Бойчо Величков е чужденец №1 в Гърция

Бойчо Величков е чужденец №1 в Гърция

Бойчо Величков е роден на 13 август 1958 г. в София. Играл е за Локомотив (Сф), френския Льо Авър и гръцкия Пансерайкос. Шампион на България през 1978 и носител на купата на страната през 1982 г. В “А” група има 270 мача и 90 гола. На трето място в почетната десетка на Локомотив сред голмайсторите. Има 23 мача с 6 гола в “А” националния отбор, 8 мача с 2 гола за младежкия и 21 мача с 4 гола за юношеския национален отбор. Участва на СП-1986 в Мексико в мача срещу Аржентина (0:2). През 1978 г. е удостоен със званието “Майстор на спорта”. В евротурнирите има 18 мача и 5 голa (4 мача с 1 гол в КЕШ, 4 мача в КНК и 10 мача с 4 гола за купата на УЕФА). Футболист с добри технически качества. След приключването на състезателната си кариера Бойчо Величков е избран за чужденец №1 във футболната история на Пансерайкос (Серес).

Гръцките фенове посочиха именно бившата звезда на Локомотив (Сф) за най-добрия легионер, играл за любимия им клуб. Самият Бойчо остана изненадан от огромното признание.  “Никога не съм очаквал такава чест. Хубавата вест дойде изненадващо за мен, разказва големият нападател от близкото ни минало. – Обадиха и ме поканиха да отида на мача от първенството на Втора лига срещу Кастория, където треньор преди време беше Стойчо Младенов. Казах си: “Защо да не си направя една приятна разходка дотам?”. Подпалих колата и със съпругата ми Емилия тръгнахме за Серес. Влязох на стадиона и какво беше учудването ми, когато шефът на клуба Петрос Теодоридис ми съобщи, че ще бъда награден.”

На почивката на срещата, спечелена от домакините с 3:0, дикторът прочита приветствие към Величков от името на признателните привърженици на Пансерайкос и градската общественост. На българина е връчен красив плакет с надпис “Най-добър чужденец в историята на Пансерайкос”. Цялата публика става на крака и в продължение на пет минути възторжено ръкопляска. “Признавам, много приятно ми стана. Просто нямам думи. Тези хора не ме бяха забравили след близо 20 г.”, обяснява Бойчо.
Последва официална вечеря в чест на госта и порой от интервюта за всички местни вестници и телевизии. Най-големият спортен вестник “Спорт” излиза с чело “Най-добър от най-добрите” и снимка на героя. Инициативата за церемонията идва от г-н Теодоридис. Бизнесменът в началото на 80-те години на миналия век е и шеф на солунския Ираклис. В редиците на популярния тим по онова време се подвизават Боко Димитров, Ангел Рангелов и Чавдар Цветков. В Серес пък треньори са били Апостол Чачевски – Макето, и Манол Манолов – Симулията.

Бойчо 11982 г. Плевен – Локо (Сф) с Купата на Съветската армия. Величков е трети отляво надясно.

Спомени
Величков преминава в Пансерайкос през зимата на 1987 г. Старши треньор там е чехът Таборски, а на вратата е сънародникът му Михалик, който на европейското в Югославия през 1976 г. е резерва на великия Иво Виктор. “В Серес изкарах 2,5 фантастични години. Станах бързо любимец на местната публика. Заобичаха ме. Дори мога да кажа, че направо ме носеха на ръце, разказва Бойчо. – Никога няма да забравя дебюта си срещу гранда Олимпиакос. Шеф им беше небезизвестният Коскотакис, който после лежа и в затвора за далавери. Поведохме 2:0 на гостите с прехвалената им селекция. Мен ме спънаха за дузпа, направих ги луди, абе изобщо – вървеше ми във всичко. В крайна сметка успяха да ни изравнят – 2:2. Гръцките журналисти и сега, като ме видят, се сещат за тоя мач.”

“Лъвовете” се превръщат в приятната изненада на първенството, а нашето момче бележи 7 гола в 15 срещи. След отличното представяне идват и офертите. Трима от тима, сред които е и звездата Чифутис, отиват в Олимпиакос, а двама – в Панатинайкос. През сезона 1988/89 Величков се представя отново супер. “Вкарах 18 гола в 28 мача. Не мога да кажа, че ми е било трудно срещу някой конкретен защитник. По-скоро тях ги беше страх от мене. Вкарах веднъж от корнер на Каламария. Стана малко случайно”, смее се той.

