Гювеч и консерви от зелен фасул изместват “Левски” през 1965 г.

Гювеч и консерви от зелен фасул изместват “Левски” през 1965 г.

Снимка 3

На 3 октомври “Левски” отпразнува 52 години, откакто за първи път игра домакински мач в евротурнирите. “Сините” разгромяват Юргорден с 6:0 в мач реванш от КЕШ и продължават за следващата фаза след загубата в първата среща на 12 септември с 1:2.

В следващите редове в рубриката ни ВИТОША НЮЗ Архив ще ви покажем как е отбелязан от родните медии мачът с шведския в София през 1965 г.

Първият мач в Стокхолм не предизвиква абсолютно никакъв интерес в нашите медии. Дори официозът “Работническо дело” се ограничава да пусне само една колонка на събитието. “Материалът” дори е без заглавие. Пише буквално следното: “Левски” – Юргорден 1:2”. Дори човек може да се обърка, докато чете, кой е домакинът и кой гостът. Следва и кратък текст за случилото се: “На стадион “Росунда” при слънчево време, но хлъзгав, разкалян тревист терен, се състоя първата среща от предварителния кръг на турнира за европейските футболни шампиони между Юргорден и “Левски”. Резултатът беше открит в 8-ата минута след точна комбинация, завършена от Соколов.”

Ето така, накратко е описан първият исторически гол на “сините” в Европа!

Статийката за мача в Стокхолм е публикувана на страница, на която се мъдрят заглавия от сорта на: “Ядосаният посланик”, посветена на проблемите, създадени от американски дипломат на премиера на Сингапур Ли Куан Ю, “Западна Германия се нуждае от нова политика”, “По следите на събитията: Искрено ли е задоволството”, “Необходими ли са норми?” и тем подобни.
Необяснимо пренебрежение демонстрира и вестникът, който уж би трябвало да обърне най-много внимание на “синия” дебют. Вестник “Футбол” също забутва мача в колонка! Даден е само резултатът, няма ги нито съставите, нито съдиите, нито дори голмайсторите от “Росунда”?! Пълна мистерия….При това газетата излиза чак 3 дни след събитието – на 15 септември, така че не е да кажеш, че журналистите са нямали време да се запознаят и то от първа ръка с подробностите от мача.
Снимка 1
Любимият на милиони българи по това време вестник обаче излиза не с европодвизите на “Левски” като изведено челно заглавие…Гостуването на нашия шампион в Стокхолм е запокитено в…колонка…Да, няма лъжа, няма измама. Заглавието на “статийката” е “Надежден старт”. Пише дословно следното: “В неделя “Левски” игра в Стокхолм първия си мач в турнира на европейските първенци. Загуби с 1:2. Но следва втора среща в София. И тази разлика от един гол може да се счете като надежден старт на нашия шампион, стига той да се подготви най-прилежно за реванша, а в самия мач да вложи цялото си старание и воля. Не е тайна, че първите прояви на “Левски” през есенния сезон не бяха много убедителни, че се чувствува звестно понижение в тонуса на играта. Но това са неща, които могат да се преодолеят. На 3 октомври искаме да видим един бояк и умел “Левски” – достоен представител на нашия футбол!” Това е. Кратко и ясно.
Сигурно уважаемите читатели ще се запитат каква толкова мега и хипер новина измества евромача от челото на вестник “Футбол”. Не, този път не е поредното решение на Политбюро на БКП, или драма със съветски космонавти. Този път става въпрос за съвсем прозаичен очерк (или репортаж) за живота в “Ботев” (Бургас”, за ежедневието на треньорите и футболистите там. Съюзният треньор към БФФ (сега БФС) Димитър Дойчинов пише доклад до своите началници относно занижената подготовка на състезателите от бургаския тим. Когато четете за какви “сламки” се захваща докладчикът, можете да избухнете в смях. Едва ли обаче им е било до смях на горките ръководители на “Ботев”, които са скастрени яростно за това, че са “олабили самара”, така да се каже.

Разпуснали са играчите, които са го ударили “през просото”. Оказало се, че за една седмица те са тренирали всичко на всичко само два дни с топка, два дни са почивали, а един ден им е минал в градската баня за възстановяване. Останалите два дни от седмицата са играли контроли с “Лъсков” (Ямбол) и с отбора на Маджарово. Тонът на статията е критичен с оглед на това, че, видите ли, тружениците в заводите трябвало да бачкат здраво за изпълнение на тежката си трудова норма, докато нехранимайковците-футболисти си “правели кефа”.

