Англия още плаче за трагедията на “Хилзбъро”

Англия още плаче за трагедията на “Хилзбъро”

Футболът е най-великата игра, но освен с блестящи голове, феноменални отигравания, горещи страсти и положителни емоции е белязана и от страшни трагедии. Първият официално регистриран инцидент в историята на футбола е на 5 април през далечната 1902 г. На “Айброкс Парк” в Глазгоу се срутва трибуна, след като десетки хиляди фенове напират да влязат по едно и също време на стадиона. Загиват 26 души, 567 са ранени. Витоша нюз хвърля кратък поглед към една от най-големите трагедии. На 15 април се навършват 26 г. от драмата на “Хилзбъро”, в която смъртта си намират 96 души.

“Хейзел”

На 29 май 1985 г. пияни англичани организират пореден набег към “колегите” си от Ювентус преди финала за КЕШ между Ливърпул и Старата госпожа. Въоръжени с метални пръти, вериги, колове и ножове, те се нахвърлят с мисълта да бият и убиват. Обзети от паника, без всякаква помощ от не по-малко изплашените неколцина белгийски полицаи наблизо, хиляди италианци побягват към оградата между трибуните и терена. Жертвите край тази ограда са най-много – стъпкани, задушени, премазани. Други загиват под отломките на бетонна стена, срутила се от напора на обезумелите от ужас хора. Трети, ранени, са доубити от озверелите фенове на Ливърпул.  Картината сякаш е от Апокалипсиса: “Хейзел” прилича на бойно поле, осеяно с трупове. Балансът е: 39 убити и 500 ранени. Този 29 май 1985 г. ще остане завинаги един от най-черните дни в историята на футбола. “Сред телата, изнесени от брюкселския стадион, имаше още един труп – трупът на английския футбол, покрит с британското знаме”, пише журналистът Китинг от “Гардиън”.

Реваншът на съдбата

Колкото и славна да е историята на Ливърпул, колкото и купи да спечелят червените, каквото и възхищение да будят верните фенове на тима и клубният химн “You’ll Never Walk Alone”, над най-успешният английски клуб завинаги ще тегне сянката на трагедията. На 15 април 1989 г., се разиграва кошмар, в който феновете на Ливърпул се оказват жертви. 96 от тях загиват в най-голямата спортна трагедия в историята на Британия. Те са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи на стадион “Хилзбъро” в Шефилд по време на полуфинала за Купата на Англия срещу Нотингам Форест. Причина за трагедията е допускането на твърде много фенове на мърсисайдци във вече напълнен сектор.  Скандалното е, че много по-рано полицията е алармирана за опасните трибуни. Нужните мерки обаче не са взети, а обстоятелствата допълнително се усложняват от ремонтни дейности на магистралата през планинската верига Пенинс между Ланкашър и Йоркшър.

POLICE Hillsborough filer...PA News library filer dated 15/4/89 of fans being crushed against the fence in the Liverpool enclosure at Hillsborough, Sheffield, during the FA Cup semi-final between Liverpool and Nottingham Forest. Liverpool will fall silent on Thursday as people across the city mark the 10th anniversary of the Hillsborough tragedy by paying their respects to the victims. The 96 football fans who lost their lives in Britain s worst stadium disaster 10 years ago will be honoured with a traditional memorial service at Anfield. PA photo: See PA story POLICE Hillsborough

Когато мачът започва в 15,00 местно време, над 2000 от “червените” все още са извън отвън.  Въртележките на единствените два входа към трибуната забавят влизането, а, въпреки че феновете не са заели местата си, не е взето решение за забавяне на мача. Възгласите от трибуните, когато футболистите излизат на терена 10 минути преди мача и после при самия стартов сигнал, кара феновете отвън да се притискат още по-силно към входовете в опит да влязат по-бързо. Ултрасите се устремяват към местата си на трибуната “Лепингс Лейн”, която е за правостоящи. В същото време фенове, на които е отказан достъп до стадиона заради липса на билети, не мога да напуснат зоната заради стълпотворението зад тях и създават допълнителни пречки. Търсейки изход от кризата, полицията и организаторите отварят множество врати, предвидени за изходи, на които няма въртележки. Първоначално проблемът дори не е забелязан от съдията Рей Люис и едва в 6-ата минута е посъветван от полицията да прекрати мача. В централните клетки обаче запалянковците са така наблъскани, че много от тях загиват от липса на кислород, а други са премазани. Полицията решава да отвори допълнителен вход към трибуната, което довежда до фатални последици. Някои от запалянковците успяват да се спасят, като се добират до терена през тясна врата в оградата. Други пък са издърпани на горната трибуна със седящи места. Край терена започват да се трупат тела. Навсякъде пъшкат ранени и умиращи хора. Рекламните табла около терена се превръщат в носилки, с които запалянковците биват изнасяни извън стадиона с една единствена надежда – спасение. Цари хаос. 94-има загиват на място. 4 дни по-късно 14-годишен фен почива от травмите с в болница, а пълният брой жертви нараства на 96 през 1993-а, когато един от пострадалите издъхва, след като близо 4 години е бил в кома.  Над 760 души са ранени.

