Петър Янински: Нашето съдийство е на дъното

Петър Янински: Нашето съдийство е на дъното

Петър Янински е роден на 26 юни 1957 г. Юноша е на ЦСКА, играл е под ръководството на легендата Никола Цанев, на Филип Филипов иПетър Алексиев. Минава за кратко през “Славия”, а като войник и през “Ботев” (Пд). След казармата играе за тима на завод “Ворошилов”, с който два пъти става републикански шампиони. През 1981 г. се насочва към съдийството. В момента работи в областта на търговията. Бивш президент на ФК “Мировяне”. Янински даде интервю пред вестник „ШОУ“:

Тодор Миланов

-Г-н Янински, в продължение на колко години свирихте в елита?
– Съдия в “А” група съм от 1992 г. до 2000 г. Дебютирах на 18 април в мача “Пирин”- “Спартак” (Вн), завършил 1:0. Бенефисът ми беше на 10 март 2000 г. на “Берое” – “Славия”, завършил 1:2. На един от последните ми двубои, който беше за Купата на България, си спомням, че бомбичка беше хвърлена и удари по главата футболист на “Ботев” (Пд). Международен рефер бях от 1995 до 1998 г. В кариерата си имам 102 мача в “А” група, както и 24 международни мача. Общо 350 са в професионалния футбол.
– Твърде млад прекратявате футболната си кариера…
– Ами, да, така се получи. През 1981 г. станах началник на цех в завод “Ворошилов” и трябваше да спра с футбола. Нали знаете, – неуспелите футболисти после стават отлични треньори или съдии (смее се). Младен Благоев ни насочи към съдийството с брат ми (б.р. – Павел Георгиев,също бивш елитен съдия). Той ни каза, че има курсове, ние ги изкарахме и така започна нашата авантюра.
– Родени сте на една дата с легендарния Богдан Дочев…
– Да, зная. Но на същата дата на бял свят се е появило и едно недоразумение. За Детелин Баялцалиев говоря. Некадърник, а от години учи младите рефери на правилата. Отдавна съм казал, че от подобни пръчкари файда няма. От нищо не можеш да научиш.
– Кой бе вашият идол в съдийството и пример за подражание?
– Не съм имал никакви идоли. Аз сам съм си бил пример за подражание. Характерът ми е особен. Е, взимал съм много неща от големите – от Димитър Пармаков и Данчо Жежов, от Гочо Русев, от Любетета (Любе Спасов и Любен Ангелов-б.р.), от Митко Митрев…Виж, по онова време имаше приемственост, имаше наистина големи, изключителни личности.
– Доста остър език имате, дори и по адрес на колеги се изказвате…
– Не ми пука от нищо, разбери това! Какво като са ми колеги, нали истината трябва да се казва директно в очите? Навремето, когато Стефан Орманджиев беше шеф на съдийската комисия, беше въвел едно правило с постоянни съдийски тройки. Тогав никой не искаше с мен да идва, защото бях много тегав. Натресоха ми Пламен Коцев и Баялцалиев. Приех ги с нежелание. Преди всеки мач им виках: “Айде, отивайте на тъча, че да почне мача.”
– Какво е състоянието на съвременното българско съдийство?
– Трагично. Нашето съдийство е на дъното. По-ниско не може да се стигне. Виновни са много хора, а проблемите са по няколко посоки. На първо място имаме една изключително некомпетентна съдийска комисия. Ами, че тя е съставена само от байрактари. Е, има там е един бивш ръководещ – Кольо Данев, когото обаче го махнаха заради некадърност. Второ – всички в СК са сложени там от някой. Те са там, за да изпълняват поръчки. Нали уж задължително условие е те да са независими. Да, такива са, обаче защото от тях нищо не зависи. Най-лошото е, че президентите на клубовете са в Изпълкома на БФС и командват всичко. Давам ти само един пример. През седмицата след полуфинала реванш за Купата на България в “Надежда” президентът на “Локо” (Сф) Николай Гигов поиска оставката на Никола Джугански. И какво стана? На другият ден излезе изказването на Никола:“Аз не мога да го коментирам, защото Гигов е член на Изпълкома.” Представяте ли си? Значи Джугански е зависим от тези хора. Третото е , че те (членовете нта СК) са пръчкари. Нямат авторитет пред съдиите, които ръководят. Не може на семинар да застанеш пред съдии пред 200-300 мача и да ги учиш как се води мач. Все едно мен да ме спуснат с парашут да ти стана шеф като журналист и да ти правя планьорка. Като ни ме знаеш, ни нищо. Ще си кажеш “Кой е тоя въздухар, нищо не разбира.” Ето, по този начин се губи авторитетът.
