Защо, Гришо?

Защо, Гришо?

Отказът на Григор Димитров да участва в решителния двубой срещу Унгария дойде като гръм от ясно небе за мнозина. Повече от две години първата ни ракета не е играл на територията на България, а така важният мач с Унгария изглеждаше идеалният сценарий това да се случи. Да, ама не.

Още през пролетта, когато се включи в състава за победата над Люксембург, Григор  си остави вратичка за подобен отказ. Тогава Спортист №1 каза, че има желание да помогне и срещу Унгария, но всичко зависи от програмата му и резултатите му в края на сезона. Гришо не ни излъга и не можем да му се сърдим, това е ясно. Въпросът обаче е друг – Защо?

Защо сега, след като отпадна рано (за собствените си стандарти и амбиции) на US Open и имаше необходимото време да се прибере в България и да проведе пълноценна подготовка за Купа „Дейвис”? Защо сега, когато отборът ни е на път да пише история и да влезе в I група? Защо отново няма да го видим в България?

Недоумението ми става още по-голямо и предвид програмата на Григор. Следващият турнир, на който трябва да играе е в Кула Лумпур (Малайзия), който започва на 28-ми септември – точно седмица след битките за Купа „Дейвис”. С други думи – Григор разполагаше с повече от 2 седмици без игра преди Купа „Дейвис” и със седмица след нея. И отговорът беше „Не”.

Ясно е, че физически е безкрайно изтощително постоянно да сменяш континенти и държави, да играеш на различна настилка, с различни топки. Това са го споделяли всички топ състезатели и никой не го оспорва. Но в крайна сметка това са рисковете на професията.

На хиляди българи със сигурност им е било трудно да стават посред нощите, когато са турнирите в Австралия, или да лягат посред нощите, когато са турнирите в Северна Америка. Но го правят. И ще продължат да го правят, защото вярват в Григор, защото го харесват, защото се чувстват горди с него и защото изживяват с него всяка една емоция – както от победата, така и от поражението. Защото знаят, че си заслужава! И всички те заслужаваха да видят любимеца си в България, облякъл националния екип и защитаващ честта на родината, когато тя има нужда от него. Но, уви…

Разбира се, остава надеждата, че отзовалите се момчета в националния отбор ще успеят да преборят унгарците. Дай Боже! И дай Боже догодина да видим Григор  с екипа на България в I група на Купа „Дейвис”.

Станко Димов, tennis24.bg

About Author