Без армия и специални служби нямаме бъдеще

Без армия и специални служби нямаме бъдеще

Интервю на Калина Андролова с Боян Чуков, бивш съветник в два мандата на българския министър-председател по въпросите на сигурността и международната политика.
Снимка: Антоанета Киселинчева

На 27 и 28 април в Москва се проведе Петата Московска конференция по въпросите на международната сигурност. Организатор на събитието е Министерството на отбраната на Руската федерация. Участваха представители на повече от 80 държави от целия свят. Това е форум, който събира експерти в областта на сигурността, представители на военните ведомства на различни държави и ръководители на най-големите международни организации като ООН, ОССЕ, Международния комитет на Червения кръст и др. Географията на делегациите е изключително обширна. Освен представители на страните от постсъветското пространство, присъстваха и делегати на такива държави Китай, Сърбия, Афганистан, Египет, Иран, Саудитска Арабия, Ирак, Сирия, Филипините, Виетнам, Сингапур, Индонезия, Тайланд, Аржентина и много др. От българска страна на форума беше поканен Боян Чуков в качеството си на геополитик и експерт по въпросите на сигурността и международните отношения. Списание a-specto го потърси за коментар.

Г-н Чуков, коя беше основната тема на Петата Московска конференция по сигурността?

Основният акцент, който беше изведен на преден план и застъпен във всички панели, беше въпросът за борбата с тероризма. Експерти коментираха причините за появата на тероризма, формите и разпространението му, както и пътищата за търсене на ефективни начини за борба с тази глобална заплаха. На конференцията голяма част от участниците бяха действащи ръководни фигури от отбранителните ведомства на различни държави, затова и един от акцентите беше по какъв начин армията на една държава би могла да участва в борбата срещу тероризма. В дискусиите имаше различни мнения дали армията трябва да се бори на собствената си територия с тероризма или трябва да остави това на министерствата на вътрешните работи и специалните служби. Основната гледна точка е, че армията може и трябва да участва в борбата с тероризма на собствена територия, паралелно със специалните служби и вътрешното министерство. Интересна гледна точка обаче изрази началникът на Генералния щаб на Руската федерация Валерий Герасимов, който подчерта, че основната задача на армията, според него, е да се бори с тероризма, но забележете, още на далечните подстъпи към съответната държава. Тоест както е в случая с военно-космическите сили на Русия в Сирия. Русия е там, за да защити своите граници от пълзящата заплаха ДАЕШ. Първата гледна точка, обаче, беше защитена от зам.-министъра на отбраната на Египет Мохамед Абделфатах. Той подчерта, че именно египетската армия е успяла да спаси Египет от тероризма, налаган от „Мюсюлмански братя” след Арабската пролет. Началникът на Генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов заяви, че тероризмът не може да бъде ликвидиран без прилагане на военна сила, но не може да бъде победен и само с военна сила. Необходимо е обединяване на политическите, финансовите, идеологическите и информационните ресурси на държавата.

Конференцията е била под егидата на министър Шойгу. Какво най-важно подчерта самият Шойгу?

Шойгу обърна внимание, че се повишава агресията срещу Русия. И че Азиатско-тихоокеанският регион се превръща в акцент на руската външна политика. В изказването на Шойгу се почувства и недвусмислена и ясна защита на Башар Асад. Особено показателно при откриването на конференцията беше и приветствието на руския президент Владимир Путин, прочетено от секретаря на Съвета по сигурността на Руската федерация Николай Патрушев. След него взеха думата министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и накрая аудиторията изслуша и приветствието на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун, прочетено от неговия заместник Джефри Фелтман.

Направи ли ви впечатление нещо по-особено в думите на Лавров?

