Боксовата легенда Серафим Тодоров:Пазя се и стоя далеч от демоните

Боксовата легенда Серафим Тодоров:Пазя се и стоя далеч от демоните

Легендарният български боксьор Серафим Тодоров е роден на 6 юли 1969 г. в Пещера. Той е олимпийски вицешампион от олимпиадата в Атланта, САЩ през 1996 г. Трикратен европейски и световен шампион по бокс в кат. до 57 килограма. Два пъти Сарафа е избиран за “Спортист на годината” (1991 и 1993 г.). Тодоров е единственият българин, обяваван за най-добър боксьор на планетата и носител на купата ” Ръсел”, както и на купата ” Денисов”, за най-добър боксьор на Европа. Пред vitoshanews.com легендата говори откровено за вярата си в Бога, за завистта сред хората, коментира представянето на Кубрат Пулев и други актуални проблеми.

Г-н Тодоров, Международната федерация по бокс (АИБА) разреши участието на професионалисти на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Как ще коментирате това?
-Радвам се на тази новина. Добре, много добре е. Виж сега, повечето момчета бързат да скочат от амьотрския бокс направо в професионалния. Знам защо е така, разбирам ги. Мислят си, че там са големите пари. Да, така е. Специално аз съм на мнение обаче, че на професионалистите ще им бъде изключително трудно срещу аматьорите. Съвсем различен стил имат тези състезатели. Трудно ще се нагодят. Всеки аматьор лесно става профи, ама на човек, който вече е станал профи и се изправи срещу аматьор, няма как да му е лесно. Аматьорският бокс е много по-качествен и по-ефектен, по-интензивен. При профитата са повече почивки, повече тактики. Не играят през цялата година, а само когато им се обадят мениджърите. При нас навремето натоварването беше жестоко, целогодишно подготовки, спаринги. Ама зверско ти казвам. Имало е години, когато по над 300 дни сме били по лагери. При нас е било нещо…не знам. Не искам да се изхвърлям, но ни беше изключително тежко натоварването. Тренираш триразово 6 часа всеки ден, цяла нощ да плачеш от изтощение, гладен и жаден, за да не качиш килограми в категорията. И на другия ден пак блъскане и бой. Сега, на професионалистите хем им е по-леко, хем повече пари лапат. И затова бързат да вземат някое медалче от европейско или световно и бягат в другия „отбор“, защото им е по-лесно.
Може ли Кубрат Пулев или някой от останалите ни звезди от профиринга да участва на Игрите?
-Ако Кобрата иска, не виждам причина да не се качи на ринга. Това е добре. Дано Бог му помогне да спечели един олимпийски медал за България. Чувството да чуеш родния химн, да видиш как се издига скъпия трибагреник на Олимпиада е неописуемо. Казвам ви го от личен опит.
Вие се разминахте за малко с олимпийското злато в Атланта през 1996 г…
-Това малко всъщност се оказа много. Да си го кажем направо – попречи ми нашата си , българска мръсотия.
Какво имате предвид?
-Един българин беше в основата на всичко. Той ми отне две олимпийски титли. Не искам да споменавам името му. Всички се сещат за кого говоря. Този тайландец, който стана олимпийски шампион в Атланта, аз го бих на предолимпийския турнир само с няколко дни подготовка. Аз него не го броях за жив, камо ли да съм мислел, че ще ме бие. Започна мачът. Още в първия рунд го вкарах няколко бързи удара, но за огромно мое учудване видях, че съдиите не ми ги точкуват. На почивката масажистът ми вика: “Сарафче, прецакват те.” Във втория рунд оня постоянно ме държи. Питам съдията какво става, а той ме наказва с предупреждение. Прецакаха ме. Мога да кажа, че аз само бях използван от тази държава. Всички лапаха за моя сметка. Аз правех добро, правех “бяло”, а за мен “бяло” нямаше. Както и да е, нека да са живи и здрави. Аз съм щастливец на съдбата. Мен сам Бог ме е избрал и ми е дал талант.
Да се върнем на Кубрат…
-Шапка му свалям на това момче, шапка му свалям. Той ни държи рекламата на бокса. Да е жив и здрав и така да върви.
Какво представяне очаквате от боксовите национали в Рио де Жанейро? Колко медала?
