Художникът Владо Пенев на 60? Невероятно, но факт в галерия „Нюанс”

Художникът Владо Пенев на 60? Невероятно, но факт в галерия „Нюанс”

Владо Пенев обича да обединява картините си в една изложба с названия, в които пътят е тъгата по извървяното и мечтата за недостигнатото. За пръв път на 60 години в галерия „Нюанс” на столичната улица „Денкоглу” 42 тя ще бъде безименна, съобщава Епицентър БГ.

На света няма толкова време, колкото е нужно на един творец, за да разкаже всичко, което живее в него. Още повече, когато не го разказва с думи, а с цвят и форма. И още повече, ако този творец е Владимир Пенев, който носи в себе си вселените на живописта и поезията. Генетично. Като орисия. Но и като кредо.

Едва ли някой ще чуе да го наричат Владимир и почти никой, освен близките му приятели и състудентите му ще повярват, че навърши 60 години неизменно пред триножника и неизменно с палитрата в ръка.

Каквото да поднесе животът на този зрял, а за някои може би и презрял мъж, той не се отказа само от една любов – от живописта. Явно не е дръзнал да изневери само на нея и затова тя също никога не го напуска. Дори парфюмът му е с дъх на терпентин, за да се знае на кого неотменимо принадлежи.

Това е знакът на платната от юбилейната, колкото и смешно да звучи за творец с духа на Владо Пенев, изложба, с която отбелязва поредния затворен кръг в календарната неизбежност.

Тази отегчителна отчетност обаче не е оставила белег в картините му.

Там с датирани други периоди – на ледена схематичност, на нежна ефирност, на ярка проникновеност и на приглушена чувственост. Но независимо от естетическата им отдалеченост, те са в плен на единството на неподражаеми и неповторими белези – уникалният почерк на художника и уникалното присъствие на таланта. Както казват ценителите, можеш да го познаеш с вързани очи и няма как да го сбъркаш.

След неговия живот в живописта можеш само да му подражаваш.
Почтенността също е част от таланта, смятат изследователите на житейските измерения на това необозримо понятие. И възпитаникът на маестро Светлин Русев бгагоговее пред своя учител, пред когото видимо и по момчешки тръмне с всяка нова картина и изложба, както тогава – преди 40 години, когато влиза в неговия клас в Художествената академия, когато застава до днешния професор Ивайло Мирчев, за да не се раздели с него никога в живота си, когато хлапашката страст да рисува се превръща в изпепеляващ смисъл на живота му, когато едва 18 годишен влиза в Съюза на българските художници и дори когато закратко търси реализацията си в Германия като учител по рисуване, само и само никога да не се раздели с четката и платното.

Владо Пенев обича да обединява картините си в една изложба с названия, в които пътят е тъгата по извървяното и мечтата за недостигнатото. За пръв път на 60 години в галерия „Нюанс” на столичната улица „Денкоглу” 42 тя ще бъде безименна.

Дали защото тозии път не е намерил името ѝ, или защото може ли за пръв път е оставил другите да решат вместо него. Той казва, че това е една „шепнешта изложба”. Шепотът има свойството да заглушава всички крясъци. Като онази пеперуда, чиито повей на крила може да срине мост или сграда.

Владо Пенев на 60 прошепва онова, което пренебрегнатият ни живот крещи всеки ден и ние не го чуваме. Той казва, че е реалистичен. Ако това е реализъм, той е магически. И е чест да имаш тази магия до себе си – в изложбената зала, в дома си и в многолюдната си самота.

Източник: http://epicenter.bg/

Categories: Култура

About Author