Интересното при Лавров беше това, че подчерта акцент за сътрудничество с Китай, Индия, Иран и др. Което видимо уточнява посоката на интересите на Русия. Русия отдавна не е фиксирана в Европа, както непрекъснато се опитват да ни натрапват специалистите по пропаганда: че Русия е някаква заплаха за Европа. Търговските интереси на Русия започват да се ориентират към големите азиатски нарастващи пазари. Сергей Лавров е силно против концепцията за изключителност на САЩ в международните отношения. И срещу разгръщането на ПРО в североизточна Азия. Накратко може да се обобщи една тревожна констатация на ръководството на Руската федерация по отношение на международната обстановка. Тя е определена като критична и с тенденция за усложняване. Целенасочено в света се създава обстановка, която да позволява сваляне на легитимни правителства. Засилва се блоковата политика и блоковото противостоене. Задълбочава се блоковото мислене. Някои държави продължават да считат, че с въоръжена сила могат да налагат своята воля. Констатира се и остра липса на доверие, особено в Европа. В последно време ръководството на Русия регистрира повишаване на агресивността срещу Русия. Министър Шойгу изказа съжаление, че военният блок НАТО е заложник на някои страни-членки, които са авантюристи.

Кого е имал предвид министър Шойгу в този план за авантюристите?

Турция, разбира се. Става дума за свалянето на руския самолет в сирийското въздушно пространство от Турция. В същото време беше констатирано, че в определени моменти може да има взаимодействие между Русия и САЩ, както това беше показано в Сирия.

Но действително ли е имало взаимодействие или то беше по-скоро формално, един опит по-скоро за взаимодействие, отколкото истинско сътрудничество?

От страна на Русия, да. Беше сътрудничество. От страна на САЩ, вероятно е било с резерви и скрити ходове. Защото по време на активните бомбардировки на руските военно-космически сили в Сирия руснаците даваха предварителна информация на американската коалиция кои са джихадистките обекти, които предстои да бъдат бомбардирани. Впоследствие обаче се оказа, че въпросните обекти са тотално обезлюдени и джихадистите са напуснали района. Защо? Защото на териториите, които бомбардираше руската авиация, заедно с джихадистите се намираха и 2700 бойци на някои от най-известните частни американски военни компании. И това публично се коментираше в неформалните разговори по време на конференцията. Това сътрудничество е било двулично. Тяхната игра е такава: игра с всеки против всеки. САЩ загубиха доверието дори и на своите съюзници, защото не са коректни партньори. Тъй като за да постигнат своите политически цели, се заиграват с който им е удобен. От една страна се борят с тероризма, от друга страна – поддържат тероризма, ако им е необходимо.

Каква беше позицията на Китай на тази конференция? Те избягват да заемат категорични позиции, освен ако не са директно засегнати в конкретна ситуация?

Китайците са директно засегнати от разпространението на ислямския тероризъм. В Китай също има много мюсюлмани, които стават удобна плячка на опити за дестабилизация на държавата. Китайският министър на отбраната генерал-полковник Чан Ванцюан обърна внимание, че се увеличава рискът от ядрен тероризъм. И че ДАЕШ много бързо изгражда своите глобални мрежи. Чан Ванцюан призова за отказ от двойните стандарти, които позволяват третирането на терористите като добри и лоши. Китайската държава апелира да не се използва борбата срещу тероризма като повод за намеса във вътрешните работи на суверенни държави. Министър Чан Ванцюан ясно заяви, че Китай е жертва на тероризма в Източен Туркестан (населен с уйгури – мюсюлмани). И предложи да бъде изграден механизъм за борба с тероризма в рамките на ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество). Забелязвате ли, че държавите започват да търсят регионални съюзи за справяне с глобални заплахи?! Тоест хегемониалният разпад поражда заплахи, които могат да се решават само чрез обединени усилия на няколко регионални сили. Това е в изключителен ущърб на САЩ, но тази тенденция се поражда от политиката на САЩ и опитите за „спасение” чрез регионални съюзи ще продължат. Докато не се признае от хегемона в действителност един многополюсен свят и една равнопоставеност в решаването на световните проблеми и организацията на съвместното ни съществуване на планетата. Руската федерация е единствената страна, която има силата да се противопостави на онова, което Пентагонът нарича „пълен спектър на доминирането”. Но не е единствената страна, която счита, че това е необходимо. Повярвайте, всички държави вече са убедени, че е нужно обединяване на усилията за извоюване на фактически и легитимен, признат многополюсен свят. И това се усеща, вижда и чувства. То витае във въздуха като заряд.

