Треньорката на „златните момичета” Ина Ананиева:Целта ни е златото от Олимпиадата в Рио

Треньорката на „златните момичета” Ина Ананиева:Целта ни е златото от Олимпиадата в Рио

Ина Ананиева е старши треньор на националния ансамбъл по художествена гимнастика, както и президент на спортен клуб „Левски-Илиана”. Била е състезателка на „Левски”. Има сребърен медал от Световното първенство през 1991 г. с националния ансамбъл. Едва 25-годишна се насочва към треньорската професия. Вече има повече от 20 спечелени титли от Световни и от Европейски първенства. През септември миналата година новите ни „златни момичета” постигнаха феноменален успех на Световното първенство в Измир, като спечелиха златния медал в многобоя, както и сребро на ленти и топки. През декември 2014-а Ананиева заслужено беше избрана за Треньор на годината.

Милен Димитров

  • Г-жо Ананиева, наградата за Треньор на годината през 2014-а ли е най-ценната в кариерата ви?
  • Да, така е. Това беше едно страхотно признание. Знаете, че преди мен само още една жена беше печелила приза – Нешка Робева през 1984 г. 30 години по-късно аз повторих постижението й. Няма как да ме ме радва това, но не това е най-важното, защото аз съм от хората, които не гледат личния успех, а отборния. Искам момичетата да успеят. Моето признание не е важно.
  • Получихте ли поздравления от Робева след церемонията по награждаването?
  • (Учудено) Не, не ми се е обаждала. Нищо не ми е казала. Само Илиана Раева ме поздрави. Тя е човекът, който и в добро и лошо, винаги ме подкрепя.Винаги е до мен и до момичетата. Дори и сега, в Лисабон, защото и тя е треньор, преминала е през триумфа и провала, и знае отлично какво е. След първият ден на състезанието, когато нищо не ни вървеше, тя ми написа най-хубавите думи.
  • Какво ви написа, ако не е тайна?
  • Е, не мога да ви го кажа. Прекалено лично е. Тя е много ценен човек за мен.
  • Зная, че Раева ви е помогнала в най-тежкият момент във вашия живот?
  • Абсолютно е така. Илиана и госпожа Робева. Това не мога да го отрека. Тя направи връзката за пластичната операция в Япония. Те бяха спонсори и на националния отбор и Нешка ми помогна да се свържа с японците. Тогава Илиана беше плътно до мен. Каза ми категорично, че аз ще се занимавам с художествена гимнастика, колкото и да ме отричаха докторите. Те направо си ме бяха отписали, де.
  • Вие сте и президент на клуб “Левски – Илиана”. Как се спрявате с толкова много задължения?
  • Знаете ли, още когато имаше такава идея Илиана да стане президент на Българската федерация по художествена гимнастика, й признах: „Няма да мога!”. А тя беше пределно лаконична и категорична: „Щом аз съм го казала, значи можеш! Видях през годините, че с много неща можеш да се справяш. Ще се справиш и като президент”. Не ми даде друг избор. И дотам се приключи спорът. Спряваме се. Аз имам щастието да разчитам на силен екип от единомишленици. Каквото и да им спусна като ръководство като задачи, те го изпълняват.
  • Колко часа на ден прекарвате в залата?
  • От сутрин до вечер. Общо 7-8 часа съм там. Не съм денонощно (смее се).
  • Вашите треньорски методи се различават доста от тези, с които сме свикнали от 80-те и началото на 90-те години. Така решихте, защото сте минали и през старата школа ли или има и някаква друга причина?
  • Не, няма конкретна причина. Била съм наистина като състезател при старата система. Знам какво означава треньор-диктатор. Но днешните момичета са съвсем различни от нас, каквито бяхме моето поколение. Аз ако ги подложа дори само за един ден на това, което ние сме правили, те ще избягат с писъци и рев от залата. Сигурна съм в това! Ще си дигнат багажа и ще си тръгнат и нокога повече няма да поискат да се занимават с художествена гимнастика. Така че аз се опитах да се преборя с това, да ги накарам те сами да си искат да направят нещата и сами всичко да постигнат. А не всичко да става като насила. И аз неведнъж съм казвала, че не съм пъдар или стражар. Не мога да ги следя като цербер какво правят. Няма аз да ходя на състезание, а те. Мога само да им помогна. Оттам нататък – да се оправят.
