С гайда и български дух при боговете на Олимп

С гайда и български дух при боговете на Олимп

Метеора, Едеса и Солун като бонус след емоциите на Митикас (2918 м.н.в.)

Група от кюстендилски туристи се качиха с гайда на най-високия връх в Гърция и втори по височина на Балканите след Мусала (2925 м.н.в.) – Митикас (2918 м.н.в.) в планината Олимп, считана за дом на олимпийските богове (Зевс, Посейдон, Хера, Деметър, Аполон, Артемис, Атина, Арес, Афродита, Хермес, Хефаистос и Дионисос). Планината е обявена от ЮНЕСКО за биосферен резерват през 1981 година, а върхът Митикас е изкачен за първи път на 2 август 1913 година от гръцкия ловец на диви кози Христос Какалос и швейцарците Даниел Бод Бови (писател и художник) и Фред Бойсонас (фотограф).

Приятели от Ловеч, Бургас и Русия също се присъединиха към организираната от Туристическо дружество „Осогово” екскурзия, включваща още популярните в наричаната и днес от самите гърци Елада дестинации като Метеора, Едеса и Солун (на гръцки Тесалоники), включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

В ранните часове на 18 септември 37 човека се настаниха удобно в автобуса, управляван от професионалния шофьор Емил, осигурил комфортното пътуване на всички до достъпните за возилото туристически забележителности. Неусетно бързо бе достигната и премината границата с Гърция, след което последва кратка почивка за закуска и кафе. Малко преди обяд групата достигна градчето Литохоро (6697 души население след преброяване през 2001 г.) и всички имаха време да се поразходят и да го разгледат. В градчето има две енорийски църкви – „Свети Николай“ и „Свети Димитър“. Предстояха още 17 км по асфалтово шосе до местността Приония (1100 м.н.в.), от където тръгва туристическа пътека за планината Олимп. След последно оправяне и пренареждане на раниците точно по тази пътека групата пое и с компактно придвижване и няколко почивки стигна за 3 часа и 20 минути до хижа „Спилос Агапитос” (2100 м.н.в.), стопанисвана от гостоприемните за всички посетители Мария Золота и съпруга й Дионисиос Пурлиотис.

Говорещата свободно освен гръцки още немски, английски и дори малко български език Мария е дъщеря на 82-годишния днес планински водач Костас Золота, управлявал основаното през 1930 година съоръжение в продължение на близо половин век от 1954 до 2001 година. След това израсналата на хижата Мария я поема в свой ръце. Още на 5-годишна възраст през 1972 година тя се качва на Митикас заедно с баща си и един от първите трима изкачили го през далечната 1913 година Христос Какалос, който на 93-годишна възраст отново се връща на върха. Първата построена гръцка хижа, наричана от гърците още Refuge A, е кръстена на първия президент на Гръцката федерация по алпинизъм Спилос Агапитос – архитект и инженер. Той е проектирал първата сграда на хижата, която при създаването си е приемала до 25 туристи и с годините многократно е реконструирана с цел подобряване на условията. Днес това е уютно и в много добро състояние съоръжение с вместимост до 110 души. Хижата предлага храна, напитки, дребни туристически принадлежности и разполага дори с Wi-Fi интернет връзка.

Вечерта се превърна в истинска атракция и забавление за всички посетители на хижата, включили се в ритмите на българските народни танци под звуците на гайдата на Румен Миленков. Единствено кучетата на хижата негодуваха на моменти, но лаят им бе тотално заглушен, а идващите и от други краища на България туристи развяваха знамена и припяваха, чувайки музиката от гайдата и народните песни. Македонски и сръбски туристи леко може би завидяха на българския дух и настроение, но други гости на хижата от Норвегия с голям интерес се присъединиха към веселбата и пожелаха да научат стъпките на някое хоро. Не липсваха още песни и танци под съпровода на китара, като за доброто настроение на всички с уменията си на струнния инструмент се погрижиха освен Румен, водачът ни Любомир Младенов и дошлият специално за екскурзията Димитър Манолов – Митко от Ловеч. Лампите на хижата бяха загасени точно в 22:00 часа, но на челници и с фенерчета забавата продължи чак до малко след 23:00 часа. След няколкократно напомняне, че хижата ще бъде затворена, всички се прибраха да поспят и да съберат сили за сериозното изкачване на върха, към който някои българи пък поеха още през нощта на челници.

На сутринта точно в 7:10 часа 28 човека от групата тръгна по стръмна и добре оформена пътека към голямата цел за деня – Митикас (2918 м.н.в. според всички гръцки и повечето международни източници, а иначе 2917 м.н.в. според българските) в планината Олимп, известна със своята забележителна флора. Пътеката води до връх Скала (2866 м.н.в.), където се разклонява до втория по височина връх в планината Сколио (2912 м.н.в.) и Митикас, изграден от варовици и известен на всички в България повече просто като Олимп. До Скала след излизането от гората малко след хижата пейзажът по мнението на всички, а и на голям брой туристи преди това, е лунен. Покрай пътеката пък на места може да бъдат забелязани и алпийски кози, които определено са свикнали с хората и не тръгват да бягат веднага. На връх Скала само един човек от групата прецени, че не може да премине през предстоящия преход до Митикас, включващ няколко опасни участъци, на които при по-лоши метеорологични условия се използват въжета за осигуровка заради хлъзгавите варовикови скали, когато са мокри. В този случай обаче въжета не бяха необходими, а само повишено внимание на всеки от групата.

