Сезонът, в който Славия заслужаваше, но не стана шампион

Сезонът, в който Славия заслужаваше, но не стана шампион

Сезон 1990/1991 е един от най-драматичните в историята на “Славия”. На какво ли не стават свидетели изстрадалите привърженици на най-стария столичен клуб – колизии в ръководството, стачки, бунтове на играчи, треньорски смени, трансферни „въртележки“…Именно през 1991 г. „белите“ пропускат да спечелят шампионската титла след дългогодишно прекъсване. За последно “Славия” е близо до златото през 1979/1980.

Тогава Жужо, Чаво и компания отстъпват в драматичен дуел пред ЦСКА – разликата между двата тима е само една точка (46:45). През 1990/1991 тимът, воден от Петър Миладинов (помощник му е Стоян Коцев – б.р.) и Стефан Пашоолов, финишира трети, но според мнозина специалисти е заслужавал титлата не по-малко от достойния първенец „Етър“. Но да караме подред…


Тимът на “Славия”, сезон 1990/1991

Може би най-любопитното събитие преди старта на новото първенство е спонсор на отбора става британският милионер и медиен магнат Робърт Максуел. Това е една доста интересна личност, за чешкият евреин твърдят, че е агент на МИ-6, на тайните служби на Израел, че е „въртял“ парите на руската мафия, и какво ли не. Самият той отдавна е изкушен от футбола – притежава три по-малки клуба в Англия, сред които и „Дарби Каунти“.

Българската връзка на Робърт е…Андрей Луканов. Магнатът става негов икономически съветник след Десети ноември 1989 г. Че е имал симпатии към нашата родина е ясно.

И до днес из интернет е хит снимка на Максуел от негов рожден ден. Богаташът е облякъл фланелка с надпис…“Цар на България“! И това се случва само 5 месеца преди мистериозно да „падне“ от яхтата си и да загине (5 ноември 1991 г. – б.р.) по време на круиз край Канарските острови.
Но, да се върнем към футбола…

Максуел с британския премиер Маргарет Тачър.
Снимка:
theimagineconference.com

През лятната пауза „Славия“ се разделя с две знакови фигури за клуба. Вратарят Антонио Ананиев и голмайсторът Петър Александров отиват в германския „Енерги“ (Котбус). С парите от трансфера на дуото са привлечени куп силни и опитни футболисти: вратарите Ивко Ганчев („Берое“) и Румен Ненов („Славия“), Диян Ангелов („Дунав“, Русе), Росен Крумов и Красимир Коев („Левски“), Цветозар Даременджиев („Ботев“, Пд), Кирил Качаманов (ЦСКА). На „Овча купел“ акостира и талантливият нападател Атанас Киров от втородивизионния „Тунджа“ (Ямбол).

Бях играч на “Левски”, но от известно време не разчитаха на мен. Тогава дойде поканата към мен от “Славия” – разказва Росен Крумов.  
– Аз и Цецо Дерменджиев преминахме при „белите“ за рекордни суми тогава в нашия футбол – по 150 000 лв. Парите имаха друго измерения. С тези пари можеше да си вземеш 12 тристайни апартамента в „Люлин“. Аз получих оферти от швейцарския „Санкт Гален“ и от белгийския „Брюж“. Последните ме харесаха след мач за Интертото.
Целият стадион ми ръкопляскаше, бях ги направил луди. Белгийците даваха 350 000 долара, но Боби Григ не ме пусна. Така и не разбрах какво точно стана. Жужо (Андрей Желязков – б.а.) ни беше технически директор. Върнахме се, и Григоров го уволни, и аз не зная защо.

Робърт Максуел облича отбора на „Славия“ с красиви екипи (с неговото име – б.р.), с каквито по това време играе Дарби Каунти в английската Първа дивизия (тогава така се нарича Висшата лига – б.р.).

Максуел беше взел за клуба един микробус “Рено”. Понеже аз си счупих колата и ми разрешиха да карам “Реното”. Въпреки, че евреин богаташ ни се водеше спонсор бяхме доста зле платени. Малкия Чико (Цецо Дерменджиев – б.р.) взе една “Лада Самара”, а аз – само едно апартаментче. Почнах обаче да играя хазарт…закъсах…бързо отиде жилището“, признава Крумов.

