Кой е истинският Д’Артанян

Кой е истинският Д’Артанян

Милиони читатели от цял свят за отраснали с великата книга на Александър Дюма “Тримата мускетари”. Приключенията на Д’Артанян, Портос, Атос и Арамис са запленили въображението на толкова много поколения юноши. Какво обаче се крие зад мита? Имат ли реални прототипи героите на големия френски писател?

Кой е бил този неповторим гасконец и мускетар, на главния герой от романа? Наистина ли животът му е бил толкова интересен, изпълнен с приключения, колкото твърди в изключителния си роман Александър Дюма или всичко е било доста по-обикновено и скучно?

Фамилията на героя се среща под различни форми в родовите хроники на Франция през XVII в. В документите е записано като Artanga (Артаня), също така и като Dartagnan, тоест Дартанян — именно така, с една дума. Самият Шарл предпочитал да назовава сам себе си d’Artaignan. Стилно и архаично. В чест на своя дядо по майчина линия, което автоматически “остарява” неговото родословно дърво с няколко столетия и го отпраща едва ли не във времето на Кръстоносните походи.
Прадядото по бащина линия – Арно де Бац, бил обеднял винотърговец, който бил затънал в дългове. Той на няколко пъти се опитвал да се сроди с хора от дворанското съсловие, но така и не успял. Това се удало едва на сина му – Пиер, дядото на мускетаря. В брачен договор от 1 април 1578 г. думата “благородник” била дописана пред името на Пиер доста по-късно и с различен от оригинала почерк.
Шарл Ожие де Бац де Кастелмор е роден около 1611 г. или 1613 г. и започва службата си в полка на мускетарите през 1632 г. под името на майка си – Франсоаз дьо Монтескьо Д’Артанян. Това означава, че по времето описано в романа той не е бил младеж новобранец, който се е присъединил към тройката от приятели. Напротив, Д’Артанян е по-възрастен от останалите членове на създадената от Дюма четворка и по възраст, и по срок на служба в полка.
Ето как ни го описва писателят: “Един младеж… представете си Дон Кихот на 8 г. Дон Кихот без доспехи, без ризница и набедреници, ДЗон Кихот, облечен във вълнена дреха, чиито цвят се беше превърнал в неуловим оттенък между винена утайка и небесногълъбово. Дълго у мургово лице, изпъкнали скули – признак на хитрост, прекомерно развити челюстни мускули – безпогрешен белег, по който се познава гасконецът дори когато е без барета, а нашият младеж носеше барета, украсена с някакво перо, открити и умни очи, гърбав, но тънко очертан нос, ръст доста едър за юноша, но твърде дребен за зрял мъж...”
Пристигайки в Париж, “Д’Артанян на Дюма” се отчита с три важни дела. Продава коня си, наема си стая и се заема с обновяването на своя гардероб. Шарл се постарава да се облече съобразно столичната мода. “Прекара останалата част от деня да пришива на дрехите си ширитите, които майка му беше разпорила от едни почти нови дрехи на баща му“, както пише Дюма.
Наследството, което оставя след себе си Бертран де Бац, истинският баща на мускетаря, съдейки по едно описание от 1635 г., било всъщност доста оскъдно. От оръжията: три аркебуза, седем мускета, две шпаги. От кухнеското обзавеждане: две малки котела и един голям, три лъжици, шест употребявани салфетки” и т.н. Трите бащини подаръка са: 15 екю, кон и писмо до господин дьо Тревил – капитана на мускетарите.

Portrait of the young Gascon gentleman: D'Artagnan. First published: 1844

Реално изглежда и усърдието на на “книжния Д’Артанян” по-бързо да си намери верен слуга. Пажът е изключително необходим за всеки мускетар – животът му е суров и изпълнен с премеждия. Средният ръст на мъжете от онова време е 165 см. Дължината на мускета стига до 175 см. Оръжието тежи до 9 кг. Да стреляш и то точно с такава пушка е доста сложна работа. Нужно е да се използва и специална стойка, наричана “фуршет”, която също тежи. Представете си дали е лесно да се носят от един човек два пистолета, шпага, мускети фуршет.
Планше, слугата на Д’Артанян, с достойнство прие предложената му задача. Той получаваше по 30 су на ден, през целия месец се прибираше вкъщи весел като птица и беше учтив и внимателен към своя господар.” Тук доста по-късни критици намират основание да се съмняват в написаното от Дюма. Според известните източници “надницата” на един редови мускетар е възлизала на 39 су дневно. Как ще може нашият герой да плаща почти цялата си заплата на един нищо и никакъв лакей! В интерес на истината е бил в състояние да си позволи подобен разход, защото истинският Д’Артанян неведнъж е изпълнявал извънредни мисии (често са били и изключително опасни) , които са били и скъпоплатени. По този начин гасконецът е добавял доста отгоре върху доходите си и е можел да мине дори за богаташ.

