Проф.Божидар Димитров: Турско иго е най-точното определение

Проф.Божидар Димитров: Турско иго е най-точното определение

– Проф. Димитров, в българските учебници се появи нов термин „турско съжителство“. Не е ли много странен той? Напомня за началото на 90-те години, когато се появи терминът „присъствие“. Та как разбирате вие това съжителство, професоре?

– След 482-годишото владичество на османската империя над българските земи е крайно неуспешно сега приетият термин „иго“ да бъде заменен със „съжителство“. Обикновените хора може и да са съжителствали един до друг – например бай Хасан с бай Иван, но със държавата на османците българите никак не са съжителствали.

– Вие като историк, кажете на политиците и авторите на учебници, какво трябва да знаят за онзи период, за който казвате, че не може да бъде наречен съжителство.

– Трябва да знаем много ясно – османската империя не е турска държава, това е империя на исляма, халифат. Първата титла на султана, на която той държи много повече, не е султан, а „шейх ю ислям“, което означава водач на исляма.

Малко хора знаят, че Османската империя не е и национална държава, тя стана такава като Република Турция през 1922 година. Това беше борбата на Кемал Ататюрк – да основе държава на турците и за това се нарича баща на турците. Тази феодална държава, и то построена на религиозен, а не на национален признак, беше тюрма (затвор) на народите и това го казва самият Ататюрк. В тази империя се управлява по законите на шериата и според нея българите като християни – а 95% от тях са били такива, нямат абсолютно никакви права да регулират своя закон чрез участието си в управлението на държавата.

Те не са могли да изработват и да предлагат закони, да имат постове в администрация, дори и най-ниските. А в турската армия да не говорим – българите не са служили дори като обикновени войници. И те нямат никакви права до 1912 г. Сигурно много хора ще се учудят, когато им кажа, че в едно от 12-те искания в писмото на Цанко Дюстабанов до османската държава, с които се вдигаме на въстание, е да може българите да служат в турската армия. Но това българите са приемали като свещено право – да служиш в армията на своята държава, иначе тя не е твоя.

Та Дюстабанов преди да излезе в гората с четата си, иска българите да служат в армията. Куриозно е днес, но е така.

– Но това значи, че българите са изключени от всякакво съжителство в административно-държавния живот на империята?

– Точно така, и са изключени включително и от съдопроизводството. Друг е въпросът – и това също малко се знае – че поне до XVIII век етническите турци мюсюлмани също са били лишени от право да заемат каквито и да е постове. Цялата мюсюлманска администрация от велик везир до по-долу е трябвало да бъдат ренегати на Християнството. Обикновено това е от еничарския корпус. Всички смятат, че кръвният данък е да се правят децата еничари. Не!

– А какво е тогава?

– Те се вкарват в един корпус на „аджемиоглани”, който е пажеския корпус на Османската империя. Такива пажески корпуси имат всички европейски страни, но в тях влизат децата на местните аристократи, докато в Турция само деца от християнски семейства от България, Сърбия и Гърция. След като се обучават и възпитават, най-интелигентните от тях се изпращат на различни длъжности в администрацията и армията. И само силните, здравите, но глупави, са изпращани в корпуса на еничарите, който е много малък – едва 16 000 души и си е лична гвардия на султана.

– Добре, коя е тогава най-точната дума според вас, с която може да се определи този период на 5 века – от 1396-та до 1878-а година, и който ние продължаваме да наричаме турско робство?

– Иго е най-точната дума за това, което сме претърпели за тези пет века, в които съжителстваме с хората, докато не ги насъскат да ни колят по време на някое въстание. И тези, с които сме съжителствали до оня ден, вадят ятаганите и ни режат главите, както стана в Батак, Стрелча, Панагюрище и т.н.

– И от кого е било изклано населението в Батак?

– Там населението е изклано не от редовните турски части, а от башибозука. Т.е тези, с които съжителстваме, мюсюлманските села, които формират териториалната гвардия на империята, наречена башибозук.

– Но мнозина от известните ни възрожденски дейци наричат онзи период робство, а те са били свидетели на случилото се?

– Ето това е второто най-важно. Трябва да кажем, че тези които наричат този период робство, бъркат. В историята, където пишат Левски, Ботев, Раковски – да. Но те са публицисти. В публицистични произведения казват, че сме били роби, но историците не работят така. Те са длъжни да подават истинска информация на населението, за това им плаща държавата. Българите нямат статут на роби в Османската империя.

Те са свободни хора, имат собственост, дори в един период тя е била повече от тази на „робовладелците”. Аз непрекъснато се шегувам, че американските роби не са имали селища и къщи като хората в Копривщица, Котел, Търново, Габрово, Свищов, Русе и т.н. И днес мога да покажа къщи на „робите” в Мелник, Созопол, Несебър, Охрид. Мога да покажа къщите на робите, но не и тези на робовладелците. Просто такива няма.

– Знаете, че това ще предизвика много негативни реакции сред голяма част от българите, но обяснете по-обстойно това ваше твърдение, проф. Димитров? Какво точно е било в Османската империя в онези далечни векове, как са живели християните?

– Още в самото си начало Османската империя е направила едно разделение. Християните трябва да работят, няма да служат в армията, в администрацията. Могат само да работят и да се скъсват от работа. А от данъците се изхранват спахиите, султанът, великите везири и т.н. Всеки от тях има определен брой семейства, които плащат данъците си или част от тях на него. А турците ходят само на война и печелят там чрез плячка. Докато е силна османската империя до 17-ти век, това нещо върви.