Кесията за българина са готови да развържат ПАОК, Лариса, Каламария и Паниониос. Президентът на “лъвовете” обаче не пуска голмайстора, защото рискува да бъде разкъсан от феновете. Популярността на Величков е толкова голяма, че предприемчиви търговци поставят снимката му като ваденка в пакети от вафли. Треньорите обаче се сменят като носни кърпички при “червените” – 6-7 за две години. През следващото първенство Серес си остава лошо място за гостуващите отбори. В края на сезона обаче Бойчо получава тежка контузия. “Един защитник на Паниониос ме изрита зверски в глезена. Стоях 30 дни в гипс. После не се разбрахме с шефа за заплатата ми и реших, че е по-добре да се върна в София при семейството, а и, за да се дипломирам във ВИФ ”, коментира той. Така на 33 години окачва обувките на пирона. С отличното си представяне Величков прокарва пътя и за още българи – Стойчо Стоев, Ивайло Панчев и Николай Петрунов.

Бойчо 2

Нападателят в типична акция.

Франция
Коварна контузия слага край на престоя на Бойчо и във френския Льо Авър. За него от пристанищния град през 1986 г. дават на Локо (Сф) 100 000 долара. “Добре плащаха, ама ми беше скучно. Постоянно валеше дъжд”, разказва бившият изпълнителен директор в “Надежда”. За “сините” записва 15 мача и 4 гола. Отново се представя добре, медиите го хвалят. На тренировка обаче е изритан в глезена и в продължение на два месеца се възстановява. Всъщност преди френската авантюра за стрелеца има солидна оферта от Аустрия (Виена). “Хората ме чакаха цели 2 години, защото тогава нямах право да отида в чужбина, докато не навърша 28. Началниците ми в Локо-то обаче предпочетоха накрая парите на Льо Авър.”

Националният отбор
За най-силният си мач в националния отбор Бойчо счита евроквалификацията с Норвегия 2:2 през 1982-а, когато вкарва и гол.
Играе и на световното първенство в Мексико през 1986 г. Шефовете на нашата федерация тотално объркват подготовката за мондиала. Качват тима на Иван Вуцов на високопланинската база в Белмекен, не дават нито глътка вода на футболистите, уж, за да свикнат с условията в страната на ацтеките. “На мачовете в групата свършвахме въздуха още до почивката. Нямахме сили да ходим. Бяхме като пребити, спомня си Величков. – Това ни и попречи да се представим малко по-добре. Изпуснахме първа победа срещу Корея (1:1) в истински потоп. После на осминафиналите нямахме и никакъв късмет, защото се изправихме срещу домакините. Пред 120 000 бесни фенове не се играе лесно. Паднахме с 0:2 и въпреки това поражението се прие спокойно у нас.”

Нападателят е играл два пъти срещу феноменалния Диего Марадона. “Той беше нещо изключително. Преди една контрола в Аржентина на 5 май 1982 г. в Буенос Айрес, треньорите един час ни обясняваха на разбора как да опазим Диего. Лепнаха му за персонален пазач Танко Танев от Берое. Еми, момчето нито един път не успя да го спре. Паднахме с 1:2. На световното отново ми събра очите. За мен Марадона е най-големият.” Величков навремето бе считан за най-бързият нападател в България. Когато стане въпрос за футболистите, от които се е учил, посочва Начко Михайлов, Христо Бонев, Павел Панов и великия Йохан Кройф.

Локомотив

1975/76 6 мача 2 гола

1976/77 20 3

1977/78 22 5

1978/79 26 1

1979/80 27 10

1980/81 27 9

1981/82 30 13

1982/83 28 9

1983/84 27 12

1984/85 30 12

1985/86 28 14

1986/87 Льо Авър 15 4

1987/88 Пансерайкос 15 7

1988/89 Пансерайкос 28 18

1989/90 Пансерайкос 26 18

 Общо: 354 мача 137 гола

Милен Димитров

About Author