Собственикът на Локо (Сф) Иван Василев: БФС няма вина за случилото се с нашия клуб

Собственикът на Локо (Сф) Иван Василев: БФС няма вина за случилото се с нашия клуб

Ще си изпием горчивата чаша до дъно, но ще се пречистим

Иван Василев е роден на 5 юни 1960 г. Юноша е на „Локомотив” (Сф). С червено-черната фланелка преминават най-силните сезони в кариерата му. Играл е още в „Сливнишки герой” (Сливница), „Хасково”, „Шумен”, „Монтана”, малтийските „Биркиркара”, „Балзан” и „Сейнт Патрик”, както и в Кипър и Швеция. След края на състезателната си кариера се превръща в проспериращ бизнесмен. Представител за България е на козметичен гигант и на фирмата за спортна екипировка Joma, собственик е на компанията „Де Джорджо”. Василев в продължение на дълги години беше в управата на „Локомотив” (Сф). През август стана основател на новия „Локомотив 1929”.

Г-н Василев, приемате ли се за спасител на „Локомотив”?
-Не, в никакъв случай. Да помогна на любимия ми и роден клуб беше просто мой дълг. Изпълних го. Не съм спасител. Плюс това аз не съм сам. С мен са един куп съмишленици, съидейници – Бойчо Величков, Вальо Николов, Сашо Антонов. Много ми помагат. Трябва да спомена още Румен Горанов, Валери Димитров…Има хора, които искат да дадат своя дан за „Локомотив”, много тичат. Има и един човек, рекламодател, истински локомотивец, който дава средства и той. И основно съм аз с парите. Няма какво да се крием. Оптимист съм. Мисля, че лека полека нещата ще се случат. Ние на практика сме старият „Локомотив”, създаден през 1929 година. За да стигнем до учредяване на този клуб, ни трябваше много време и размисъл. Бях много обиден от това, което се случваше в ”Локомотив” и в последните две години не бях ходил на мачове. Аз съм вярващ човек. На един голям християнски празник – Голяма Богородица, при мен дойдоха хора, които ме помолиха да помогна на клуба. Нямаше как да им откажа. Трябваше да запазим децата.
Съсредоточил сте вниманието си най-вече около футболния клуб. Не пречи ли това на бизнеса ви?
-О, пречи ми много. Понасям доста щети, ако трябва да бъда откровен. Отдал съм се обаче изцяло на „Локомотив”. Отговорен човек съм бил през целия си съзнателен живот. Дал съм си дума. Докато не направя всичко така, както аз искам, няма да се откажа. И да знаете, че ще стане.
Когато на 25 август създадохте клуба „Локомотив 1929” , който се явява и наследник на славния съименик, не ви ли се обадиха приятели и познати, за да ви кажа: „Иване, ти си луд, за да се захващаш с това нещо”?
-Казваха ми го. Много хора ми го казваха. Аз приех това обаче като мисия, като дълг към стотиците хиляди локомотивци в България. Не можех да ги оставя най-вече децата от школата. Неслучайно мой приоритет още в самото начало беше школата. Това е истината.
Доволен ли сте от развитието на нещата?
-Аз специално съм изключително доволен, но не мога да си давам оценка. Нека хората да отговорят дали съм си свършил работата или не. Много съм щастлив от договора с „Актавис”. Определено не бе лесно постигнато това споразумение. Два месеца и половина аз и Управителният съвет проведохме много разговори и в последния момент се случиха нещата, които трябваше да се случат. Надявам се да отворим нова страница, децата са бъдещето. Когато се напълни стадионът с дечица, аз съм рожба на тази ДЮШ, искам поне част от тях да ме последват и надминат.
Мъжкият отбор на заден план ли остава?
-Не, защо мислите така?Мъжете не са на заден план, дори напротив! Мислим за първия отбор, мислим и за много други неща. Търсим спонсори, водим преговори, не спирам да тичам, но не стават лесно нещата.
Привличането на сериозен спонсор като „Актавис” положението в Детско-юношеската школа ще се оправи, нали?
-Разбира се, но аз мисля, че и досега то беше стабилно. Заплатите се плащат редовно, на всяко 2-ро число от месеца, с осигуровки, с абсолютно всичко по закон. Така е вече трети пореден месец. Можете да питате всеки, когото поискате от клуба. Искам да внеса обаче една корекция. „Актавис” не ни спонсорира, а прави дарение. Именно подобна финансова сигурност трябваше на „Локомотив”. Иначе оздравителният процес щеше да бъде много дълъг. Не може всичко наведнъж, доста се натоварихме и аз, и Управителният съвет, включително и финансово. С идването на компанията нещата ще придобия друг характер. Надявам се и бизнесът да се отвори. Това е гигант във фармацевтичната индустрия. Надявам се и други фирми да дойдат.
