Кикбокс шампионът Дюк Нуамеруе: И в спорта и в живота най-важно е да бъдеш себе си

Кикбокс шампионът Дюк Нуамеруе: И в спорта и в живота най-важно е да бъдеш себе си

Жените са по-решителни от мъжете в залата, някои от тях изкарват повече пари, самостоятелни са… и логично искат да могат и да се защитават сами

Двукратният световен и европейски шампион по кик бокс Дюк Нуамеруе е роден в София през 1989 г. Първоначално тренира таекуон-до ITF и става европейски шампион на спаринг в категорията до 84 кг през 2011 г. От 2013 г. участва с успех на световни и европейски първенства по кик бокс. Негов треньор е Красимир Гергинов (VII дан таекуон-до, многократен републикански шампион, международен инструктор и съдия по таекуон-до). Дюк Нуамеруе е европейски шампион по таекуон-до ITF и двукратен световен шампион по кик бокс. На Световното първенство по кик бокс WAKO в Анталия през 2013 г. е първи в дисциплината лайт контакт, а на Световното първенство в Белград през 2015 г. – първи в дисциплината кик лайт; европейски шампион на лайт контакт в Марибор, 2014 г. и световен вицешампион на лайт контакт в Дъблин през 2015 г. От февруари 2016 г., освен активна състезателна дейност, Дюк Нуамеруе води и тренировки по кик бокс на Националния стадион „Васил Левски“ в залата на ABC Fight Club, чийто състезател е. За това – как тренира един световен шампион и какво от опита си би споделил с начинаещите в кик бокс, Дюк Нуамеруе даде специално интервю за vitoshanews.com.

Дюк, освен че си световен и европейски шампион, отскоро водиш тренировки по кик бокс, който става все по-популярен боен спорт. Кои са най-важните физически качества за един човек, който иска да се занимава с бойни спортове?

Няма значение дали човек иска да се занимава с бойни спортове или с какъвто и да е друг спорт; най-важното е да има много силно желание. Всичко останало е тренировка и подготовка. При бойните спортове има различни техники; не може да знаем кой как би се справял с тях, нито дали въобще би могъл да ги усвои, нито дали има талант, ако не влезе в залата. А като влезе, човек трябва да има желание да се развие в тази сфера. И не само, за да бъде шампион или, за да се занимава професионално, а дори и само за да постигне нещо за себе си, да се чувства по-добре. С физически качества, бързина, техника може да се сдобиеш по време на тренировките. Например в таекуон-до се изисква много добра техника с крака, но наименованието „таекуон-до“ означава система за самозащита с крака и ръце. Затова винаги трябва да има комбинация между двете. Много важно е тичането всеки ден, защото повишава аеробния капацитет. За силата – лицеви опори, коремни преси и такива упражнения можеш да си правиш и извън залата. Например, винаги съм гледал да направя нещо повече, за да съм по-добър от тези, които са в моята категория. Ако трябва да тичаме три километра, съм тичал шест километра. Ако трябва да направя едно упражнение определен брой пъти, го правя повече, за да мога да подобря своето физическо ниво.

Освен с хора, които имат желание, сигурно се сблъскваш и с такива, които имат предубеждения към бойните спортове. Какво би им казал на тези, които казват „страх ме е да не ми счупят носа“. . . „страх ме е, че ще ме пребият. . .“?

Бих им казал, че няма от какво да се притесняват, защото на тренировка не се бием, за да се нараним или, за да се пребием. В залата действително се практикуват бойни спортове, но всичко се тренира с контрол. Най-важното е да слушаш треньора, когато показва техниките и комбинациите, за да може хем да се предпазиш, хем да не контузиш партньора.

В залата влизат различни хора, както кандидат-шампиони, така и обикновени, дошли да потренират „за здраве“. Кои са някои от най-големите заблуди за бойните спортове, с които си се срещал от общуването си с тях?

Една е от най-големите заблуди е, че още от първото си влизане в залата, ще станеш много добър. Друга голяма заблуда е, че след първата тренировка, вече си готов да се справиш със заплаха на улицата. Други хора съм забелязал, че още с първото си влизане, искат да се сбият. „Да си го изкарат на някой“, както се казва, било агресия, било злоба, или да се докажат… Това не може да се случи; в залата може „да си го изкараш“, но не на човек! За удари имаме чували, уреди, щитове, педели… И това, което съм виждал при такива хора, е че най-честото, което им се случва, е да ги нокаутират.

