Боксовата легенда Петър Лесов:Кобрата все още има шанс за световната титла

Боксовата легенда Петър Лесов:Кобрата все още има шанс за световната титла

Петър Лесов е роден на 12 септември 1960 г. Той е най-младият олимпийски шампион на България. Едва 19-годишен той грабва златото в бокса на Игрите в Москва през 1980-а (кат. до 51 кг). Следват две европейски титли. Европейски шампион от Тампере и Варна (1981, 1983). Той е победител в турнира “Странджата” (1978, 1982, 1983, 1984). Световен шампион за младежи от Йокохама (1979). На 23 години е принуден поради заболяване да се откаже от бокса, веднага след като е спечелил големия турнир „Странджа”. Това го прави най-младия пенсионер в историята на българския спорт. Работи обаче повече от 23 години като клубен и национален треньор. Дългогодишен треньор на ЦСКА и помощник-треньор на националния отбор. Старши треньор на националния отбор от 2007 до 2011 г.

Г-н Лесов, каква беше за бокса изминалата 2015 г?
-Много добра беше годината. Имаме европейски шампион в лицето на Даниел Асенов в категория до 52 кг. Бронзови медали в Самоков взеха Тинко Банабаков (49 кг), Елиан Димитров (60 кг), Тервел Пулев (91 кг) и Петър Белберов (+91 кг) Много силно се представиха при жените Стойка Петрова (51 кг. –пето място) и Станимира Петрова (54 кг – шесто място) на Европейските игри в Баку. Честно казано, момичетата даже повече ми харесаха как играха, отколкото мъжете. На двете Петрови може да се разчита дори за златен олимпийски медал догодина от Рио де Жанейро. Тайсъна от Кукорево пък е най-голямата ни надежда за злато от Бразилия. Даниел спечели европейската титла по безапелационен начи. На финала победи Мохамед Али и стана най-младият шампион в родната история на бокса! За едно 18-годишно момче не е никак зле, нали?
Тайсъна намери място в челната десетка в класацията “Спортист на годината”. Можеше ли да е по-напред в нея?
-Разбира се, че Даниел заслужаваше да е по-нагоре, а защо не и в челната тройка. Не знам как журналистите определят кой да спечели. Разочаровани сме от боксовата “гилдия”, но така са решили, така са направили…
Друг роден талант – Благой Найденов, реши рано да се ориентира към профибокса. Не сгреши ли обаче?
-Да, прибърза, според мен. Загуби още в първия си мач срещу някакъв румънец (Йонут Илие – б.р.), който мислел да се отказва, бил на свършване. Качвал се е само за парите. Може би е грешка и не неговия мениджър ирландеца Гари Хайд. Не беше готов Благой за профибокса, но пък после не се знаеше дали щеше да получи друго толкова изгодно предложение. Така че аз го оправдавам до известна степен. Там се получава едно пречупване като влизаш от юношите направо в мъжете. Найденов не беше играл и не се знаеше дали ще пробие при по-големите. Той затова и се подлъга, но пък и предложението е било доста изкушаващо. Обаче Благой не очаквал съпротива от румънеца, почнал да се лигави, свалил гарда. А бокса е един удар, знаете…Една случайност и си долу. Още във втория рунд е бил нокаутиран.
Колко медала можем да вземем в Рио?
-Виж сега, това е труден въпрос. А дано да са повече…Нали уж взехме сега нов кубински треньор, квалифициран, с визитка…Дано да направи нещо. Имаме 2-3 момчета, дето могат да се борят. По принцип разчитам на Петрови и на Асенов.
Доволен ли сте от назначаването на Жоел Еухенио Солер за старши треньор на мъжете на мястото на Палми Ранчев?
