Мъри Стоилов: Левски няма да е Левски, ако няма напрежение

Мъри Стоилов: Левски няма да е Левски, ако няма напрежение

Станимир Стоилов е роден на 13 февруари 1967 г. Отраства в хасковското село Въгларово. Играе в Хасково, Левски, Фенербахче, ЦСКА, Славия и португалския Кампомайорензе. Общо в „А“ група има 234 мача с 53 гола. Има 4 шампионски титли с Левски и 5 национални купи. От 1992 г. до 2000 г. играе и в националния отбор на България (14 мача с 3 гола). Бил е голмайстор на „Б“ група през сезона 1989-1990 г. Като треньор води Левски, националния отбор на България, Литекс, кипърския Анортозис, Ботев (Пд) и Астана. Вкарва „сините“ в Шампионската лига през 2006 г. Те са първият български отбор в турнира. Изведе Левски и до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА. Мъри си тръгна след рекордните 30 „сини” мача в Европа за 4 сезона. Издигна тима до коефициент 38,112 т. – рекорд. Стоилов постигна и най-големия успех в историята на казахстанския футбол, след като вкара Астана в груповата фаза на Шампионската лига през 2015 г.

Г-н Стоилов, отново ли ще преследвате в Казахстан шампионската титла и влизане в Шампионската лига?
– Вижте, моите цели не могат да бъдат по-различни. В интерес на истината „Астана“ не може да има по-различни цели. Шампионската титла и за мен е задължителна, защото доста вдигнахме лентата в последно време. В същото време обаче имаме проблеми с окомплектоването на отбора. Имаме проблеми най-вече от финансово естество. Периодът е тежък. Надявам се в най-скоро време да подсилим отбора и да създадем конкуренция. През зимата се разделихме с петима титуляри, а привлякохме само един нов – Деспотович.

Имаме нужда от
спешна селекция

Съмнявам се, че с наличните 12-13 състезатели ще можем да изкараме на ниво сезона. През лятото казахстанското първенство е на сгъстен цикъл – сряда-събота. Много е тежко. Предстоят и квалификации в евротурнирите. Все още не съм имал някакви задълбочени разговори с хората от ръководството на тази тема. Лично за мен най-реалната цел е участие в Лига Европа. За повторение на подвига от миналата година в Шампионската лига едва ли имаме сили. Ако го направим, това би било подвиг.

Какви пари влязоха в клуба от продажбата на петимата титуляри?
– На някои от тях им бяха свършили договорите и си отидоха като свободни агенти. Но това са неща, които аз не знам и не мога да коментирам. Част от момчетата напуснаха по обективни причини. Всичко в крайна сметка опира и до финанси. „Астана“ има проблеми с бюджета. Аз също се притеснявам и изживявам тежко тези моменти. Виждам, че отборът ми не е готов. Моето най-голямо желание е да се подсилим поне с още двама играчи, защото иначе не ни чака нищо добро.

В плановете ви влиза ли привличането на познати у нас футболисти?
– На този етап нищо не мога да коментирам. Даже още не разполагаме и с финансирането, което ни трябва. Времето ни притиска, остават само десетина дни до затварянето на трансферния прозорец. В момента ситуацията при нас е такава, че има предпоставка за разграждане, а не за обратното. Съжалявам, но това е реалността. Шефовете знаят за проблема, но не мога засега да кажа, дали ще го решим. Ще бъде жалко, ако си спечелил толкова много авторитет и слава по този нелеп начин да се разпадне всичко. Това е не само отбор, това е един проект. В момента не можем да отговорим на амбициите и да преследваме поставените цели. Да, можем да направим 5 или 6 победи, но когато започнеш да играеш 3-4 месеца в цикъл сряда-събота става тежко. Играем през 3 дни буквално. Направо става невъзможно да се издържи на темпото.

Колко заплати чакате?
-Това не искам да го коментирам. Но сумите не са малки,. Не крия обаче, че това забавяне влияе негативно на мотивацията, на настройката на всички в отбора. Всичко това идва на фона на спечелените пари от участието в Шампионската лига.