Добре, но какво пречеше този оздравителен план да бъде реализиран и по времето на вашия предшественик?
-Не, тази тема просто не искам да я коментирам.
Не беше ли извършено предателство срещу „Локомотив” преди няколко месеца?
-Коректен човек съм. Не обичам да се връщам към лошото. Гледам само напред. Положението през лятото беше кошмарно, знаете. Ще си изпием горчивата чаша до дъно.
С Николай Гигов кога за последно се видяхте?
-Чуваме се през 2-3 месеца. Боли го за „Локомотив”, уверявам ви в това. Каза, че 20 години от живота си ги е дал на този клуб. Това е така. Истина е и, че Николай доста лични пари хвърли за това време. 2 десетилетия не са малък период в човешкия живот. Какво стана, какво се случи в последната година обаче и аз не разбрах. Така да ни отнемат лиценза, по такъв начин…Но каквото имаше да се случва, се случи. Факт е, че сега си играем на село, факт е, че трябва да се изчистим, да се стабилизираме…Не е лесно да почнеш от нулата.
Коя беше най-голямата грешка, направена от Гигов?
-Не, не коментирам тези работи. Не говоря зад гърба на хората. Всеки прави своите грешки, сигурно и аз ще правя много.
Защо не бяха използвани разумно средствата, постъпили в „Надежда” от трансфери като тези на Георги Пеев в „Динамо” (Киев) и на Цветан Генков в „Динамо” (Москва)?
-Ако почнем да говорим, това е дълга тема.
БФС има ли вина за трагедията с любимия ви клуб?
-Категоричен съм, че БФС няма абсолютно никаква вина за случилото се. Не може едни да си плащат данъци,а а други – не. Може би грешката на БФС е в това, че по-рано трябваше да вземе тези крути мерки. И така нямаше да се стигне дотук. Петър Касев твърдеше, че борчовете на ПФК „Локомотив” са 3, 15 милиона лева. Това са страшно много пари. Проблемите са трупани с години. Каква вина може да има футболният съюз? Има правила, които трябва да се спазват. Ако не го правиш, гориш. Това е положението и място за сантименти няма. Да си бяха платили част от задълженията и никой нямаше да им отнеме лиценза. Ако примерно имаш борчове в размер на 100 000, сключваш споразумение за разсрочено плащане и даваш по 5 000 на месец. Не съм бил в „кухнята” на клуба по това време, и мога само да разсъждавам хипотетично какво трябваше да се направи. Това обаче не беше направено. По какви причина, не мога да кажа. ЦСКА имаха задължения в размер на 700-800 000. Толкова бяха тези и на „Левски”. Сумите трябваше да бъдат изплатени до 31 март. Това са изискванията на УЕФА. Ако бяха взети мерките, за които ви казах, никой нямаше да пипне и с пръст нито „Локо”, нито ЦСКА. Разбираш се за разсрочено плащане и започваш да погасяваш. Толкова е просто.
Какво положение заварихте, когато поехте делата на клуба?
-Положението беше трагично (мълчи дълго). Страшна разсипия. Паднали мазилки, гипсокартон, протекли тавани на съблекални…Гошо Марков, момчето също се опитвало нещо да направи да помогне, обаче силите не му стигнаха. Ние за нула време направихме подобрения. Ако те бяха правени през годините, щеше да бъде много лесно.
Децата в школата ще плащат ли такси?
-Да, засега ще бъде така. В момента нашите деца плащат едни от най-ниските такси. А около тях, за нормалното функциониране на школата има много разходи, повярвайте ми. Това са съдийски такси, картотекиране, пътувания и т.н. Плюс това 10 години всичко на стадиона беше занемарено.
Месечно колко ви излиза издръжката на школата?
-Около 12 000 лева.
Планирате ли изграждането на общежитие за попълненията от провинцията?