– Срещате ли подкрепа от други ваши бивши колеги?
– Да, те не ме плюват, казват че съм на прав. Но си мълчат, защото ги е страх, пазят си хляба. Най-голямата грешка е, че хората от Изпълкома и президентът на БФС Боби Михайлов се обграждат от послушници и зависими хора. Това, докато продължава, няма да имаме добро съдийство. Съдийската комисия е независима, но защото от нея нищо не зависи. Реферите е нормално да се влияят, гледат да угодят на интересите на босовете. Ето, виждаш, че и един Киро Домусчиев, който го нямаше никакъв във футбола доскоро, почна да разбира от съдийство, да се меси в работата. Венци Стефанов -също, Николай Гигов изгони няколко човека, направо ги ликвидира. Гриша Ганчев също е там, в тази групичка.
– Какво липсва на днешните рефери?
– От една година не съм съдийски наблюдател. Не ме пращат никъде, нямам поглед в детайли върху израстващите млади момчета от провинцията, но е ясно, че имаме качествени съдии. Мога да посоча Станислав Тодоров, Георги и Николай Йорданови, всички международници… но те пък се съобразяват със силните на деня. Един път ощетяват “Левски”, за да уйдисат на “Литекс”, после става обратното. На “Левски”-“Черно море” не дадоха чиста дузпа за гостите. Давам пример с дербито “Лудогорец”-“Литекс”. Чиста дузпа за домакините не даде Николай Йорданов. След няколко кръга “Левски” беше ощетен с два гола от абсолютни засади на Веселин Мишев. При втория гол каквото и да правят, каквито и линийки да пускат, засадата е очевадна. Няма две мнения, че този път “сините“ бяха ощетени. Грешките в тяхна вреда повлияха на резултата и доведоха до голове. Не мога да си обясня как Веско Мишев не ги видя тези две засади, при положение че мачът се развиваше в изключително бавно темпо. Да играеше “Барселона” примерно и играта да е бърза, нормално е нещо да не се види. Но в този заспал мач…Истината е. че от доста дълго време Гриша Ганчев командва в родния футбол. Сега освен него се появи още един олигарх и между двамата започва борба за надмощие. Затова и най-големите скандали избухват между техните отбори. “Левски” и ЦСКА нямат в момента лоби в Изпълкома. Убеден съм обаче, че в следващия сезон и двата отбора ще вземат мерки. Там блесна и Никола Попов-едно от недоразуменията. Баща му е важна клечка в БФС, избираха му лесни мачове. Дойде моментът да го пратят на едно дерби “Левски”-“Литекс” и той го изсвири безобразно. Осра де що имаше на “Герена”.Най-фрапиращото беше миналата седмица на “Локо” (Пд)-“Лудогорец”- имаше три стопроцентови дузпи, само една беше дадена. Другото, което ми е най-инетересно, е с декларациите по оста Ловеч-София. Няма никаква реакция от Съдийската комисия. Трябваша де излязат и да кажат “Съдията е сбъркал или беше прав”. Щяха да намалят напрежението. Те си замълчаха, кучетата си лаят и керванът си върви. В съдийството винаги ще има грешки. Мартин Аткинсън също си направи свободни съчинения на мегадербито “Ливърпул”-“Челси”. Но грешките му не бяха умишлени, а у нас станаха практика. Предрешават изхода на първенството, както се казва.
– Какви са впечатленията ви от последният кръг?