Следите ли българското първенство?
– Почти – не. Гледам само голове, следя репортажи и това го правя умишлено. Не че не ми е интересно. Напротив, винаги ми е бил интересен нашият футбол. Правя го, за да не ми се събира прекалено много информация в главата и за да не се натоварвам излишно.

Не може да не ви притеснява състоянието на националния ни отбор. Твърде камерно присъствие регистрирахме по трибуните на „Васил Левски“ на последните мачове…
– Моето мислене е, че винаги трябва да обичаме и подкрепяме националния си отбор. Това е изключително важно. Да, последните резултати може би не са добри. Но какво да каже Холандия, която пропуска Европейското първенство? Националният отбор си е наш и

ние трябва да
си го обичаме

Да, задължително е да изискваме повече и от футболисти, и от треньори, но не можем да оставим без подкрепа селекцията. Тя е на България. Тя не е на треньора или на даден играч. При нас има прекалено голям негативизъм и прекалено много измислени истории се говорят и пишат. Заради това има и такъв силен отлив на хората от трибуните. Но виждаме, че когато малко от малко се създаде положителна атмосфера и се вдигнат надеждите на хората, стадионите ни започват лека-полека да се пълнят. Без значение от резултатите националният отбор трябва да си го обичаме и пазим. Така, както си пазим и границата, и държавата. Може би трябва да преболедуваме този период. Може би ние – футболните хора, трябва да запретнем ръкавите си и да работим двойно повече.

Какво е мнението ви за тежкия жребий в световните квалификации? Паднахме се в „желязна“ група с отборите на Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург…
– Колкото по-тежка е групата, толкова по-добре. Да, аз съм реалист. Винаги има негативни и позитивни резултати. Но за нас няма лесна група. Така сами си го направихме да бъде. Дори да се създаде фантастичната ситуация сами да си избираме съперник от всяка урна, пак ще бъдем в лоша компания. Просто момчетата трябва да дадат 100 процента от своите възможности, но и хората трябва да са на стадиона и да ги подкрепят. Само така ще дойдат и победите.

В „Левски“ нещата не вървят от години. Вече в продължение на 7 сезона „сините“ са без трофей. Въпреки провалите обаче ръководството на клуба проявява волско търпение към Стойчо Стоев. Той се радва на нечуван медиен комфорт. Изненадва ли ви това?
– По мое време имаше голяма нетърпимост. Аз още на първите ми мачове начело на „Левски“ съм чувал обиди от трибуните. 10 000-20 000 души скандираха „Оставка“ по мой адрес. Но в крайна сметка сега може би всичко е за добро. Ако няма напрежение в „Левски“, това няма да е „Левски“. Напрежението те кара да вървиш напред. Ако не можеш да се справиш с това, значи нямаш място на „Герена“. Колкото до доверието към Стойчо…Радващо е, че го има. Хората на ръководни постове трябва да преценят дали отборът се развива, или тъпче на едно място. Може би пък резултатите ще излезе, че не са най-важното нещо във футбола. Конкретно за мен най-голямата катастрофа се получи на финала за Купата на България. Паднахме от „Черно море“ в Бургас с 1:2. 16 000 левскари от цяла България напълниха стадиона. В продължение на 90 минути играхме с човек повече, но въпреки това загубихме трофея. Разберете, просто няма шанс, няма как това да се случва с отбор като „Левски“! Въпреки това, се случи. Но след провала така и не чух да се каже поне едно: „Извинявайте, левскари!

Това е трагедия
за „Левски“!

А търсехме причините за загубата там, където не са. 16 000 левскари на живо и още милиони пред телевизора се оказаха потопени в морето. Това няма кой да им го прости. И аз в това число – на 8000 км го гледах мача. Само едно извинение трябваше да чуем, но не го чухме. Оттам нататък всичко друго е трагедия. Какво да го коментираме!?

