Иван Василев на 60: “Локомотив” (Сф) за мен е мисия

Иван Василев на 60: “Локомотив” (Сф) за мен е мисия

Босът на “Локомотив” (София) Иван Василев днес има повод да почерпи! Бизнесменът навършва 60 години! По този повод разговаряме с него…

Иван Василев е роден на 5 юни 1960 г. Юноша е на „Локомотив” (Сф). С червено-черната фланелка преминават най-силните сезони в кариерата му. Дебютира в „А” група на 18 ноември 1978 г. в Дупница на мача срещу „Марек” (1:2). Сменя Иван Дангов. Общо за първенството на „А“ група Василев е играл с екипа на Локомотив в 98 срещи и е автор на 16 гола. От тези попадения само едно-единствено е от дузпа – срещу отбора на Сливен в мач, завършил 1:1 на стадиона в “Надежда”.

Играл е още в „Сливнишки герой” (Сливница), „Хасково”, „Шумен”, „Монтана”, малтийските „Биркиркара”, „Балзан” и „Сейнт Патрик”, както и в Кипър и Швеция. След края на състезателната си кариера се превръща в проспериращ бизнесмен. Представител за България е на козметичен гигант и на фирмата за спортна екипировка Joma, собственик е на компанията „Де Джорджо”. Василев в продължение на дълги години беше в управата на ПФК „Локомотив” (Сф). Този клуб обаче фалира…През август 2015 г. стана основател на новия „Локомотив 1929”.

Г-н Василев, честит юбилей! Как се чувствате на 60?
-Добре се чувствам, чудесно даже. Не усещам чак толкова силно тежестта на годините. Като на 25 се усещам (смее се).
– Преди 5 години, когато поехте “Локомотив”, ви попитах приемате ли се за спасител на клуба? Сега променихте ли си мнението?
-Не, в никакъв случай. Да помогна на любимия ми и роден клуб беше просто мой дълг. Изпълних го. Не съм спасител. Плюс това аз не съм сам. С мен от първия ден са един куп съмишленици, съидейници – Бойчо Величков, Вальо Николов, Веско Стоянов… Аз съм вярващ човек. На един голям християнски празник – Голяма Богородица, при мен дойдоха хора, които ме помолиха да помогна на клуба. Нямаше как да им откажа. Трябваше да запазим децата.
Съсредоточил сте вниманието си най-вече около футболния клуб. Не пречи ли това на бизнеса ви?
-О, пречи ми много. Понасям доста щети, ако трябва да бъда откровен. Отдал съм се обаче изцяло на „Локомотив”. Отговорен човек съм бил през целия си съзнателен живот. Дал съм си дума. Докато не направя всичко така, както аз искам, няма да се откажа. И да знаете, че ще стане. Иначе постоянно ме плюят, отнасям незаслужени обиди от кого ли не. Но не искам сам да си давам оценка. Нека хората говорят. Важно е това, което ще остане след мен. Ето дори и днес правим ремонти на стадиона. Реновират се тоалетните, поставяме нови…Всеки ден се занимаваме с това да им е комфортно на нашите привърженици. Да се чувстват добре на любимия стадион. И какво става…Благодарност няма.
Когато на 25 август 2015 т. създадохте клуба „Локомотив 1929” , който се явява и наследник на славния съименик, не ви ли се обадиха приятели и познати, за да ви кажа: „Иване, ти си луд, за да се захващаш с това нещо”?
-Казваха ми го. Много хора ми го казваха. Аз приех това обаче като мисия, като дълг към стотиците хиляди локомотивци в България. Не можех да ги оставя най-вече децата от школата. Неслучайно мой приоритет още в самото начало беше школата. Това е истината.


Вие сте рожба на „Локомотив”. Направихте и успешна кариера като футболист. От кои играчи сте се учили?
-Безспорно №1 за мен е Начко Михайлов. Бойчо Величков, Боко Димитров, Венци Арсов, Бумбо Стойков и Ангел Колев също са хора, на които се възхищавах навремето. За мой късмет съм играл рамо до рамо и с шестимата.
Какво запомнихте от уроците на Васил Методиев?
Е, Шпайдела е легенда. Винаги ще бъда благодарен на бате Васко. Научи ме на много неща. Прекрасни спомени имам с него. Беше ни като баща. Много коректен и положителен човек. Правеше колектив. Уважаваше ни нас младите, разчиташе на нас.


Първата ви раздяла с родния тим през 1981 г. е болезнена…
-Аз съм един от малкото футболисти, напуснали „Локото” по собствено желание. По онова време не ставаха лесно нещата. През 1981 г. старши треньор дойде Цветан Илчев, доведе си няколко свои любимци. За мен не остана място. Аз бях млад и надъхан. Исках да играя редовно. След хиляди мъки ме пуснаха да си тръгна.