Естествено, че такива фрази не са използвани от достолепния Димитър Дойчинов, но точно това намеква той в доклада си. Та ето този бисер със заглавие “Сега изискванията са по-високи!” и подзаглавие “Обръщаме внимание на “Ботев” (Бс)”, измества еуфорията около дебюта на “Левски” в евротурнирите. А само ако видите какви са вътрешните подзаглавия…”Вече не може със старите дрехи…”, и “8-часова работна седмица” и “Паузата – време за усъвършенстване”, четем там.

Ето пък как отразяват родните медии реванша в София. Започваме с вестник “Футбол”.
На 6 октомври 1965 г. “футболният официоз” излиза с челото “Разгромен марш на сините”. Автор на статията е Димитър Попдимитров, бивш център-нападател на “Левски” и впоследствие един от най-уважаваните ни статистици.
“Левски” каза тежката си дума! Юргорден, който се ползва с немалка репутация на световната арена, бе принуден да сведе глава през разгромния марш на “сините”. Пътят към осминафинала е открит, и няма българско сърце, което да не приветствува този успех на родния футбол.
…След 15-ата минута “Левски” беше пълен господар на положението. В този четвърт час видяхме как той своевременно разбра как безсмислеността на високите топки към нападението (противниковите защитници бяха с ръст на баскетболисти) и бързо се ориентира към активна игра с крилата (тук се включваше и Здравков) и светкавично разиграни комбинации за създаване стрелкови позиции на Аспарухов. …Снажните , трудно подвижни шведи бяха извадени от равновесие, губеха ориентация пред отсечените подавания отляво и отдясно, пред неочакваните смени на местата на “сините” нападатели, които в пъргавината и еластичността на движенията все повече очертаваха своето превъзходсто. Един, два, три, четири гола бяха отбелязани в този разрушителен стил!…
Трусовете пред шведската врата ни карат да смятаме, че “Левски” все по-уверено следва ефикасния модел със смяна на ритъма.
…След една седмица нашият шампион ще знае кой е неговият съперник в турнира. Вече имаме поуката, че крайният успехсе кове на собствена земя. Не бива обаче да забравяме, че големият авторитет, който се стремим да изградим на тази сцена, се гради и с успешно представяне на чужд терен! Затова – още поупорита подготовка! Още по-голямо съзнание!”
Това е. Липсват съставите, интервютата, каквито и да било отзиви. Какво друго има в този брой на Футбол”? Разгръщаме останалите страници и четем: “Усилията са възнаградени”,Нужни са повече грижи за младата смяна”. Челото на 3 страница е наистина култово: “Плановост, творчество, възпитание”, с надзаглавие “ В изпълнение решенията на Осмия пленум на ЦС на БСФС”.  Продължаваме с: “Браво, младежи, поуката се налага” и “Те бяха за пример”. Ще попитате кои са били за пример. Става въпрос за сборния отбор на София, който гостува за контроли в Атина. В състава са все бъдещи звезди на родния футбол като Димитър Ларгов, Чоко Василев, Милко Гайдарски, Кольо Цанев, Панагонов, Каменов, Янко Кирилов, Ването Ранков, Апмепо Харалампиев, Филчев, Васко Романов и Васко Митков – Шопа.
Продължаваме прегледа на печата от 4 октомври 1965 г. с “Работническо дело” Най-важната новина за официоза е далеч, далеч от футбола. Или пък не чак толкова…Челото грее с огромни букви: “Кой носи отговорността?” Статията е посветена не на световните проблеми и войната във Виетнам например, а на…На какво мислите? Посветена е на проблемите в една консервна фабрика в Русе. Трябвало да бъдат произведени 3 010 тона зеленчукови и плодови консерви, конфитюри и мармалади на обща стойност 1 650 000 лева. Обаче какво се случило? Реколтата била лоша, работниците не изпълнили плана. Докато чете пожълтелите страници човек се чуди да плаче или да се смее.
Снимка 2
Неизпълненият план за компоти от череши и круши ще бъде компенсиран с такива от сини сливи, грозде и праскови….Кооперативните стопанства от селата Долна Диканя, Темелково, Друган и Влековци от Пернишки окръг не са предали нито кило от 300-те тона червени домати и 75-те тона зелен пипер. Главно поради това няма да бъдат произведени (реализирани) 650 тона консерви от зелен фасул, домати, паприкаш и гювеч.”
Това е положението, уважаеми дами и господа! Едни чушки, зелен фасул, паприкаш и гювеч излязоха по-важни от подвизите на футболното поле на българския шампион….И после се чудим защо футболът ни не вървял…
