Димитър Антов: Живеем в кърджалийско време

Димитър Антов: Живеем в кърджалийско време

Димитър Антов е роден на 6 ноември 1958 г. във Враца. Член на ВМРО – Българско национално движение. Общински съветник от групата на Патриотите. Заместник-председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС. Член на постоянната комисия по инженерна инфраструктура и енергийно планиране. С  Антов разговаряме по актуални теми, касаещи живота в столицата, както и България.

– Г-н Антов, критерий уседналост вече е ясно, че влиза в сила за столичните детски градини. При следващи класирания, децата, които живеят по-близо и от по-дълго време до желаното учебно заведение, ще имат предимство. На едно от последните заседания на СОС беше приета важна точка, касаеща срока…
– Да, той вече е увеличен от 2 на 3 години. Вижте, темата за уседналостта участва като условие, касаещо точкуването на децата при прием в детските градини и първи клас. Правилата не бяха променяни от години. Искахме регистрацията да е в близост до съответното учебно заведение. Оказа се обаче, че някои родители си платиха.

Наши проверки установиха какви ли не измами. Откривали сме регистрирани на един и същ адрес по 50 човека! А те никога даже не са стъпвали там. Явно наши братя българи пак са решили, че могат да заобиколят закона. Елементите на взаимното хитруване „ядат“ главата на народа от столетия. Взаимното надлъгване води дотам, че накрая всички се оказват излъгани. Хората, които спазват правилата, бяха ощетени. Доскоро дори да бяха установени такива нарушители и „тарикати“ срещу тях нямаше никаква санкция. Търсихме формула да ограничим тези злоупотреби. Не трябва да се борим със силови методи, а с много говорене, и превантивна работа, чрез възпитаване, чрез образование.

– Досега се искаше само адресна регистрация…
– Да, и от там дойдоха и злоупотребите. Приоритет при приема на деца ще имат тези родители, които са живяли поне 2 г. в София. Те ще получават повече точки от тези, които са по-отскоро в столицата. Така е справедливо. Освен това ще се взима под внимание и районът, в който живееш. Т.е. Ако ти живееш в „Надежда“ например и желанието ти е детето ти да учи там, а родиел от друг район има същото желание, предимство получава човекът от „Надежда“, той взима точка повече в класирането.

– Защо точно сега избухна в такава сила проблемът с приема в детските градини?
– Прав сте, истински истерия се създаде. Но аз смятам, че за истеризирането на проблема вина имат и управляващите. Те започнаха прекалено често да се опитват да угаждат на всеки. Дори лумпените си помислиха, че всичко, което пожелаят, може да им се случи. И понеже се гледа само мир да има, им се обявява на тези с претенциите: „Айде, ще ви дам 20 милиона (примерно), и ми се махайте от главата.“ Това може да стане, ако си умен, ако си богат, ако има възможности. Бедна държава ли сме ще, делим това, което можем и то по разумен начин, и да се разпростираш според чергата, както се казва.

– Ще успее ли Столична община да изпълни предварителния си план за 2020 г. с оглед орязания бюджет?
– Няма да е фатално, ако не успее да го изпълни. В лоши времена живеем, разберете. Периодично се повдигат какви ли не въпроси, касаещи живота на софиянци. Често се говори за мръстния въздух.

А когато „Кремиковци“ работеше, какъв въздух дишахме?

Най-вредните замърсители са старите автомобили и старите уредби за отопление. Ако софиянци се откажат от тези неща, ще дишат по-чист въздух. Гарантирам ви го! Ама те не искат да се откажат, защото по време на управлението на бате Бойко всички сме свикнали да ревем. Станахме едни гашльовци и ревльовци всичките. Както циганите си помислиха, че имат големи права като гласоподаватели и ги подкокоросват, че имат повече от българите. Няма такъв филм обаче. Имат също толкова права, както и задължения. Да бъдат така добри да си ги изпълняват. Нека спазват правилата. Нека работят като мен по 12 часа и ще живеят добре.

– Улиците на София са заляти с протести. Вашето мнение за случващото се?
– Не мога да отговоря еднозначно. Човек не трябва да се повлича по еуфорията. Ние сме виждали много такива митинги, че даже и многократно по-мащабни протести…Нагледахме се на „спонтанни революции“, чиито масраф плащахме всички българи после.

Помните какво се случи с аферата „КТБ“, с фалита на банките през 1997 г., когато „оправихме“ едни наши момчета кредитни милионери.

Тези кредитни милионери после се превърнаха в олигарси и си живеят супер с моите, с вашите пари, с парите на българите.

Въпросните богаташи са наднационални, никоя власт тях не ги пипа. И се отнасят към обикновенните си съотечественици като към „втора ръка“ хора. Лошото е, че много бързо човек забравя откъде е тръгнал…

– Какви хора виждате в редиците на протестиращите?
– Най-различни, това е безспорно. Има и платени ядра, и футболни фенове…има дори откровени лумпени, но това е нормално. Винаги ги е имало по митингите. Но виждам и много разумни, мислещи и динамични хора, образовани, с престижни професии, хора с моята нагласа – от малкия бизнес.

Нека да е ясно – корупцията „живее“ с парите на хората от малкия бизнес.