Hil 3

Грях

В. “Сън”, наричан от ливърпулци “Син” (Грях), публикува скандална статия, която описва “червените” фенове като мародери, които пребъркват и обират джобовете на вече загинали свои съграждани на стадиона. Таблоидът в деня след трагедията излиза с огромно заглавие “ИСТИНАТА”, като се разказват нелепи истории за пияни фенове на Ливърпул, които са нападали и удряли полицаи, пожарникари и медицински лица, оказвали помощ на пострадалите. Едва през 2004 г. вестникът публикува извинение, в което нарече начина, по който отрази събитията “най-голямата грешка в историята на изданието”. В последствие един от законите на “Дъ Коп” е: “Никога не купувай в. “Сън”. До ден днешен нито един футболист от град Ливърпул да не дава интервю за “Сън”.

Hil 1

Любопитно е, че капитанът на Ливърпул Стивън Джерард също е сред опечалените. Загива 10-годишният му братовчед. “За нашето семейство това беше истински шок, след като ни се обадиха от полицията. Бяха го идентифицирали. На мен ми беше много тежко, защото бяхме близки, но майка му, баща му, както и моите родители ми помогнаха много в онази ситуация. Все пак бях само дете”, спомня си Стиви Джи. “Клубът ни се гордее с тези хора, които преживяха трагедията, загубиха близки и роднини, но продължават да са част от Ливърпул. Освен това, играчите на отбора продължават да помагат на семействата, които са загубили там близки, това го гарантирам. Важното е да помним всеки един от хората персонално,а не бройката от 96. Тези събития ни сплотиха, помогнаха ни да станем по-силни. И доста години минаха от тогава, но раните никога няма да зараснат”, казва още Джерард пред “Гардиън”.

Имената на жертвите

Jack Anderson(62)
Colin Mark Ashcroft (19)
James Gary Aspinall (18)
Kester Roger Marcus Ball (16)
Gerard Baron Snr. (67)
Simon Bell (17)
Barry Bennett (26)
David John Benson (22)
David William Birtle (22)
Tony Bland (22)
Paul David Brady (21)
Andrew Mark Brookes (26)
Carl Brown (18)
Steven Brown (25)
Henry Thomas Burke (47)
Paul Andrew Burkett (24)
Paul William Carlisle (19)
Raymond Thomas Chapman (50)
Gary Christopher Church (19)
Joseph Clark (29)
Paul Clark (18)
Gary Collins (22)
Stephen Paul Copoc (20)
Tracey Elizabeth Cox (23)
James Philip Delaney (19)
Christopher Barry Devonside (18)
Chris Edwards (29)
Vincent Michael Fitzsimmons (34)
Steve Fox (21)
Jon-Paul Gilhooley (10)
Barry Glover (27)
Ian Thomas Glover (20)
Derrick George Godwin (24)
Roy Hamilton (34)
Philip Hammond (14)
Eric Hankin (33)
Peter Andrew Harrison (15)
Gary Harrison (27)
Stephen Francis Harrison (31)
Dave Hawley (39)
James Robert Hennessy (29)
Paul Anthony Hewitson (26)
Carl Hewitt (17)
Nick Hewitt (16)
Sarah Louise Hicks (19)
Victoria Jane Hicks (15)
Gordon Horn (20)
Arthur Horrocks (41) Gary Philip Jones (18)
Thomas Howard (39)
Tommy Anthony Howard (14)
Eric George Hughes (42)
Alan Johnston (29)
Christine Anne Jones (27)
Richard Jones B.Sc. (25)
Nicholas Peter Joynes (27)
Anthony P. Kelly (29)
Michael Kelly (38)
Carl David Lewis (18)
David William Mather (19)
Brian Christopher Matthews (38)
Francis Joseph McAllister (27)
John McBrien (18)
Marian Hazel McCabe (21)
Joe McCarthy (21)
Peter McDonnell (21)
Alan McGlone (28)
Keith McGrath (17)
Paul Brian Murray (14)
Lee Nicol (14)
Stephen Francis O’Neill (17)
Jonathon Owens (18)
William Roy Pemberton (23)
Carl Rimmer (21)
Dave Rimmer (38)
Graham John Roberts (24)
Steven Robinson (17)
Henry Charles Rogers (17)
Andrew Sefton (23)
Inger Shah (38)
Paula Ann Smith (26)
Adam Edward Spearritt (14)
Philip John Steele (15)
David Leonard Thomas (23)
Pat Thompson (35)
Peter Reuben Thompson (30)
Stuart Thompson (17)
Peter F. Toole (21)
Christopher James Traynor (26)
Martin Kevin Traynor (16)
Kevin Tyrrell (15)
Colin Wafer (19)
Ian Whelan (19)
Martin Kenneth Wild (29)
Kevin Daniel Williams (15)
Graham John Wright (17)

About Author