Дриймтимът на Барселона – 23 години по-късно

Дриймтимът на Барселона – 23 години по-късно

Датата 20 май 1992 г. е останала запечатана в съзнанието на всеки фен на Барселона. Онази вечер на митичния „Уембли” един от най-великите отбори в клубната история спечели за първи път купата на европейските шампиони. С Христо Стоичков в състава си каталунците побеждават италианския Сампдория във финала за КЕШ на стадион “Уембли” в Лондон. Редовното време завършва при 0:0, а в герой за Барса се превръща холандецът Роналдо Куман. Защитникът застава зад топката в 112-ата минута на продълженията и с мощен шут от фаул бележи за крайното 1:0. Начело на този „дриймтим”, както той остана в историята, бе легендарният холандец Йохан Кройф, а 11-те на терена бяха: Субисарета, Нандо, Ферер, Куман, Хуан Карлос, Бакеро, Салинас, Стоичков, Лаудруп, Гуардиола и Еусебио. 23 години по-късно тогавашните идоли на феновете отдавна са окачили обувките. Магията на красивата игра обаче се оказа твърде силна за много от тях. Сега те дават указания от пейката.

За феновете на Барселона да видят как звездите им обличат бялата фланелка на кръвния враг Реал (М) е особено болезнено, но загубата на Михаел Лаудруп като че ли бе най-тежка. Последната среща между клуба и играча също остави каталунците разочаровани, след като воденият от Лаудруп Хетафе удари Барса с 2:0. Избран за най-великия футболист на Дания през последните 50 години през 2005 г., елегантният плеймейкър две години бе помощник на Мортен Олсен в националния тим на родината си. После тръгна по самостоятелен път, като пое любимия Брьондби, където рита като тийнейджър и спечели две купи и една титла на Дания. През юли 2007 г. наследи Бернд Шустер начело на Хетафе, за премине през руския Спартак (Москва), Майорка, английския Суонзи и катарския Леквия.

Твърд като скала защитник и истински магьосник от свободни удари, Роналд Куман завинаги ще остане в паметта на привържениците от „Камп Ноу” с фамозния гол срещу Сампдория за 1:0 на финала за КЕШ през 1992 г. Куман смени Кике Флорес във Валенсия на 31 октомври 2007 г. Бившият холандски национал усъвършенства уменията си като помощник на Луис ван Гаал в Барселона, след което отиде във Витес (Арнхайм). От декември 2001 г. до февруари 2005 г. водеше Аякс, после се премести за 1 сезон в Бенфика, с който стигна до четвъртфинал в Шампионската лига. После се завърна в родината и спечели титлата с ПСВ Айндховен. Сега прави фурор, начело на английските „светци” от Саутхемптън.

Друг талантлив и емблематичен играч от „дриймтима” бе Христо Стоичков – футболист с неукротим характер. Като треньор българинът се понаучи да се въздържа, но въпреки съветите и подкрепата на ментора си Йохан Кройф не успя да достигне успехите си като играч. През 2004 г. пое българския национален тим, но се провали в опитите да го класира за Мондиал`06. Напусна през април 2007, за да помогне на Селта да се спаси от изпадане, но и тук не успя. Започна следващия сезон начело на галисийците във Втора дивизия, но си тръгна през октомври, като изтъкна лични мотиви. Следващите стъпки в треньорската му кариера бяха Мамелоди Съндаунс (ЮАР) и Литекс (Ловеч). От близо две години работи като тв коментатор в Мексико. Стоичков е върл привърженик на стила на Кройф, но явно му липсват играчите, с които имаше привилегията да бъде на „Камп Ноу”.

