Историите на Венци Спаийски: Когато правехме циркове по стадионите при 0:0

Историите на Венци Спаийски: Когато правехме циркове по стадионите при 0:0

Нашият герой е роден на 4 януари 1963 г. Венцислав Спаийски е един от емблематичните футболисти в историята на „Рилски спортист“. В кариерата си е играл и за елитния „Спартак“ (Плевен). Някогашното бързо крило вече е на 57 години, но въпреки това все още играе.

Рита за отбори по минифутбол като „МаХвани“, „Реал“ (Суходол) и др. През зимната пауза записа участие и за „Въстаник“ (Войнеговци) от столичната Четвърта лига – Север. Венци е неизчерпаем източник на истории. Но да му дадем думата…

Имаше навремето (общо два сезона – б.р.) едно безумно правило, въведено от БФФ (после БФС- б.р.) – за резултат 0:0 да не се дават точки. И стават куп циркове по стадионите. Уж да се повишила резултатността. А какво направиха? Сториха така, че мачът да не продължи 90, а 80 минути. Ето това направиха! Най-ядосан съм се чувствал от несправедливостта.

През сезона 1986/87 „Рилецо“ пострада на мач в Русе, а по-късно изпуснатите точки се оказаха фатални и ние изпаднахме от „Б“ група. Срещата беше от 8-ия кръг на “Б” група (21 септември 1986 г. – б.р.).

На вратата на „Дунав“ беше моят бивш съотборник Любен Бранков (1956) – самоковец, беше и в „Марек“. Помня, че с Христо Гаджев бяхме атакуващата двойка, някой от нас, падна в наказателното поле, и съдията ни даде дузпа. Вкарах я – 0:1, в 85-ата минута! Такава беше „играта“ тогава – ако резултатът до 80-ата минута е още 0:0, гостите трябва да поведат. Ние още в следващата атака пускаме – 1:1 (Христо Присадников – б.р.).

На стадиона имаше електронно табло. Там виждаме: 89-ата минута. Публиката усети сама накъде отива работата, почнаха да освиркват, да подмятат реплики…Знаеш, то си личи. Добре, ама един от домакините взе, та я ритна, някъде малко зад центъра…

На нас ни пазеше Бучински. В пеналта Ешреф Сюлейманов я засече със странична ножица…После се питам: „Абе, защо така, ритни я у тъч, ритни я напред….“. Обаче не – бумм – и 2:1!

А Буч (Емил Бучински – б.р.) налетя да бие футболисти на домакините, он голем…Като почна да ги треска…Двама от тях, май и тоя, дето вкара гола, май че и него го нокаутира… Мачът спря…Меле – в центъра. Аз съм обаче „перде“ и му подхвърлих на Гаджев. Викам: „Давай по-бързо да бием център, тия ще пуснат втори гол.“ Оттам – спринт към центъра. Понеже бързаме. Тук обаче и съдията, мръсникът, изигра лоша роля. Бихме центъра и веднага наду свирката за край на мача.

После треньорът на „Дунав“ Любен Марков твърдеше, че без да иска са вкарали гола. Бегай, бе. 90 минути не могат да ни вкарат, сега точно…Айде, моля ти се, нема нужда…Така изпаднахме. („Рилски спортист“ завършва на 18-о място от 20 отбора, с актив 13 победи, 7 равни, 18 загуби, 42:63 голова разлика, 32 точки). Марков е прав за друго. Той твърди, че отборът на „Дунав“ не влезе в „А“ група заради това правило, а пък „Септемврийска слава“ изпадна от „Б“ група.

Русенци завършиха през есента в Михайловград (старото име на Монтана – б.р.) 0:0 (11 ноември 1986 – б.р.), благодарение на поръчковия съдия, който свирил 5 минути по-рано края на мача, за да не се разменят голове.

Почнаха журналисти да пишат, „размириса“ се работата с това безумно „0:0 без точки“…

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…