– Ето, видяхте в неделя какво се случи по време на ЦСКА – “Черно море” (2:0). Прав е Гонзо да се ядосва. Георги Димитров – синът на Кънчо Димитров, за пореден път доказа, че не става. Просто не става. Не даде чиста дузпа за “Черно море”. Дузпа и червен картон за Райс Мболи – това беше правилното решение! Ако беше преценил, че няма дузпа, да даде тогава жълт картон за симулация на Иван Коконов. Но Димитров е слаб съдия. В такъв изключително спокоен и коректен двубой, в който имаше най-много 18 нарушения, ти правиш всичко възможно да го усер…Той нищо не можеше да роди. Развали мача. Тръгна после на компромиси и обратни фаулове. Един изключително неподготвен съдия. Баща му Кънчо беше средняк. Ама, какво можем да искаме – нищо ново не видях, всичко си върви постарому. На така нареченото дерби в Коматево между “Ботев” (Пд) и “Левски” реферът Цветан Кръстев се справи. При този слаб “Левски” какво спорно положение да има? “Сините” са един тотално свършен отбор.
– Подкупни ли са нашите съдии?
– Не искам да говоря по този въпрос. Има си органи, да си проверяват. Твърди се и друго – купуват се места в съдийските ранглисти, но няма доказателства. Нямат интерес от БФС да разследват дали има подкупни съдии и футболисти. Декларацията на феновете на “Локо” (Сф) беше показателна, както и последвалата реакция или по-скоро отсъствието на такава от страна на генерал Васил Василев от Комисията за феърплей.
Боли ме, защото нашите съдии по принцип могат да свирят, но са поставени под огромен натиск от президентите в Изпълкома. Съществува и групичка от изключително некомпетентни момчета, защото ги пускат прекалено бързо да изкачват йерархията. Всичко е на шуробаджанащина, лични интереси, татини синчета и така нататък. За допкупи ме питате…1000 лева са съдийските такси. Определиха ги не съдиите, а членовете на Изпълкома, уж с цел да се намали корупцията, ги вдигнаха парите. Има си органи, които да си проверят.
– Христо Ристосков преди време го споходи невероятен късмет – удари две шестици от тотото…
– (Смее се). То е ясно, никой не повярва на това нещо. Дано да е истина и Ицо със здраве да си ги харчи печалбите. Но си спомняш, че Ристосков яде и бой, нали?. Те хората знаят кой да бият. Биха Валери Петровски, пребиха като куче Антон Гецов, Светозар Маринов… Детелин Баялцалиев го набиха в апартамента няколко години по-рано. Защо не биеха навремето мен или Любетата? Никой не ме заплашвал, бил или съдил в моята кариера. Няма такъв! Сега не ме обичат колегите заради моите изказвания. Някои даже ме плашат и със съд. Нямам нищо против да отида на подсъдимата скамейка. Директно в очите да си говорим.
– Вие ръководехте срещи през така наречените мутренски времена. Не ви ли беше тежко?
– Вярно е, че мутрите бяха на власт. Сега колегите са облагодетелствани, тяхното е детска игра. Никой не ги бие или заплашва директно на терена. Ако бяха на наше място тогава и свиреха по същия начин, по който го правят сега, отдавна да са мъртви. Нещата сега са съвсем различни, вече навсякъде има камери, “бръмбари”, няма да са учудя ако са сложили и по тоалетните. Тогава ги нямаше. В Кюстендил биха шефа на СК Боре Александров. Той обясни, че се е спънал и паднал по стълбите. Иди и докажи нещо, ако искаш…
– Как се справяхте в трудните ситуации?
– Оправяхме се с можене, тази материя я можехме. Със страх и некадърност няма как да стане. Преди съдиите бяха уважавани хора и със статус в обществото. Например Веско Миланов беше началник на БГА “Балкан” в Пловдив. Друг строй беше, задължително беше да работиш. Бяхме все доказани имена-Стефан Орманджиев, Наско Узунов, Коце Гергинов, Димо Момиров…Има и нещо друго. Къде са големите имената в нашето съдийство? Няма ги. Наско Узунов се отказа, Любетата ги няма никъде, Антон Генов го няма никъде, защото е неудобен за Гриша Ганчев, Цветан Георгиев също този човек го ликвидира. Нашите млади не се обучават от квалифицирани хора. Методистите бяха преди години на много ниско ниво. В момента и в четирите зонални комисии всички шефове са бивши пръчкари-Петър Петров, Сашо Линков, Ангел Ангелов и Любчо Славчев.