Как оценявате „поведението” на Иран? Питам заради споразумението им със САЩ? Това споразумение прави ли иранците по-малко безкомпромисни, отколкото са били досега? Или те отново са „пикантно” откровени?

Да, интересно беше изказването и на министъра на отбраната на Иран Хосейн Дехкан. На всички в залата направи впечатление особено топлото приветстване между иранския министър на отбраната и бившия президент на Афганистан Хамид Карзай. Те се прегърнаха и три пъти се целунаха.

Какво по-точно означава тази топла демонстрация?

Че Иран има много по-силни позиции в Афганистан, отколкото изглежда. Това показва, че от афганистанска страна на Иран се гледа като на много сериозен външен фактор, който може да стабилизира обстановката в страната. Още повече, че Иран е една от потърпевшите страни от нарастването на производството на наркотици и нарастването на трафика през Иран на тези наркотици. Освен това в Афганистан има немалка иранска диаспора. Ролята на Иран много рязко се засилва в региона, още повече че Иран задълбочава своето сътрудничество с Китай и Руската федерация и се превръща в регионален силен фактор, който скоро ще започне да има и глобална проекция. Иранският министър беше съвсем откровен. Той каза, че днешните реалности в света способстват за разпространяването на тероризма. Държави на регионално ниво оказват съдействие на терористите. Целенасочено се раздухват етнически конфликти. Хосейн Дехкан обвини директно САЩ, че прилагат двойни стандарти по отношение на тероризма и окачестви този подход като нова форма за водене на война. От страна на Иран беше изказано съжаление, че под формата на хуманитарна помощ, преговори и пр. се изгражда логистика в полза на терористите и им се оказва помощ. Техеран в лицето на своя министър категорично заяви, че приветства присъствието на Русия на сирийската територия в помощ на сирийския народ и Башар Асад. Иранският министър заяви недвусмислено и това, че Иран ще повишава непрестанно потенциала на своя военно-промишлен комплекс с цел укрепване на отбранителната мощ на страната като акцентът ще бъде върху ракетните технологии.

Коя тема предизвика най-голям интерес и активност на конференцията?

Особен интерес предизвика панелът „Цветни революции и регионална сигурност. Ролята на военните при осигуряване стабилността на държавата.” Единственият панел, на който залата се оказа малка да побере желаещите да проследят изказванията. В залата бяха всички ръководители на официални делегации. Присъстваше и елитът на руската академична общност, както и плеяда от медийни звезди, начело с Владимир Соловьов.

Да, той е един много очарователен водещ, интелигентен и талантлив.

Соловьов наистина е знаменитост. И неговата биография е сложна и поучителна като у всеки атрактивен ум. Малко хора знаят, че отначало той завършва Московския институт за стомана и сплави и придобива една техническа специалност, по-късно се ориентира към икономиката и международните отношения. Работил е няколко години в САЩ, след това се е върнал в Русия и се е занимавал с какво ли не. Докато накрая не открива своето видимо най-силно поприще – журналистиката. Ще прозвучи скандално за хуманитаристите, но хората с математичен и логичен ум стават най-проницателните анализатори, тъй като в международните отношения и политики има логически връзки. За да разбираш схемите, трябва да си прагматик, а не въодушевен схоластичен идеалист.

