Йохан Кройф – лицето на тоталния футбол

Йохан Кройф – лицето на тоталния футбол

Световният футбол остана без поредното си величие. Йохан Кройф не успя да спечели футболния мач с рака на белите дробове, въпреки че преди малко повече от месец обяви, че се чувства обнадежден и води на болестта с 2:0, но двубоят продължава. Най-великият № 14 разкри за тежката си болест през октомври 2015 г. Сега от небето ще грее ярко още една футболна звезда.

Хендрик Йоханес Кройф е роден на 25 април 1947 г. в източната част на Амстердам в скромното работническо семейство на Херманус Корнелс Кройф и Петронела Бернарда Драайер. Баща му е запален футболен запалянко, който подтиква малкия си син да започне да тренира. Още повече, че домът им се намира само на пет минути от стадиона на Аякс „Де Меер“.

На 10-годишна възраст Кройф е приет в школата на Аякс, но само година по-късно баща му умира след сърдечен удар. Останала вдовица майка му се отказва да развива семейния градинарски бизнес и постъпва на работа като чистачка в Аякс, за да е близо до сина си.

До навършването на 15 години Кройф демонстрира талант не само във футбола, но и в бейзбола. След това се фокусира върху царя на спортовете, за да се превърне в един от най-великите футболисти на всички времена. На 15 ноември 1964 г. Йохан Кройф дебютира за първия отбор на Аякс, като вкарва единствения гол за тима при загубата с 1:3 от ГВАВ.

Остава в Аякс до 1973 г., като за този период печели шест шампионски титли на Холандия, четири пъти взима националната купа, три пъти става носител на КЕШ, по един път триумфира в Суперкурата на Европа, Междуконтиненталната купа и Интертото.

През лятото на 1973 г. Аякс продава Кройф на Барселона за 6 милиона холандски гулдена (около 2 милиона долара), което е рекордна трансферна сума по това време. Още в първия си сезон като футболист на „блаугранас“ извежда тима до шампионската титла. Така Барса става шампион на Испания за първи път от 1960 г. По пътя към титлата отборът разбива Реал (Мадрид) с 5:0 на „Сантяго Бернабеу“.

Вестник „Ню Йорк Таймс“ пише след триумфа, че за 90 минути Кройф прави за каталунския дух повече от всички политици по времето на управлението на диктатора Франсиско Франко. През същия сезон 1973/74 холандецът бележи и едно от най-знаменитите си попадения, станал известен като Невъзможния гол и Голът фантом. В мача срещу Атлетико (Мадрид) при центриране отдясно Йохан Кройф скача във въздуха, извива си тялото, като се обръща с гръб към вратата и с пета забива топката в мрежата.

В Барселона остава до 1978 година, като печели и националната купа в последния си сезон. Кройф още повече печели симпатиите на каталунците, като избира традиционното за тях име Жорди, с което кръщава първородния си син.

На 32-годишна възраст отива да играе в САЩ, където носи екипите на Лос Анджелис Ацтекс и Вашингтон Дипломатс. През 1981 г. се завръща в Европа и подписва с втородивизионния испански Леванте, но напуска след 10 мача и два гола, след като отборът не успява да спечели промоция.

След това се завръща в Аякс, където печели още две шампионски титли и една купа на Холандия. През 1983 г. Преминава в големия враг на тима от Амстердам – Фейенорд. С „червено-белите“ от Ротердам печели дубъл – титла и купа, а в отбора е и българският национал Андрей Желязков.

За националния отбор на Холандия участва 48 мача и вкарва 33 гола. Върхът на изявите му е световното първенство през 1974 г., когато „лалетата“ достигат до финала, но губят от домакина ФРГ. През 1977 г. Прекратява кариерата си в националния отбор. Въпреки призивите да се върне за Мондиал’78 той отказва. Години по-късно Кройф признава пред „Радио Каталуня“, че причината да спре да играе за „лалетата“ е инцидент, при който заедно със семейството си се оказва заложник на похитители.

През състезателната си кариера Йохан Кройф е синоним на практикувания от Холандия и Аякс тотален футбол. Стилът е наложен от Ринус Михелс, който превръща талантливия халф във футболен диригент с изключителни функции на терена. Благодарение на своята техника, скорост, дрибъл и визия Кройф се превръща в олицетворение на определението – плеймейкър.

След края на футболната си кариера Йохан става треньор и първо започва работа в Аякс, който извежда до две шампионски титли и една Купа на Холандия. През 1988 година поема Барселона и остава на поста до 1996 г. За този период превръща каталунците не само в доминатор в Примера дивисион и Европа, но поставя основите на клуба, който Барса представлява и днес. Кройф реформира школата на „блаугранас“ и успешно налага нейните продукти в първия отбор. Освен всичко това извежда Барселона до четири шампионски титли, една Кралска купа, три Суперкупи на Испания, по един път печели КЕШ, КНК и Суперкупата на Европа.

Престоят на Йохан Кройф начело на Барселона е завинаги свързан и с българския футбол. По пътя към титлата от КНК през 1989 г. каталунците елиминират ЦСКА, но един футболист на българския тим печели сърцето на холандеца. Това е Христо Стоичков, който през 1990 г. преминава на „Камп Ноу“, за да може сам да се превърне в легенда на Барселона.

След като напуска треньорския пост на „блаугранас“ през 1996 г. Йохан Кройф се завръща към професията чак през 2009 г., когато поема представителния тим на Каталуня.

Заради приноса му към футбола на името на Йохан Кройф има кръстени футболен финт, астероид, наградата за футболист на годината в Холандия, трофея за Суперкупата на Холандия. На него са кръстени институт за спортен мениджмънт и маркетинг, фондация, университет, колеж и маломерни футболни терени за мачове между отбори по седем играчи.

ТРОФЕИТЕ НА КРОЙФ
Като футболист
Аякс
Шампион – 8 пъти
Купа на Холандия – 5 пъти
Интертото – 1 път
КЕШ – 3 пъти
Суперкупа на Европа – 1 път
Междуконтинтална купа – 1 път

Барселона
Шампион – 1 път
Кралска купа – 1 път

Фейенорд
Шампион – 1 път
Купа на Холандия – 1 път

Холандия
Мондиал’74 – второ място
Евро’76 – трето място

Индивидуални
Футболист № 1 на Холандия – 3 пъти
„Златна топка“ – 3 пъти
Спортист № 1 на Холандия – 2 пъти
Голмайстор на световно първенство – 1 път

Като треньор
Аякс
Шампион – 2 пъти
Купа на Холандия – 1 път

Барселона
Шампион – 4 пъти
Кралска купа – 1 път
Суперкупа на Испания – 3 пъти
КЕШ – 1 път
Суперкупа на Европа – 1 път
КНК – 1 път

Индивидуални
Треньор на годината на „Уърлд Сокър“ – 1 път
Най-добър треньор в Примера дивисион – 2 път
Треньор на годината на „Онз“ – 2 пъти/БЛИЦ

About Author