Всички от подвизаващите се у нас тимове завиждат на своите „бели“ колеги за модерните фланелки. Остава да има резултати и на терена.

На 8 август, в първата среща за сезона, „белите“ срещат (в изтеглен мач от 3-ия кръг – б.р.) шампиона ЦСКА – 0:0.
“Дебютирах за „Славия“ в дербито срещу ЦСКА. Трифон Иванов трябваше да ме пази. Бог да го прости, на Трифката му беше трудно да играе срещу мен. От другите беше малко по-бърз, от мене тази стотна я губеше. Подадох тогава на Сашо Начев и на Наско Киров на празна врата на два пъти, и те я изкарваха…Пропускаха от чисти позиции. Страничен съдия беше Евгени Геров. С Вальо Игнатов излязохме сами срещу вратаря, асистентът ни спря с несъществуваща засада”, спомня си Росен Крумов.

Само 4 дни по-късно идва гостуване на „Пирин“ . В Благоевград точен за столичани е Пламен  Петков.
Първата грешна стъпка идва у дома – 3:3 срещу „Сливен“. Домакините на три пъти повеждат, но в крайна сметка, с гол на „войводите“ секунди преди последния съдийски сигнал, победата е изпусната. Дубъл бележи Петков, веднъж вкарва и Сашо Начев.

Първата победа за „Славия“ идва на 26 август в Стара Загора. Цецо Дерменджиев и Диян Ангелов се разписват, защитникът на „Берое“ Ангел Костадинов си вкарва автогол за крайното 1:3.

На 1 септември новакът „Хасково“ е разгромен с 5:1 (А. Марков, Р. Крумов, Пл. Петков -2, Ат. Киров) като и петте гола на домакините падат до почивката. Почетното попадение за „червените“ бележи Георги Куманов в 83-ата минута.

В Русе, срещу „Дунав“, е изтръгнато боево реми – 0:0.

В 7-ия кръг „Локомотив“ (Пд) е безсилен да спре „бялата лавина“ на „Овча купел“. Този път в герой за „Славия“ се превърща опорният халф Ивелин Пенев, който реализира дубъл. Разписват се и Начев и централният защитник Кирчо Качаманов за успеха с 4:1.

„Славия“ вече дава сериозна заявка за медали, а защо и за нещо повече?
Временна „спирачка“ пред амбициите е поражението от „Етър“ с 0:1.
Валентин Игнатов донася измъчената победа над „Черноморец“ (Бс) с 1:0 в 9-ия кръг.

На 15 октомври обаче „бялата“ общност е разтърсена – играчите на „Славия“ обявяват стачка! Пишат и декларация до ръководството на клуба, разпространено от медиите, а в дербито срещу „Локомотив“ (Сф) даже излизат със сини ленти на ръцете си. Все пак бият „железничарите“ с гол на Наско Киров.

Росен Крумов има свое мнение за разразилата се управленска криза:
“Ние бяхме изключително силен отбор, бяхме готови да станем шампиони, не виждах кой може да ни спре, а вместо това останахме само на крачка от шампионската титла.

Дълго време водехме в класирането, дръпнахме на “Етър”…Пробиха ни обаче отвътре. Сигурен съм в това. Ние си ги знаем тези неща.


Най-вече се получи, защото отборът нямаше стабилност, нямаше финанси, заплатите малки и т.н. Президентът, с някои от колегите, “дадоха” някои мачове. Това е цялата работа.
Боби Григоров го уважавам, но беше особен човек. Целият отбор тогава беше се вдигнал срещу него. Организираха подписка, искаха да го свалят. Даже на мача с “Локо” (Сф), излязоха със сини ленти на ръкавите в знак на протест. Само аз не сложих парафа си под подписката срещу Боби.”