На върха след поредица от снимки със и без знамена Румен наду гайдата и с музиката от нея прикова погледите на всички достигнали Митикас (на гръцки „приличащ на нос”), сред които други българи и сърби. Димитър Манолов от Ловеч също носеше гайда и доказа уменията си и на този инструмент на фона на намиращия се и много близо до Митикас връх Стефани (2909 м.н.в.), наричан още Трона на Зевс и достижим с малко повече алпийски умения и може би осигуровка.
Връщането както до хижата, така и до автобуса в местността Приония се оказа безпроблемно, въпреки че денивелацията бе повече от 1800 метра на слизане. В късния следобед след малко лутане заради липсата на модерни технологични средства за ориентация в крайна сметка се стигна до предварително резервирания хотел в селцето Платамонас, където за награда за постигнатото през деня имаше богата вечеря от салати, супи, различни ястия и десерти. След нея пък дойде ред на нощно къпане в морето за някои и забавления с танци и песни под съпровода на китара на плажа за други.

На следващия ден групата пое път към една от най-популярните дестинации в страната – Метеора с манастири на върховете на високи скали над Тесалийската равнина близо до град Каламбака. Докато се стигне до там в автобуса се игра гръцко хоро или поне имаше опит да прилича на такова. Разгледани бяха два от манастирите (9 запазени и 6 действащи) – Преображение господне или Големият Метеор (основан 1340 г. от свети Атанасий Метеорски) и Света Троица (основан 1362 г.), който предлага най-добрите панорамни гледки и е използван като декор за филма For Your Eyes Only от поредицата за Джеймс Бонд. Подробности за всеки от манастирите може да се намерят в интернет и официалния сайт на целия комплекс, а любопитен факт е, че групата Linkin Park използва името Метеора за един от албумите си, тъй като музикантите са поразени от гледките, както и най-вероятно всички посетители.

Третата нощувка бе в град Кожани (на гръцки Козани) с население 35 242 жители и 710 м.н.в. – най-голям в административната област Западна Македония. Името му може би има български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или пък е свързано със селото Коздяни в Епир, откъдето най-вероятно са мигрирали първите жители на града. Районът е единственото гръцко място където се култивира поправката шафран (гръцки македонски шафран – един от най-силните и ценни разновидности в света) и се изнася из много страни в Европа и Америка.

Вечерта за кой ли път бе белязана с български народни танци и песни, но поради технически причини може би за първи път при такива пътешествия не бе изиграно прочутото и гордост за всеки кюстендилец селско хоро. Грешката обаче със сигурност ще бъде поправена при следващи пътувания.
Последният ден от програмата включваше посещение на историческия град Едеса (в превод от гръцки „градът на водопадите”) с население около 18 000 жители и 145 м.н.в. Името му произлиза от фригийската дума за вода. Градът на български се нарича Воден и е разположен на река Вода (днес Водас), а на гръцки и Едесос. Името си градът дължи на богатството на вода, водопади и зеленина. Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби наричат през 1866 година Воден – „българският град на водите… който само поради разликата между спокойната вода в каналите и буйните планински потоци не може да бъде наречен миниатюрна Венеция“. Разбира се, всички от групата не пропуснаха да се снимат пред големия водопад в парка на града, след което автобусът се отправи към Солун (на гръцки Тесалоники) – втори по големина в Гърция след столицата Атина. Там екскурзоводката Мариана разказа всички по-любопитни подробности за историята и архитектурата на града. Основан е от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Той му дава името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Велики. Нейният баща Филип II я нарекъл така в чест на победата си именно над тесалийците. В родния град на създателите на славянската писменост Кирил и Методий бяха посетени най-известните забележителности като Бялата кула, градската крепостна стена и църквата Св. Димитър с мощите на светеца, който е покровител на града.
Преди завръщането в България почти всеки от групата си напазарува традиционни гръцки стоки като узо, маслини и зехтин, а някои си взеха и гръцка бира, която определено не може да се мери по качества с българската. Преминаването на границата отново бе отбелязано с „Моя страна, Моя България” на великия изпълнител Емил Димитров и други патриотични песни, както и преди няколко месеца след приключението на ТД „Осогово” в Румъния и Карпатите. Дъжд валеше почти през целия път на връщане към дома, а пътешествието приключи с традиционните благодарности от водача Lyubomir Mladenov към шофьора и групата за поредните незабравими емоции, както и пожелания за още много вълнуващи моменти.
Текст и снимки Георги ГЕОРГИЕВ, Туристическо дружество „Осогово” (Кюстендил)

 

Олимп 1Олимп 2Олимп 3Олимп 4Олимп 5Олимп 6Олимп 7Олимп 8Олимп 9Олимп 10Олимп 11Олимп 12Олимп 13Олимп 14Олимп 15Олимп 16Олимп 17Олимп 18ЖороЖоро 1

About Author