– Дават ли се подкупи, за да расте един млад човек в съдийството?
– Съмнявам се, че някой дава пари за това. Но се използват влияния и роднинства за да се пробутват некадърници. Кадърните момчета, като виждат, че така, по честен път, не може да се расте нагоре, се отказват. В София много кадърни младоци не успяха. Просто ги отказаха. Селекцията на младите става на погрешни начала. Хора с много малък опит и стаж се качват нагоре, намират място на високи етажи. Не се изминава цялата йерархия – като започнеш от детско-юношеските първенства, през селските групи, “В” група и стигнеш чак тогава до “Б” и “А” група. Не може със 7-8 мача да стигаш до елита. Аз съм изсвирил 127 срещи по селата около София, на студентски и ученически първенства. В тази сурова школа се калява и създава един съдия. Там трябва да имаш мъжество, отговорност и на първо място висок морал. Трябва да притежаваш психологическа устойчивост, за да овладяваш напечените ситуации пред очите на 20-30 000 настръхнали фенове. Сега е лесно – пред 400 души можеш да си свириш и Ганкиното.
– Има ли връзкарство в момента?
– Абсолютно, цялата система е изградена на този принцип. Само синове на този или онзи: на Боре Александров, на Неделчо Чакъров, на Кольо Ангелов, на Баялцалиев, да не ги изреждам всичките. Обаче от всяко дърво свирка не става.
– Защо загубихме позициите си в международното съдийство?
– Вината е в корумпираната система на нашето първенство и липсата на лоби в чужбина. Боби Михайлов по неведоми пътища стана зам.-шеф на СК на УЕФА. Понеже беше осигурил гласове за избора на Мишел Платини му търсеха сладък пост и нямаше къде да го сложат, освен в комисията. Пиерлуиджи Колина му беше началник, никой не го питаше за нищо Боби.
– Какви бяха сегашните ни футболни началници като поведениена терена?
– Добри футболисти преди всичко. Уважавахме се един друг. Имаше такова нещо. Съдията беше с авторитет. Други бяха времената. Сега е свободия по терените. Тогава самите футболисти знаеха, че свирят добри съдии. Как да биеш Аспарух Ясенов и Данчо Жежов? Говорехме си, бяхме приятели извън терена. До ден-днешен в който и да е град да отида, има кой да ме посрещне. Затова им казвам на младите колеги: “Каквото искате правете по време на кариерата. Може да грешите понякога, да ощети даден отбор, но като приключите, ще имате сили и очи да отидете при тези хора пак”. Веруюто ми е: “Всеки може да е стигнал с щуробаджащина и подлизурство до “А” група, но важното е като излезеш на терена. Има един зелен правоъгълник, където всичко лъсва. Там вече няма татко, вуйчо и мама.”Да, не всички синове на бивши рефери, са били некадърни. Ето да вземем за пример Цветан Георгиев или Ангел Ангелов. Цецо го ликвидира Гриша Ганчев, Ачо пък сам се ликвидира. Него на 22 години го направиха зорлем международен, избираха му се леки мачове, за да му вървят. Но момчето просто не беше готово. Нямаше вече как да си избираш, на дербитата се провали. Веднъж го наказаха, втори път, Коце Костадинов беше началник, и накрая го спряха. Убеден съм, че докато в дадена сфера ръководителите искат техните подчинени да бъдат послушници и подлизурки никога няма да има успех. В нашия футбол всички с различно мнение от тези, които управляват се превръщат във врагове. Ето защо казвам, че падението на съдийството ни е пълно и то е затънало дълбоко в блатото. Сега повечето колеги ги е страх, не само да говорят и от от някои завързани дербита. А няма от какво толкова да се плашат. Ако си на ниво селска група, когато те е страх да не те бият или да не те заведат в някоя кравеферма, разбирам, ама сега всички имат комуникация, носят антени, микрофони. Сигурно скоро ще имат лаптопи и огледала за обратно виждане.
– Отказвал ли сте мачове, когато бяхте още действащ съдия?