Оттам е печалбата им, оттам е кръвта, която смучат тези октоподи. От олигарсите кинти не могат да вземат. Видяхме доста показни акции срещу разни олигархични фамилии (да не ги изреждам), ето какво се случи и с Васил Божков. Но не се заблуждавайте, това са си вътрешни битки между едни и същи мафиоти. Не мисля, че някой от тях е добрият, а друг – лошият.

Наскоро прочетох книгата на Вера Мутафчиева „Кърджалийско време“.
Бих посъветвал младите хора да я прочетат също.

Там ще намерят много прилики между онези смутни времена на кърджалийството по нашите земи и сегашната ситуация. Тогава е било времето на аяните – местни феодали, които са били тогавашните „мутри“, самозабравили се от власт. Аяните доминират икономическия и административния живот на османските провинции. Те окончателно се превръщат в ключови икономически, политически и военни посредници между Високата порта и провинциите. Централната власт те я използват само като имитация, че уж са час от Османската империя, а всъщност са абсолютно независими.

Такива дерибеи са били Осман Пазвантоглу във Видин, Исмаил Тръстениклиоглу в Русе, Мустафа Байрактар,  Бошняк Ага, и в Южна България има двама-трима такива*…Тогава се прави опит за въвеждане на държавен феодализъм, т.е. никой собственик да не е сигурен в собствеността си. Така се опитват да сторят и днешните парти. Демек – и бедните са си бедни и ядат колая, а и мутрите – мутри.

Вижте как е в САЩ. Там понеже не харесваш Доналд Тръмп, можеш да го псуваш, той може и да ти отговори по някакъв начин, но няма да прати срещу теб данъчни, прокурори, полицаи и т.н. Такава е системата там. Те са решили, че това е недопустимо. Защо не го въвеждаме ние? Ами защото нашата държавна традиция и османска.

Оттам идва и този клиентелизъм. Ето откъде е и тази раздута администрация.

Султанът държи отговорен чиновническия апарат. Развива се страхотна бюрокрация. Този чиновнически апарат се препитава като рекетира малките хора. Например – отиваш да сечеш гора, трябва да си платиш. Пресичах мост над река, плащаш си…Системата на подкупите и рушветите процъфтява.

Междувпрочем „рушвет“ е турска дума. През развития социализъм наблюдавахме същите практики. Държавният капитализъм създаде пак чиновничество, което по същия начин рекетираше хората. Трябваше да имаш връзки, за да постигнеш каквото и да било. Развива се системата от връзки, правиш услуга – получаваш услуга, задължен си на някого. В най-важният момент той пък ще ти е задължен и ще постъпи неморално някъде, където трябва.

Правя паралел със сегашната ситуация. Управлението на ГЕРБ печели именно от тази система от обвързаности, особено в провинцията, там, където е малкото градче. Има няколко бизнесмени, те си избират некадърник да ги ръководи. Некадърникът става лидер, защото е посредствен, където има състезание той ще загуби. Затова е удобен, няма да работи, и държи работници, държи семействата, а те гласуват за когото трябва. Това е истината, няма какво да се лъжем.

– Как гледате на компроматната война, която води Васил Божков?

За мен лично Божков си е абсолютна „мутра“. Вие, журналистите, прекалено много му обръщате внимание.

Не изпълнявате своята функция да бъдете безпристрастен информатор на обществото. Включвате се в игри, в платени манипулации. Категорично и масово! Отдавна не съществува независима журналистика! От колко време твърдя, че има страхотни далавери в „Гробищни паркове“. Пред журналисти съм го казвал нееднократно. Защо нито един от маститите т.нар. разледващи журналисти не прояви интерес? Страх ли ги е?

Журналистиката не трябва да е власт, нали я наричат „четвъртата власт“, а да бъде слуга на народа. Власт може да бъде изкуството, защото неговата същност е да внушава. Същата е ситуацията и с прокуратурата. Каква власт е тя? Нали трябва да е независима, нали трябва да служи на народа? Защо избираш един съдия в селото? Защото той трябва да те пази. Пъдаринът охранява бостана и до там. Ти избираш лекар, който да те лекува, по определени критерии, избираш учител, който да ти учи детето по същите признаци. Е, кажете ми, кое от това се случва в нашето общество?

Децата излизат от училищата неграмотни, ама масово неграмотни!

Заблуждават хората, че имали високо ниво…Пълни глупости! Нивото е под всякаква критика. Това е престъпление! Казвам го съвсем отговорно. Изместени са цели структури в обществото. Вече са съвсем формални. Хора, разберете, трябва да променим манталитета си, и то бързо. Иначе не ни чака нищо добро.

/Очаквайте утре втора част от интервюто с Димитър Антов

*“Кърджалийско време” е емблематична книга от Вера Мутафчиева от 1962 г. Няколко са десетилетията от втората половина на XVIII и началото на XIX в., които народът ни нарича Кърджалийското време, са най-страшното от многото страшни времена, преживяни от българите и от всички други жители на османската провинция на Балканите. И в документите от епохата, и в спомените на съвременниците, и в историческите изследвания Кърджалийското време дълго е неясна мъглявина, чиято разрушителна мощ преживяват две човешки генерации.

Милен ДИМИТРОВ