-При жените нашата надежда е Станимира Петрова в категория до 51 кг. Това е уникална боксьорка. Много добре върви. Техника й е на ниво, чувството й за дистанция. Направо си е елитна боксьорка. Може и да набие някой от мъжете. Дано успее да стигне до почетната стълбичка. Що се отнася за ситуацията при мъжете…Не съм в националния отбор и не мога да ви кажа кой в какво състояние е в момента. От другата седмица сигурно и аз ще съм при президента на федерацията Краси Инински, ще навляза и аз в обстановката. Ще видя как протича подготовката и тогава ще мога да коментирам.
Вие ще летите ли за Рио с нашата делегация?
-Надявам се, надявам се. Ще говоря с Инински да ми съдейства за виза и т.н. Ще се радвам и аз да бъда част от отбора. Като консултант един вид. Президентът ме почита много, той не ме чувства като приятел, а като истински брат. Той ми знае качествата, моето мислене, знае ме колко съм благороден. Затова и иска все да съм близо до него. Живот и здраве, сигурно ще ме уреди и мен за Игрите.
Хареса ли ви мачът на Кубрат с Дерек Чисора?
-Страхотно представяне! Уникална победа! Евала на Кобрата! Абе, все едно аз изиграх мача с Чисора, а не Кубрат. Ако аз бях на ринга по същия начин щях да подходя. Това му беше боксът на него. Точно така трябваше да го направи – с прави удари, плътна лява ръка и хубави контриращи, здрави крошета. Той е по-висок, с по-голямо предимство и сила. Исках да му вкара два-три удара и веднага да го прегърне. Защото онзи ще търси близката дистанция. Аз бях на лагер с него в Белмекен, видях, че си подобри играта, стана много по-разнообразен боксьор. Подобри си техниката, ударът му стана по-плътен. Някои след мача казаха, че Пулев е загубил 2 или 3 рунда, не си спомням. Няма такова нещо. От моя гледна точка, Кубрат си ги взе всичките рундове. Не съм видял такива за Чисора. Нашият просто си изигра перфектно срещата, много хитро. Той си опипа играта, той хитро си нагласи тактиката. Много му се радвам, че вече почна да бие ъпъркъти.Това са красиви и много важни удари в профибокса. Много ще му помага на него срещу следващите противници, ще ги разсконцентрира и вади от равновесие.
Да, но видяхте, че швейцарският съдия даде победата на Чисора…
-Остави го тоя. Швейцарците са все едно Великобритания. Естествено, че на Чисора ще държи. Ти им знаеш каква им е политиката в спорта.
Очаквахте ли подобни циркаджийски изпълнения от страна на Дерек?
-Очаквах, разбира се. С това целеше да разсконцентрира Кобрата, разбираш ли, да му наруши баланса. Това са техните номера, обаче нашият изобщо не се хвана. Много мъжки изигра мача. Много достоен мъж е Пулев, уникален е. И като боксьор, и като стана модел уникален.
Значи и вие сте усетил положителна промяна у него?
-Страхотна промяна! Все едно е нов човек. И в речника, и в поведението. Много го харесвам.
Какво промени новият треньор Ули Вегнер?
-Веднага видях промяната – как Кубрат търси дистанцията, как праска ъпъркъти. По-разнообразен стана стилът му. Този човек аз го познавам от доста години. Навремето сме се засичали по подготовки, по състезание. Беше в отбора на ГДР. Побеждавал съм му негови боксьори, де – световни, олимпийски шампиони и т.н. Аз ги правех на нищо (смее се). Много разбира бокса този Ули, велик треньор! И той ме благославя.
Шансове за европейската титла има ли?
-Има, с този треньор може да се качи и на по-добрите версии и да побеждава.
За победата над Чисора нашият топбоксьор спечели 450 000 евро. Вие за вашия олимпийски медал колко взехте?
-Е, това няма значение. Да е жив и здрав, той си ги заслужава. Изкарал си ги е с честен труд и то с бой. Радвам му се много. Сравнение с мен и онези времена не трябва да се прави. Няма място за сравнение просто. Навремето турците ми даваха 1 милион долара за олимпийска титла, но от нашата федерация ме спряха. Поискаха им 300 000 долара за правата ми. Серафим беше №1 на планетата. Малко ли е да си единствения българин и един от малкото в света, които са носители на купата “Ръсел” за най добър боксьор на планетата и на купата “Денисов” за Европа. А нашите началници какво ми даваха? 350-400 лв. заплата и 4000 долара за световна титла (вълнува се).