– Никога. Аз съм единственият, който в един кръг свири два мача. Това се случи през 1999 г. Свирих в събота “Велбъжд”-“Нефтохимик”, а в понеделник “Локо” (Сф)-ЦСКА. Наложи се в последният момент да сменя Наско Узунов. Той замина по бизнесдела в Германия. Тогава в медиите излязоха доста положителни оценки. В. “Футбол” пусна заглавие: “Янински-форевър”.
– Как се подкупва един съдия?
– А, това не мога да кажа. По времето на мутрите това не можеше да стане, например. По мое време нямаше такива работи – да се дават пари и т.н. Всяко стадо си има мърши. Знаеше се кои от нас са податливи, но 80% от тях бяха отстранени. Веднъж тръгнеш ли по тоя път, връщане няма. Как ще стане? Ако от тях вземеш пари, трябва да ги върнеш трикратно. Имал съм и аз неприятни моменти. Най-тежко ми е било в Кюстендил. В село Богьовци до Петърч например един футболист ме ритна по задника. Стана голяма патаклама. Виж, ние успявахме да лавираме.
– Може ли Николай Джугански да се справи или да се търси нов човек?
– Ха-ха. Джугански е доказан неможач. Но той е удобен на Боби Михайлов и заради това са го сложили на този пост. Преди на този пост се изредиха всякакви недоразумения – разни камишевци, пързуловци и тем подобни. Питам: толкова ли е сладък кокалът? Само споменавам един момент, който е недопустим. Можеш ли ти да избегнеш категоризацията на съдиите? Ами това е престъпление, бе!Преди си имаше ясни правила. – 2 години си ръководещ във „В“ групите и помощник в „Б“, следващите 2 – свириш в „Б“ и си помощник в „А“, и накрая само ръководиш в елитната група. През това време специалисти следят развитието ти и преценяват на базата на мачовете дали ставаш, или не. Шеф на квалификационната комисия в София беше Любен Ангелов, който въведе точно този тип работа със съдиите. После обаче човека го махнаха и връзката бе прекъсната. Крайно време е Джугански да си тръгне. На няколко пъти си подаваше оставката. Според мен Гигов много късно поиска тази оставка. Когато миналото лято пак го одобориха за председател, защо Гигата не скочи тогава? Сега, понеже беше ощипан, скочи. Няма да има независими шефове на реферите още дълги години.
– Знае се кои рефери интересите на кои клубове защитават? Това е публична тайна.
– Не зная дали е публична тайна. Щом народът си ги е избрал, нека да са му честити. Аз реферите не мога да изброя, но се обслужват интересите на Гришата и на Домусчиев. Гигов е другият човек, който дърпа конците. На път е и Венци Стефанов да влезе в кюпа. Не ме е страх от нищо, затова си говоря свободно и спокойно.
– Имахте си разправии с фамилия Попови (съдията Никола Попов и директора на първенства и турнири към БФС)…
– Не, тези двамата не ми бъркат в здравето. Много добре съм, лошото е обаче, че този некадърник го направиха международен съдия. Избират му се мачове, както и съдийски наблюдатели.
– Ако вие поемете съдбините на родното съдийство какви ще бъдат първите стъпки, които ще предприемете?
– (Смее се). Не мога да стана никога шеф на СК. Ще ти кажа защо: защото съм неудобен. Имам три задължителни точки, по които ще работя: 1. Аз да си определя състава на комисията, а не както е сега, всеки да си слага свои хора. 2. СК да си направи сама ранглистата. Наврамето при Димо Момиров беше най-стабилен съставът. 3. В момента проблемите е, че съдийските наблюдатели са некомпетентни. Не са били в тежки ситуации на терена. Аз исках ние да ги определяме. След два дни ми се обадиха, защото не се съгласявт от БФС. Огромен проблем е и това, че съдиите се оценяват от съдийски наблюдатели с по-малък ранг, от по-ниска квалификация. Сега Станислав Тодоров се оценява от пръчкар. 80 процента от наблюдателите са такива. На един семинар през февруари 2012 г. предизвиках полемика с една декларация. Затова ме изгониха. В нея имаше три точки, първата от които беше лекциите на съдиите да бъдат изнасяни само от делегати на УЕФА, а не от недоразумения като Баялцалиев и Илонка Джалева. Няколко дни по-късно ме отстраниха. Запомнил съм и датата-19 февруари 2012 г.
