745 г.
o роман за френските капер “Блуждаещият огън“ (Wing-and-Wing, or Le feu-follet).
1843:
o роман „Ваяндот, или къща на хълма“ (Wyandotté: or The Hutted Knoll. A Tale), действието се развива по време на американската революция.
o Richard Dale
o биография (Ned Myers: or Life before the Mast)
o (Autobiography of a Pocket-Handkerchief или Le Mouchoir: An Autobiographical Romance или The French Governess: or The Embroidered Handkerchief или Die franzosischer Erzieheren: oder das gestickte Taschentuch)
1844:
o роман „На море и на суша“ (Afloat and Ashore: or The Adventures of Miles Wallingford. A Sea Tale)
o и неговото продължение „Майлс Уолингфорд“ (Miles Wallingford: Sequel to Afloat and Ashore).
o Proceedings of the Naval Court-Martial in the Case of Alexander Slidell Mackenzie, &c.
1845:
o две части на „Сатанстоу“ (Satanstoe: or The Littlepage Manuscripts, a Tale of the Colony) и „Землемерът“ (The Chainbearer; or, The Littlepage Manuscripts).
1846:
o трета част от трилогия – роман „Червенокожите“ (The Redskins; or, Indian and Injin: Being the Conclusion of the Littlepage Manuscripts).
o Lives of Distinguished American Naval Officers biography
1847:
o Песимизмът на късния Купър го води до написването на утопия „Кратер, или пикът на вулкана“ (The Crater; or, Vulcan’s Peak: A Tale of the Pacific), представлява алегорическа история на САЩ.
1848:
o роман „Ловецът на пчели“ (The Oak Openings: or the Bee-Hunter) – из историята на англо-американската война от 1812 г.
o роман „Джек Тайер или Флоридският риф“ (Jack Tier: or the Florida Reefs)
1849:
o последен „морски“ роман „Морските лъвове“ (The Sea Lions: The Lost Sealers), разказва за кораброкрушение, застигнало ловци на тюлени в ледовете на Антарктида..
1850:
o последната книга на Купър „Нови ветрове“ (The ways of the hour) — социален роман за американското съдопроизводство.
o пиеса (Upside Down: or Philosophy in Petticoats), satirization of socialism
1851:
o Къс разказ (The Lake Gun)
o (New York: or The Towns of Manhattan) – незавършена работа по историята на Ню Йорк.

Историята за Ункас и Чингачгук разплаква и до днес
Историята за благородния индианец Ункас, баща му Чингачгук и следотърсача Ястребово око „Последният мохикан“ безспорно е най-известният роман на Дж.Ф. Купър. С него той се прочува в целия свят. Книгата е издаден през 1826 г. от американското издателство „H.C. Carey & I. Lea“ и веднага изпраща автора й в орбитата на най-големите писатели тогава. Милиони юноши са изстрастнали под въздействието на романа. Очарованието си той не губи и днес. Подвизите на героите на Купър „превърнаха“ много от нас в индианци, следотърсачи, храбри командири и коварни хурони. Магията на „Последния мохикан“ не остави безазличен и Холивуд. Досега са реализирани десетки екранизации по книгата, в тях са взели участие някои от най-големите звезди на киното. Последната киноверсия е от 1992 г. с участието на впчатляващия Даниел Дей-Люис в ролята на Ястребово око, Ръсел Мийнс като Чингачгук и Ерик Швайг като Ункас. Продукцията ще бъде запомненена и с гениалния саундтрак, дело на Тревър Джоунс и Ранди Еделман.

За първи път „Последният мохикан“ е издаден у нас през 1939 г. от изд.”Д-ръ Жеко Мариновъ”, 1939 г., с превод от френски.
Събитията в романа се развиват в британската колония Ню Йорк през август 1757 г., в разгара на Френската и индианска война. Част от романа е посветена на събитията след атаката на форт „Уилям Хенри“, когато с мълчаливото съгласие на французите техните индиански съюзници избиват няколкостотин предали се британски войници и колонисти. Ловецът следотърсач Нати Бъмпо, заедно със своите приятели – индианци от племето мохикани – Чингачгук и неговия син Ункас, участват в акцията по спасяването на две сестри, които са дъщери на британския командир Мънроу. В края на романа Ункас загива от ръката на коварния хуронски вожд Магуа, след като безуспешно се опитва да спаси по- голямата дъщеря – Кора Мънроу.

Милен ДИМИТРОВ

kuper96g/35/fott/4912/08

About Author