Глобализацията е новият измамен абсолют

Глобализацията е новият измамен абсолют

Г-н Христов, от известно време светът се глобализира с бързи темпове. Това носи и положителни ефекти, но в същото време крие и своите рискове. Като че ли посоката на историческото движение към всеобхватна глобализация става все по-неизбежна, а скоростта на този процес – все по-висока. Може би е добре да спрем за миг, в края на поредната календарна година, и да се опитаме да си зададем някои въпроси. Има ли „златна среда“ в този процес според вас? И ако да – коя е тя – и в цивилизационен, и в геополитически план?

Глобализацията е новият измамен абсолют. Уж еднопосочна писта. Според мен процесът е по-сложен. Комунизмът също имаше глобални амбиции. След мълниеносното си разпространение през 40-те (Китай, Източна Европа), се спомина на 72-рата година от рождението си. Колониализмът беше друг, по-стар глобален процес. През 60-те рухна и той. Глобализацията е нов, пореден пристъп на унификация. Той също ще има своя исторически откат. За 25 години с помощта на интернет светът постигна информационната си свързаност. Транспортът се ускори. Капиталите циркулират мигновено. Но опитът за износ и силово налагане на либералната демокрация крушира. Опустошените от силовата демократизация страни на свой ред се превърнаха в износители на тероризъм. Лишените от дом и поминък местни хора мигрират към Европа. А това принуждава стресираните западни общества да ограничават свободи и да строят стени. Стена изникна и по границата на САЩ с Мексико. Това са все прояви на отката на глобализацията. Миграцията на капиталите пък деиндустриализира богатите общества. Антиглобалистките партии укрепват. ЕС беше най-успешният модел за еволюционна глобализация, а се изроди в лобизъм и чиновничество. Вече не функционира. Това също е сипмтом за отката на глобализацията.

„Златната среда” в един исторически процес е онова, което остава в цивилизационната цедка, след като през нея се филтрира политическият смут.Комунизмът загина, но той принуди Запада да построи социалната държава, да утвърди човешките права като контрапункт на тоталитаризма. Колониализмът е спомен, но след него останаха местни елити и зачатъчни институции в Третия свят. Глобализацията също няма да постигне мирова хармония, а ще преживее откат, след който ще останат информационната революция и екологичното съзнание (инак просто загиваме). Глобализацията ражда и нов тип човек: технологично зависим, мобилен, полиглот. В масовия случай практичен и неспособен на дълбоки мисли.

А ако погледнем нашата малка България? Приспособима ли е тя? Способна ли е да участва съзнателно в този глобален планетарен процес, или винаги ще бъде безсъзнателна частица в голямото геополитическо и геоикономическо движение?

Малко страни следват някаква стратегия. Глобализацията е стихиен процес, в който политиката догонва икономиката и технологиите. Ние обаче сме напълно задминати от събитията. Страдаме от волева парализа. Приличаме на хамелеона от вица, който се пръснал, когато го поставили върху шотландско каре.В стремежа си да се приспособим, почти забравихме кои сме. Безволието личи във всичко. Бизнесът вегетира върху еврофондовете, но не мисли стратегически. Политиците чакат интифа от Брюксел, Вашингтон или Москва. Дори артистите, с редки изключения, плагиатстват, подражават, а не изразяват себе си. Студентите копнеят „да се приспособят” зад граница. България е в миманса на глобализацията, не защото е малка, а защото е деморализирана. Ние сме доставчик на работна ръка. Износител на мозъци. Може ли това да се промени? Да, но само ако се нодмогне философията на спасяването поединично, която е истинската идеология на прехода.

Ако се обърнем и към Европа в същия контекст, изкушавам се да ви задам и един въпрос за Франция, тъй като сте експерт по темата. Какъв е вашият прочит на регионалните избори? Всички партии се обединиха срещу Националния фронт и не го допуснаха до победа на втория тур. За какви процеси всъщност става въпрос, ако погледнем по-дълбоко, във втория план на събитията? И имат ли отношение тези процеси към въпроса с глобализацията?

