Нощта, в която Господ стана българин (ВИДЕО)

Нощта, в която Господ стана българин (ВИДЕО)

На днешния ден се навършват 22 години от един от най-големите успехи на българския футбол – знаменитата победа от 17 ноември 1993 г. над Франция на “Парк де Пренс”, която всеки помни и за която още дълго ще се насят легенди. Отборът на Димитър Пенев побеждава фаворита Франция с 2:1 с гол в последните секунди на Емил Костадинов, след което идва и незабравимото Американско лято. Стотици хиляди българи излизат по улиците от радост, а мнозина не намират думи да опишат националния трумф.

vitoshanews.com ще ви припомни как бе отразен успехът срещу Франция в българските медии.

Логично темата е водеща за спортните и останалите вестници. Най-емоционален е репортажът във вече несъществуващия вестник “Спорт тото”. На първа страница челото е: “Емил Костадинов гилотинира надменните французи”, в подзаглавие успехът ни се сравнява с този на Уругвай над Бразилия на “Маракана” през 1950 година. Тогава във финал на Световното първенство “урусите” потопяват в сръб милиони бразилци, а загубата на домакините с 1:2 е считана за една от най-големите футболни трагедии на всички времена.

В “Спорт тото” са пуснати и снимки от върховния момент и радостта след него. “Дори легендарната фраза “Дойдох, видях, победих”, не може да въплъти това, което изживяхме. В Париж всичко бе готово за всенародни тържества. На 18 ноември французите празнуваха 200-годишнината от създаването на Лувъра – приказната съкровищница на световното изкуство. Няколко часа по-рано стоях прехласнат пред шедьоврите на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Рафаело, пред Венера Милоска, пред богинята от Самотраки…” В текста на Теодор Черешев се споменава още за обидата от това, че местната публика оссвирква българския химн преди мача. Авторът отбелязва, че в списание “Франс футбол” е публикувано пророческо интервю с Христо Стоичков, в което той казва, че победата ще бъде наша. На корицата е снимка на Камата, а на гърба на списанието е…Емил Костадинов.

Футболният “официоз” вестник “Футбол” тръби от първа страница: “България ликува – Костадинов влезе до Гунди във футболната ни история”. Под челото има снимки от пристигането на националите и посрещането им на летището. Сред групичката посрещачи се мъдри шефът на Народното събрание Александър Йорданов. Маститият политик, автор на фразата : “Днес е добър ден за българската демокрация”, е на върха на щастието и гърби тържествено бутилка пенливо шампанско. До Йорданов са наредени членове на правителството, начело с премиера Любен Беров. Професорът се прочу с уникален гаф, след като побърза да прегърне слизащия от самолета журналист Павел Бошнаков (мир на праха му!) с думите: “Честито, Костадинов”!

Под тези фотоси са публикувани такива вече с лица от народа, както се казва. На тях са запечатани моменти от празненствата по улиците след победата.

В прекрасния репортаж от вълшебната парижка вечер на пратениците на вестника Захари Николов и Николай Колев – Мичмана, четем: “Шутът-снаряд, който вдигна на крака цяла България, бе не само върхът в блестящо представяне на великолепната ни “седмица”, с него Костадинов влезе в златните страници на футболната ни история. Аналогията го нарежда редом до неповторимия Гунди с двата му гола срещу Белгия във Флоренция и живата легенда Димитър Якимов с гола срещу Франция в Милано. Съдбата да се възвисиш с няколко мига до национален герой е привилегия само за малцина, за избраници. Мълчалият Емо я заслужи с френетичните си реплики на терена”.

На вътрешните страници е поместено изказване на треньора Димитър Пенев, който прогнозира: “Това поколение ще направи впечатление и в САЩ”, оказало се реалност месеци по-късно. Шефът на БОК и бъдещ шеф на БФС Иван Славков също изрича гръмкото: “Превзехме Европа през парадния вход”. Самият Емил Костадинов, героят за България в мача, признава: “Всичко ми е като сън, но скоро ще се осъзная”. В отделен материал са изказванията на всички играчи, а заглавието е красноречиво – “Думата на победителите”.

“Велик гол на Костадинов праща България на Световното”, тръби от челната си страница вестник “Гол”. В материала се акцентира на това, че шансовете са били 60/30% в полза на французите, а 10% са били оставени за равенство. Билети от по 100 долара на черно са се продавали преди двубоя, сякаш предусещайки историческата развръзка.

Цялата емоция след мача може да бъде обобщена със “страшен гол на Костадинов скъса мрежата зад Лама”, каквото е описанието на гола на вестник “Гол”. Ден по-късно на страниците на изданието темата продължава със заглавието “Отчаян французин от Тулуза иска българско поданство”. В материала се обяснява какъв шок у потомците на Емил Зола, Балзак и Стендал, е предизвикало сензационното отпадане от Мондиала.

Публикуват се и отзиви от френски издания, които определят Костадинов като “Терминатор 3”. “Жертва сме на гол като удар с кама, намесен в последната минута” и “Сбогом, Америка, френските надежди се изпариха” са сред заглавията във френската преса, които радват българския фен след двубоя.

Уникално със своята лаконичност и далеч по-обрано е заглавието на ежедневника “24 часа” – “България бие Франция с 2:1”. Сякаш по подобие на “Работническо дело” от времената на соцреализма и в стила на казионната журналистика…В материала с подзаглавие “Гол в последната минута на Костадинов разби домакините”, присъстват емоционални изрази като “национален герой стана Емил Костадинов” и “…заби топката в мрежата на Лама”. Отбелязва се и това, че след края на мача е имало разплакани френски журналисти, а картината за настроенията в лагера на “петлите” се допълва от “Гробна тишина”, “Огромна мъка” и “Лична трагедия“, които присъстват в материала за мача. Редом с емоциите и хвалебствията след великата победа обаче не се пропуска превъзходството на французите и объркването в нашия тим.

Милен ДИМИТРОВ

Парк 1Парк 2Парк 3Парк 4Парк 6Парк 7Парк 8

About Author