Пред Паро паднаха на колене Клъф и Пейсли

Пред Паро паднаха на колене Клъф и Пейсли

Валентин ВАСИЛЕВ, вестник “Тема Спорт”

Българският клубен треньор № 1 Аспарух Никодимов чества днес 70-годишен юбилей

Аспарух Никодимов, който днес чества 70-годишния си юбилей, е част от онова поколение армейци, което продължава традициите на славния ЦДНА. Наистина доминацията, която имаше през 50-те години изграденият от Крум Милев тим е несравнима, но евроуспехите на ръководения от Никодимов отбор на ЦСКА в началото на 80-те правят Паро българският клубен треньор № 1.
Има нещо символично във факта, че Никодимов става футболист на червените няколко месеца след като Крум Милев напуска треньорския мостик. Всъщност през 1964 г. ЦСКА записва най-слабото класиране в историята си – 11-о място и Паро е една от младите надежди, с които армейците се надяват да възвърнат позициите си. Роденият на 21 август 1945 г. футболист вече е показал своите качества

не само в клубния
си тим Септември,

а и в юношеския национален отбор. Нещо повече – през 1963 г., на европейското първенство за юноши, лидерските качества на Паро го правят капитан в селекцията на Любомир Ангелов-Старото и Серги Йоцов. Нашите се представят отлично, но след 3:3 на полуфинала срещу Северна Ирландия лошият късмет на капитана Никодимов при жребия за определяне на финалиста лишава младите българи от възможността да спорят за титлата.
След малко повече от година обаче Паро трябва да спори за титулярното място в ЦСКА с Янко Кирилов. В началото на септември 1965 г. и Никодимов, и синият юноша Кирилов се разписват срещу Левски за победата с 3:2 на финала за купата. В ЦСКА Паро се чувства в свои води, може би защото е в един отбор с бившите играчи на Септември Димитър Якимов и Боби Станков, а може би и заради своите вродени самочувствие и непримиримост. В края на април 1966 г., едва 20-годишен, Никодимов изразява пред в. „Отечествен фронт“ своята увереност – ако наложи своя техничен стил, ЦСКА ще спечели с лекота вечното дерби, въпреки че тогава Левски имаше играчи като Гунди, Соколето, Сашо Костов, а звездата на червените Димитър Якимов отсъстваше заради тежка контузия, получена в предишния мач със сините.
И все пак Паро печели конкуренцията с Янко Кирилов главно заради представянето си в международните мачове. Дебютът му е в един знаменит двубой с Борусия Дортмунд на софийска земя, когато въпреки че идват с аванс от три гола, знаменитости като Тилковски, Емерих и Либуда треперят до последния съдийски сигнал. След това Никодимов изиграва още много мачове в евротурнирите, като безспорните върхове са трите драматични

полуфинални
двубои с Интер

и победата, с която ЦСКА сложи край на световната хегемония на Аякс. Не по-малко вълнуваща е и битката с Байерн през 1974 г., когато Никодимов печели почти всички физически сблъсъци (не само за висока топка) с немските полузащитници.
В ЦСКА още като играч Паро може да се учи на тактическо майсторство от Стоян Орманджиев и на армейска непримиримост от Манол Манолов. Под ръководството на Георги Берков Никодимов става част от отбора, който на олимпиадата в Мексико за пръв и засега единствен път представя българския футбол на финал на голямо първенство. Той взима участие във финалите на две световни първенства – през 1970 г., тогава треньор на България е червената легенда д-р Стефан Божков, и през 1974 г., когато наставник на нашите национали е Христо Младенов.
Богатият му опит, както и универсалните умения на Паро, който можеше да играе и в отбрана, и в средата, и в атака, са все предпоставки за израстването му като отличен треньор. Затова след няколкомесечен стаж в Италия и кратък престой в детско-юношеската школа на ЦСКА,