През май 2008 г. вие бяхте уволнен от „Левски“ след само един неуспешен мач срещу „Локо“ (Сф), а сега провали колкото щеш…
-Така беше. С нашата елиминация се попречи на развитието на „Левски“. Уби се на практика един средноевропейски клуб. Той имаше европейски стил и начин на игра, имаше натрупан коефициент в евротурнирите, който гарантираше максимум един кръг от квалификациите за Шампионската лига напред. Бяхме си осигурили и бюджета за 1-2 години напред. Бяхме отбор, който щеше да си построи с европари стадиона, а не да чака на трохи и подаяния. И нямаше да чакаме цели 4 години, за да видим един-единствен сектор. Възторжени зрители пълнеха стадиона на всеки наш мач. Оставихме плюс това отбор, препълнен с млади и класни играчи, на по 22-23 години, които после бяха продадени. И не на последно място – над 50 процента от тях бяха собствени юноши. Така че това беше трагедията, това беше престъплението към левскарите. Не че си изгонил мен или еди-кой си, престъпленията се направиха на гърба на „Левски“ и срещу „Левски“. И те ги направиха хора, които искаха да убедят собственика, че било едва ли не много лесно да се постигат успехи. Но какво се оказа после? Видяхте докъде стигнаха клубът и тогавашният собственик.

Вече изминаха 8 години от онези събития. Вече можете ли да назовете имената на вашите „душмани“?
– Не. За какво да ги правя известни? Те всички се сещат за кого става въпрос. Нали се появиха в отбора, когато нас вече ни нямаше.

За клана Вуцови ли намеквате?
– Не искам да го коментирам това. Факт е, че някои хора се появиха бързо във футбола.

– Вече простихте ли на Тодор Батков?
-Лично аз нямам лошо отношение към човека Тодор. Даже съжалявам, че трябваше по този начин да се разделим. Ако беше запазил доверието си към нас, все още щеше да е бос на клуба и да има европейски стадион и супер отбор. Нямаше да му се налага всяка седмица да се чуди как да намира пари. Той сам си е виновен за случилото се после. С тези безбожни бюджети, които почна да дава, когато ние си тръгнахме. Знаете ли по наше време в какъв размер беше бюджетът?

Припомнете.
-Ами между 5 и 6 милиона лева. И веднага след нас стана 13 милиона. Направите си сами изводите за какво става въпрос.

– Чужденците по ваше време бяха малко, но класни…
– Разбира се. Точно това е пътят на „Левски“. Малко, но класни. И да има повече юноши от школата.

Доста хора ви иронизираха за термина „правилен футбол“, който вие въведохте…
– (Прекъсва ме). Аз винаги съм приемал критиките. Всеки има право на мнение. Не приемам обаче, когато има обиди или лични нападки. Когато говорим за футбол, всеки има своето виждане, своя начин на работа. В крайна сметка какво е футболът – резултати, успехи и красота в играта. За нашите отбори евротурнирите са мерилото. Така че, това показва кой какво е постигнал. Аз когато говорих за правилния футбол, защитавах своята теза. Знаех как трябва да изглежда „Левски“ и с всички възможни начини и средства следвахме пътя. При това без да се съобразяваме с този или онзи.

Именно затова
не ни обичаха

Бяхме неприятни. Доста негативна реакция срещахме, което се отразяваше на отбора и на клуба.

Когато „Лудогорец“ повтори вашия успех и влезе в групите на Шампионската лига, не почувствахте ли ревност?
– Глупости! Не, разбира се! Даже ми беше мъчно, че толкова късно след нас български тим попадна в елитната компания. „Лудогорец“ в момента трябва да бъдат изключително внимателни да не си загубят коефициента. Защото ние напуснахме борбата с хубав коефициент, който после пропадна. Така че разградчани тази година нямат право да пропускат нито групите на Лигата, нито тези на Лига Европа. „Лудогорец“ сами си спечелиха пари, и то много пари. Според мен минимум около 30 милиона евро. Правилната стъпка би била да бъдат инвестирани в играчи, база и стадион. И те го правят.

