България е на 26-то място по брой млади хора в парламента

България е на 26-то място по брой млади хора в парламента

България се намира на 26-то място по брой парламентарни членове до 30-годишна възраст, сочи изследване на Междупарламентарния съюз. 3,3 процента младежи на възраст под 30 години участват както в Народното събрание, така и в местните общински съвети. Според доклада, 1,9 процента от 45 000 парламентаристи по света са на възраст под 30 години. Проучването се осъществява в периода 2014-2015 г. със съдействието на парламенти, членуващи в организацията и отразява тенденциите в 128 държави по света.

Пред България в изследването се намират държави като Македония, Сърбия, Куба. На върха на класацията за младежко участие са четири страни – Швеция, Еквадор, Финландия и Норвегия, чието население е представено в местните парламенти от 10 или повече процента младежи.  В дъното на класацията с 0,2 процента младежи под 30 години в парламента е Франция като след нея се нареждат държави, в които сред парламентарните членове няма такива на възраст под 30 г. като Съединените щати.

Доклaдът поставя акцент върху три ключови сфери: избиране на младежи за членове на парламент, овластяване на младите парламентаристи и ангажираност на младежката част от населението. 

Според изследванията на резултатите от избори, проведени през 2015 г. България бележи положителна тенденция като се нарежда на 10-то място в класацията за участие на парламентарни членове под 40-годишна възраст. Резултатите от местните избори през 2015 г. нареждат България като държава с най-голям прогрес по отношение на участие на младежите под 30-годишна възраст в сравнение с останалите държави, в които също се провеждат избори за парламентарни членове през същата година:

parl

Източник: IPU

В световен мащаб има нарастване на членовете на парламента под 40-годишна възраст и тези под 45-годишна възраст. В същото време, според проучване на ООН, хората между 20 и 44 години, съставляват 57 процента от електората по света, но същевременно само 26 процента от младежите в тази възрастова група участват в парламентарния живот.

Според доклада в държавите с пропорционални избирателни системи са избрани около два пъти повече млади хора, отколкото в тези със смесени избирателни системи и между 15-20 пъти повече отколкото чрез мажоритарните системи.

Интересно проучване показва, че колкото по-голям е броят на младежите сред населението, толкова по-слаба е тяхната представеност в парламентите. Според доклада се отчита и негативна тенденция спрямо участието на жените в парламентите. Те срещат двойна бариера в това отношение, както поради възрастта си, така и поради пола си.

Участието на младите хора е от ключово значение за демократичните процеси по света. 12,5 милиарда от световното население е на възраст между 15 и 24 години. Факторите, които предопределят младежкото участие на парламентарно ниво са комплексни. Това са образованието, заетостта, военната служба, но също така и фактори като климатичните промени и пенсионните реформи, които засягат и бъдещите поколения, според доклада.

Според проучването, се наблюдава тенденцията младите хора да са по-малко заинтересовани в процесите на гласуване, участие в партийни структури, доброволческа и друг тип групови дейности. От друга страна, младежите имат ключова роля в демократичните движения, като голяма част от тях са били двигател на много антиправителствени протести и зараждане на нови демократични режими. Като пример в изследването се посочва Арабската пролет по време на която младите хора протестират по улиците, използват интернет и социалните мрежи, за да достигнат както до местната, така и до международната общност. Обикновено дебатите около младежкото участие се фокусират върху образа на младежите като гласоподаватели или активисти, а по-рядко се представя ролята им от другата страна – като участващи в политическо представителство.

В доклада се посочва ключовото значение на младежките парламенти. Такива обаче съществуват в едва половината от държавите, участвали в изследването, тоест в 64 страни. За повечето от младежките парламенти целевите групи, към които насочват работата си, са тинейджъри на възраст 16-18 г., такива, които имат активно избирателно право. Членовете на младежките парламенти се набират по различни начини, най-често чрез отворена процедура по кандидатстване, но също и чрез селекционен процес в училищата. Целите на младежките парламенти са в три насоки:целенасочено изслушване на младите и предоставяне на възможност да изкажат своето мнение; информиране за дейността, процедурите и работата на парламентите; политическо овластяване – чрез развиване на умения за дебати и лидерски качества се стреми увеличаването на младежката ангажираност в публичните отношения.  

В доклада се посочват 10 препоръки, с които се съставя рамка за действие, които правителства, национални парламенти, политически партии и гражданското общество да предприемат. При изпълнението им ще се постигне пълно ангажиране на младите хора в политическите процеси:

  1. Продължаване на сътрудничеството между Междупарламентарния съюз и парламентите за обменяне на информация за възрастта на парламентаристите.
  2. Създаване на национални стратегии за включване на 20 и 30-годишни младежи, тъй като тази възрастова група е най-слабо представена.
  3. Създаване на стратегии от парламентите и политическите партии за политическо включване на младежите.
  4. Полагане на усилия от страна на правителства, парламенти и политически партии за включване на жените в изготвянето на стратегии за младежко включване и участие на повече жени в парламентите.
  5. Обвързване на възрастовата граница за парламентарните членове с възрастовата граница за гласуване, за да се увеличи достъпът на младите хора до парламентите и да се предотврати прекалено дълъг период на изчакване за кандидатиране за място в парламента.
  6. Съставяне на стратегии от парламенти на държави с голям дял на младежите от населението за осигуряване на участие на младежите, които да адресират младежките проблеми.
  7. Възможност за осигуряване на квоти за младите хора в парламентарния състав.
  8. Създаване на парламентарни мрежи от парламенти на национално ниво, които да работят за младежкото развитие чрез осигуряване на обучения, информационни кампании и насочване на общественото внимание към въпросите, отнасящи се до публичните политики.
  9. Инвестиране от страна на парламентите, местните управляващи и неправителствените организации в развитието на младежки парламенти и съвети.
  10. Използване на новите технологии от парламентите и гражданското общество, за да споделят информация и да осигуряват осъществяването на мониторинг на работата на парламентите, което да ги направи по-достъпни и прозрачни за младите хора.

Цялостният доклад представя недостатъчното участие на младежите в парламентарния живот. За преодоляване на тези резултати от проучването са необходими незабавни и ясни стратегии насочени към ангажираност на младежите в политическите процеси.

Източник: United Nations, Inter-Parliamentary Union (IPU)

Върху материала работи: Екатерина Димитрова, UNA News – http://news.unabg.org/2016/03/23/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-26-%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D1%85%D0%BE/

About Author