  • Носеха се легенди за строгите тренировъчни методи на Робева. Тя подлагаше ли ви на зверски диети?
  • Е, гладували сме, разбира се. Но това беше нормално, за да си влезем в килограмите. Не е било нещо драстично. Да, просто такава беше системата. По цял ден стояхме в залата, почти нищо не ядяхме. Карали сме на ябълка, кашкавал, сирене и мед, но както виждате, сме живи и здрави. Нищо ни няма, не ни се е отразило негативно (смее се). Имало е случаи дори да бъда под нормата и г-жа Робева ми разрешаваше обилно да си хапна. Ние не хванахме 80-те години, в които дисциплината за килограми беше страшна. Моето поколение не беше лишавано чак толкова много и не беше на този строг режим. Сега всяка от моите момичета си има норма, не гладуват и не се лишават от вода и течности. Християна имаше проблеми с килограмите, но ги овладяхме. Тя е в такава възраст. Когато ти се нормализират хормоните, вече няма проблеми. Сега, когато ги карам да гладуват, им давам пример с мен: „Спокойно, нищо страшно няма”.
  • Как гледате на перманентните атаки към големи имена в българския спорт като Иван Абаджиев, Христо Стоичков, Нешка Робева…
  • Има такава тенденция, прав сте, наистина. При това се атакуват не само техните методи на работа, но и на лична основа са нападките. Това не е редно, защото това са светила в спорта. Каквото и да е, те са направили нещо страхотно за България, изкарали са толкова много шампиони. Цял живот няма да ни стигнеда повторим техните успехи. Мисля, че не трябва по този грозен начин да бъдат оплювани.
  • Илиана ли е вашата откривателка?
  • Минала съм и през Валя Ганева, но Раева ме ве на 6 годинки. Аз съм израснала при нея, под нейното крило, така да се каже. Тя ми беше първата треньорка в “Левски”. Подбра ни пет дечица и бяхме страхотно звено – направи ни шампионки на България в тази възраст. След това Илиана замина за Испания, а като се върна от Сарагоса и си направи частния клуб през 1993 г., ние дойдохме при нея. От тогава досега сме нонстоп заедно, вече 20 години. Общо взето на мен нещата ми се развиват много планомерно. Бях състезател, след това станах треньор в клуба, после помощник в националния и накрая – старши. Което е един правилен път за един спортен човек.
  • Твърде рано прекратявате състезателната си кариера. Защо?
  • Да, бях едва 16-годишна, когато спрях. Тогава не ми се тренираше повече. Това е истината (смее се). Аз даже и на момичетата съм казвала понякога, че осъзнавам това, че те вече са на между 25 и 30 години и им се възхищавам на търпението. Художествената гимнастика е супер еднообразен спорт. Играем две съчетания по цяла година и няма нищо ново. Какво да им измисля? Общо взето по цял ден правим едно и също. Поклон за усилието и волята в продължение на толкова година да тренират в името на целта.
  • Извинете, че ви връщам към инцидента, който промени живота ви, но как не само оцеляхте, но месеци по-късно успяхте и да се върнете в залата?
  • Няма проблем. Свикнала съм да говоря по тази тема. Бях едва 9-годишна, когато се случи. Прибирах се вкъщи. Когато отворих входната врата, бойлерът се взриви и ме обгърнаха огнени пламъци. В последния момент ръцете ми инстинктивно закриха очите ми, иначе можех и да ослепея. Няма такава болка. Крещях, пищях, ревях…Съседът, който ми спаси живота, отвори прозорците на москвича си и по пътя държах ръцете си навън на хладно. Два месеца изкарах в реанимация. В “Пирогов” ми направиха пластика на ръцете. След това в Япония за две години ми направиха 8 операции на лицето.
  • Как се преодолява такъв психологически и физически шок?
