Ще “убият” ли и последния мохикан?

Ще “убият” ли и последния мохикан?

Добър-лош, харесван-нехаресван, голям или малък, но вестник “Сега” е от последните мохикани, пазещи остатъците от авторитета на журналистиката в печатните медии у нас. Надявам се, че той няма да стане съпътстваща жертва на новогодишната “газовата криза”, защото има пряка връзка между наличието, подкрепата и популярността на сериозните и отговорни медии и качеството на живот в съответната страна. Симптоматична е и съдбата на повечето сгради, в които за някави (обикновено кратки) периоди се е правила добра журналистика у нас. Редакцията на “Зора” пустее, а тази на “Заря”, “Утро” и “Дневник” (после на “Труд”) е офис на някави данъчни чиновници. ИПК-то си замина, а сега наред е Полиграфическия, който май се разчиства от закъсалите си вестници, за да се превърне в офиси, магазини или… хотел. Заговори се, че някой преговаря да купи и съседната сграда на БТА (надявам се, без агенцията). Така безславно завършва един етап от развитието на медиите у нас, от който все пак ще останат някакви печатни издания, но те все по-трудно ще намират основания да се наричат уважавани, смислени и отговорни вестници. Откакто съществува модерния свят, има два вида журналистика – добра и лоша, така че от всеки един от нас се иска да подкрепя първата, колкото и трудно да се намира тя в печата, радиото, телевизията или в интернет и да игнорира втората. Основните причини за това трябва да са инстинктът за самосъхранени на личността, обществото и държавата и стремежът към тяхното по-добро, проспериращо и достойно бъдеще. Дано те да са по-силни от временната, но подчертано враждебна конюнктура…

Не съм им адвокат и бих посочил множество техни грешки, но плюсовете от работта им са безспорни. За съжаление това все по-трудно може да се каже за повечето от останалите ежедневници и седмичници. Сериозните медии в годините след Втората световна война са имали една задача – да поливат корените на демокрацията, но на много места по света, вкл. и у нас след падането на стената, това е разбрано и практикувано като тровене. Така първо се съсипва крехката демокрация, а след това се самоунищожават и самите медии, изгубили смисъл да оцеляват. Остава деградиращото общество, което сменя една пропаганда с друга. От тази гледна точка е важно те да оцелеят, пък след тях може да се появи и по-добър вестник, но да не се прекъсва крехката нишка на относителната нормалност в печатните медии.

 

Драго ПАНКОВ

About Author