Класен халф, Хосеп Гуардиола започна треньорската си кариера едва през юли 2006 г, когато беше назначен за треньор на втория тим на Барселона, където направи първите си стъпки като професионалист през 80-те. Пое първия отбор през 2008 г. и останалото е история. Пеп е новото треньорско гуру. Още в дебютния си сезон с Барселона печели требъл – титла, купа и Шампионска лига. Следват още 2 титли, 1 купа, 3 Суперкупи на Испания, още една Шампионска лига,  Суперкупа на УЕФА и 2 титли от Световното клубно първенство. С Байерн печели 2 пъти шампионската титла, веднъж Купата на Германия, 2 пъти Суперкупа на УЕФА и 2 пъти Световното клубно първенство. Хвален и критикуван за стила „тики-така“, който изповядват отборите му. Няма клуб, който да не го е пожелал през последните 10 години.

Други двама от „дриймтима”, които тръгнаха по трънливия треньорски път, са Еусебио и Хосе Мари Бакеро. Първият беше част от екипа на Франк Рийкард в Барселона. Завърши кариерата на играч си във Валядолид. После беше треньор на Селта и „Б” отбора на Барселона, откъдето беше уволнен през февруари.

Бакеро започна кариерата си от родния Реал Сосиедад, но поредица слаби резултати доведоха до уволнението му през 2006 г. Беше помощник на Роналд Куман във Валенсия. Следващите стъпки в треньорската му кариера бяха Малага „Б”, Полония (Варшава), Лех (Познан), мексиканският Пуебла и перуанският Хуан Аурих.

Останалите
Андони Субисарета – След три години като спортен директор в „Атлетик” (Билбао) беше радио и телевизионен коментатор. От 2010 до януари 2015 г. беше спортен директор на Барселона. Беше уволнен след скандала около наказанието, което ФИФА наложи на Барселона. Каталунският клуб няма право на трансфери до януари 2016 година.

Фернандо Нандо – След финала за КЕШ премина в „Реал” (М), където остана 4 години. Завърши кариерата си в Еспаньол през 2001 г.

Алберт Ферер – През 1998 г. напусна Барса, за да играе в Челси. Прекрати кариерата си през 2003 г. Днес често гостува в телевизионни програми, беше коментатор и на La6. Водеше за кратко холандския Витес и Кордоба, откъдето беше уволнен през октомври след слабия старт на сезона.

Хулио Салинас – След престоя на „Ноу Камп” игра в Депортиво (Ла Коруня) и Спортинг (Хихон). Приключи кариерата си в Алавес през 2000 г. До юни 2006 г. работи за испанската държавна телевизия и националното радио, пише и за списание „Гол”. В момента коментира за Rac1, пише и за японско списание. Развива хотелски бизнес в Билбао.

Хосе Рамон Алесанко – коравият защитник записа 274 мача за Барса. От 2005 г. работи като координатор в школата на клуба.

Мигел Надал – чичото на най-известния испански тенисист за кратко беше треньор на родния Майорка. Отказа се от инфарктната професия през 2011 г.

Андони Гойкоечея – раздели се с Барселона през 1994 г. и облече екипа на Осасуна. После стана асистент на Хосе Сиганда в Херес.

Чики Бегиристайн – хитрият нападател завърши кариерата си в Барселона през 1995 г. През 2003-а се завърна на „Ноу Камп” като спортен директор. След 7 години вярна служба отиде в Манчестър Сити на същия пост, примамен от петродоларите.

Фернандо Муньос – Нандо – през 1992 г. облече фланелката на вечниия враг Реал (Мадрид). На „Сантяго Бернабеу” остана до 1996 г. Завърши кариерата си в Еспаньол през 2001 г.

Хуан Карлос – остана в Барса до 1994 г. Игра един сезон във Валенсия, с футбола приключи във Валядолид през 1999 г.

Карлес Бускетс – резервният вратар пазеше за Барса до 1999 г. Завърши кариерата си в Леида през 2002 г. После беше треньор на вратарите в любимия клуб. Синът му вече години наред е неизменна част от новия дриймтим.

Архитектът

Йохан Кройф – митичният холандец, архитектът на дрийм-тима. Остана още 4 г. след триумфа на „Уембли”. Спечели 4 шампионски титли, Купата на краля и КНК. След напускането на Барселона не е работил като треньор. Беше за кратко време съветник на мексиканския Депортиво (Гуадалахара). Спорадично сътрудничи на различни медии.

 

 

About Author