Антони Здравков: Ще класирам младежите на Европейското

Антони Здравков: Ще класирам младежите на Европейското

Антони Здравков е роден на 20 август 1964 г. Юноша е на “Левски”, със “сините” става шампион на България през 1985 г. Носител е на Купата на страната през 1986 г. После играе за “Локомотив” (София), “Янтра” (Габрово), португалските “Маритимо”, “Насионал”, “Бенфика” (Кастело Бранко), “Велбъжд” (Кюстендил) и “Септември” (София). В “А” група има 225 мача и 16 гола. Бил е треньор на “Черноморец” (Бургас), “Родопа” (Смолян), “Чавдар” (Бяла Слатина). От 10 октомври 2013 г. до 20 март 2014 г. е начело на “Левски”.  Здравков подаде оставка веднага след загубата с 0:2 от “Ботев” (Пд), с която “сините” бяха елиминирани от турнира за Купата на България и претърпяха пълен крах в юбилейния си сезон. После беше за кратко начело на ДЮШ на „Левски”. От октомври 2014 е начело на младежките национали. Тимът е лидер във временното класиране на групата си в европейските квалификации.

Г-н Здравков, успешна ли беше за вас и за родния футбол изминалата 2015 г?
– Що се отнася до личната ми оценка за изминалата година, що се касае до младежкия национален отбор, според мен 2015 г. беше успешна. Изиграхме пет мача в предварителната ни група от европейските квалификации. Временен лидер сме в класирането (три победи и две загуби, голова разлика 8:4). Имаме 9 точки, колкото има и вторият Румъния. От двете тежки гостувания в групата спечелихме едното – над румънците с 2:0. Паднахме в Уелс в 1:3. Представянето ни дава самочувствие и увереност, че ако всичко се развие нормално, че ще се класираме за Евро 2017 в Полша.

В тази постна година, когато българският футбол е в жестока криза, а „А” националният тим е под всякаква критика, за вашите момчета и тяхната игра се говори, че са единственият светъл лъч. Така ли е наистина?
-(Смее се) Вижте, тази оценка не може да не радва. Приемам го съвсем нормално. Нито подскачам от радост и еуфория, нито изпадам в депресия. Дано да има повече положителни неща. Да, момчетата са кадърни, имат желание да растат и да се докажат. Смятам, че европейските квалификации са едно голяма сцена, на която да бъдат видяни. Надявам се в предстоящата зимна подготовка да навлязат в силен ритъм и да се радваме на нови успехи през 2016 г. Видяхте, че и по-малките – 17 и 19-годишните се класираха за финалния кръг. Това доказа за пореден път, че в България все още се раждат кадърни футболисти. Да, в криза сме, но имаме таланти.

Вие сте лидери в групата, заедно с Румъния. Уелсците обаче дебнат в засада зад вас със 7 точки. Не са ли именно британците изненадата в квалификациите?
-Определено е така. Те винаги са били опасни, поне в моята глава. Уелският футбол демонстрира сериозен прогрес в последно време. Неслучайно мъжкият им тим ще играе на Европейското първенство във Франция. Ние загубихме в Кардиф,защото просто
не бяхме готовиНе виждам защо трябва да подценяваме Уелс? Докато преди време ние ги биехме с лекота, сега те ни бият. Те определено са пред нас като развитие, за съжаление.

До края на квалификационната борба ние сме облагодетелствани от програмата – приемаме преките си съперници – Уелс (25 март), Дания (7 октомври) и Румъния (11 октомври). Според вас така ли е?
-Да, до известна степен е така. Честто казано това беше и моята цел – да рискуваме всичко с програмата и да приемаме силните отбори в решителната фаза на кампанията. От изключително значение е предстоящия сблъсък с Уелс. Много ключов мач. Вземем ли го, нещата ще потръгнат още по-добре.

Къде се крият подводните камъни в тези квалификации? Може би такъв мач е гостуването в Армения на 6 септември?
-Не е само Армения.  Групата е равностойна, можеш да паднеш от всеки. Не трябва да се губят елементарни точки. Всеки може да се окаже подводен камък и да те подхлъзне. Пак повтарям, в добра изходна позиция сме. Смея да кажа, че в Румъния и в Дания играхме добре, а за Уелс не бяхме достатъчно добре подготвени. Рано или късно, когато един човек работи повече и говори по-малко, винаги успява.