– Не сте ли прекалено критичен?
– Жена ми постоянно ме кори, че си навличам много врагове с моята голяма уста. Няма да ставам подлизурко и гъзолизец. Аз постоянно им изнасям мръсните ризи. Алармирах преди време за друга несправедливост. БФС прикри документ, изпратен от съдийския наблюдател на мач Ейре от Лига Европа, относно наднормено на Николай Ангелов-асистент на Станислав Тодоров. В писмото пишеше дословно, че докато Ангелов не свали 10 кг да не му се дават наряди. Писмото изчезна от деловодството на Международния отдел. Казах го това, от футболната ни централа отрекоха на “Иван Асен” № 26 да е постъпвал подобен факс. После обявиха, че Ангелов е представил медицинско свидетелство, което го е освободило от нормативите в Правец. При Ахмед Ахмед също случаят е много забавен. Ахмед бе гузен и затова не изгони Христо Стоичков. Преди години искаха да извадят Ахмед от листите, но тогава “Литекс” се застъпи за него и той остана с решение на Изпълкома. Гриша Ганчев каза: “Не го пипайте, той е мой човек”. Всички решения на Съдийската комисия се случват със знанието на Боби Михайлов. Той определя и ранглистите. Брат ми го извадиха от листата на наблюдателите заради “Литек”. На един мач в Благоевград бразилецът Дока удари с глава футболист на домакините. По доклад наказаха бияча за пет мача. Моментално брат ми Павел изхвърча, а беше един от хората, които най-много разбират от съдийство у нас. ”Лудогорец” сега действат като “Литекс” през 1998 и 1999 година. А това е лошо.
– Изненада ли ви скандалът „Хойцер“ и може ли той да се повтори в България?
– В България никога няма да има подобен процес. В Румъния даже имаше процеси, в Турция също. Само при нас всичко е цветя и рози. Но помним още скандала с тримата ни рефери свирили нелегално в Аржентина и Анталия (Турция).
– Да, става дума за Лъчезар Йонов, Петър Тарълов и Емил Митев – Италианеца…
– Точно така. Питам аз: защо се скриха тези хора, защо никой от разследващите органи не ги потърси? Сигурно, защото ще се разсмърди много случаят. С Лъчо Йонов съм говорил, но той, Тарълов и Митев не искаха да излязат на светло. Убеден съм, че тяхната командировка нямаше как да стане без знанието на някого на БФС. Не може никой агент от Аржентина или откъдето и да е да дойде при тях и да ги кани. Станало е със съдейсвието на хора от БФС и съдийската комисия.
– Защо няма разкрити случаи на корупция?
– Христо Ристосков какво направи с касетката, която държеше? Обвини Боре Александров, обвини Иван Леков, този, онзи. Когато трябваше да изнесе касетката, го натиснаха и всичко се потули. Това е най-безумното у нас. Ристосков наговори такива неща срещу Боби Михайлов-че щял да го праща в ареста в Германия и тем подобни. Само 3 месеца по-късно, след като го беше оплюл, същият този бунтар се върна в ранглистата. Всичко е игра на интереси. За да станеш съдия трябва да имаш дебели връзки, трябва да имаш пари. Имаше приемственост. Две години да си бил в ранглистата, от оценки и физически нормативи, на конкурс отиваш на практически и теоретически. Реферите всеки може да ги атакува, когато си поиска. Спомняш си как Светозар Маринов го обвиниха навремето, че дължи на президента на “Светкавица” (Търговище) 167 000 лв. Същият съдия на първия си международен мач тръгна за Германия, го спряха на границата, защото бил в списъка с кредитните милионери. Гаф е също така фактът, че Момчил Врайков не бе одобрен от УЕФА за международен съдия, защото не научи английски. Дадоха му една година отсрочка и той отново не се справи. Това го определям с една дума-свещена тъпота! По-късно го хванаха с фалшиви кредитни карти в Ирландия.

About Author