Стратега от Мировяне на 70

Стратега от Мировяне на 70

Треньор №1 в историята на българския футбол Димитър Пенев днес навърши 70 години. Под негово ръководство националния отбор взе медал от Световното първенство в САЩ през 1994 г. Като футболист е осем пъти шампион на България (веднъж с Локо София и седем пъти с ЦСКА). Има пет купи на страната, полуфиналист за КЕШ с ЦСКА през 1966/67, два пъти футболист №1 на България. Като треньор е легенда. Четвъртото място в САЩ и спечелените бронзови медали завинаги ще останат във футболната ни история. Стратега води отбора ни и на Европейското първенство в Англия през 1996 година. Като треньор на ЦСКА е три пъти шампион и четири пъти носител на купата. Извежда “червените” до полуфинал в КНК през сезон 1988/89 и на четвъртфинал за КЕШ през следващия сезон. Откривател на редица таланти, тренирал най-успешното “златно” поколение на България начело с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Балъков, Лечков, Хубчев, Кременлиев, Златко Янков, Наско Сираков и всички, които изписаха златни страници във футболната ни история. В последните няколко години Пенев води за кратко националния отбор (2007), спасяваше ЦСКА, а бе избран и за почетен президент на клуба. Витоша нюз честити юбилея на легендата и му пожелава много здраве, късмет и щастие. В следващите редове ще припомним началото на вълшебната приказка, писана от Димитър Пенев.

…Димитър Душков Пенев е роден на 12 юли 1945 г. Баща му Душко Лучев е бил футболист, заедно с брат му Георги са звезди на Победа (Мировяне). Чичото на бъдещи Стратег е бил най-добрият вратар на отбора, но загива трагично едва 21-годишен. След един мач пие ледено студена вода и умира. Бабата на Пенев по бащина линия – Злата, умира твърде рано и го оставя на 4 г. сирак. През 1943 г. се случва и друга трагедия в семейството. Загива бащата на Душко – Пено Лучев, който е намушкан смъртоносно от бик. Любопитен момент от спортната кариера на бай Душко, с който той често обича да се хвали пред внуците, е участието му в един мач през 1942 г. срещу германски отбор от военна чат, разквартирувана в Мировяне. Годините са бедни, всеки от нашите футболисти излиза на терена с каквото можал – цървули, гуменки, дочени панталони или само по гащета. Лучев се появява по гащета, потник и ..бос. Обаче играе като ляво крило и буквално прави за смях немските защитници. Именно Душко открива резултата преди почивката, а мачът завършва 2:0 за Победа. Родът на Стратега дава доста известни спортисти – брат му Младен, племенникът Любослав, волейболната легенда Димитър Захариев и неговта съпруга Цветана Берковвска, Петър Лозанов – футболист и треньор в Локомотив (Сф) и др.

…Димитър Пенев е открит за футбола от легендарния Тодор Конов – Бакиш. Той е известна фигура в нашия футбол, бивш вратар е на Шипка (Сф). “Ще дойдеш с мен и ще те направя истински футболист! Поне с брат си ще бъдеш, другарче ще си му, пък можеш и да го задминеш…”Излишно беше Конов да ме увещава, след като получи благословията на родителите ми, защото аз отдавна чакат този звезден миг. Нямах думи за отговор, целият пламтях от вълнение, имах чувството, че ще литна в небесата. Смънках нещо и още на следващия ден с брат ми тръгнах за игрището на Локомотив. Пристагнахме към 3-4 часа след пладне, тъкмо когато се канеше да започне тренировката с другите момчета от отбора. Тренировките се водят на старото игрище на 4железничарите” до ТЕЦ “София”. Братя Пеневи изминават три пъти седмично по 12 км пеша от родното Мировяне за тренировки.

…В Локомотив 11-годишният Митко тренира под ръководството на Петър Димитров. Талантът на момчето е безспорен, не закъсняват вече и повиквателните за националните отбори. През 1963 г. с юношеските национали Пенев достига до полуфинал със Северна Ирландия в европейското първенство. По пътя до тук българите отстраняват сили като Унгария, Франция и Италия. Срещата завършва 3:3 и според регламента се стига до хвърляне на жребий за определяне на победителя. Печелят ирландците…С този турнир в Англия е свързан и един от най-неприятните мигове в кариерата на Димитър. След завръщането в родината четирима от нашите играчи са извадени от спорта за шест месеца. Какво всъщност се случва? Престоят на отбора ни на Албиона трае 20 дни – т.е. повече от предвиденото от ръководството на нашата делегация. Част от лидерите на тима се обръщат към началството с настояване да им бъдат доплатени по 5 паунда повече за джобни. “Две седмици стояхме в Англия, победихме трите си съперника в групата, стигнахме до полуфинала и да нямаш в джоба си пукната пара да си купиш нещо по-трайно! Като комсомолци сме нямали право на подобни възражения и федерацията ни наказа, спомня си Пенев. Наказаните са той, Аспарух Никодимов, Атанас Пецовски и Янко Кирилов. – Отидох си на село, върнах се в Завода за металорежещи машини, защото нямаше кой да ме храни”.