-Виж сега, аз още след Световното първенство в Доха (Катар) казах, че е нужна спешна промяна. Колкото до този Мигел, не мога да кажа. Да се надяваме, че ще подобри нещата. Всеки знае какво нещо е кубинската школа. Те си имат специфичен стил на боксиране. Това момче е само на 34 г. В нашите среди не е познат. Скоро се запознах с него. Баща му е бил преди време треньор към националния тим. Не мога да се сетя и кой е баща му, де. Не съм чувал за него. Четох статия, че има 6 срещи с един олимпийски шампион – 3 победи и 3 загуби. Това ме съмнява малко. Дано Мигел да се окаже добър специалист. Не е важно какъв боксьор е бил.
Кубрат Пулев се завърна триумфално на ринга – две победи от два мача. Как ще коментирате неговото представяне?
-Радвам се за Кубрат, обаче като погледнем кои бяха съперниците – Джордж Ариас (56-13-0) и Морис Харис (26-20-3) не можем да си направим кой знае какви обективни изводи. Особено американецът беше под всякаква критика. Това е работа на мениджъра да му намери за самочувствие след тази тежка загуба от Кличко по-леки съперници. Така Кобрата ще може да се изкачи пак нагоре и лека-полека може да стигне пак до мач за световната титла. Ариас и Харис бяха посредствени съперници, то е ясно това.
Пулев смени и треньора. Преди работеше с Ото Рамин, от няколко месеца е със 73-годишния Ули Вегнер. Забеляхте ли някаква положителна промяна в тактиката и в играта му?
-Какво да ти кажа…Всеки търси промяна, но Кубрат трудно може да се промени вече като боксьор. Има натрупан опит и като аматьор и профи. Трудно може да му се промени стила и постановката на удара. Определено е задължително да работи повече за защита. Там има сериозни пропуски. От едно време беше свикнал лесно да побеждава, защото у нас нямаше никакви съперници. Даже почти не играеше, печелеше титли, защото останалите не смееха да излязат срещу него. Занижена му е защитата. Познавам и предишния и сегашния му треньор. Когато бях начело на националния отбор постоянно бяхме на лагер заедно с германците и то предимно от бившата ГДР. Двамата са добри специалисти. Сега, Ули Вегнер е доста възрастен – на 73 г. е. Обаче той не толкова ще работи с ръкавици, колкото с опит ще бъде полезен на Кобрата. Важното е да му намира и добри спаринг партньори.
Ще успее ли Кубрат да се върне в битката за световната титла?
-Мисля, че да.
И друг прочут наш боксьор – Коко Тайсъна, опита завръщане. Беше обаче нокаутиран от датчанина Мики Нилсен. Одобрявате ли това Семерджиев да се превърне в “пушечно месо” за пари?
-Не го одобрявам, разбира се. Коко си има това самочувствие…(мълчи дълго). Дай да не говорим за него. Тази тема не ми е приятна.
В световния бокс две бяха големите събития. Първото беше Мача на века между Флойд Мейуедър и Мани Пакияо. Другият емблематичен момент беше поражението на уж непобедимия Владимир Кличко от Тайсън Фюри.
-Започвам от поражението на украинеца. Той от колко време нямаше загуба? От 11 години ли? От поне 9 е световен шампион, нали така? Крайно време беше да бъде свален от трона. За мен победата на Тайсън не беше изненада, казвам ви честно. То и Кубрат, ако беше играл тарикатски и по-добре тактически, щеше да го свали долу. Още в първия рунд нашето момче го разклати Кличко с един ляв прав. Прати го в нокдаун. Ако Кобрата се беше дръпнал назад и беше успял да нанасе още 2-3 удара, щеше да го приключи и да грабне световната титла. Ако има някой по-раздвижен да играе с Владимир, ще го бие. Тактиката на Кличко е да удари и понеже е по-едър, да хване противника. Малко ако му се раздвижиш, ще му е невъзможно да реагира. Абе, виж какво, всичко с времето си. Това не са малко години, като се има предвид, че Кличко е натрупал и доста аматьорски срещи. Там да се играе по бившия СССР едно време, знаете какво е. Докато ние записвахме по 10-15 мача на година, там правеха по 100. Това си оказва влияние. Володя вече е напълно амортизиран, изчерпан физически и психически.