The Three Musketeers & D'Artagnan are surprised by Richelieu. Date: First published: 1844 Source: Author: Alexandre Dumas. Illustration by B. Veauce in the 1859 edition of 'Les Trois Mousquetaires', page 402

В онези време разбирането за гордост, разпространена в наши дни, не било още на мода. Благородникът получава пари от ръцете на краля и ни най-малко не се чувства унижен. Затова и Д’Артанян без угризения на съвестта взе 40 пистола и си ги пусна в джоба, благодарейки на негово величество.” Така е постъпил гасконецът в романа на Дюма.
Истинският Д’Артанян с точно такава благодарност е приемал и странни за военен длъжности. Една от тях например е “портиер на Тюлейри”, а друга — “наблюдател на кралския птичарник”. На пръв поглед – страшно унижение. Но това изобщо не означава, че нашият герой е отварял и затварял вратата или е изгребвал курешките. И двете “титли” са чисто синекурни и в същото време – добре платени. Наблюдателят на птичарника е получавал 2 000 ливри годишно, а “портиерът” – по 3 000 ливри. Имал е и безплатна квартира в двореца.

Порто 2
Един от най-ярките епизоди в романа, а и всъщност една от секретните мисии на истинския Д’Артанян е свързана с фигурата на Милейди. Тази енигматична личност и фатална жена е бивша монахиня в Бенедиктинския манастир в Тамплемар, бивша контеса дьо Ла Фер, Шарлота Бексън, миледи Уинтър и завършва изпълнения си с престъпления живот обезглавена от ръката на лилския палач. Така е в книгата.
През 1650 г. мускетарят прониква, преоблечен като просяк, в метежния град Бордо. Печели доверието на властите и ги убеждава да предадат крепостта. После пък му се налага да прекосява Ламанша и да отива в Англия. Там Д’Артанян се опитва да провали плановете на вожда на английската революция и бъдещ кралски палач Оливър Кромуел. Този път по време на мисията гасконецът е преоблечен като свещеник. Определено е бил доверено лице на френския крал.

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Паметникът на героя в Маастрихт (Холандия)

Книжният Д’Артанян е много близо до реалния прототип. Животът и на двамата е изпъстрен с интриги, коварство и любов, приключения, битки и дуели, съмнително начало на кариерата и блестящ финал. Всъщност, и тук Дюма не е далеч от истината. Неговият гасконец умира в бой и става маршал на Франция – висша военначалническа длъжност. Реалният Д’Артанян загиба при обсадата на Маастрихт (твърди се – от случаен куршум) през 1673 г. Посмъртно героят е произведен в чин генерал-майор. Днес в холандския град, под стените на който намира смъртта си мускетарят, е издигнат негов паметник.

Научавайки за гибелта на любимеца си Д’Артанян, кралят “Слънце” Луи XIV заявява: “Аз загубих човека, комуто във висша степен се доверявах, и който беше подходящ за всяка служба.” Смъртта на мускетаря потопява в скръб всички в кралския двор, според свидетелствата на очевидци.
Като любопитно продължение на историята да споменем, че синът на си Д’Артанян (роден 1662 г.) също става капитан на рота мускетари.
Тоест, ако обобщим: Д’Артанян на Дюма е прототип на реален човек. Истинското му име е Шарл Ожие де Бац де Кастелмор. Роден е около 1611 г. (или 1613 г.) и започва службата си в полка на мускетарите през 1632 г. под името на майка си – Франсоаз дьо Монтескьо Д’Артанян. Благодарение на своите качества гасконецът се издига до командир на тази елитна военна част. Възлагани са му множество отговорни секретни мисии лично от краля. Той е бил важен държавен служител. Шарл де Кастелмор загива през 1673 г. в битката при обсадата на холандския град Маастрихт.
Ето накратко и това, което е известно в архивите за останалите герои на Дюма.
Истинското име на Атос е Арман де Силег д’Атос д’Отвел. Роден през 1615 г., той се присъединява към мускетарите през 1640 г. и загива в схватка с гвардейците на кардинал Ришельо три години по-късно.

Портос всъщност се казвал Исак де Порто, той е роден през 1617 г., става мускетар през 1643-та, т.е. в годината на гибелта на Атос. Починал е в началото на ХVIII век.

Арамис е Хенри д’Арамиц, роден около 1620 г. Станал мускетар през 1640 или 1641 г., неговата служба е продължила седем или осем години.

Милен ДИМИТРОВ
Библиография:
1. nkj.ru
2. “Economist”
3.”New Scientist” (Великобритания)
4.”Psychologie Heute” (Германия)
5. “Science News”
6. “Sky and Telescope” (САЩ)
7. “Archeologia”
8. “La Recherche”
9. “Science et Vie”
10. “Science et Vie Junior”
11. “Sciences et Avenir” (Франция)

About Author