Традицията сочи: Локо (Сф) е безпогрешен в баражите

Традицията сочи: Локо (Сф) е безпогрешен в баражите

За възродения отбор на Локомотив, който убедително спечели първенството на СРГ – Север, предстоят баражи за спечелване на званието столичен първенец. Първо Локото трябва да играе полуфинал с класиралия се на второ място в СРГ – Юг отбор на Царско село и при победа да играе финал за спечелване на приза. Евентуална победа на финала му отваря пътя за участие на баражите за Югозападната “В” група…

Ще бъде интересно да отбележим, че това няма да бъде първото участие в баражи за локомотивци. В своята история “железничарите” са правили това четири пъти! Ще се опитам накратко да припомня фактите за тези баражи.

През сезон 1935/36 г. нещата много приличат на сегашната ситуация. ЖСК (всички знаем, че това е първото име на отбора – б.р.) е участник в Трета софийска дивизия – най ниското ниво на футболната йерархия. Тук е важно да се отбележи и друг факт – “железничарите” никога в своята история не са имали привилегията да бъдат включвани, “спускани” или налaгани директно във Висшата дивизия или група, а винаги са стигали до там само по спортни показатели…Но да се върнем към баражите. И тогава групите са две и първенците им играят финален бараж, който дава право на победителя да премине във Втора дивизия. В едната група ЖСК, както и сега, печели всичките си срещи без равен мач и дори без допуснат гол във вратата си, поради което е наречен “девственият тим”. В дrугата група победител е отборът на Лозенец, който е другия финалист. Финалните баражи са в две срещи.

Първата среща е на 5 юли, 1936 г. на игрище “Славия”. Играе се под проливен дъжд и на разкалян терен. Съдията Батанджиев ръководи много умело и точно срещата въпреки очакванията за нервен мач. Калният терен изравнява възможностите на двата отбора и ЖСК след дълго време получава първия гол в своята врата. Срещата завършва 1:1. Развръзката остава отворена…

Втората среща се играе в коренно различни климатични условия. 12 юли, горещо и тежко време. Първото полувреме преминава в бавно и дори скучно темпо и нищо не подсказва за бурната развръзка на събитието. ЖСК открива в 7-мата минута и до почивката не се случва нищо интересно.

През второто полувреме играта става по-жива главно поради падналите повече голове. В 51-ата минута ЖСК покачва на 2:0, а в 65-ата център нападателят Костадинов покачва на 3:0. Веднага след гола играта става доста твърда и груба. В 70-ата минута Лозенец връща един гол, а минута след това отново Костадинов оформя крайния резултат – 4:1 за ЖСК.

Играта вече е изпълнена с грубости. Десет минути преди края съдията отстранява десния инсайд на ЖСК, а малко по-късно и лявото крило на ЖСК, както и един футболист от Лозенец. След тези скандали част от публиката навлиза на игрището, а отборът на Лозенец напуска играта. Резултатът 4:1 е зачетен като краен и ЖСК преминава във Втора дивизия.
Второто участие на баражи е през сезон 1938/39 г. ЖСК е участник във Втора софийска дивизия. Печели първенството отново само с победи и без равенство, само с 5 допуснати гола. Предстоят квалификации с другите областни първенци за влизане в Националната дивизия. Мачовете са само в една среща, като домакинът се определя чрез теглене на жребий. Тук вече няма право на грешки!

Жребият определя в първата среща на 30 юли ЖСК да гостува на победителя от Рилската област Атлетик (Дупница). Гостуването на “железничарите” предизвиква небивал интерес в региона и това личи по рекордната публика, която идва на игрището в Дупница.

Въпреки огромната подкрепа на дупнишката публика “железничарите” очертават надмощие и натикват домакините в тяхната половина. Щастието е на страната на Атлетик. Ударите на “железничарите” отиват или в гредите или в ръцете на вратаря. До края на срещата домакините не успяват на осъществят нито едно нападение. Всички техни опити за това са спрени от средната линия на ЖСК и най-вече от техния капитан Недялков.

В такава обстановка завършва срещата и съдията Кавалджиев дава две продължения от по 15 минути. Тук вече играта става изключително интересна и в двата отбора проличава желанието за победа. Секунди преди края на първото продължение десният инсайд на гостите пробива цялата защита на Атлетик и със сигурен шут вкарва единствения гол в срещата. Въпреки големия залог на двубоя мачът преминава изключително коректно, при отличен ред и с отлично поведение на състезателите. Първото препятствие е преодоляно..