-Защо беше прекратена американската доминация в тежките категории?
-Не знам. Факт е това. Американците вече наблягат на средните категории, тежките залязоха.
Тайсън Фюри надви страшилището Владимир Кличко. Честна ли беше победата на британеца?
-Не. Това е пълен смях. Това е някаква игра и договорка. Просто не е възможно. Те се въртят едни големи пари, залаганията са им големи. Заради това направи и врътката. В света на преден план са парите. Кличко е велик боксьор. Той рисува, той не се боксира. Най-великият е! Парите обаче го вълнуват и заради това я направи тази игра. Сега, на реванша ще видиш за какво става дума. Трети, четвърти, най-много до петият рунд да издържи Краля на циганите.
-Очаквате ли Кличко да прекрати кариерата си, както вече се писа?
-Не, едва ли. Украинецът не е амортизиран боксьор, той не е ял бой. Той максимум три удар на мач може да позволи да му бъде нанесен за 12 рунда. Няма причина да спира.
Вие как сте? С какво се занимавате?
-Добре съм, благодаря. В момента живея и разчитам само на една олимпийска премия и това е. Какво да направим…(мълчи дълго). Извън бокса съм. Въртят се едни работи, ама не е за приказване. Няма значение, да са живи и здрави. Аз си ги уважавам моите колеги. Живот и здраве, от септември планирам да отворя една школа в Пазарджик. От Министерството май ще ми помогнат. Ще почна сериозно да се разправям с любимия спорт. Не ми се стои на едно място вече. Имам все още приятелчета, които подават ръка. Не ме оставят.
Как ще се казва школата?
-БК„Сарафа“ ще се казва. Ще подготвям таланти. От 13-годишна възраст ще ги вкарвам в залата. И ще ги направя модел хора за подражаване. Няма да ходят да пият и бият по кръчмите, ще ги държа далеч от дрогата. Ще ги направя съвестни и морални хора. Достойни българи (вълнува се). Аз така работя, аз така работя…Благодаря на Бога.
Какво стана с анонсирания ви мач с американската легенда Флойд Мейуедър?
-Ами, чакаме. Засега сме в процес на изчакване. Не съм се разминал с голямата мечта. Е, е, кой ще губи? Кой ще изтърве това нещо? Моите хора драпат, постоянно там атакуват. Ще видим. Щабът на Флойд подържа връзка с моите хора. Чакаме отговор кога ще можем да пътуваме за Лас Вегас. След около месец ще ни се обадят и ще летим, за да се видим лице в лице.
В каква форма сте в момента?
-В никаква, да ти кажа честно. Като се видя с Флойд, като определим датата на боя, реванша, шоумача, както искаш, така го наречи, ще си направя подготовка. За четири месеца мога да стана унииикалееен, братче. Точно за четири месеца. На мен така ми е дал Бог, че…Много трудно ще му бъде на Мейуедър срещу Сарафа. Гарантирам ти го!
-Да, но все пак има разлика във възрастта на двама ви, той ви превъзхожда и по отношение на това, че до вчера се е биел…
-Не е така. Няма нищо. То моето си стои, нищо не е загубено. Иска ми се само да направя една здрава физическа подготовка. Сериозен режим и ставам пак Серафим. Ще бъда като 20-годишен.
Планирахте с вашия щаб една обиколка из България, по време на която да играе и спаринги. Какво стана с тази идея?
-Живот и здраве, моите мениджъри го подготвят това нещо. Сега отивам при един човек, който обеща да ме финансира. Ще ги направим шоу-мачовете. Идеята е да не се забрави Серафим.
Завистливи ли сме ние – българите?