Френският политически живот напомня тенджера под налягане. От 30 години подкрепата за Националния фронт се разраства, но той почти няма представители във властта, поради републиканския фронт на всички останали партии, които се обединяват на втори тур срещу Льо Пен. Гневът на французите расте, вече една трета гласува за НФ, но елитът почти не го забелязва и налягането в тенджерата нараства. Това е опасен феномен. Докато безработицата и прекариатът растат, френският политически елит продължава да кумулира мандати. Да речем, масов случай са политици с четири-пет заплати като общински съветници, регионални съветници, местни партийни лидери или депутати, кметове и зам.кметове. Това отчуждава политическата класа от избирателите.

Често цитирам един френски философ, който каза: „ние подарихме действителността на крайната десница”. Което е факт. Елитът не забелязва страховете на хората, защото се радва на гарантиран комфорт. Марин Льо Пен изговаря всички фрустрации на французите и обяснимо печели влияние. Което не значи, че НФ ще реши проблемите. Може дори да ги задълбочи. Но традиционните партии доказано не успяват да се справят с тях. Което превръща Фронтът в единствена алтернатива в очите на французите.

Възходът на НФ без съмнение е пряк резултат от глобализацията. За Франция тя протича болезнено. Френският език губи терен. Индустрията се мести в Азия. Френските индустриални лидери Peugeot Citroën, Lafarge, Alstom влязоха в принудителен брак с чужди капитали. Духовната безпътица тласка някои лабилни натури към джихадизма. Безкритичният проамериканизъм на Оланд-Фабиюс е унизителен за онези французи, които са свикнали Париж да има своя позиция.

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП / TTIP) между Европа и САЩ е обект на все повече опасения и критики в европейските общества. Наскоро беше финализирано и Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) между 12 държави от Азиатско-тихоокеанския регион. Последното предизвика множество дискусии и протести не само сред страните-участнички, но и сред европейското гражданско общество. Хората в България като че ли неглижират този въпрос, нямат отношение и не го приемат като пряка заплаха или риск. Ако трябва да обобщим най-главните рискове, кои са те според вас?

Договорите за свободна търговия са най-коварният юридически инструмент на глобализацията. Наистина, новите условия изискват нови правила. Пагубното в случая е, че тези договори се родеят с корпоративен преврат. Те създават търговски трибунали в услуга на чуждите инвеститори и изваждат от националната юрисдикция споровете между инвеститори и държави. Корпорациите не само ще могат „по бързата писта” да претендират да обезщетения, но и да си поръчват закони в свой интерес. Това става и сега, ще рекат скептиците. Факт. Но едно е да лобираш в Европейския парламент (766 депутати), а съвсем друго е да „мотивираш” трима арбитри да отсъдят по казус, който може да обрече цяла държава. Общественозначими въпроси не могат да бъдат поверявани в ръцете на частна юрисдикция, каквато по дефиниция се явява арбитражът. Правосъдието е, и трябва да остане обществена функция.

ТПТИ ще принизи санитарните стандарти, ще обезсмисли националните парламенти, които занапред ще трябва да съгласуват проектозаконите си с така наречения Съвет за регулаторно сътрудничество. По същество това ще е тесен кръг от американски и европейски юристи под корпоративен контрол, които ще филтрират идеите на националните законотворци, според това дали „съответстват на духа и буквата на ТПТИ”.

И тук се връщаме към първия въпрос: ТПТИ ще нанесе такъв удар по повечето европейски икономики, че ще предизвика вълна от антиевропейски настроения, които ще пометат ЕС. И това отново ще е проява на отката на глобализацията.

И един по-конкретен въпрос – „Монсанто”. Каква е връзката между биотехнологичния гигант и ТПТИ?

„Монсанто” вече проби на въжделения европейски пазар, „с любезното съдействие” на ЕК. През април Брюксел прехвърли на националните правителства компетентността да решат дали допускат ГМО на своя пазар и в своята почва. Два дни по-късно, преди собственото й решение да бъде промулгирано, ЕК разреши вноса и търговията със 17 ГМО (фуражна царевица, рапица, соя), 11 от които произвеждани от„Монсанто”, другите от американската компания „Дюпон” и немскитеBASF и „Байер”. Така забраната за ГМО вече бе пробита. ТПТИ ще я официализира и разшири. Една от опорните точки на лобистите на ТПТИ е, че ГМО не е предмет на договора. Това е така, защото ГМО ще влязат под прикритието на общите принципи и клаузи на свободната търговия, без да бъдат изрично упоменавани.