едва 33-годишен,
той беше призован

да върне успехите на червените, които няколко години бяха „на сухо“ и у нас и в евротурнирите. И рано побелелият Никодимов се справя блестящо – когато той е на 35 години червените побеждават и в двете срещи и така детронират европейския шампион Нотингам, ръководен от легендарния Браян Клъф, а година и половина по-късно идва ред и на могъщия Ливърпул, начело на който е друг митичен британец – Боб Пейсли. Към тези колоси можем да прибавим и шампиона на Испания Реал Сосиедад и френския първенец Монако…
Разбира се, успехите са плод на много работа. Играчите тренират не само на терена – Паро въвежда за футболистите и теоретични занимания по футболна тактика. Въпреки това в самото начало на 1983 г. Никодимов е сменен, но след това отборът вече не е същият нито у нас, нито в чужбина. Шампионатният баланс във вечното дерби става отрицателен. Междувременно Паро вкарва Дунав в А група, предлага първия професионален договор на Ицо Стоичков, треньор е на Балъков, Киряков, Дъртилов и Дончо Донев в един военен отбор, за да се завърне отново в ЦСКА през 1990 г. Да се завърне, за да бъде изгонен няколко месеца след спечелването на шампионската титла. През есента на 2001 г. пък е освободен след само 2 загуби в 17 шампионатни срещи. Балансът на червените във вечното дерби пък се влошава още повече, само защото на „Армията“ не поискаха да използват опита на Никодимов. А той още все можеше да помогне толкова много.
Честит юбилей, Паро!

ТОВА Е АСПАРУХ НИКОДИМОВ
Роден на 21 август 1945 г. в с. Богьовци, Софийско
Играе в Септември Сф, ЦСКА (1964-1975), Сливен (1975-1976)
С 317 мача и 61 гола в А група. 296 мача и 58 гола за ЦСКА в А група – пето място във вечната клубна ранглиста по участия.
Сезони в А група
1964/65 ЦСКА 9 1
1965/66 ЦСКА 27 5
1966/67 ЦСКА 29 4
1967/68 ЦСКА 30 6
1968/69 ЦСКА 28 4
1969/70 ЦСКА 26 8
1970/71 ЦСКА 30 12
1971/72 ЦСКА 33 7
1972/73 ЦСКА 32 2
1973/74 ЦСКА 30 8
1974/75 ЦСКА 21 2
1975/76 Сливен 21 3
Шест пъти шампион на България с ЦСКА – 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72 , 1972/73 и 1974/75 г.
Петкратен носител на Купата на България с ЦСКА – 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74 г.
С 33 мача и 4 гола за ЦСКА в евротурнирите
Полуфиналист за КЕШ през 1966/67 г., четвъртфиналист за КЕШ през 1973/74 г.
С 25 мача и 6 гола за А нац. тим. Първи мач – 6 ноември 1966 г. България – Югославия 6:1. Последен мач – 19 юни 1974 г. България – Уругвай 1:1. Участник на финалите на две световни първенство – Мексико -70 и Германия-74. Сребърен медалист от олимпийските игри в Мексико през 1968 г.
Треньор в детско-юношеската школа на ЦСКА (1976-1978). Помощник-треньор на ЦСКА (1978-април 1979). Старши-треньор на ЦСКА в 192 шампионатни мача (четвърто място в треньорската клубна ранглиста) – 113 победи, 55 равенства и 24 загуби, в периодите от 22 април 1979 г. до януари 1983 г., от септември 1990 г. до септември 1992 г. и от юни 2001 г. до декември 2001 г. Води ЦСКА в 36 мача от евротурнирите (клубен рекорд) – 14 победи, 7 равенства, 15 загуби.
С 269 мача като старши-треньор в А група. Старши-треньор на Дунав Рс, Чавдар Сф, Стад Тунизиен Тун., Етоал Тун., Металург Пк, Велбъжд Кн, Омония Никозия Кип. (2000), Берое СтЗ (2003-септември 2004)
Начело на ЦСКА печели 4 шампионски титли – 1979/80, 1980/81, 1981/82 и 1991/92 г. и една Купа на България – 1980/81 г. Извежда ЦСКА до полуфинал за КЕШ – 1981/82 г. и четвъртфинал за КЕШ – 1980/81 г.

About Author