Технологичната изостаналост на империята обаче води до там, че тя не може да се противопостави нито на руските и австрийските топове и пушки, нито на английските и френските кораби. И всички те започват да я бият безсмилостно, дава чудовищни жертви по 100-200 000 убити турци на война. А по това време българите си работят, печелят пари, плашат данъци, укривайки голяма част от произведеното – това също е известно по Захари Стоянов как е ставало. И в крайна сметка според нашия виден социолог Иван Хаджийски, абаджийската игла и тъкачният стан на домашните манифактури на тези, които сега изредих, довеждат до там, че побеждават ятагана.

Българите забогатяват, стават водещата икономическа сила, поне в европейската част на империята. В азиатската са гърците, а на изток – арменците. Така се получава, че турците остават с пръст в устата – бедно население, живеещо примитивно, а българи, арменци, гърци и сърби са богатите хора в империята, разполагат с възможност да образоват децата си. Знаете ли, че към Освобождението България има 2500 души завършили средно и висше образование! В Средна и Западна Европа са учили 2500 души. В цялата Османска империя, освен няколко военни, няма хора, които да са учили в европейски училища и да имат това, което се нарича „висше образование”. Нямат дори обикновени училища по селата и градовете, а българите имат 1500 училища преди Освобождението.

– Много или малко е това?

– За справка 1248 са училищата в онова време в Русия, тоест ние имаме повече основни и средни училища.

Добре, нека да обобщим – има ли съжителство?

– Съжителство – няма. Има иго. Произхожда от гръцката дума „хегемония”. Тоест ние сме стояли под чужда хегемония, лишени от всякакви права, както други народи, също попаднали под властта на чужди империи като чехи, унгарци, словаци, поляци.

Но те там имат право да участват в обществено-административния живот на страната, да служат в армията, да растат нагоре. Докато при нас ние сме лишени от тази възможност. Априлското въстание не случайно избухва в най-богатите български селища, където няма и кьорав турчин, с който да си съжителстват. В Копривщица, за да напишат Кървавото писмо, трябва да убият един циганин, за да ползват кръвта му, тъй като няма турчин, когото да убият. Няма турци и в Батак, Панагюрище и на много други места

– Няма как да забравите скандала преди няколко години, когато наши учени излязоха с тезата, че Баташко клане не е имало
.
– Не може да се забрави, разбира се. И затова искам да кажа ясно: Баташкото клане е реално и то е извършено от тези, с които сме съжителствали – околните българо-мюсюлмански села, които днес вече не съществуват. Т.е. то е съжителтво, докато не се разбуни „дземята“, както те са казвали, т.е. държавата. Който е по-силен, изгонва другия.

И няма да променяме заглавието на „Под игото“, както пишат мнозина днес в социалните мрежи? А там по тази тема е истински разбунен кошер… Няма да се променя името на „Под игото“, това не е възможно. Защото пак ще повторя – „иго“ е побългарена гръцка дума „хегемония“, която означава и владичество, и доминация.

Още римляните са се опитвали да правят подобни неща. Дори има термин, който на български означава изтриване на паметта. Когато са поискали някой император да се забрави защото е управлявал лошо, са изстривали името му от всички паметни плочи, на които той е споменат. Унищожавали са монетите с неговия образ. Изтриването на паметта не е успяло, няма да успеят и тия юнаци днес. И мога да кажа какво ще се случи, защото този филм вече сме го гледали и играли.

– Какво имате предвид?

Преди години, когато просветен министър беше Марко Тодоров (1993-1994 по време на управлението на премиера Любен Беров), той забрани да се изучава „Аз съм българче“, като мотивът му беше, че 10-15% от децата не са били българчета. И било неевропейско да ги караме да учат това стихотворение. Знаете ли какво се случи? Спомням си, че тогава по една от телевизиите бяха поканили 5-6 видни интелектуалци начело с Вежди Рашидов. Само той знаеше пълния текст на стихотворението. Нито един – срам ме е да кажа, и аз сред тях, не знаех, че преди стиха „Аз съм българче“ има още един.

– Помним обаче какъв беше резултатът след забраната на това стихотворение – върнаха го обратно.

– След като година-две беше изкарано от читанките, наистина пак го върнаха. Но пък всички деца почнаха да четат „Аз съм българче“. И беше много куриозно да видиш как при откриване на каквото и да е събитие – например рязане на лента от министър при откриване на пътна отсечка, някоя фабричка или нещо друго, се появява дете и започва да рецитира „Аз съм българче“ – при това наизуст. Сега ще стане същото.

По Би Ти Ви Антон Хекимян започна да пуска всяка сутрин първо песента, която ще се учи само като мелодия в училище („Хубава си моя горо“, „Вятър ечи“ и др.), някое дете прочита текста, някои ги казват наизуст. Сега всички ще почнат да учат наизуст тези три стихотворения. Навремето подиграх Марко Тодоров – в открито писмо му написах: „Министър Марков, мисля, че българчетата не знаят великото съчинение на Черноризец Храбър „За буквите“. Много ви се моля – забранете го, за да го научат.“

Така че бъдете спокойни. Пасивната съпротива, за която беше писал проф. Николай Генчев, е нещо жестоко. Тя е събаряла империи, ще съборим и тези нещастници.

Източник: Епицентър, Мариела Балева

About Author