Ето и примера с цветните революции. Повечето от изказванията на конференцията показаха, че за военната и академичната експертна общност в света цветните революции са разкрита схема: те не са просто спонтанна проява и реакция на младежта, средната класа и пр. против правителството в една страна. Експертите се обединиха около мнението, че става дума за нова форма за намеса във вътрешните работи на суверенни държави. Бяха дадени достатъчно доказателства не само от участници от Европа, но и от такива от Азия, Африка и Латинска Америка. Тези коментари показваха еднозначно, че на света (в лицето на експертите от различни държави) вече са му ясни технологиите за сваляне на законно избрани правителства.

Редица представители на Латинска Америка на конференцията обвиниха директно САЩ, че в момента са активизирали технологията за цветните революции за сваляне на неудобни правителства на техния континент. И в резултат там се извършват три цветни революции като в най-напреднала фаза е тази в Бразилия. Нали разбирате, никой вече не страда от заблуждението, че цветните революции са спонтанна проява за „демократизация” на страните. Фалшът е вече досадно явен.

Без да се преувеличава ролята на социалните мрежи при организирането на подобни „революции”, е очевидно, че глобалната интернет мрежа съдейства за радикализиране на определени слоеве от населението. Но само при условие, че има добре изградена мрежа от външно финансирани НПО-та в съответната държава. Възникна и спорът дали има връзка между революции и тероризъм. Един от участниците в залата сложи край на спора с остроумната реплика: „Да, има връзка между тероризма и революцията, при условие, че са подготвени от един и същи цех.”

Защо САЩ и ЕС бойкотират на официално ниво конференцията?

Западът счита, че ако отсъства на едно подобно мероприятие, то всъщност губи своята значимост. Това обаче изобщо не е така. Тази конференция прекрасно доказва, че светът говори много по-откровено, плодотворно и по-дружелюбно в отсъствието на глобалния хегемон. Защото диалогът е между равноправни партньори. На мен лично ми направи впечатление, че въпреки официалното отсъствие на високопоставени представители на САЩ, НАТО и ЕС, на конференцията беше пълно с експерти от тези страни. Имаше британци, американци, французи, испанци, датчани, холандци и др. Да не говорим, че в залата имаше и особено забележимо присъствие на служители от западните посолства в Москва. Аз лично се запознах и разговарях с някои от тях.

А каква беше позицията на страните, известни именно с това, че отдавна подкрепят терористични структури за решаване на регионални, а понякога под егидата на САЩ и на глобални задачи?

Да, разбирам какво ме питате. Например в залата към края на единия от панелите по собствено желание и много настойчиво пожела да се изкаже и представителят на Саудитска Арабия, който в декламативно-патетичен стил заяви, че неговата страна не се намесва във вътрешните работи на нито една друга държава, не финансира тероризма, а напротив, е жертва на тероризма. И това изказване наистина развесели духовете в залата.

Стана ли дума за исляма? Защото най-често се говори за ислямския тероризъм.

Египетският министър на отбраната заяви, че тероризмът категорично трябва да се разграничи от религията. Той констатира, че в света няма реално взаимодействие по въпросите за тероризма. Според него, след като няма общоприето определение за тероризъм, то няма как да се търси сътрудничество по въпроса. Забележително беше и изказването на Джозеф Бети Асомо, министър-делегат при президента на Република Камерун по въпросите на отбраната. Той беше абсолютно категоричен, че в битката с тероризма ние се борим със симптомите, а не с причините. Общо взето имаше изказвания, че всяка една голяма религия си има своите екстремисти, но тероризмът не може да се отъждествява с коя да е от големите религии. Ислямските радикали се използват, но самият ислям няма пряко отношение към тероризма. Ислямът като религия е жертва на тероризма. Тероризмът е метод за водене на война. Срещу метод не може да се бориш през обяснения за исляма… що е ислям, какво пише в Корана и пр. Коранът съществува твърде отдавна, а тероризмът ескалира точно сега, нали разбирате…

В последно време инструментът НАТО активно е задействан срещу Русия. Стана ли дума за това, което се вижда и разбира от всички?