ТПТИ ще разруши и основния принцип на европейската потребителска защита: този на предпазливостта. Сиреч една стока се допуска на пазара, когато е доказано безвредна. В САЩ принципът е обратният: една стока не се допуска до пазара, само когато е доказано вредна. Така рискът ляга върху потребителите. Превръщат ни в опитни зайчета.

Наскоро търговският еврокомисар Сесилия Малмстрьом обяви, че Европейската комисия ще отвори тайна стаичка в Министерството на външните работи, където народни представители и министри ще могат да четат постигнатите договорености по подготвяното търговско споразумение между ЕС и САЩ. Достъпът до документите ще е при максимално ниво на секретност, като четящите няма да могат да си водят дори бележки, да ги снимат или записват. Също така беше обявено, че те ще подписват и клетвен лист за неразгласяване. И това се отнася за всички европейски страни. Как ще коментирате тази секретност? Не е ли това в пълно противоречие с европейските принципи за демокрация? В крайна сметка споразумението касае цялото общество.

Г-жа Малмстрьом е арогантен лобист на ТПТИ. Цялата секретност около изработването на споразумението е в разрез с всички демократични принципи и сама по себе си доказва пагубния му характер. Неслучайно половин милион германци излязоха на улицата да протестират срещу сключването му. Над три милиона европейци се подписаха срещу ТПТИ, но комисията се прави, че не ги забелязва.

Какви са специфичните рискове за България? Могат ли да бъдат конкретно назовани, за да ги разберат хората ясно? Как търговското споразумение ТТИП ще се отрази на обществено-икономическия живот у нас?

Българската икономика ще бъде пометена. Винаги прибягвам до един образ: ако аквариум съседства с океан, а помежду им има тънка преграда, какво би станало, ако я махнем? Горе-долу така изглежда българската икономика спрямо американската. Единици български фирми имат експортен потенциал към САЩ. Затова пък българските почви са чудесен терен за семената на „Монсанто”. Често след тях вече не вирее нищо друго, освен засятата култура. В резюме: качеството на храните на пазара ще рухне драстично, здравният статус на българите, който и сега е лош, ще пострада допълнително. Ще се промени биосферата. Националните правителства ще се превърнат в местна управа на една отдалечена и безконтролна корпоративна власт, срещу която гражданинът ще е напълно безсилен.

Какво можем да направим? Организираните протести не се отразяват с желание от медиите, все още малко хора разбират за тях. Можем ли да се поучим от добрите практики, реализиращи се в останалите европейски държави?

Трябва да се информираме и да протестираме. Много информация за ТПТИ на български може да бъде открита на сайта на СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ. Пак там можете да подкрепите общоевропейската подписка срещу договора. От ФЕЙСБУК-СТРАНИЦАТА ни можете да научавате новините. Както виждате, Брюксел и сега се подиграва с европейците, какво би станало след подписването на споразумението? Мнозина считат, че темата не ги засяга. Но храната, правата и здравето ни, засягат всекиго. Наивността е непозволен лукс.

И накрая искам да ви попитам – вярвате ли, че в България може да бъде изградено реално функциониращо гражданско общество? Имаме ли своя потенциал и ако да – как може той да бъде активиран?

Може, разбира се. То прохожда трудно. Българите пилеят своя политически гняв. Не го изливат на улицата, а ги опустошава отвътре. Често хора ме хващат за слушател. Изливат своето политическо негодувание. Същите никога не можеш да ги видиш на протест. Нито ангажирани с някаква кауза. В развития свят общественият ангажимент е нещо нормално. У нас минава за ахмащина и губи-време. Но ако сравним развитите общества с нашето, лесно можем да констатираме къде са ахмаците.

Каква е вашата надежда за България през идващата 2016-та година?

Не сме готови за никакви изпитания. Надявам се да не ни сполетят. Дано започнем да надмогваме чувството за обреченост, което ни прави лесни жертви. Политическият разпад е в напреднала фаза и е възможно да започне разиграването на етническата карта. Важно е да разпознаваме и изолираме бесовщината.

Източник: Memoria de futuro–Памет за бъдещето  http://www.memoriabg.com/

About Author