За мен лично беше изненада достигането на тима на Люксембург – един тотален аутсайдер, до първата фаза от квалификациите за Евро 2016 при юношите до 19 години.
-Защо мислите така? Вече нищо не ме учудва във футбола. Ние сигурно си живеем още с мисълта, че сме все още велики. Обаче всички отбори в Европа показват развитие. Не сме в позиция да подценяваме който и да било противник. Задължително е да поджождаме с респект.

Каква е вашата цел – да се класирате директно за еврофиналите или през плейоф?
Аз искам да отидем в Полша, без значение по какъв начин.

Определихте това поколение, с което работите, като „най-работливото в българския футбол”. Защо?
-Просто ги виждам как тренират по клубовете си, с какво желание го правят. Влагат се максимално при мен по време на лагерите, и като физика и като тактика. Лесно е да говориш, когато биеш. Една част от това поколение се провалиха, но родените през 1995-а стигнаха до Европейско. Така че сме направили селекция на най-доброто от трите набора. Не знам дали това е най-талантливото поколение, но е най-работливото.Усещам ги как се интересуват и как се отнасят. Не са момчета, които да подценяват своята работа. Професионалисти са от всяка една гледна точка. Никога не са ми създавали проблеми по отношение на режима и дисциплината. Това са едни отговорни млади хора. Щастлив съм, че съм им треньор.

Често се казва, че младежкият национален отбор е резерв за „А” тима. Има ли, според вас, на този етап момчета, готови да облекат националната фланелка и при батковците?
-Вече няколко човека попаднаха в полезрението на Ивайло Петев, използват ги в определени моменти. Но мисля, че на 100 процента все още няма такива. От догодина може и да са готови.

Кой за вас е откритието на сезона?
-Не са един или двама като откритие и развитие. По тази причина не искам да назовавам конкретен човек. Те играят силно и в клубовете си, когато ги пуснат, де.

По план ли се движите в квалификациите? Имахте ли поставена цел от ръководството на БФС или надхвърлихте очакванията?
-Това, което ми беше казано, е с оглед жребия да направим добра преценка на нашите сили и възможности и да се представим възможно най-добре. Смятам, че не сме излъгали очакванията на ръководството. Никой не ми е казвал да бъдем първи или втори, или пък да гледаме да паднем с по-малко, за да не ставаме за резил. Аз съм амбициозен човек и сам си поставям целите.

Какво променихте в психологическата настройка на тези момчета, които може би бяха и съсипани от непрекъснатите провали преди това в предишните цикли?
Да, имаше доста проблеми в самото начало. Беше трудно.Когато коментираме как искам да подходим към дадена ситуация, към даден съперник, това даде доверие между нас и играчите. Те видяха, че това, което им казвам и което искам, когато го изпълняват, нещата се получават доста добре. Даде незабавен ефект. Важното е футболистите да повярват на треньора, на това, което им говори и което изисква от тях. Ако няма взаимно доверие, ще липсват и успехите.

Как се отнасяте към задължителното правило да играят хора до 21 години в отборите от „А” група? Стигна се до откровени подигравки с момчетата…
-Да, прав сте, за съжаление. Имаше моменти, в които някои момчета бяха сменяни още на полувремето или доста преди това. Случаите с Керчев от „Лудогорец” бяха показателни. Да, не е никак приятно. За сметка на това пък други клубове залагат повече на младоци. Вижда се, че това е пътят, това е правилният път! Така те изграждат кадри. Бих казал, че огромният брой чужденци пречи на развитието на родните таланти. Много от тези легионери са доста под нивото на момчетата, които играят при мен в националния тим.

Кои клубове бихте дали като пример за налагане на млади футболисти?
-„Левски” тръгнаха да налагат собствени юноши в началото на сезона, но с наближаване на важните мачове тяхната бройка прогресивно взе да намалява.

Може би им нямат доверие. Харесва ми политиката, която водят „Славия” и „Литекс”. В „Локомотив” (Пд) най-малко залагат на младия футболист. Бързат да го сменят във всеки мач.

Божидар Краев е най-спряганото име от нашите таланти за трансфер в чужбина. Може би в „Левски” разчитат и с евентуалната му продажба да си „вържат” бюджета. Според вас удачно ли е за него да отива толкова млад в силно европейско първенство?
-Не съм в течение на това какво се случва около Божидар. Ако отиде в силен клуб, най-вероятно няма да заиграе в първия отбор, а ще бъде пратен да се обиграва другаде. Това ще бъде болезнено за самия него. Според мен за Краев е най-добре или да остане в „Левски”, или да отиде там, където веднага ще заиграе в титулярния състав. От търкане на скамейката полза за него няма да има.