  • Не е никак лесно, не е лесно…Аз, като кажа на Илиана, че съм страшна късметлийка, и тя винаги почва да се смее, защото…(смее се). Първо, може би ме е съхранило и това, че съм била обградена с правилните хора. Силни като личности, много са ми помогнали. Второ, това ми се случи като дете. Може би, ако бях по-голяма, или сега ми се случи, няма да го преживея. Можете да си представите колко е била силна детската психика. Сега категорично няма да мога да го преживея. Тогава Илияна и буквално ме върна към живота и спорта. С Илиана, Наско и дъщерите им повече време съм изкарала, отколкото с моето семейство. 30 години сме заедно. Аз ви казвам, няма добро, няма лошо, което тя да ми е спестила. Почти като втора майка ми е (вълнува се). Дори сега, след като се върнахме от Лисабон с медал. Окей, медала си е медал. Тя, вместо да ме похвали, отново ме жегна: ”Гледай записа. Виж дали ти харесва.”
  • Кой е върхът в кариерата ви като състезател?
  • Вицешампионската титла от световното първенство през 1991 г. с ансамбъла на ленти. Аз друг Мондиал нямам като участие. Имах късмета да се уча от най-добрите треньорки – Нешка Робева, Илияна Раева. Работила съм и с Камелия Игнатова, Валя Ганева.
  • Кои бяха ваши идоли навремето?
  • Илиана на първо място. Бианка Панова също. Тя беше изключителен талант. Изключителен. Просто нямах думи. Сега, когато бяхме на лагера на „Спортпалас”, си пуснах стари записи на нейни съчетания. Трябва да ви кажа, че и в момента няма да има кой да я бие. Страхотна! Бианка имаше всичко. И техниката, и гъвкавост, просто всичко. За мен тя беше страшно талантлива гимнастичка.
  • Твърде рано се насочвате и към треньорската професия?
  • Да, бях 25-годишна, когато станах асистент на Таня Стоянова. Тогава пак Илияна беше човекът, който се пребори с общото мнение, че ми е прекалено рано да влизам в щаба на националния отбор. Срещу моето назначаване бяха хора и от федерацията. „Как ще я правите треньор толкова млада” и тем подобни въпроси витаеха. А пък Раева е човек, който обича да дава път на младите. Тя не се притеснява от това, защото ние имаме малко по-различно виждане за нещата, имаме по-разчупени идеи. Не сме като коне с капаци. Търпим странично мнение, не си мислим, че сме най-великите и че от нас започва всичко. С Таня Стоянова взехме бронз от Олимпиадата в Атина през 2004 г., а преди това взехме и европейската титла и още два медала от европейско първенство, както и три сребърни от световно.
  • На какво музика се „коват” медалите?
  • Много е важна при нас музиката. Трябва да е много въздействаща, както за съдиите, така и за публиката. Трябва в същото време да е различна. Аз например не искам да се равнявам по разни моди и т.н. Ето, сега, например съжалявам, че всяко съчетание вече е на класика. Просто такава тенденция има в световен мащаб и ние не можем да избягаме от нея. Тази година всички отбори играят на класическа музика. Може би защото уредът е лента и предразполага за този стил. Другите вече са по-разчупени и по-различни.
  • Вие опитахте с теми от мюзикъла „Хензел и Гретел”…
  • О, „Хензел и Гретел” беше доста нестандартно решение. В началото никой не го прие, всички сояха и гледаха като…Даже по-възрастните викаха, че това е агресивна музика, не бивало така, не знам си какво. Викам им: „Чакайте да го изработя съчетанието, ще го видите”. И в интерес на истината го изиграхме на Мондиала така, както го исках. Точно както си го представях, че трябва да бъде. Тогава всеки призна: О, много е хубаво” (смее се).
  • Сега на хоризонта вече е Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. С какво съчетание ще сюрпризирате конкуренцията?
  • Уредите се запазват – пет ленти, едно обръч и три чифта бухалки. За музикалното оформление мислим по-отдалече, защото тогава ще бъдем притиснати във времето.
  • На какво постижение в Рио бихте се зарадвала?