Честна ли беше обаче победата на Тайсън Фюри над украинеца? Доста специалисти се усъмниха в нея?
-Сигурно, защото тя беше донякъде сензация. В същото време евентуален реванш, който няма да закъснее, ще донесе още милиони в джобовете на букмейкъри, мениджъри, пък и в тези на самите боксьори. Няма какво да се лъжем. Това е така. По принцип в големия бокс винаги има игри, но сега не вярвам да е така. Според мен Фюри честно си взе победата, мисля, че и на реванша ще бие. Макар че е бокс – нищо не се знае.
Фюри има ръстово предимство – висок е цели 206 см и тежи 112 кг.
-Да, така е. Дори си мисля обаче, че ще бъде по-удобен на Кубрат, отколкото на Кличко. Срещнат ли се пък по-рано Тайсън и Александър Поветкин не се знае как ще свършат. За мен Саша е по-класният боксьор. Винаги съм залагал на това, че ще дойде време, когато Поветкин ще се качи на върха.
“Мачът на века” завърши ли според очакванията?
-Не бях впечатлен от видяното, честно да ти кажа. Флойд Мейуедър надви Мани Пакияо, но очаквах много по-интересн мач. Вместо това се получи – да, красива игра, но за аматьори, не за професионалисти. По същото време бях в Америка и гледах срещата на голям екран в една дискотека. Не беше според очакванията.
Последният човек, който победи Мейуедър на ринга беше българинът Серафим Тодоров. Как се отнасяте към неговия план да се изправи отново срещу Флойд?
-Е, това беше по-скоро шоу, така, шум да се вдигне, отколкото реално намерение. Как ви си представяте, че е възможно подобен сблъсък изобщо да се осъществи? Няма как да се проведе подобен мач. Нали първо Серафим трябва да влезе в топ 10 на боксьорите, да има там търгове, мъргове, за да може да се срещне. Това е просто малко за имидж, за име, малко за това, че е позабравен вече. Знаете как е. Само за шоу беше цялата дандания. То друго не може да се състои.
Оправдавате ли подобно поведение от величие в бокса като Тодоров?
-Да, разбирам го напълно. Той си търси човекът някаква цел. Хем, ако може, да вземе някой и друг лев, хем да се говори за него. Това е хубаво- Няма нищо лошо.
Вече 4 десетилетия сте в бокса, от дълги години вече сте треньор. Кой е най-талантливият боксьор, с когото сте работили?
-Току-що го коментирахме. Това е Серафим Тодоров. Той е наистина уникален боксьор и талант. Бях личен треньор и на Александър Христов, когато стана олимпийски вицешампион в Сеул през 1988 г. През мен са минали много, защото бях дълги години в ЦСКА, а там бяха най-добрите. Мога да посоча Мартин Кръстев, който през 1996 г. спечели европейската титла за професионалисти в категория “суперпетел”. Редом до Серафим по отношение на таланта слагам и Борис Георгиев. На него не съм му бил личен треньор. Той се готвеше при Йордан Стоянов, но имам принос в неговото развитие. Борето имаше страшен талант, ама се задоволяваше с по-малкото. И затова не можа да постигне големи върхове в кариерата си. На Олимпиадата в Атина трябваше да е №1, олимпийски шампион. Обаче се задоволи само с бронзовия медал и затова така се получи. После тръгна надолу и животът и кариерата му. Съжалявам за него (мълчи дълго). Знаете ли, че преди Игрите в Атина играехме спаринги. Имаше такъв и с човек, който после стана олимпийски шампион – тайландеца Манус Бунжунмнонг. Борето игра с него. Трябва да ти кажа, че за три рунда Георгиев го сваляше пет-шест пъти в нокдаун. Правете си сметка каква сила беше Борето! Даже треньорите на тайландеца идваха при нас и се молеха Георгиев да не го пребива, да го пощади.