-О, много, братко, много. Не зная защо е така. Искам Господ мъдрост да им даде, да се изчисти този народ. Да си промени манталитета. Господ така да направи, че да ги очисти от това грешно тяло. Дано България да стане преуспяваща държава и благословено място за живот. Защото е много лошо вече, братко…То не останаха повече от един процент читави хора. Аз така съм се капсулирал в себе си, защото не мога да видя бели хора. Бели хора не виждам. Просто всичко ми е черно. Все търся реални, достойни хора и трудно ги намирам. Все си мислех, че надеждата крепи човека, едно, друго, все си мислех, че държавата ще тръгне нагоре. Нищо добро обаче не стана и просто почвам да се отчайвам, братко. Това ми е голяма болка, приятелю. Сърцето ми се къса. Да не се уважаваме, да не се обичаме, да си завиждаме, да си правим един на друг мръсотии, да се използваме. Лошо, много лошо. Много алчност има, много завист. За какво са му тия пусти пари, къде ще си ги носи? На оня свят ли? Да, братко, аз ти казвам, че това не са от Бога пари. Те не знаят господнята сила какво нещо е. Бог няма да ги остави така. Аз съм човек на вярата. От 19-годишен съм от вярата и така си вървя. Малко или много Бог ми помага и на мен, и на семейството ми. Сит съм отвсякъде, сит съм на всичко в този живот. Господ ме е заситил. Живея един праведен живот. И винаги съм бил един благородник в обществото. Никого не съм окрал, измамил или обидил. Вярвам, че един ден Годпод ще даде на всеки, каквото е заслужил.
Говорите като някой източен мъдрец. Сякаш далеч във времето остана старият Серафим…
-Моят Бог ми казва: „Не съди другите, ако искаш да не бъдеш съден.“ Надменност. Гордост. Това са непознати неща за мен. За да не кажа хората, че съм се възгордял, си казах:“Айде, ще сляза при тях. Ще се променят към добро тези хора.“ Но не виждам подобна промяна. По-лоши станахме даже. Не се оправиха и аз заради това се отдръпнах вече. Моят Бог не ми позволява да се разправям с демони вече. Те ме цапат. Моят морал, моето разбиране е направо ти казвам от Бога. Всичко ми е дадено от Бога. Просто не искам вече да се омърсявам от досега с лоши хора. Аз съм много читав човек, като мен чисто момче няма друго. И най-важното – мислите са ми чисти. С благородна душа съм. За всичко където ме търсиш – там съм. Само за доброто обаче. Лошо на никого не съм сторил в този живот. Само добро съм вършил, но мен много са ме използвали. Хора, и то българи са ме мъчили. Вместо да ме благославят, те ми направиха лошотии. Демонът е силен при тях, а аз винаги съм бил уникален човек, спортист елитен. И да ги питаш: „За какво ми завиждате, бе, хора?“ Защо ме използваха? Не знам. На мен трябваше да ми се помага, защото аз бях шампионът. Те обаче ме изнудваха и спъваха. Шампионите по другите държави ги благославят, в култ ги издигат, едва ли паметници им правят. Не им взимат, само им дават. А тука само ме крадяха, само ме използваха. И сега е така. Те ме виждат само като пари и спасител. Като чуят името „Серафим Тодоров“ си мислят, че аз съм кинти.
Така е, но пък вие имате може би най-важното – любовта и уважението на обикновените българи...
-Е, вярно е. Това ме крепи и ме е държало на земята, братко. Може да се каже, че съм богат човек, понеже ме обичат. Ние сме една шепа народ, даже един град, кажи-речи. За всеки се знае всичко, кой какъв е. Народът ме обича и като спортист, и като човек.
Семейството ви как е? Внучетата слушат ли?
-Благодарим на Бога. Внуците ми са уникални, растат си с реални бащи, с реална майка. Аз съм главата на семейството ни. Бог ме е благословил мен и децата ми. Прекрасни хора сме.

Сарафа е впечатлен от бенефиса на Камата
Серафим Тодоров е останал впечатлен от бенефиса на Христо Стоичков, който се проведе на 20 май на Националния стадион. „О, просто съм възхитен. На няколко пъти се разплаках. Това са велики хора. Шапка свалям пред хора като Ицо, като Стефка Костадинова, Вальо Йорданов и щангистите, които са направили толкова много за България. На пръсти се броим тези, които сме станали №1 в света. Шапка му свалям на приятелчето, призна легендарният боксьор. – Имаме доста забавни случки с Ицо. Е, виж, те, футболистите са малко така, по-горделиви. С тях бяхме на „Здравей! и Здрасти“. По-топли отношения не сме имали. Ние, боксьорите, си бяхме по-близки с борците, като братя бяхме. Ядене, пиене, живот, знаеш как е (смее се).“

Милен ДИМИТРОВ

Categories: Интервю, Спорт

About Author