  • Ако ви кажа, че дори и медал би бил огромен, огромен успех…Но наистина, много ми се иска тези момичета да го постигна, защото аз знам какво им коства и знам как надигнаха глави след световната титла, за да продължат напред.
  • Рускините май вече можем да ги бием на всяко състезание?
  • Конкуренцията в нашия спорт е невероятна. Русия са много, много силен тим. Така, както те губят световните титли, така дойде ли Олимпиада, трябва да ви кажа, че са бетон. Много сложни композиции представят, и затова все още не могат да си ги изиграят. На олимпийски игри няма слаб отбор. В първите осем всички са готови за титла.
  • Имам предвид, че руснаците са силни не само като отбор, а като цялостна организация на всички нива – от съдии до състезатели…
  • Така е, да. Във всичко са добри. Много са стиковани при тях нещата, ако мога така да кажа, подредено…И наистина са №1. Аз гледам и индивидуалните изпълнения, и ансамбъла.Те са на космически години пред всички. Много са добри. Имат и богат избор на гимнастички – милиони. Ако аз трябва да направя избор от 5-6, те си имат да изберат по пет индивидуално и пет за ансамбъла. Е, все ще ги изберат.
  • Във вашия спорт доколко е важно съдийството?
  • От огромно значение е. Знаете, че нашият е субективен спорт.
  • Кога сте била най-серизно ощетена?
  • Като състезателка не помня вече. Когато отмине даден етап от живота ми, никога не се връщам назад. Като треньор не мисля, че съм ощетявана. Знаете ли обаче кое е моето най-добро попадение? Че като помощничка и съдия имах до мен Даниела Велчева. Тя е една от най-добрите в света. Когато работя с нея, тя гледа с друго око. Треньорът е по-раздвижен на тренировки, по може да премълчи за някои грешки. Даниела обаче го гледа от съдийска гледна точка и не ги оставя момичетата да мръдат, докато съчетанието не се направи така, както трябва, както е заложено. Да, този педантизъм понякога страшно много ни изнервя, стига се и до спорове, но пък после носи огромни плюсове за момичетата, а иза отбора като цяло. Много е хубаво да работиш със съдия.
  • Суеверна ли сте? Имате ли някакви ритуали преди състезание?
  • Не. Не съм нито страхлива, нито суеверна. Нямам дори талисман (смее се).
  • С какво са свързани най-големите притеснения на вас и състезателките?
  • Не мисля, че има от какво да се притесняват момичетата, все пак те са световни шампиони, те са участници на Олимпийски игри, европейски шампиони. Другите трябва да се притесняват от тях.
  • Преди близо две седмици спечелихте сребърен медал на Световната купа в Лисабон. Как премина турнирът?
    – Едно много тежко състезание, доволна съм от ситуацията, в която излязоха момичетата, защото след първия ден ние останахме 9-ти, извън осмицата. След втория ден те изиграха едно перфектно съчетание на обръчи и бухалки, бяхме с първа оценка, което говори за един много силен психически устойчив отбор, с голяма рутина. От това състезание съм много доволна, в никакъв случай не съм доволна от грешките, които допуснаха на ленти. Надявам се и те да са си взели поуките и да не повторим грешки сега в Песаро. Почти всички големи бяха в Лисабон. Единствено беларускините не дойдоха. Не знам от какво се изплашиха. Аз очаквах страхотно оплюване по наш адрес. Напротив, имахме страхотна подкрепа от всички фенове. Доста наблегнахме на съчетанието с ленти, защото там е акцентът и на съдиите.
    Какво е нивото на конкуренцията?
    – Повярвайте ми, конкуренцията е убийствена. Много трудно ще ни бъде тази година. Всички допускат грешки, все още няма отбор, който да е във върхова спортна форма. Аз си сравнявам нещата от миналата година, по това време беше Световната купа в Щутгарт, когато ние отново се върнахме с един медал, така че за мен не е провал това състезание. Напротив, една добра тренировка. За мен най-важни са Европейските игри и Световното първенство. От тук нататък всички тези състезание са една проверка за нас.