Отидох да играя в Хасково, който беше в „Б” група. Същият тим под ръководството Сашо Костов влезе след това в „А” група. Имаше прекрасни играчи – Тишански, Кичеков, Латинов и т.н. Изкарах обаче само няколко месеца там. Шефовете на клуба ме излъгаха, не ми платиха обещаните пари. Сам си тръгнах.  Бяха ме наказали да не играя футбол една година заради това.

Все пак ми намалиха наказанието и през ноември преминах в „Сливнишки герой”. Станах голмайстор на групата (тогава се наричаха Зони, еквивалент на сегашната Трета лига) с този отбор. Дойде после и поканата от „Шумен”. Отново вкарах най-много попадения и влязохме в елита.


Още се носят легенди за несправедливия начин, по който „Шумен” изпадна от „А” група през 1984 г…
-Да, така е. Боре Гаганелов ни беше треньор. Страхотен тим бяхме с един абсолютен лидер – Цоньо Василев. Завършихме на 11-о място в крайното класиране, но ръководителите на футбола ни се заеха да спасяват „Славия”. „Белите” бяха 14-и и щяха да изпаднат. Обаче промениха регламента на първенството и трябваше да играем баражи за оцеляване.

Тогава от  Партията така прецениха. Удариха ни. Изпратиха ни едни съдии, подковани. Няма да забравя решителният мач в Русе срещу „Дунав”. Играеше се в две срещи. У дома завършихме 1:1. На реванша водехме с 2:1. Смениха ме, аз си взех довиждане с публиката. Викам си „Край, мачът е свършил”.

Обаче – не. За нула време домакините ни обърнаха. В Шумен изпадането се прие като трагедия. А идваха по 20-22 000 души на мач. Страшна работа! Сега на „Панайот Волов” все едно бомба е паднала…Разруха пълна.


Вие се връщате в „Надежда”…
-Там пък какъв силен тим направихме…И то предимно рожби на клуба. Външни бяха само Владо Лалов, Боре Илиев и Гошо Петков. За съжаление така и не успяхме да спечелим трофей. Загубихме два финала за купите. На мен лично много ми попречиха контузиите. Ядове ми създаваше коляното.
Как се озовахте в малтийския „Биркиркара” през 1987 г?
-Представители на клуба бяха идвали да ме гледат. Двата клуба се разбраха за трансфера и аз подписах с този гранд на тамошния футбол. Включих се добре. През 1988 г. ме избраха за футболист на годината в малтийското първенство. Изпреварих един англичанин.

За мен Малта е втора родина. Оставих много приятели там. След два сезона на Рицарския остров преминах в кипърския „Керавнос”. Там ми счупиха глезена. Операция, дълго възстановяване, знаете как е. После се върнах за кратко в Малта.

Следващото ми футболно приключение беше в шведския „Браге”. Отново се върнах на Острова. Скъсах обаче предна кръстна връзка и приключих. Половин година не играх. Покойният вече професор Димитър Шойлев ми каза „Провокирай, провокирай”, тоест да се пробвам отново на терена.
И преминахте в „Монтана”…
-Да, един полусезон изкарах там. В Монтана и приключих състезателната си кариера.

Играл е в един отбор със Стойне Манолов
Иван Василев е рожба на прочутата локомотивска футболна школа. От неговия набор в мъжкия тим на „железничарите” пробиват още Наско Желев, Стойне Манолов, Нако Дойчев и Александър Еленков. Настоящият успешен бизнесмен си спомня само с добро за своите първи учители – легендарният откривател на таланти Жоро Петков и Григор Петков. Василев дебютира в „А” група на 18 ноември 1978 г. в Дупница на мача срещу „Марек” (1:2).

През първия сезон в елита взима участие в 5 срещи за първенство. Младокът е и част от епохалния поход на „Локото” в турнира за Купата на УЕФА през следващия сезон 1979/1980. Играе срещу „Ференцварош”, „Динамо” (Киев) и „Щутгарт”. Много успешни за халфа са сезоните 1984/1985 и 1985/1986. Тогава техничарят записва съответно 29 мача и 6 гола, и 30 мача и 6 гола за „Локомотив”. Тогава е и на прага на националния отбор. Серия от контузии обаче му попречват да разкрие в пълна степен потенциала си.

Екипът на vitoshanews.com честити празника на г-н Василев и му желае да бъде жив и здрав, както и да се радва на много успехи на любимия отбор!

Милен ДИМИТРОВ