Към края на конференцията се изказа и Николай Бордюжа, генерален секретар на Организацията на договора за колективна сигурност. Думите му бяха остри и ясни. По отношение на сътрудничеството с НАТО той заяви категорично: „Сътрудничество може да има само при липса на предварителни условия от страна на НАТО.” Бордюжа каза и следното: „Ние никога не сме казвали, че НАТО е наш противник, докато САЩ и НАТО в последно време при изготвянето на всеки един документ започват с формулировката, че Русия е основен враг на алианса”. „За да има сътрудничество, не трябва да се играят лицемерни игри”, заяви Бордюжа. Той отправи риторичен въпрос откъде имат пари терористите за закупуване на оръжие и подчерта, че е необходимо да бъдат прекъснати паричните потоци, които финансират терористите. Зададе и въпроса защо липсват на конференцията САЩ и западните страни, защо НАТО и западните страни закриха едностранно сътрудничеството с Руската федерация, защо Западът прекрати тотално военните връзки с Русия?! За съжаление днес сътрудничеството е заменено с пропаганда.

На подобни конференции освен панелите се водят и изключително интересни разговори по време на кафе-паузите, по време на коктейлите, вечерите и изобщо по време на неформалното общуване между участниците в мероприятието… Какво интересно научихте от тези неформални разговори с експертите?

Лично за себе си точно в тези неформални разговори до голяма степен си изясних стратегията на САЩ, която те реализират посредством НАТО и страните-членки на НАТО по границата с Руската федерация. Преди няколко години се заговори за строителството на учебни центрове и центрове за управление на силите за бързо реагиране. Тогава се обясняваше, че тези нови бази и центрове ще служат само за учение и там няма да бъдат разположени постоянно американски военни. Но в действителност ситуацията е следната. Строят се нови бази уж за временно ползване с обем в тях да бъде дислоцирана бригада, но на практика базите могат да поемат една дивизия с цялото нейно въоръжение. По този начин под формата на временни учения по границата с Руската федерация се създават реални военни бази и се изгражда инфраструктура, която при необходимост може за много кратък период да поеме предислоцирането на американски и канадски военни подразделения на границата с Русия. И България също участва в тази схема на НАТО като населението се заблуждава, че всичко това е само за временни учения. А всъщност българската територия се подготвя да приеме американски военни при усложняване на обстановката и при евентуален военен сблъсък с Руската федерация.

Смятате ли, че наистина има вероятност от сблъсък между Русия и НАТО или това се прави само, за да се изцеждат едни пари от бюджета на САЩ за военни цели, защото много частни корпорации се хранят от това, включително фирмите за логистична подкрепа?

В пиесата, в която има закачена пушка на стената в първо действие, то тя непременно гръмва във второ или в трето. НАТО по принцип се е превърнал в инструмент за реализиране на американската стратегия по отношение на Руската федерация. Това не е вече просто отбранителен алианс, а инструмент на агресивната политика на САЩ на официално ниво. И вместо да говорим за приближаване на НАТО към руската граница, се стига до абсолютния парадокс да се говори за приближаване на Русия към НАТО!!! Разбирате ли, докъде стигат нещата в медийното изопачаване?! Но силата на медиите е правопропорционална на наивността на публиката. Йозеф Киршнер, който за съжаление наскоро почина, казваше: „Медиите са носители на манипулативните импулси на неколцина към масите. Онова, което приемаме безкритично и следваме доверчиво, ще ни въздейства в полза именно на неколцината”. Киршнер е австрийски писател и журналист, беше лектор в Харвард и преподавател по журналистика във Виенския университет, определено разбира от медии и медийна манипулация.

