Монета от 10 франка позлатява Италия

Монета от 10 франка позлатява Италия

История на европейските първенства. Италия 1968

Финалният кръг на Евро 1968 г. се провежда в Италия. Класират се домакините, СССР, Югославия и Англия.

Най-драматичен е полуфиналът в Неапол. На препълнения „Сан Паоло“ 80 000 тифози гледат как „Сборная“ диктува темпото на игра и доминира на терена. Редовното време завършва 0:0 след много пропуски и на двата отбора. В продълженията малшансът попречва на Еврожюхин, а после и на Доменгини (шутът му се отбива от гредата). Така за първи и единствен път в историята на европейските първенства се стига до тегленето на жребий, който да излъчи победителя. В съдийската стая са поканени капитаните Шестерньов и Факети, тримата съдии, начело с германеца Курт Ченчер и представител на УЕФА в лицето на испанеца Аугустин Пуйол.

В началото се определя каква монета да бъде използвана – италианска или френска. Спират се на монета от десет франка. Пуйол първо пита Шестерньов кое ще избере – „ези“ или „тура“. Руснакът обаче се колебае. Тогава Пуйол се обръща към Факети, който посочва „тура“. Човекът от УЕФА хвърля монетата, тя пада на пода, но се изтъркулва и спира под скарите в съблекалнята. Пуйол вади друга монета, хвърля я и веднага се разнася тържествуващия вик на Факети: „Тура, тура!“ Италия ликува – домакините отиват на финала! На следващия ден чистачка намира изгубената монета – тя била обърната с „ези“ нагоре…

Във Флоренция Югославия записва един от най-великите мачове в своята история. Прави го срещу световния шампион Англия. Надменните островитяни вярват в своето превъзходство. Дори иначе сдържаният им селекционер сър Алф Рамзи прогнозира: „Дори моите резерви могат да победят балканците“. Сметките му обаче излизат доста криви. Още в началото на срещата Ивица Осим е тежко контузен, а по онова време смените не са позволени и се налага югославяните да играят с 10 души. Въпреки това те превъзхождат съперника.

В 87-ата минута фантастичният в този мач Драган Джаич поема топката на гърди, пуска я на крака си и обкръжен от английски футболисти със силен шут я насочва под напречната греда – 1:0! Самият Рамзи нарича това изпълнение „бонбонче“. Малко след това Алън Малъри удря един от „плавите“ и е изгонен. Англичанинът става първият играч, отстранен от игра на европейски първенства. Белградският в. „Спорт“ излиза на първа страница с огромно заглавие: „Гуд бай, мистър Рамзи!“.
В мача за третото място Англия бие СССР с 2:0.

Големият финал е Италия – Югославия! „Плавите“ играят отлично и само престъпното съдийство на швейцареца Дийнст (същият, който ръководи скандалния финал Англия – ФРГ на Мондиала през 1966 г.) им пречи да спечелят титлата. Първо Тревич е съборен в наказателното поле, а после Гаурнери поваля Джаич, но свирката на Дийнст остава безмълвна.
Все пак в 39-ата минута неуловимият Джаич смълчава трибуните на Олимпийския стадион в Рим – 0:1! В 81-ата минута обаче от пряк свободен удар Доменгини намира пролука сред югославската „стена“ и изравнява – 1:1. Нов гол не пада в продълженията и според регламента сега предстои да се изиграе нов мач. Вбесеният Джаич заявява“ Реферът Дийнст е бездушен криминален тип, който трябва да бъде осъден за престъпление срещу футбола“.

Френският в. „Екип“ пък иронично отбелязва: „Думата „дийнст“ на немски означава служба. Е, в Рим Италия беше обслужена отлично“.
Не е случайно, че веднага след този скандал швейцарската федерация изважда от списъците си съдията Готфрид Дийнст завинаги…
Преиграването на финала се провежда на 10 юни. Между другото, на същата дата и място „скуадра адзура“ за първи път става световен шампион…

Промени има доста в лагера на домакините. Селекционерът Феручо Валкареджи вади от състава „Златното момче“ Джани Ривера и вкарва в игра петима нови играчи начело със Сандро Мацола и Луиджи Рива. Колегата му Райко Митич пък решава да заложи на същата единадесеторка. И това се оказва най-голямата му грешка. Над всички в този ден е Мацола. Той прави каквото си поиска с изморените защитници на „плавите“. Неслучайно след края на мача полуделите от щастие тифози издълбават името на героя върху гредите и на двете врати. Мацола е в основата и на двата гола. Първо Рива открива резултата в 12-ата минута, а в 31-ата Анастази решава всичко – 2:0 и Италия е европейски шампион!

