Хора ли сме или морални изроди?

Хора ли сме или морални изроди?

Някакъв урод снимал убийство!? И се хвали при това! Аз това се чудя… Абе, къв изрод би трябвало да си, за да си снимкаш най-лежерно убийството на един човек?!!! Вместо да се притечеш на помощ, да се разкрещиш, да стреснеш убийците, айде не да ги пребиеш…Вместо това – си снимкаш…На обнародваното фото ясно се виждат и доста кибици – разхождат си се най-спокойно, а на два метра от тях убиват човек. По този начин не стават ли съучастници в престъплението?

Какви хора станахме, ей…И въобще – хора ли сме?

Спомням си, преди 2 години ли беше, когато една женица от Нови Искър се запали пред Президентството…Изскочи от една кола, заля се с бензин, стигна до фонтана и се самозапали. Някой спря ли я тогава? Пак така снимаха разни изчадия, вместо да й помогнат….Ау, какви яки клипове изкараха – НА ГОРЯЩАТА ЖЕНА!

Голяма перверзия е това, но трябва да дадем думата на някой психиатър. Ех, колко мъка има по тоя свят, колко мъка…

Също така си спомням, когато едно животно от женски пол натика микрофон в устата на майката на едно загинало в катастрофа детенце и го попита с цялата си наглост: “Как се чувствате?”!!!!!!!!!!! Кажете ми, колеги, това същество какво заслужава?

Спомням си и когато един от една телевизия клечеше да разпитва съсипания от мъка дядо на сгазено от поредния побеснял автоджигит край Лесидрен дете. Дядото слагаше паметен знак на мястото на трагедията, а оня наглец го разпитваше. Като гестаповец партизанин го разпитваше, като надзирател от ГУЛАГ – лагерник, го въртеше.

Един мой бивш началник ни напътстваше навремето: “Народът, казваше той, обича най-много да чете за кръв и сперма. Разберете го това! Никой не го интересува “Люлякът ми замириса” на Вазов или “Старопланински легенди” на Йовков. Искат да четат за секс и убийства. Нищо друго не ги вълнува читателите”. Е, може би е бил прав този мой началник навремето. Така си е вдигал тиража на вестниците сигурно. От това мислене тръгна и съсипията на родната журналистика, но това вече е тема на съвсем друг разговор…

Като лешояди около мърша се вием около труповете на жертвите, като вампири станахме. Храним се от чуждото нещастие. За нас вече няма нищо свято. Няма значение възрастта на “жертвата”, дали е дете или старец, дали е инвалид или е в кома. Важното е да се дава близък план, да се види как човекът се гърчи, камерата да се навира в лицето му.

От това кеф ли ви става, колеги?

Заслужено ни мразят хората, няма какво да се правим на интересни. Как да ни обичат? Само в мръсното бельо ровим, само трагедии разравяме и то в най-неподходящите за страдащите моменти и по най-неподходящия начин. Добрата новина не е новина, само лошата новина е НОВИНА. Колкото повече кръв има, толкова по-добре. Тиражите и рейтингите ни ще скочат до небесата…Цялата помия заради това ли е? “Заради няколко левчета повече, заради рейтинга”, обясняват “експерти”. С човешката трагедия ли ще си го вдигате, бе? Е, ако е така, да ви пикая на рейтинга…

Проблемът има и друго проявление. Вижте емисиите на всички телевизии – започват само с трагедии:”Във Враца убиха младеж”, “Баща изнасили дъщеря си”, “Син уби майка си заради 20 лева” и т.н. Банални, битови престъпления, които стават всеки ден. Не биха направили чак такова впечатление в нормална държава. В такава (нормална имам предвид) те ще намерят място само в криминалните хроники на края на емисиите. Но тук, в Българските медии, се започва с тях. От всякъде гърмят трагедии, убийства, катастрофи…Човек започва да си мисли, че живее в някакъв ад, започва да губи опора под краката си. Стресът го залива от телевизора, все едно му е малко този, всекидневният. Уплашен, притеснен за работата, за децата си, за живота си дори, обикновеният български човечец допълнително бива атакуван, щом щракне копчето на “канала”. Целенасочена политика на медиите е това и то от години.

Спомняте си, че не толкова отдавна по БНТ се търкаляше и една отрязана глава на руски войник, нали? И то по времето, когато зрителите бяха седнали със семействата си да вечерят. Някъде по това време и някъде там, в прахта се търкулна и още една глава – тази на българската журналистика.

Нещо подобно на оня ужас, който изживяха тогава милиони българи, наблюдаваме всяка вечер и сега. Само че ни е поднасян на малки порции. Някои по-крайни анализатори дори биха го нарекли ПСИХОТЕРОР или ПСИХОФАШИЗЪМ. Кой ще ни защити от него? СЕМ ли? Няма да подхващам тук темата за Брадъри, Кочини, Идоли и тем подобни “предавания”.

Такива случаи като горните има безброй, за съжаление. Трагедии не липсват в милата ни родина. Не липсват и дебилни и лишени дори от капка човещина журналисти. И къде е човекът-папийонка Г.Лозанов да санкционира съответната медия? Няма го. Височайшият интелектуалец си има по-важна работа – да сваля предавания от ефир и да лицензира програми на турски език. А човещината и съпричастието къде са? Няма кой да ти каже.

Завършвам с още една истинска история.

Есента на 2015 г. Ромско гето в малко провинциално градче. Кола, карана от идиот без книжка, прегазва дете.

Сутрешен блок на родна телевизия. Пърхаща от нетърпение репортерка очаква включване в ефир. Заобиколена е от местни жители. Около нея са роднини на жертвата – нейната сестричка, двамата й братя, баща й и безчет лели, чичовци и братовчеди.

Въпрос към сестричката: “Какво си спомняш? Как се блъсна колата в сестрата ти?”.

Сестричката: “Спомням си, че…” И само това успя да каже детенцет. Задави се от мъка. Горко заплака. Зареваха и таткото, братята, лелите, чичовците и братовчедите. Някъде отзад някоя баба заоплаква и зави на умряло. Тягостна картина. Само напетата репортерка остана желязна. Продължи да измъчва опечалените роднини с безумни въпроси…

Нали гениалният Фьодор Михайлович беше казал, че цялата световна хармония, всичките съкровища на света не струват една детска сълза?

Ще перафразирам незабравимия Георги Русев чрез неговия герой от велик български филм: “Рейтинги ли? Да ти пикам на рейтинга!”

Милен ДИМИТРОВ

About Author