Заглавието на материала за победата над Юргорден е “Левски” се реваншира достойно срещу Юргорден – 6:0”.
По-надолу четем: “Първата среща от турнира, завършила 2:1, предизвика много коментари. Единодушно бе мнението на спортния печат в шведската столица, че в София “Левски” едва ли ще бъде същият обикновен отбор и “да не си правим илюзията – ще бъдем пометени в българската столица”. Спортният коментатор на “Стокхолм Тиднинген” изглежда е бил доста прозорлив. Но това, което се получи вчера на стадион “Левски” надмина очакванията на всички. В едно динамично полувреме за по-малко от 40 минути домакините разгромиха своя противник и не му позволиха дори да напомни за себе си….В Швеция обичат да наричат играчите на Юргорден “пещ за чугун”, но тази пещ, на която те бяха подложени на терена на “Герена”, те дълго ще помнят!”, изпада във възторг авторът П.Петров.
Ето и как се представя в. “Отечествен фронт”. Заглавието е “Безапелационна победа на “сините”.“Половин дузината голове във вратата на шведския национал Арвидсон дори не отразяват реално показаната игра от двата отбора на терена. Защото българският шампион срази шведския си колега преди всичко със своята силна воля за победа и неутолимото жеание да се реабилитира за неуспеха си в Стокхолм…Бързината в действията и правилната игра на крилата Николов и Костов поставиха в шах защитата на шведите, независимо, че тази защита бе ръководена от Милд и в нея играеше най-волевият от гостите – десният защитник Карлсон. А динамичното воле на Аспарухов, с което бе отбелязан първият гол, бе едно от най-съвършените технически изпълнения, видено по време на мача”, пише Иван Строгов.
Като че ли най-пренебрежително към “синия” триумф се отнася вестник “Труд”.
Заглавието на една от колоните в спортната страница е “Левски” очаква жребия”. Само това, няма дитирамби, хвалебствия и дори статийката не е подписана. Сякаш авторът се е срамувал от това, което пише…Целият тон на репортажа е сякаш саркастичен, подигравателен. Сякаш се изтъкват предимствата на нашата футболна школа (разбирай нашия социалистически строй – б.а.) пред шведската такава (разбирай капиталистическия строй – б.а.).
6:0 срещу Юргорден. Наистина, не им върви на шведските футболисти у нас. Миналата година Локо (Сф) се справи с техния първенец Малмьо с 8:3, а сега “Левски” бе категоричен. Изглежда нещо куца в шведската футболна школа. Неделният мач – решителен за българския шампион, до голяма степен доказа превъзходството на нашия футбол: по-бърз, по-мъжествен, по-резултатен…
Шведите оставиха добри впечатления с техническите си похвати, с коректната игра. Но у тях нямаше нужната бързина, спазваше се неизменното правило топката да се подава само на играчи (никакво подаване в коридор), нямаше дори дрибъл с топката. Лъхаше нещо старомодно, от което дори англичаните се отказаха. На всичко – те и психически не бяха устойчиви: веднага след двата гола вдигнаха белия флаг. Срещата с нейните положителни и отрицателни страни заслужава вниманието на специалистите. Предстоят и други изпитания.”
На същата страница четем епохални новини от рода на: “Открития в служба на човека”  – касае се за автоматичен транзисторен радио-телефон, който бил “лек и удобен”, както и за домашен часовник, управляван от радиовълни.
Виждат се и рецензии за нови книги, по-специално за новия “хит” на “титан на перото” като Богомил Нонев. На тези страници може да прочетете също така и за трогателната среща между съвестни строителни работници и прокурора Лукан Банков, както и за “голямото строителство на хотели в столицата”. Мъдрят се и заглавия като “Декада на беларуската култура”. Какво вълнува в. “Труд” в този ден? Отгръщаме с трепет първата страница и ..о, каква радост! “За зимата – напълно готови!”, репортува вестникът с челното си заглавие. До челото можем да прочетем с вълнение “Съветска космическа станция лети към Луната”. С достоен за перото на Омир патос авторът описва подвизите на космонавтите от “Луна 7”.
Първата страница на “Труд” от 4 октомври 1965 г. може да ни трогне до сълзи и със заглавия като: “За повече допълнителна продукция, за по-големи икономии”, “От замисъла до успехите”, “Вести от родните поля” и може би най-атрактивното гласи “Обща цел за трудещите се от целия свят. Пред VI конгрес на профсъюзите”.

Милен ДИМИТРОВ

About Author