Спечелените пари от „Левски“ от участието в Шампионската лига обаче къде отидоха? Беше направено едно игрище с изкуствена трева, едно общежитие за ДЮШ и дотам…
– Не ме питайте мен за тези неща. По мое време Тодор Батков си плащаше коректно всичко. Никога не сме имали забавяне на премии или заплати. Това, за което се бяхме разбрали, си го получавахме в срок. Имаше само един период, когато бяха забавени плащанията и започнаха дрязгите. Тогава се наложи да изгоня и Седрик Бардон, и други футболисти. Дотогава всичко беше точно, Батков си плащаше редовно.

Вашият катарзис в Европа беше отпадането от „Беверен“, нали?
-Да, така е. За мен предварително беше ясно, че ние много трудно ще отстраним белгийския тим. „Беверен“ си беше филиал на „Арсенал“, играеха предимно африканци, от Кот д’Ивоар. Но ние в онзи момент все още се изграждахме по линии и като колектив. Учехме се да играем европейски футбол. Това беше някъде месец и половина-два, след като поех отбора.

Въпреки провала обаче останахте начело на „Левски“ и това се оказа най-правилният ход на ръководството…
-За мое щастие имах ръководител до мен като Наско Сираков. Една огромна фигура. Винаги е бил зад мен, винаги ме е подкрепял. Той виждаше и знае как и какво се работи. Радостното беше, че Батков слушаше какво казва Сираков. Иначе вълшебната синя приказка можеше и да не се случи.
Да, но през 2007 г. май Сираков ви предаде по време на мачовете срещу „Тампере“. Докато страдахте срещу финландците (0:1, 1:1) Наско беше отишъл на сафари в Африка…
-Е, не, глупости са това. Наско отиде на сафари наистина, но то беше планирано от шест месеца. Вижте, ние „Тампере“ трябваше да ги елиминираме с лекота. Истината е, че в този момент просто всичко беше срещу „Левски“. Не можех да разчитам на трима титуляри – Игор Томашич, Елин Топузаков и Даниел Боримиров. Имахме и малшанс Особено на реванша в София пропуснахме толкова много положения, че…Не знам. Доста пъти съм се питал какво се случи в този мач. Сякаш дойде денят в който Господ каза: „Не!“ А това за сафарито беше изключително раздухана работа. Пак ви казвам, ние „Тампере“ трябваше със затворени очи да ги бием. Но не се получи. А да не говорим, че и съдията си затвори очите за гола им тук, който падна след поемане на топката с ръка.
В кариерата си имате и един голям провал начело на „Литекс“. След победа в Беларус допуснахте разгром с 0:5 в Ловеч и отпаднахте от евротурнирите…Не се ли усъмнихте тогава в пробив вътре в отбора ви, че сте продаден?
-Не, не. Просто не ни се получаваше нищо на игрището. След допуснатия гол в 60-ата минута всичко рухна.
Кога да очакваме завръщането ви на „Герена“? Там ли ще завършите кариерата си?
-Вижте, винаги съм казвал, че „Левски“ е моят отбор и ако някога отново ме поканят да се върна на „Герена“ бих работил с удоволствие. Няма да има разлика дали ще бъда на пейката или на трибуните като обикновен фен. „Левски“ е религия и аз съм неин поклонник. Никога не съм го крил,че където и да се намирам, винаги ще подкрепям „сините“. На фона на всичко негативно, което се случи на този отбор през последните 7 години най-положителната промяна аз виждам у поведението на феновете. Има уникална организация и подкрепа на отбора. Запалянковците успяха да създадат страхотна позитивна атмосфера. Няма добри резултати, но няма и негативизъм. Към треньори, играчи и ръководители. Подкрепата от страна на феновете е феноменална. Няма такава велика публика в света. Феновете израснаха, те са на топниво, заслужават да са на финал в Шампионската лига.
Ако вие бяхте паднали пет пъти поред във вечното дерби от ЦСКА нямаше ли да бъдете атакуван от ултрасите?
-Не зная. Честно. Аз лично не мога да преживея повече от една загуба от ЦСКА. Сигурно щеше да ме бъде срам да излизам на улицата.

Милен ДИМИТРОВ

About Author