Легендата Станислав Бояджиев: Водих най-силния отбор в Европа

Легендата Станислав Бояджиев: Водих най-силния отбор в Европа

Днес бе почетен големият треньор на женския баскетболен Левски Станислав Бояджиев по случай неговата 70 -годишнина. На пресконференцията в Пресклуб “България” присъстваха и три от “златните” момичета, извоювали КЕШ през 1984 година – дългогодишната капитанка на тима Надка Горчева ,Петкана Макавеева и Красимира Банова. Треньорът в своята кариера има 5 шампионски титли, 5 купи на страната, 1 КЕШ, 2 купи “Ронкети”, една купа на Франция с тима на Тулуза.

“Винаги си спомням и годините, в които заедно с тези прекрасни момичета, които са легенди на българския баскетбол и те винаги са се стремели към максимума. Винаги бяха мотивирани, не е имало прегради и извинения за тях, за вложения труд и естествено, че резултатите бяха налице. За мен беше голямо удоволствие, че съм имал възможността да работя с тях. Тези резултати нямаше да ги постигнем, ако не бяхме един много силен колектив, уточни Бояджиев.

– За моментното състояние на българския женски баскетбол и за пожеланието за по-големи успехи, или същите… Има много неща, които трябва да се направят, за да се случи това. Времето е различно, но играта е същата. Самите неща, които се постигаха тогава, бяхме конкурентни на другите отбори, защото имаше добра организация и добро първенство, което предразполага към силен национален отбор. Както знаете, женския национален отбор има немалки успехи – на олимпийски игри, има сребърни, бронзови медали. Сега, за съжаление, както се казва, не можем да се доберем до европейско първенство, въпреки че се увеличиха финалистите.

Едно време не си спомням да сме знаели, че има квалификации. Имаше 12 отбора в Европа, силни, и ние почти винаги сме били в тройката и са се съобразявали с нас и сме имали авторитет. Това го казвам в такъв смисъл, че колкото и куриозно да звучи, за мъжкия баскетбол, аз съм един от участниците на олимпийските игри в Мексико, когато за последен път е участвал българския национален отбор, а това е през далечната 1968 година. Завършихме 10-ти от 12 отбора, като загубихме с точка от Полша, а ако бяхме спечелили щяхме да влезем в Топ 6, което си е невероятен успех.

Имаше един период, след като се завърнах от Франция, бях в БФБ и отговарях за женската част. Тогава дори подрастващите отбори на България бяха в Дивизия А, сега както знаете, почти всичките, ако не и всичките са в Дивизия Б. Това говори, че нещо липсва и тази пирамида, която я имаше навремето… В София имаше шест женски отбора, а сега Левски почти не съществува.

Тогава във всички възрастови групи имаше отбори и това даваше възможност на представителния отбор да получава най-талантливите, които идваха и си намираха мястото при жените. В един клуб, в едно дружество. А сега не можем да съберем е по 10 състезателки, за да участват на първенство. Има три, четири… пет, и това е. Няма как да искаме да имаме силен национален отбор, след като нямаме силно първенство.  Ще каже някой, че е друго, че има чужденки сега. Ще ви кажа само, че Левски – Спартак, през 1983 и 1984 година казваха навсякъде, че сме най-силните в Европа. И нямахме чужденки. А се справяхме с чужденките на съперника (Виченца и Дюселдорф), в един от отборите играеше капитанката на американския национален отбор, а ние се справяхме с тях. Тогава дори нямахме и информация, нямаше интернет и такива възможности. И отидох да ги видя тези германки, какъв отбор имаха – Денис Къри (184 сантиметра, крило), още една американка, 195 сантиметра, Шрьодер (2 м), една румънка, гард. Най-високата ни беше Костадинка Радкова (188), Краси Банова играеше център и трябваше да се бори с тези силни съпернички.

За един от мачовете в зала “Универсиада” имаше такъв наплив, че конна полиция спираше хората, които искаха да влязат в препълнената зала. Имахме един голям фен, цигулар, Милчо, който имаше концерт по същото време и в крайна сметка каза, че е болен и го отложи, за да дойде да гледа отбора ни.”

“Виждах в неговите очи желание и амбиция да се реализира. Г-н Бояджиев беше с огромен заряд и желание да израсте наравно с отбора”, заяви Петкана Макавеева.

“Винаги съм му се възхищавала. Уникален треньор и велик балансьор, 4-5 години да имаш осем национални състезателки, а да могат да играят само пет и след това да не си оскубят косите”, каза Краси Банова.

“Когато разбрахме, че Славчо Бояджиев ще ни бъде треньор, първите отзиви бяха, че няма опит, че е много млад. Но после си помислихме, че за да го поставят точно него, ръководството му има доверие. Аз бях в силата си, 24 или 25-годишна, Петкана Макавеева вече бе дошла, имахме силен отбор. Сега, когато си правя анализ след време, може би ръководството на Левски е решило да постави начало на нещо ново, с нов треньор, ерудиран, въздържан и още с първите тренировки, с първите ни контакти, той ни се довери, ние също му се доверихме. И това се оказа от ключово значение. Винаги сме споделяли, коментирали сме, когато някой има проблем. Взимали сме решение, капитан, треньор, имаше си йерархия, как да направим това, нека си почине, нека се възстанови. Имало е колектив, доверие и сплотеност. Другото е, че се получи сплав между млади и по-опитни състезателки, припомни Надка Голчева.

– По негово време много от девическия отбор навлязоха в женския отбор, разликата ни беше между 8 и 10 години. Ние ги възприехме като момичета, които трябва да продължат нагоре след нас. И те винаги са се обръщали към нас с доверие и уважение. А също така имаше едно наставническо движение, всяка от по-опитните отговаряше за по-млада състезателка. А сега това не го виждам, с това американизиране на отборите. Това е пагубно за всички млади. На 18 години може да си готов технически за женски отбор, но мисловно? Почивали сме по 20 дни общо в годината. През останалото време или тренирахме, или сме на състезания.”

Обидна и страна в случая беше липсата в залата на хора от баскетболната федерация и от Левски.

Ивайло Иванов

Categories: Спорт

About Author