А кои са по-страхливи в залата – мъжете или жените?

В момента жените ми изглеждат малко по-решителни за това да се сдобият с умения, за да могат да се защитават сами и да не разчитат на мъжете. Все повече жени днес разчитат на себе си, изкарват повече пари от мъжете, самостоятелни са… и логично искат да могат и да се защитават сами. Сигурно затова все повече жени влизат в залите, включително за да тренират и бойни спортове за самозащита.

Много младежи идват с мисленето, че ще потренират малко. . . и веднага стават шампиони. Твоят опит какво показва?

Че се самозалъгват, ако мислят така, и е по-добре да стъпят на земята. Аз тренирам вече десет години. Участвал съм в национални и международни състезания, печелил съм бронзови и сребърни медали. Но първи места на европейски и световни първенства на таекуон-до и кик бокс започнах да печеля в последните четири години.

12715711_10205151947952072_7474644757700848164_n

Състезавал си се на световно ниво в таекуон-до, сега и в кик бокс. Какво си разбрал най-общо за конкуренцията по света?

Кик бокс е много развит в световен мащаб, таекуон-до – също. В кик бокс големи сили са Украйна, Русия, Чехия, Сърбия, Полша и много страни извън Европа. Мисля, че няма значение дали си от страна, в която ние дори не сме чували, че се тренират кик бокс или таекуон-до. Навсякъде има хора, които тренират усилено, и отиват на състезания с една цел: да станат първи. Затова не бива да подценяваш никой.

Каква е ролята на треньора в залата?

Огромна. Благодарен съм много, че имаме такава връзка с моя треньор Красимир Гергинов. Комуникацията, която имаме, ми помага да се развия още повече като състезател. Треньорът вижда най-добре как правиш нещата отстрани, вижда грешки, които ти не можеш да видиш. Трябва да можеш да говориш с треньора на всякаква тема. Трябва да има разбиране и от двете страни, или както е в източната философия – да има разбиране както от учителя, така и от ученика.

12715516_10205151947992073_5561017222025101858_n

Освен възможността да доказваш, че си най-добрият, друго дават ли ти бойните спортове? Всеизвестно е, че в бойните изкуства има много дисциплина например – това как ти се отрази?

Ако не се бях записал на таекуон-до, честно да си кажа, може би щях да съм поредният разбойник по улиците. Постоянно скитахме с моите приятели, постоянно бях навън… Когато се записах на таекуон-до, пак излизах, но вече имах друго виждане върху нещата. Тогава се концентрирах много върху тренировките. Приоритетите ми се обърнаха. Вече мислих за това – как да подредя деня, бях зает с много задължения: ние обичаме много животните и гледаме много домашни любимци, за които трябваше да се грижа; имах училище, после – университет, имах тренировка… И вече нямах време за глупости. Таекуон-до ме възпита много. Това е все едно една друга Вселена. Вече имам друго виждане за нещата, наблюдавам отстрани как хората реагират в различни ситуации, представям си аз как бих реагирал. И в момента вече все по-често реагирам със спокойствие, премислям нещата и след това – действам.

Има ли какво още да постигнеш, накъде да израстваш в бойните спортове?

Няма значение дали си в бойните спортове, човек се учи цял живот. И винаги има какво ново да научиш.

Какво от източната философия си възприел за себе си?

Самоуважението. Разбрах също, че човек трябва да не прави много компромиси, да не подражава на другите. Важно е да бъдеш себе си и да запазиш чисто съзнание, чист дух, чисто тяло.

В заключение, на тези нови хора, които сега влизат на тренировки, какво би им казал?

Бих им казал, че са добре дошли. На моите тренировки ще наблегнем повече върху основата, защото не можем да вървим напред и да градим нагоре без нея. Решил съм да им покажа неща, които аз съм научил по по-труден начин, но съм ги разбрал и затова съм стигнал до това ниво. Те просто нямат представа – ние през какво сме преминали, за да достигнем до това ниво. Аз дори се чудя – как сме издържали. В таекуон-до имаше лагери по 40 дни, с по три тренировки на ден, едно и също. В момента хората се изморяват даже от час и половина тренировка. Бих им казал, че трябва повече търпение, че трябва много да слушат треньора, и да запазят желанието си, защото без желание, няма смисъл да идваш на тренировки.

 

Снимки – ABC Fight Club
Видео – Официален канал на
Българска конфедерация по кикбокс и муай тай в Youtube

Categories: Интервю, Спорт

About Author