Милен Цветков губи майка си едва 6-годишен, 13 пъти бяга от къщи

Милен Цветков губи майка си едва 6-годишен, 13 пъти бяга от къщи

На 19 април 2020 г. дрогиран шофьор уби на място популярния журналист Милен Цветков. Името на убиеца е Кристиан Асенов Николов. Аудито се води на фирма “Десислава Пешева – Комерс”. Пешева е съдружничка на Миньо Стайков във “Винпром Карнобат”. Имат десетина общи фирми. Все още делото срещу убиеца се точи в съда…Всички нормални българи се молят и надяват то да завърши с най-тежката възможна присъда.
Няма обаче днес да се занимаваме с него…
За журналистическата кариера на Милен Цветков се знае всичко. Не така обаче стоят нещата с личния му живот. В публикуваната през 2004 г. книга “Неудобните” с автор Петър Волгин са разкрити интересни моменти от житието на неудобния тв водещ…

“Израстнал съм и винаги съм живял във враждебна среда. Сигурно вината е и в мен. Прадядо ми, който бил голям зевзек, минал веднъж покрай една къща, която горяла и хората се тюхкали и се питали кой яе запалил. И той им казал: “Аз я запалих”. Те го скъсали от бой. Може би и аз съм такъв – човек, който вечно е язвителен към другите и е готов да се подиграе. Обаче не го правя с лошо чувство. Отвътре ми идва. Винаги съм си бил такъв.”

Прочутият журналист има двама братя и една сестра. Те са от предишни бракове на майка му и на баща му.
Голямата драма в живота на Цветков настъпва със смъртта на майката. Когато трагедията се случва, той е едва 6-годишен. Възпитава го баща му. А той доста авторитарен човек, с тежък характер. “Аз доста приличам на него и затова се справям с дъщеря си, която може 700 пъти да зададе един и същ въпрос. Притежава неизчерпаемо количество енергия, когато си постави някаква цел. Аз бях абсолютно същият като дете. С баща ми бяхме в непрекъснат конфликт. Непрекъснато спорехме. Той беше педант. Странно, суперстранно…Ако запаля апартамента, нищо. Ще каже – как стана, какво се случи, такива неща…

Но ако сложа килима не както трябва, става нечуван и невиждан скандал. “Защо килимът е така?! Колко пъти съм ти казвал!”. Но се постави на негово място. Жена му умира, той оставя сам с дете на 6 години. Няма кой да му помага. Готви, пере, чисти, той е майка и баща едновременно. Въпреки че имаше много гаджета. Никога не съм го ревнувал.  Даже го карах да се ожени, но той не искаше. Явно го е било страх. Сега го разбирам, сега разбирам много неща, които са се случили.”

Бащата на Милен си отива от този свят малко време, след като дава това интервю. Водещият разкрива:
“Мразя погребения. Изпитвах ужасно чувство – знаех, че трябва да съм там, и не исках. Но като отидох и го видях, ми олекна. За първи път видях лицето му спокойно. Всъщност тази смърт много ме промени. Някакво спокойствие сега има в мен. Може би винаги става така, когато срещнеш смъртта. Когато разбереш колко смешен е този свят, колко е нелеп.”

В детството си бъдещият журналист не спира да бяга от къщи.
“Имам 13 бягства. За първи път стана, когато бях на 4. Имах бавачка…Вече по-късно, когато се карахме с баща ми, веднага си тръгвах. Той не ме спираше, мълчеше си. Естествено, веднага се прибирах. Влизам вкъщи, всички лампи изгасени, аз си мисля, че той е отишъл в милицията. Нищо подобно. Спокойно си хъркаше. Бързо ми минаваше ядът. Като минат няколко часа и като се усетя, че няма къде да спя и какво да ям,се връщам обратно. Само един път се задържах навън няколко дни. Спях при една съученичка, защото нейните родители ги нямаше. И чак тогава баща ми дойде в училище да види дали се появявам там. Той казал на класната, че не се прибирам вкъщи, и тогава тя ме убеди да се върна.”

Сложните отношения с баща му дават отражение в по-късни години.
Отношенията с жените? Ето как отговаря Цветков на въпроса защо обича да ходи на училище.
“Момичетата! Заради тях обичах да ходя на училище.  От най-ранна детска възраст. Училището беше единственото място, където виждах момичета. Първото ми преживяване, свързано с тях, бе във втори или трети клас. Бях влюбен във Вики с рижавата коса – вървя си аз и я срещам на улицата, виждам как тя се присяга и ми оправя шала. Това е един от най-милите ми спомени.

Цветков губи девствеността си на 16 години. “Направих го за първи път с една съученичка. После дойде първата сериозна любов. Разделихме се, когато влязох в казармата. Тръгвайки за там, й казах, че няма смисъл да продължаваме, защото знаех, че никой не чака две години. Тя го прие трудно, но се разделихме.
В първи курс успях да превъзмогна една раздяла, подготвяйки се за изпита по анатомия – по 16 часа на ден. Взех го с отличен. Но ми е трудно, защото лесно се привързвам, създавам навици и после, като изчезне човекът, продължавам да правя същите неща.”

А колко е продължила най-дългата му връзка?
“Най-дългата ми връзка беше с бившата ми съпруга – 7 години. Срещнахме се случайно и още на първата среща страшно я харесах. Беше дръпната, като мен. Нашите отношения винаги са били мъжки. “Какво правиш”, “добре съм”, “хубаво, чао”. Нямаше лигаване. Затова я харесвах. Тя е мъжко момиче.”

Идва ред и на по-фундаментални въпроси…За битието и съществуването. Волгин го пита мислил ли си е, че нещо би могло да остане след него.
“О-о-о, не. Изобщо не мисля какво ще остане след мене. Важното е сега, тази вечер, да забия едно готино гадже, а утре да ми стане предаването.  Нямам намерение да оставам в съзнанието на поколението, да завещавам школи. За мен е важен мигът, това, което се случва сега. Не правя планове за дълъг период от верем. Нямам идея за нещо, което ще остане или с което ще вляза в учебниците…Важно е днес какво ще стане.”

И накрая Милен Цветков отговаря на въпроса как хората могат да станат по-отворени. 
“Проблемът за мен е отрицателната енергия. Няма значение дали си богат или беден, колко си се изучил, женен ли си…Хората имат значение. Лошо е, ако ако не са светли. Искам да срещам светли хора. Ако може, по-често.”