Как се развива друга доскоро голяма „синя” надежда” – Антонио Вутов? Той не вегетира ли в третодивизионния италиански „Козенца”?
-Спомням си с какви фанфари и ентусиазъм Антонио беше продаден на „Удинезе”. И какво се получи в крайна сметка? Преди 20-ина дни се чухме с него. Той има проблеми с треньори си в „Козенца”. Опитват се да го налагат на неудобна позиция – пускат го като централен нападател. Този пост определено не е за него. Чувства се неловко., не е полезен на тима. Силен е като атакуващ от втора позиция или плеймейкър. „Козенца” е под нивото му. Дано си намери нов отбор след Нова година.

Кой за вас е най-приятното откритие на есента? На мен лично много приятно впечатление вратарят на „Пирин” (Блг) Красимир Костов…
-Краси може да се каже, че е мое откритие. Когато за първи път го повиках в националния отбор почти никой не беше чувал за него. Пазеше в „Б” група. Много хора не знаеха кой е. Изигра 20-ина мача във втория ешелон, после успя заслужено да се наложи и в елита. За кратък срок израстна страшно много. Качествен скок направи в развитието си.

Има ли други таланти от „Б” групи, които следите?
-Да, определено има. Обърнете внимание на Юлиян Ненов („Дунав”, Русе), Иван Колев (Оборище”, Панагюрище), Ахмед Ахмедов („Поморие”). Има и хора, които бяха дълго време извън строя заради контузии. Такъв например е Стефан Велков от „Славия”. В него има огромен потенциал. Надявам се да направи една стабилна зимна подготовка. Ще го викам, разбира се.

Имате ли вече уредени сигурни контроли за началото на 2016 г. в навечерието на решителната квалификация срещу Уелс?
-Нямам все още потвърдени съперници и това е голямата ми болка. Голям проблем е. И аз и колегите от БФС правим всичко възможно, но до този момент това е невъзможно. Няма официална дата на УЕФА и нищо не задължава клубовете да пускат своите играчи. На 20 февруари се подновява българското първенство. Трудно ще бъдат пуснати момчетата. Надявам се да събера 22 души и да изиграем поне една проверка, независимо дали с клубен или национален тим. Едно време ни канеха на всякакви престижни турнири по света. Аз лично съм играл къде ли не – по Тулон, Москва, Пхенян и т.н. Имахме поле за изява и подготовка. Ситуацията сега е съвсем различна.Никой не ни кани на турнета в чужбина. Промениха се и правилата и когато датите, особено за младижети и мъжете, не са официални, кбовете не са длъжни да съдействат. Календарът на националните отбори се скъси.

През ноември „Литекс” ви изигра гаден номер. Как приехте отказът на „оранжевите” да пуснат своите футболисти за планиран от вас лагер?
-Не ми стана приятно, разбира се. Това беше лично решение на треньора Лауренцио Регекампф, а не на ръководството на клуба. Това показва, че в Ловеч много са държали на румънеца, след като са уважили неговото искане.

Този ход създаде ли конфликт между вас и Регекампф?
-Не, аз с румънеца не съм имал никакъв разговор. Говорих само с хора от управата на „Литекс”. Няма за какво да им се сърдя. Това си е тяхно право. Не смятам, че трябва да правим конфликти и да се създава излишно напрежение. По-добре да има нормален диалог и така да се решават проблемите, а не с разправии.

Как ще коментирате последните събития в нашето първенство? Имам предвид най-вече изваждането на тима на „Литекс” от терена по време на дербито с „Левски” на „Герена” и после изхвърлянето на „оранжевите” от „А” група?

-Не искам да коментирам последните скандали, свързани с „Левски” и „Литекс”. Отговорите ми могат да се тълкуват по всякакъв начин. Искам да избегна евентуална конфронтация. Доста хора в България и по-специално нашия футбол са злопаметни и поради тази причина ще си замълча. Само ще кажа, че в моята кариера аз съм имал само един подобен случай, макар и малко по-специфичен. Тогава бях начело на „Калиакра” (Каварна). Спомням си, че мачът ни „Левски” не се проведе заради липса на линейка (б.р. – смее се). Куриоз си беше навремето.

Предстои да бъде избран Футболист №1 на България за годината. Кои са вашите фаворите в тази наистина постна година?
-За мен челната тройка е ясна. Без да ги подреждам обаче. Лично според мен Владо Стоянов („Лудогорец”) трябва да е там, както и Ивелин Попов („Спартак, Москва, Русия) и Ивайло Чочев („Палермо”, Италия).

МИЛЕН ДИМИТРОВ

About Author