-Да, планираме. Но все още е много рано. Нека първо направим игрищата, това ми е най-голямата грижа в момента. Лека-полека ще започнем и тогава ще му мислим. На този етап няма как да стане. Но тепърва трябва да си върнем името.За да привлечем талантливи деца, трябва с нещо да ги заинтригуваме. През последните преходни месеци, така да ги нарека, изпуснахме много деца. Разбягаха се по другите отбори. Цареше безхаберие и безвластие в клуба. Време разделно беше при Петър Касев и Кирил Льосков. Нормално беше да ни напуснат доста наши деца. Заради това падна и качеството. Сега трябва спешно да привличаме нови. Да правим количество и от него да израстне качеството. Говорим за един продължителен и труден цикъл. Опитваме се да стабилизираме нещата. Искам да спомена голямата подкрепа от кмета на „Надежда“ Димитър Димов, който ни осигури втора база в Требич с три терена. Ставаме един от интересните клубове.
Едва ли ви е приятно да наблюдавате подобни мачове по селата около София, в които вашият тим бие с по 16:1 и 14:1…
-Естествено, че не ми е приятно. Ако бъда откровен, ще ви призная, че не искам и да ходя да гледам. Обаче трябва да извървим пътя си през чистилището, колкото и да не ни е приятно. Това, което сега става в „Локомотив”, за нас е чистилище. Трябва да се преродим като птицата Феникс от пепелта.
Доколко години планирате „Локомотив” да се завърне там, където му е мястото – сред най-добрите?
-На първо време ще влезем в Югозападната „В” група. Догодина, според финансовите ни възможности и според мечтите, ще преценяваме дали да преследваме промоция за професионалния футбол. Вижте, зависи от много обстоятелства. Аз силно се надявам, че ще върмим само нагоре. Но отново повтарям, че трябва да преследваме първо стабилизиране, а едва след това нещо по-голямо. Иначе моите мечти са големи. Политиката ми е обаче да играят повече наши момчета, локомотивчета, рожби на ДЮШ. Ще го изпълним. Ако вземем някое друго, то трябва да е 10 класи над нашето. Това е бъдещето. Няма да бъде жертвана школата заради целта завръщане в „А“ група. Ние разчитаме на собствени кадри. За жалост има голям отлив от стадиона, искам да призова локомотивците да се завърнат. Ако трябва, ще стоим две-три години във „В“ група, но ще разчитаме на собствени кадри. Искам наши момчета да играят в „Локомотив”. Сърцето на тима са нашите кадри. Малките ще знаят, че ще имат перспективата да влязат в мъжкия футбол. Дай Боже да се върнем след две-три години там, където ни е мястото. Те сами ще усетят вниманието.
Вие сте рожба на „Локомотив”. Направихте и успешна кариера като футболист. От кои играчи сте се учили?
-Безспорно №1 за мен е Начко Михайлов. Бойчо Величков, Боко Димитров, Венци Арсов, Бумбо Стойков и Ангел Колев също са хора, на които се възхищавах навремето. За мой късмет съм играл рамо до рамо и с шестимата.
Какво запомнихте от уроците на Васил Методиев?
Е, Шпайдела е легенда. Винаги ще бъда благодарен на бате Васко. Научи ме на много неща. Прекрасни спомени имам с него. Беше ни като баща. Много коректен и положителен човек. Правеше колектив. Уважаваше ни нас младите, разчиташе на нас.
Първата ви раздяла с родния тим през 1981 г. е болезнена…
-Аз съм един от малкото футболисти, напуснали „Локото” по собствено желание. По онова време не ставаха лесно нещата. През 1981 г. старши треньор дойде Цветан Илчев, доведе си няколко свои любимци. За мен не остана място. Аз бях млад и надъхан. Исках да играя редовно. След хиляди мъки ме пуснаха да си тръгна. Отидох да играя в Хасково, който беше в „Б” група. Същият тим под ръководството Сашо Костов влезе след това в „А” група. Имаше прекрасни играчи – Тишански, Кичеков, Латинов и т.н. Изкарах обаче само няколко месеца там. Шефовете на клуба ме излъгаха, не ми платиха обещаните пари. Сам си тръгнах. Бяха ме наказали да не играя футбол една година заради това. Все пак ми намалиха наказанието и през ноември преминах в „Сливнишки герой”. Станах голмайстор на групата с този отбор. Дойде после и поканата от „Шумен”. Отново вкарах най-много попадения и влязохме в елита.
Още се носят легенди за несправедливия начин, по който „Шумен” изпадна от „А” група през 1984 г…