Що се касае до ПРО, темата също беше широко дискутирана от експертната общност. Особено безпокойство предизвиква разполагането на американската ПРО в Азиатско-тихоокеанския регион. Легендата, че американската противоракетна отбрана е насочена срещу опасността от ирански и севернокорейски ракети буди снизходителни усмивки сред специалистите. Шахтите за разполагане на антиракетите са стандартни, 31 см в диаметър, те са универсални, в тях по всяко време могат да бъдат разположени ядрени нападателни ракети или най-новите хиперзвукови ракети. Необходимо е да се има предвид, че ако броят на антиракетите е по-малък от броя на ракетите, за които те са предназначени, то ситуацията е относително спокойна. Тъй като никой няма да рискува възможността да му бъде нанесен ответен ядрен удар. Но целта на САЩ е броят на антиракетите в американската ПРО да бъде минимум три пъти по-голям от съответните руски ракети, и тогава възниква огромното изкушение да бъде нанесен изненадващ, превантивен ядрен удар от страна на САЩ.

Глобализацията не е ли също един „метод” за разграждане на суверенитета, след което разбира се местните правителства се оказват неспособни да вземат решения в собствен интерес, тъй като са в разрез с „хегемониалните” концепции за устройство на света.

Участниците в конференцията бяха впечатлени от изказването на Зоран Джорджевич, министър на отбраната на Сърбия. Той беше категоричен, че само държава с национален суверенитет може да бъде активен участник в международното сътрудничество. И само така дадена държава може да даде своя принос в изграждането на мир по света. След изказването на сръбския министър прозвуча от залата и едно интересно експертно мнение. Изказана бе тезата, че една държава, която е разрушила своята армия и своите специални служби, няма бъдеще. Тъй като в армията и в специалните служби младото поколение на страната се възпитава масово в патриотизъм и готовност да защитава своята родина. Държава с разрушена армия и специални служби е всъщност пред закриване. В края на конференцията се изказа бившият президент на Хърватия Стипе Месич, който подкрепи руската позиция, че не може да се изнася демокрация, тя е неекспортируема.

Как завърши конференцията? Имаше ли така да се каже заключително послание, което би трябвало да се чуе както от приятелите, така и от неприятелите?

Известният германски експерт Александър Рар даде висока оценка на министрите на отбраната, които направиха конструктивни изказвания. Александър Рар е член на Съвета за външна политика на Германия. Той се солидаризира с позицията на Руската федерация, че не приема всички въпроси на сигурността в света да се решават от САЩ, НАТО и ЕС. Александър Рар направи пет предложения: 1. Необходимо е да се повиши ролята на ОССЕ и да се създаде Съвет за сигурност на Европа; 2. Неoбходимо е да се изгради общо пространство от Лисабон до Владивосток (ЕС плюс Евразийския съюз). ЕС трябва да получи статут на наблюдател в ШОС; 3. Необходимо е да се постигне примирие между Руската федерация и Полша и Прибалтика. Проблемите на Полша и Прибалтика не могат да се прехвърлят върху отношенията между ЕС и Русия; 4. Институционализация на диалога за ценностите между ЕС и Руската федерация. Необходим е нов подход на ЕС към исляма; 5. Необходима е европейска политика по разоръжаването. Трябва да се премахне американското ядрено оръжие от територията на Германия.

Александър Рар завърши своето изказване с риторичния въпрос: „Ще има ли накрая Континентална Европа?” Нали разбирате, че в момента наблюдаваме активизиране и задълбочаване на конфликта Изток-Запад. Но паралелно с него съществува и конфликтът Запад-Юг. Задава се и конфликтът Север-Юг. Има лавина от конфликти. Затова е много важен най-общият извод от тази конференция, стига да има кой да го осмисли. Тъй като когато някой се самопровъзгласи на много високо, загубва способността да чува. Безразсъдството на една изключителност винаги принизява. Историята непрестанно доказва това. Най-общият извод от тази конференция е, че Русия е готова да преговаря и сътрудничи винаги и при всяка ситуация, но само като равностоен партньор.

Източник: http://a-specto.bg/

Categories: Политика, Свят

About Author