…През 1964 г. Локо (Сф) триумфира с шампионската титла. Основна фигура в тима е и Димитър Пенев. Талантът привлича вниманието и на родните грандове. Не закъснява и офертата от “Левски”. Лично тогавашният министър на МВР кани на среща защитника. “Ах, ккъв левскар можеш да станеш, извика той и не престана да ме тупа гпо гърба. – Имаме си един Гунди в нападението, ако дойдеш и ти в отбраната, никой не може да ни победи! Ела, ще имаш всичко при нас…, разказва Пенев. – Разбира се, похвалите не межеха да не ме радват, но далеч бях от мислите да сменям клуба си и избяхвах да давам каквито и да са отговори. Направо препращах “парламентьорите” при ръководството на клуба. Смятах за неморално да се водят подобни разговори насаме, въпреки, че някои “борсаджии” се бяха опитали дори да преговарят с родителите ми на село. Но и там удряха на камък, защото баща ми беше заклет локомотивец и не искаше и дума да чуе за други отбори. Та двама синове имаше в Локомотив, можеше ли той сам да решава съдбата им и да ги “продава”?

Каква е изненадата на младока след завръщането му от мач във Варна през 1964 г., когато заварва у дома си треньора на ЦСКА Манол Манолов. Симулията тъкмо е дошъл да уговаря родителите да пуснат момчето на “Армията”. Сладките приказки на чаша ракия обаче не довеждат до нищо. Бай Душко е непреклонен и не дава и дума да се издума за измяна на Локомотив. След провала в първите преговори “армейците” не се предават и само седмица по-късно в дома на Пенев идват още двама “парламентьори” от клуба. Сега разговорът е на друга тема: след година Митко го чакала казарма, защо това да не стане още сега? Щели да го зачислят към отбора и там ще си изкара службата. Трябвало баща му и майка му да се съгласят, защото нямал навършени още годии до казармата. Да стане нещо като доброволец…Но нека дадем думата на нашия герой.

”Какви думи е изприказвал Манол Манолов не зная, но на родителите ми допаднало това предложение. И завъртели подписите си под молбата. Този път, без да ме попитат, дали съм съгласен. Така си мислех аз, а всъщност разговорите са били пренесени на най-високо равнище. Председателят на спортния клуб ЦСКА генерал Здравко Георгиев, който беше и заместник.министър на отбраната, бил разговарял вече с министъра на транспорта Пенчо Кубадински. И един следобед през август 1964 г., както се бяхме събрали неколцина приятели в сладкарницата на “Попското” на площад “Ленин”, запъхтян при нас нахълта Манол Манолов: “Хайде, Пена, ставай да вървим. В отбора всички те чакат…

Всичко било решено и аз “немедлено” трябваше да се явя в “казармата”. Имах и повиквателна заповед…Няма що – всичко беше изпипано и аз трябваше да се подминя. Излишно беше да упорствам, да се пазаря…Помолих Манолов само да отскоча до села, за да си взема прибори за бръснене и дрехи, че времето в Боровец не е като в София. И с джипката, с която треньорът на ЦСКА от сутринта ме търси, отидохме отново в Мировяне. Поуспокоих родителите си, грабнах сака с малко багаж и тръгнахме по обратния път. Шофьорът, младо войниче, натискаше педала на газта, сякашзнаеше негласната заповед час по.скоро да ме закара на почивната станция в Боровец, където ЦСКА беше на подготовка. Какви ли не мисли не идваха в главата ми по това време, защото всичко пред мен беше една мъгла и не можех да мисля нито за бъдещето, нито за миналото. Устата ми пресъхваше, чувствах страшна жажда: Бате Симо, няма ли да почерпиш поне по една лимонада? – опитах го колебливо, като преминавахме Горубляне.

Седнахме тримата на една маса в “Лебеда” и почти на един дъх изпит предложената чаша бира. Сервитьорът веднага ми донесе още една. Не помня друг път да съм пил, сякаш исках да сложа край на нещо. Или да убия мъката от раздялата си с Локомотив, защото довчера друго говорех в отбора на всички. Но машината вече бе завъртяна и връщане назад нямаше.”

Това е началото на славния път на Димитър Пенев в нашия футбол. Както се казва, останалото е история…

*Откъсите са от автобиографичната книга “Димитър Пенев. Моят живот и футболът”, София, 1995 г., изд. “M&BM”

About Author