Младата звезда на Локо (Сф) Вальо Николов: Нищо не идва случайно, уча се от Тоти

Младата звезда на Локо (Сф) Вальо Николов: Нищо не идва случайно, уча се от Тоти

Днес ще ви представим един от най-големите таланти в родната Втора лига. Валентин Николов е само на 16 години, но според  мнозина специалисти е един от най-перспективните млади български футболисти. Той държи два от най-труднопостижимите рекорда в родния футбол. Вальо е най-младият футболист, дебютирал в професионалния футбол. Едва на 15 години и 12 дни Николов влезе като резерва за родния Локомотив (София) в мача срещу Пирин в Благоевград.. Само няколко месеца по-късно той стана и най-младия голмайстор, разписвайки се срещу Ботев (Гълъбово).

С Вальо сме израстнали заедно и през всичките тези години съм пряк свидетел на невероятната отдаденост към футбола, трудолюбието и непримиримостта му. Макар да съм три години по-голям от него, спокойно мога да го нарека мой близък приятел, и бих го определил като момче за пример. Всеки желаещ да се развие във футбола или преследва каквато и да е мечта, трябва да я гони неуморно. Точно както го прави той.

Поради извънредното положение в страната, двамата решихме да не се срещаме лично и да проведем видеоразговор. Първо си поговорихме, разказахме някои неща, а сега е време да започваме с интервюто. Имам няколко начертани посоки, в които да водя разговора, но макар подготовката за журналиста да е изключително важна, реших да направя това интервю главно със сърцето си. Както ние двамата играхме футбола си за Локомотив през всичките тези години.

Здравей, Вальо! Как си? Къде те намирам?
Здравей, благодаря за вниманието. Вкъщи съм. За щастие всички мои близки са добре.
Как се справяш с извънредното положение? Какво е за един професионален спортист да няма възможност да провежда нормални тренировъчни занимания?
Опитвам се да гледам позитивно на нещата, но наистина е доста трудно. Тренирам всеки ден вкъщи, но е съвсем различно от нормалната ситуация. Тежко е без футбол, без тренировки…
Повечето малчугани избират “Левски” или ЦСКА, но ти си локомотивец. Спомняш ли си кога и как точно заобича червено-чернияклуб? Какво значи той за теб и какво го прави по-специален?
– Така е, вярно е, че този клуб е по-специален. Бях едва 6-годишен, когато за първи път отидох на тренировка на стадион “Локомотив”. Тогава още нямаше толкова малък набор като моя (2003) и започнах да тренирам с по-големите. Така тръгна любовта към Локо… и от тогава почти не съм изпускал мач на любимия отбор. Когато получих за пръв път шанс да стана част от първия тим, от мъжете, бях много щастлив и развълнуван. Локомотив  е голям клуб, да играеш за него е чест!
Знаем, че това е част от развитието на един футболист, но няма как да не споменем, че имаш кратък период в Славия като по-малък. Какво научи там и какво те накара впоследствие да се завърнеш в „Надежда“?
– Да, бях част от школата на Славия. Мога да кажа, че научих много и това беше важна част от моето развитие. Но вижте, аз винаги съм мечтал да играя за Локомотив и затова беше най-нормалното нещо преди 4 години се завърна в любимия отбор.
Кой треньор успя най-много да ти помогне да се развиеш не само като футболист, но и като човек? Освен бивш футболист и успешен бизнесмен, баща ти е и страхотен човек. Каква беше неговата роля? И понеже и аз, и много други български деца също сме минали през това, интересно ми е как се справяш с неизбежните в България намеци за връзкарство“ и т.н.?
– Всеки от треньорите, с които съм работил през годините, има принос в моето развитие, но баща ми е човекът, който ме е изградил в най-голяма степен като футболист и като човек на първо място! Мога да кажа, че той е мой идол и мой най-добър приятел! Гледам да се уча от него. Злобни и завистливи хора винаги ще има, но мен това не ме интересува. Аз знам кой съм, колко труд полагам всеки ден и всичко, което съм постигнал досега е плод на моите усилия.


Преходът от юношеския към мъжкия футбол е изключително труден, много таланти от цял свят не успяват да го преминат успешно. Ти как се справи? Как се чувстваше в началото с батковците? Как те приеха те?
– Никога не съм имал проблеми със съотборниците. Моите по-опитни съотборници ме приеха добре и ми помагаха много и може би, благодарение на това, успях да премина по-лесно прехода към мъжкия футбол. Разликата между юношите и битките във Втора лига наистина е огромна и трябва да имаш силен характер, за да успееш. Няма да забравя един момент…(вълнува се).

Играхме контролна среща срещу първия отбор на Славия. Това беше фактически втория мач за мъжете. Тогава бях на 14 години. Появих се на терена 10 минути преди края на срещата. Само няколко секунди по-късно, с първото си докосване до топката, успях да вкарам. Наистина уникален момент, който никога няма да забравя!


Ти постави два рекорда досега – вече си най-млад дебютант, а и голмайстор. Какво значи това за теб, към какви рекорди и успехи се стремиш в бъдеще?
– Да, така е, успях да направя това. Наистина, приятно е, това са хубави неща, които ме правят горд със себе си и показват, че невъзнаграден труд няма. Нищо не идва случайно. Аз продължавам да работя и се надявам да имам още постижения и успехи в бъдеще. Искам да направя добра кариера и да достигна футболни върхове.
Още от малък те следят доста чуждестранни клубове, беше на стаж и в елитния инталиански Сампдория. Мислиш ли, че ти е рано още за такава крачка или вече се чувстваш готов?
– За мене е важно сега да тренирам и да се развивам, другото времето ще го покаже.


Кой е любимият ти футболист и как той те вдъхновява?
– Е, той вече се отказа, но завинаги ще си остане един – Франческо Тоти. Истински отдаден на един клуб с цялото си сърце.
За финалкакво ще кажеш на привържениците на Локомотив в тези тежки за клуба дни?
– Да продължават да бъдат все толкова отдадени на отбор,  да не спират да ни подкрепят навсякъде и заедно да върнем Локомотив, където му е мястото – в Първа лига.
Вальо, благодаря ти. Успех в личен и професионален план. Ти можеш!
– Благодаря!

Тодор СТАНКУШЕВ