“Джуджетата крещят на бек вокал, дрогирани с валиум и бира са…”

“Джуджетата крещят на бек вокал, дрогирани с валиум и бира са…”

Една статия за поетичните джуджета*

Не е нужно да сте културтрегер, за да разберете нивото на актуалната родна поезия – поне нивото, защото от самата поезия нищо няма да разберете. Гарантираме ви го! 

Както обикновено само ВН ви дава алтернативен и критичен поглед към действителността – такава каквато ни я “сервират” – и то на принципа “Продаваме ви кифли на цената на френски кроасани…” Този път искаме да ви обърнем внимание на потресаващите резултати на пет от най-големите национални поетични конкурси – с иначе гръмките имена: “В полите на Витоша” – София, “Славейкова награда” – Трявна, “Яворови дни” – Поморие, “С море в сърцето” – Царево и “Николай Лилиев” – Стара Загора. Успяхме да открием резултатите само от три от конкурсите, но пък за сметка на това качеството на отличените произведения е толкова фрапиращо, така еднозначно говори за нивото и така си опонират всичките стихчета, че няма нужда от повече сравнения. Пред някои от спечелилите рими, дори шедьоврите на Деса Поетеса биват по-смислени! Но… да не бъдем голословни…

Резултати от конкурса „Славейкова награда” – Трявна

“С море в сърцето” – Царево

Конкурс “Николай Лилиев” – Стара Загора

Позволяваме си и да цитираме някои от бисерите в отличените творби, за да ви въведем в дебрите на…  всъщност няма значение

“Мухлясва роклята във нечий скрин
на „акция” продадох феи – кръстници.”

“Джуджетата крещят на бек вокал,
дрогирани със валиум и бира са.”

“Кон спънат. Залез над реката.
Ливада, вчера окосена….”

И не – цитатите, които ви предаваме не са извадени от контекста – просто почти всичко звучи така безумно слято и е трудно да се открие какъвто и да е смислен текст и какъвто и да е контекст…

Част от мненията на четящи хора казват почти всичко – “Стихотворението е много далеч от съвършенството в стила на Лилиев. Къде са ритъма и музиката в стиха? “, “А журито с какво ли е било дрогирано, се питам?”, “Това наградено стихотворение е пародия на символистичната естетика. Ако някой иска да разбере как не трябва да се пише в духа на символизма, това стихотворение е достатъчен пример”.

Останалите конкурси много предвидливо не са публикували никъде спечелилите “произведения”, а само техните автори.

Тук пък може 24 часа в денонощието да черпите от съвременната българска поезия – директно от извора!

*Авторът на статията официално се извинява за ниското й ниво, но каквито джуджетата, такава и статията…

About Author