Вие сте най-младият олимпийски шампион на България. През 1980 г. на Игрите в Москва побеждавате предствителя на домакините Виктор Мирошниченко в категория до 51 кг. Прекратявате обаче състезателната си кариера твърде рано, едва 24-годишен. Защо?
-Наистина рано започнах – на 18 години взех „Странджа”-та и станах световен шампион за младежи, но и рано изгорях, през 1984-та, пак със същата купа в ръка. Лошото беше, че се разболях от вирусен хепатит. Това беше краят. Малко преди това бяха починали от същото още двама именити спортисти. Един боксьор от Съюза – Лебедев. Познавах го отлично. С него станахме заедно световни шампиони в Токио. Другият беше щангистът Белослав Манолов. Това затвърди решението ми да сложа край на състезателната си кариера. Свалянето на килограми оказва страшно влияние на черния дроб. Викам: “Айде, за един медал, няма да си рискувам живота! По-добре да спра” . И така стана. Но пък виж, за 3-4 години бях направил и постигнал толкова, колкото други колеги не можеха да направят за цял живо. Бях загубил и мотивация. Бях постигнал всичко в нашия спорт. Пред мен не останаха предизвикателства за покоряване. Иначе, ако бях отишъл на Игрите в Лос Анджелис сигурно щях да взема втора олимпийска титла. Месеци по-рано бях набил американеца и то на негова земя.
-Освен най-младият олимпийски шампион, сте и най-младият пенсионер май?
Значи освен най-младия олимпийски шампион си и най-младият български пенсионер?
-Така стана… Но нали знаеш: пенсионер без работа не може. Захванах се почти веднага след като приключих със състезанията. Така че останах си на ринга, само дето прекрачих от другата страна на въжетата. Сега само пенсионерствам (смее се). Не правя нищо. Установил съм се в София. Срещам се с приятели. Пътувам. Ходя на риба. С елитния бокс съм приключил. Мога да се захвана с подготовка на деца, но големият бокс вече не е за мен.
Прочутата американска школа вече не загуби ли позиции в световния бокс?
-А, отдавна е така, отдавна. Няма какво да се лъжем. Виж, че те вече нямат и добри професионалисти. Почти липсват и класни аматьори. Повечето се изместиха в тези бойни спортове – ММА, свободни борби и т.н. Повечето боксьори си тренират за здраве. Защо стана така не мога да ти кажа. Може би, защото американците се усетиха, че боксът не е добре платен. Затова се отдръпнаха. Като бях в Америка видях за какво става въпрос. Иначе е пълно с боксови зали. Говоря за Маями, там е пълно с кубинци, колумбийци, пуерториканци. Но ходят и си тренират повече за здраве.

Отказва космическа сума през 1983 година, за да стане професионалист

Легендарният български боксьор е отказал космическа за времето си сума, за да стане професионалист. “Е, разбира се, че съм получавал оферти, и то доста изкушаващи, за да стана профи, връща се назад във времето Лесов.
– Най-яркият ми спомен е от това, което се случи в Италия през 1983 г. Бяхме на Световна купа. Тогава се запознах с един сръбски мениджър, който много отдавна беше емигрирал зад Желязната завеса и беше се издигнал до голям бос в “Пума”. Дойде при мен. Каза ми: “Оставаш тука, няма какво да се чудиш”. И само като ми обяви каква сума получавам само при подписване на договора, аз щях да падна (смее се). Викам: “Леле, ами че аз толкова пари не мога да изкарам за целия си живот”. Не бяхме и чували за такива работи. Обаче аз бях офицер, детето ми тъкмо се беше родило, само на 2-3 месеца беше. По това време, ако остана, щяха да тормозят семейството ми. Моите близки нямаше да видят бяло видело. Точно тогава бях в разцвета на силите си. Можех да поиграя някоя и друга година за пари, но нейсе. Така е било писано.”

Милен ДИМИТРОВ

 

Categories: Интервю, Спорт

About Author