В следващият кръг жребият отново не е благосклонен към ЖСК – той определя гостуване в Пазарджик на местния Бенковски. Тази среща се превръща в истинско събитие за града – отново (както в Дупница) рекорден брой зрители идват на игрище “Ботев”. Преди началото двата тима си поднасят букети, а водачът на ЖСК – оперният певец Г. Белев, произнася тържествено слово.

Срещата започва много експлозивно и още в 6-ата минута ЖСК повежда с 1:0 чрез Баев, а в 10-ата Манолов покачва на 2:0. В 15-ата минута, при едно меле пред вратата на домакините, техен защитник сам вкарва за 3:0. Оттук до края на срещата домакините диктуват темпото, но “железничарите”, рано решили изхода, решават да съхранят силите си за по-нататък.

Датата е 28 август. Най-сетне домакинство. В следващият рунд съперник е отборът на Левски (Бургас). На трибуните на игрище “Левски” присъстват 2 000 зрители, сред които и доста бургазлии. ЖСК започва изключително агресивно. Още в 3-ата минута Милушев с шут от 25 метра открива резултата. Този гол дава допълнителен импулс на домакините и в 22-ата минута неудържимият Стою Недялков, след центриране от корнер покачва на 2:0. Към края на полувремето в мрежата на Левски влиза и трети гол.
Веднага с началото на второто полувреме започва да вали и тих, но напоителен дъжд, който не спира до края на срещата. Скоро теренът се разкалва и това повлиява на качеството на играта. Физическите сили на гостите се изчерпват и срещата се играе само на една врата. ЖСК печели със 7:0 и до крайната цел има само едно стъпало – финал за печелена на промоция за Националната дивизия.

Съдбата на жребия определя домакинство срещу Хаджи Славчев (Павликени), а датата е 27 август. На игрище “Левски” идват 5 000 зрители, сред които е и главният директор на БДЖ г-н Б. Колчев.

И сега, както и в предните двубой ЖСК, започва нападателно и открито – още със започването на срещата открива резултата. Този гол амбицира павликенци. Те получават право да изпълнят дузпа и изравняват резултата – 1:1. Този гол амбицира играчите на ЖСК и те веднага връщат гола чрез Манолов. Само след няколко минути неуморимият Стою Недялков подава на Баев и той прави резултата 3:1.

През втората част пред врата на павликенци ври и кипи. Играчите на ЖСК налитат като оси и докарват резултата до разгромното 7:2! За пръв път в историята си те влизат в Националната дивизия. Техните подвизи не спират и там – известно е, че като новак те печелят титлата!

Стигаме до третите баражи с участието на локомотивци. Годината е 1949 и предстоят много реформи в регламента на първенствата. Накратко – взето е решение да се създаде “А” футболна група и пет от осем софийски отбора получават квоти за участие в групата. За тази цел осемте отбора играят всеки срещу всеки и първите пет влизат в “А” група. Тогава по съветски модел Локомотив е преименуван на Торпедо. Има смяна в иманата и на другите клубове. В крайната подредба Торпедо завършва втори и печели мястото си в “А” група.

Последните участия на бараж са през 1951 г. Тогава Локомотив, вече отделил се от Торпедо, завършва на второ място в “Б” група. Регламентът гласи следното: “Вторият отбор от “Б” група играе бараж в две срещи с предпоследния софийски отбор от “А” група. Това е отборът на Червено знаме.

В този сблъсък се вижда, че по-класният тим е този на Локомотив. Първата среща е взета с лекота – 2:0. В реванша по-интересното за отбелязване е, че при резултат 1:0 за Локомотив се изсипва проливен дъжд и главният съдия прекъсва срещата. Взето е решение мачът да се доиграе след пет дни. При преиграването няма промяна на резултата и Локомотив се завръща в елита.

Сега отново предстоят баражи. Една отговорност и нелек път, който героите на Тони Велков трябва да извървят до край. И ще го направят! Те го заслужават. Заради всички локомотивци. Заради самите тях. Заради Локомотив!

На снимките: 1. Тимът от 1939 г.
2.Големият капитан Стою Недялков – Доктор Кох

Венелин ЙОРДАНОВ – ВЕНИ

Кох

About Author