  • Как се справяте с напрежението преди състезание?
  • Аз винаги гледам да ги изолирам момичетата от това напрежение, да не им създавам аз допълнително напрежение. Не мисля, че има от какво да се притесняват, все пак те са световни шампиони, те са участници на Олимпийски игри, европейски шампиони. Не виждам от какво трябва да се притесняват, мисля, че другите трябва да се притесняват от тях. Италианките ми харесаха на обръч и бухалки. На лента ние сме с една от най-силните и сложните композиции. Испания – не е нещо впечатляващо. Рускините не можах да ги видя, чакам изненада от Беларус. Израел са с едни доста прилични и чисти изигравания.
    С каква екипировка ще бъдете на Европейското?
    – Не бързаме още. По принцип сме поръчали още по две нови трика и още две по пет за турнира. Аз мисля, че като правим нещо, трябва да го правим като хората, не просто щом има пари да се ушият. Моделът вече е измислен, но още подбираме цветовете. Искаме и тези детайли да ги изчистим.
    Как успявате да редувате периодите на почивка с тези на върховите натоварвания?
    – Още в началото на година си знаем програмата за всички състезания и съобразявамес това, кога те да са в добра форма. Те сами знаят кога да са в напрежение. Аз внимавам да нямат допълнителни дразнители като мен (смее се), защото и моето поведение е важно на състезание. Съдия, масажист, лекар, треньор – абсолютно всички трябва да си знаят мястото. Резултатите сами показват развитието на този отбор. Фактът, че аз от самото начало играя с пет момичета и не се страхувам от товадали ще има контузии, е показателен. Мога абсолютно точно да им дозирам натоварванията, за да могат да ги издържат и да се справят и физически и психически.
    С психоложката Татяна Янчева продължавате ли работата си?
    – Разбира се. Непрекъснато Таня е с нас. Освен, че работим в София, тя е с нас по състезанията. Виждате, че нейната подкрепа ни се отразява положително. Д-р Янчева ми показа, че трябва да имам огромно доверие в отбора. Не може треньорът да трепери около тях от страх, а да иска те да са смели като лъвове. В Измир ги оставях почти сами да се оправят преди излизането на килима. Аз съм дотам – до линията. Смятам, че в съвремения спорт трябва задължително да има такъв човек, който да седи до отбора и до всеки състезател.
  • Бихте ли разкрили подробности около създаването на новите две съчетания, с които грациите ще представят България през този сезон?
  • Ансамбълът вече показа новите композиции с пет чифта бухалки и три топки и две ленти. Относно избора на музиката…Исках да е нещо, много различно, много нетрадиционно, двете съчетания да нямат нищо общо. Мисля, че успяхме да го направим. Музиката на бухалки е на Георги Андреев, народна музика. Композицията се получи страхотно. На топки и ленти е по филмова музика, на най-новия филм на „Хензел и Гретел“. На мен по-любимото съчетание ми е на топки и ленти, защото е по-нестандартно, малко сме излезли от стандарта и се получи. Има хор, защото само в едно от съчетанията можем да използваме текст. Относно промените в състава…Те няма да са много. Вярно е, че момичета вече са изморени, но се познават една друга перфектно. Дори с гръб се разбират, без думи могат да се усетят. Михаела Маевска е от около 10 г. в националните отбори и това е голямо натоварване за нейния организъм. Тя трябва да по-облекчена, че трябва да играе в едното съчетание, защото ми е много ценен състезател и за да мога да я съхраня още две години и половина, затова я изкарах от едното съчетание. Има предложение за Рио в ансамблите да участват само 5 състезателки, без резерва, а това е още по-добре, защото имам страхотна конкуренция. След това ни предстоят Европейско първенство, следва любимото ни състезание в София, което ще е малко преди Световното първенство, което мисля, че е много добър ход. Една купа в Казан преди това още. Имаме две големи първенства в една година, но смятам, че момичетата ще се справят. Максимално се опитвам да изчистим нещата откъм артистичност, музикалност, чистота на изпълнение, на трудности.
Categories: Интервю, Спорт

About Author