За идеалите на демокрацията като цяло

За идеалите на демокрацията като цяло

Всяка политико-икономическа система има своите особености – още от фараоните, римската империя, монархическите и династически времена, комунизма; всяка система се формира, достига апогей и … се срива тотално отречена. 

Това не е материал, в който се твърди нещо, това е материал, предназначен за социалните мрежи и в някакъв смисъл нов жанр в журналистиката, може да се нарече например Social Mediaral или само Mediaral. Идеята е да се предизвиква мислене и разсъждение в по-глобална насока (за да се обхване настоящето на по-широк кръг от читатели), да се дадат и подредят рамките и фактите, които сочат към главната теза на Mediaral-а без това да се отрази в тромавост, ограниченост и еднополюсност на текста, да се даде пространство и възможност за безброй коментари, конструктивен диалог и дори доразвиване на започнатите тези…

И така – започваме!

В контекста на днешната действителност – запитвали ли сте се, че:

  • вече минаха 26 години от събитията през 89 г., т.е. ние сме все по-близо до достигане на комунистическия период (като времево изражение – 40 години) и дали тогава няма да констатираме – 40 години комунизъм, 40 години демокрация – ВСЕ Е ТАЯ. Така че – бързо, господа демократи – времето изтича – времето за социални мерки, времето за икономическо развитие, времето за оптимизиране на държавната работа…!!! И след тези нови 40 години не се ли стигне до „обетованата земя”, директни неприятни последици за т.нар. елит вече може и да има…
  • хората, които ходят целогодишно като ударени от мокър парцал и недоумяващи социално-икономическата логика на демокрацията са вашите родители – пенсионерите, каквито ще бъдем и ние и най-вероятно също ще мигаме на парцали при законите и логиката на следващия строй…
  • и понеже строевете не се заместват рязко, а преливат плавно и едва забележимо, не е трудно да се предрече и следващия строй, който ще се отличава с виртуализираното отворено глобално общество с основни ценности – виртуализиране на парите, отношенията, ценностите, дори мислите и чувствата. Когато ние станем пенсионери в не дотам далечното бъдеще, ще се чудим как така младите се обичат и поддържат отношения чрез холограми, общи виртуални преживявания, навлизането на роботите като персонажи и т.н. невъобразимостти. И ще ходим също като ударени като с мокър парцал… Нашият достъп до виртуалното ще е също толкова ограничен, колкото сега е ограничен достъпа на пенсионерите до лимузините и скъпите заведения. А няма и да имаме особено желание за достъп до тази греховна и илюзорна територия…

Принципите и идеалите на демокрацията като социално-икономически модел и нюансите на либерализма не са съвършени и единствено-неповторими (за разлика от твърденията, които се натрапват ежедневно). И затова бихме искали най-добронамерено да ви посъветваме – Не хвърляйте живота си и времето си изцяло в изпълнение на повелите на този модел, не робувайте на парично-материалистическия модел, защото моделите се менят, ценностите се менят, изпълнителите на зададения модел донякъде се менят и пак си остават същите (т.е. мултиплицират се и се възпроизвеждат като управляваща каста), но пък живота ви категорично си отива в постигането и спазването на принципите на нещо, което след време ще се съсипе и отрече от самите му строители и ваши идеологически ментори – вижте възрастните хора в България – с изключение на тарикатите от предния строй, всички останали се чувстват ограбени, употребени и използвани в чуждата матрица по време на собствения им живот. Не че са имали особен избор, не че и ние сега имаме кой знае какъв… Но… нека поне се замислим – все пак това е най-силното човешко оръжие!!! И единственото!

Както идеалите на комунизма бяха да се строи обществото в нормите на марксистко-ленинските ценности и в името на абстрактната, но всевластна Партия, така е и сега – обществото ни е основано само върху идеалите на икономическите отношения (изгоди), липсата на морални такива и в името на всевластната Пáра. Не случайно на повърхността и на предния, и на този модел излизат безкруполните, меркантилно-подготвените, безумно амбициозните, материалистите … и в никакъв случай – цветът на обществото, интелектуалци, учени, духовници и т.н. – те се превръщат в опасност за реда и спокойствието най-вече със своите духовни стремежи и надсистемни послания – (не смеем дори и да си помислим да добавим – като нас). Иронично обаче – колкото и да не се вярва на трупачите на злато и съкровища – материалната скала и разбирането за успех в живота отново ще се променят и споменатите производни на материалността като най-висша ценност без да го осъзнават вече започват да губят актуалността си поради много причини, но най-вече поради зловещите резултати (най-грубо казано) на сегашната програма; те губят актуалността си защото новата програма надгражда старата, но в случая и ще виртуализира битието, съзнанието и съществуванието на хората – с идеята всички да са равни, разбира се … Всичко това като цяло ще бъде един пореден глобален модерен експеримент и никой не знае как ще завърши, но наистина звучи много изкушаващо – да се опита новата реалност, която няма граници и да се постави на заден план старата – начело с материалността и интереса. Един вид се върви – от материя към анти-материя, но не във физически смисъл, а в екзистенциален. Колкото до ценностите – било то традиционните християнски, общо-човешките или пък националните и културните особености – за тях отново няма да има място „на кораба” …  все пак говорим за добре обработените модели за управление и господство – на мястото на отреченото се появява нещо привидно противоположно, но не и истинската противоположност, защото опозицията на материята не е анти-материя, а е духовността, така както опозицията на парите не е не-наличието на парични средства, а правилното им разпределение, така както опозицията на комунизъм не е демокрация – или пък обратното…

* Демокрация всъщност означава власт на народа, на гражданите, но все пак статут на гражданин се е придобивал много трудно … Ето как в една дума е скрита хем цялата истина, хем и истината за лъжата, манипулацията…

 

About Author