-Да, така е. Боре Гаганелов ни беше треньор. Страхотен тим бяхме с един абсолютен лидер – Цоньо Василев. Завършихме на 11-о място в крайното класиране, но ръководителите на футбола ни се заеха да спасяват „Славия”. „Белите” бяха 14-и и щяха да изпаднат. Обаче промениха регламента на първенството и трябваше да играем баражи за оцеляване. Тогава от Партията така прецениха. Удариха ни. Изпратиха ни едни съдии, подковани. Няма да забравя решителният мач в Русе срещу „Дунав”. Играеше се в две срещи. У дома завършихме 1:1. На реванша водехме с 2:1. Смениха ме, аз си взех довиждане с публиката. Викам си „Край, мачът е свършил”. Обаче – не. За нула време домакините ни обърнаха. В Шумен изпадането се прие като трагедия. А идваха по 20-22 000 души на мач. Страшна работа! Сега на „Панайот Волов” все едно бомба е паднала…Разруха пълна.
Вие се връщате в „Надежда”…
-Там пък какъв силен тим направихме…И то предимно рожби на клуба. Външни бяха само Владо Лалов, Боре Илиев и Гошо Петков. За съжаление така и не успяхме да спечелим трофей. Загубихме два финала за купите. На мен лично много ми попречиха контузиите. Ядове ми създаваше коляното.
Как се озовахте в малтийския „Биркиркара” през 1987 г?
-Представители на клуба бяха идвали да ме гледат. Двата клуба се разбраха за трансфера и аз подписах с този гранд на тамошния футбол. Включих се добре. През 1988 г. ме избраха за футболист на годината в малтийското първенство. Изпреварих един англичанин. За мен Малта е втора родина. Оставих много приятели там. След два сезона на Рицарския остров преминах в кипърския „Керавнос”. Там ми счупиха глезена. Операция, дълго възстановяване, знаете как е. После се върнах за кратко в Малта. Следващото ми футболно приключение беше в шведския „Браге”. Отново се върнах на Острова. Скъсах обаче предна кръстна връзка и приключих. Половин година не играх. Покойният вече професор Димитър Шойлев ми каза „Провокирай, провокирай”, тоест да се пробвам отново на терена.
И преминахте в „Монтана”…
-Да, един полусезон изкарах там. В Монтана и приключих състезателната си кариера.
От колко години помагате директно или не на „Локомотив”?
-Винаги съм мълчал, не съм се афиширал или изтъквал. Не съм по изхвърлянията, големите обещания и приказки. Не лъжа хората. Не обичам да давам интервюта. На вас обаче не можех да откажа. Това, което правя, ще се види. Ако не мога да направя „червено-черния” клуб модерен във всяко отношение, ще дойде следващият, който се надявам да го стори. Проблемът ни сега е, че нямахме някаква сериозна помощ. А знаете, че когато човек е на колене, когато е в най-тежко положение, тогава се помага.
Вече започна работата по подобрението на клубната база. Какви ремонтни дейности престоят по стадиона в „Надежда”?
В момента приключваме затревения терен на помощното игрище. През април месец ще може да се играе там. Има модерна поливна система, изграждаме и помпена станция. Относно съдбата на стадиона. Ние сме част от ОСК. Направихме разделителен протокол, доброволна делба. В момента правим ремонт на всички съблекални. Сменяхме прозорци, врати, хидроизолация и това ще е до Нова година. След Нова година се започва теренът за школата. Самите треньори трябва да се амбицират. Трябва да приобщим доста деца и те да дойдат на нашия стадион.

 

Играл е в един отбор със Стойне Манолов

Иван Василев е рожба на прочутата локомотивска футболна школа. От неговия набор в мъжкия тим на „железничарите” пробиват още Наско Желев, Стойне Манолов, Нако Дойчев и Александър Еленков. Настоящият успешен бизнесмен си спомня само с добро за своите първи учители – легендарният откривател на таланти Жоро Петков и Григор Петков. Василев дебютира в „А” група на 18 ноември 1978 г. в Дупница на мача срещу „Марек” (1:2). През първия сезон в елита взима участие в 5 срещи за първенство. Младокът е и част от епохалния поход на „Локото” в турнира за Купата на УЕФА през следващия сезон 1979/1980. Играе срещу „Ференцварош”, „Динамо” (Киев) и „Щутгарт”. Много успешни за халфа са сезоните 1984/1985 и 1985/1986. Тогава техничарят записва съответно 29 мача и 6 гола, и 30 мача и 6 гола за „Локомотив”. Тогава е и на прага на националния отбор. Серия от контузии обаче му попречват да разкрие в пълна степен потенциала си.

Милен ДИМИТРОВ

About Author