Логично след финала започват и словесни престрелки между медиите. Вестник „Стадио“ изписва на цялата си първа страница възторженото: „Европа е в нашите крака!“. Белградският в. „Спорт“ отвръща: „Италианците победиха руснаците на руска рулетка. Играха футбол за 10 лири, а станаха шампиони благодарение на 10 френски франка и един швейцарски съдия.“

„Данас“ допълва остроумно: „Италианците твърдят, че са най-добрите любовници в света. Можем да им простим тази малка лъжа, но не и голямата измама, с която станаха европейски шампиони.“

БЪЛГАРИЯ В КВАЛИФИКАЦИИТЕ
Група 2
13.11.1966 г., София (Бъл), “Васил Левски” – 20 762 зрители
България – Норвегия 4:2
1:0 Никола Цанев (18), 2:0 Петър Жеков (42), 3:0 Никола Цанев (43), 3:1 Киетил Хасунд (59), 4:1 Петър Жеков (85), 4:2 Киетил Хасунд (86)

11.06.1967 г., Стокхолм (Шв), “Росунда” – 24 271 зрители
Швеция – България 0:2
0:1 Петър Жеков (23), 0:2 Динко Дерменджиев (82)

29.06.1967 г., Осло (Нор), “Улевал” – 25 545 зрители
Норвегия – България 0:0

12.11.1967 г., София (Бъл), “Васил Левски” – 16 479 зрители
България – Швеция 3:0
1:0 Никола Котков (43), 2:0 Васил Митков (44), 3:0 Георги Аспарухов (75)

26.11.1967 г., София (Бъл), “Васил Левски” – 39 795 зрители
България – Португалия 1:0
1:0 Динко Дерменджиев (63)

17.11.1967 г., Лисабон (Пор), “Ещадио Насионал” – 13 408 зрители
Португалия – България 0:0
Класиране

1.БЪЛГАРИЯ 6 4 2 0 10:2 10
2.Португалия 6 2 2 2 6:6 6
3.Швеция 6 2 1 3 9:12 5
4.Норвегия 6 1 1 4 9:14 3

Четвъртфинали
06.04.1968 г., София (Бъл), “Васил Левски” – 70 000 зрители
България – Италия 3:2
1:0 Никола Котков (12-дузпа), 1:1 Димитър Пенев (60-автогол), 2:1 Динко Дерменджиев (66), 3:1 Петър Жеков (73), 3:2 Пиерино Прати (83)
20.04.1968 г., Неапол (Ит), “Сан Паоло” – 95 000 зрители
Италия – България 2:0
1:0 Пиерино Прати (14), 2:0 Анджело Доменгини (55)

ФИНАЛЕН ТУРНИР В ИТАЛИЯ

Полуфинали
05.06.1968 г., Неапол, “Сан Паоло” – 68 582 зрители
Италия – СССР 0:0 след продължения
Италия продължава на финал след жребий

05.06.1968 г., Флоренция, “Стадио Комунале” – 21 834 зрители
Югославия – Англия 1:0
1:0 Драган Джаич (87)

Мач за третото място
08.06.1968 г., Рим, “Олимпико” – 68 817 зрители
Англия – СССР 2:0
1:0 Боби Чарлтън (39), 2:0 Джеф Хърст (63)

Финал
08.06.1968 г.
Италия – Югославия 1:1 след продължения
0:1 Драган Джаич (32), 1:1 Анджело Доменгини (80)

Италия: 22.Дино Дзоф, 2.Пиетро Анастази, 5.Тарчизио Бургнич, 7.Ернесто Кастано, 9.Анджело Доменгини, 10.Джачинто Факети, 11.Джорджо Ферини, 12.Аристиде Гуарнери, 13.Антонио Джулиано, 14.Джовани Лодети, 16.Пиерино Прати

Югославия: 1.Илия Пантелич, 2.Мирсад Фазгалич, 3.Милан Дамянович, 5.Благойе Паунович, 6.Драган Холцер, 7.Илия Петкович, 9.Вахидин Мусемич, 11.Драган Джаич, 15.Мирослав Павлович, 16.Йован Ачимович, 21.Добривойе Тривич

Рим, “Олимпико” – 55 000 зрители
Съдия: Готфрид Дийнст (Швейцария)

Преиграване
10.06.1968 г.
Италия – Югославия 2:0
1:0 Луиджи Рива (12), 2:0 Пиетро Анастази (31)

Италия: 22.Дино Дзоф, 2.Пиетро Анастази, 5.Тарчизио Бургнич, 8.Джанкарло де Систи, 9.Анджело Доменгини, 10.Джачинто Факети, 12.Аристиде Гуарнери, 15.Сандо Мацола, 17.Луиджи Рива, 19.Роберто Розато, 20.Сандро Салвадоре

Югославия:1.Илия Пантелич, 2.Мирсад Фазгалич, 3.Милан Дамянович, 5.Благойе Паунович, 6.Драган Холцер, 9.Вахидин Мусемич, 11.Драган Джаич, 15.Мирослав Павлович, 16.Йован Ачимович, 21.Добривойе Тривич, 22.Идриз Хошич

Рим, “Олимпико” – 55 000 зрители
Съдия: Хосе Мария Ортис де Мендибил (Испания)
Голмайстор на турнира
2 гола – Драган Джаич

About Author