Трусовете по „високите етажи“ са преодолени и тимът на Миладинов продължава успешния си ход.
На 28 октомври идва нулевото реми срещу слабия през онзи сезон „Левски“ и „Славия“ се изкачва на първо място във временното класиране.

На снимката: Диян Ангелов – един от лидерите на “Славия”

Предстои обаче кошмарна визита на традиционно неудобно място – „Стадион на мира“ в Перник.
„Миньор“ се хвърля „ва банк“ и още след първия съдийски сигнал пред вратата на Ивко Ганчев се извива истинска вихрушка! Последва канонада от изстрели към стража, който се справя отлично. Ганчев спасява с вещина опасни удари с глава на Верчо Митов и Марио Вълков, но се оказва безпомощен след „тупалка“ на Иво Славчев – 1:0! Младежкият национал стреля от над 25 метра в стил „Матеус“ и топката се оплита в мрежата. И това всичко още  до 5-ата минута на мача! Много силни изяви има и Славчо Павлов, който често намира пролуки в „бялата“ отбрана. „Жълто-черните“ налитат като оси към вратата на „Славия“, вторият гол буквално се „пече“, както се казва…

Ситуацията за гостите се обърква още повече в 40-ата минута, когато Сашо Марков нокаутира Вълков от домакините с „професионален“ удар с глава в лицето. Въпреки че са останали с 10 души на терена, „белите“ успяват да изравнят. В 64-ата минута съдията Никола Йонов дава дузпа, която Пламен Петков реализира – 1:1.

Големи ексцесии се разиграват на стадиона след края на мача. Бесните фенове на „Миньор“ обсаждат съблекалнята. Те искат да се сазоразправят не само с рефера Йонов, но искат сметка и от своите футболисти. Според ултрасите те са играли симулативно…Треньорът Евлоги  Банчев и капитанът Григор Григоров са привикани да дават обяснения. Славчо Павлов пък признава, че е бил подложен на изнудване от председателя на „Славия“. Генералът от Строителни войски заплашвал халфа, че ако гостите паднат, ще го върне в казармата…

На снимката: Сашо Марков (вдясно) – изигра 22 мача през сезона за “Славия”.

В 13-ия кръг „Славия“ взима минимална победа над „Янтра“ с 1:0, играта не убеждава, но важни са спечелените 2 точки (тогава за победа се дават по 2 т. – б.р.).

Следва ново тежко изпитание – в Пловдив, срещу „Ботев“. На стадиона край Бирената фабрика „белите“ изпускат пълния успех буквално в последната секунда. Те водят до 90-ата минута, но “канарчетата“ изравняват – 1:1.

Есенният полусезон приключва с хубава победа, дошла с атрактивна и агресивна игра, над втория в класирането „Локомотив“ (Горна Оряховица). В редиците на гостите блести бъдещият герой от САЩ ‘94 Ивайло Йорданов. Именно той бележи почетното попадение за „Локото“. Мачът се играе под обиголен снеговалеж.

След успеха над пряк конкурент „Славия“ завършва 1990 г. като лидер в класирането.
Активът на тима е 7 победи, 7 равни, 1 загуба, голова разлика 24:11, 21 точки.
Вторият „Етър“ е с 20 точки, трети е „Локо“ (ГО) с 18.

Предпоставките за атака на мечтаната титла, която не е печелена от далечната 1943 г., са налице.
Рокада има в управата на клуба. Генерал Пенчев е сменен от легендата Божидар Григоров – Боби Григ.

Как се развива битката за титлата?
Пролетният полусезон започва на 24 февруари 1991 г. „Декорът“ на стадиона отново е снежен, преспите затрудняват повече гостите от „Пирин“. „Орлетата“ са пометени с 5:2!  Над всички блести Сашо Начев. Юношата на „Левски“ изиграва може би най-силния мач в кариерата си. Сашо се разписва 4 пъти, веднъж точен е и Росен Крумов. В същото време „Етър“ вече се очертава като най-реален съперник по пътя към златото. „Болярите“, водени от Георги Василев – Генерала или Гочето, без проблеми бият „Миньор“ с 2:0.
Разликата между първите два отбора от 1 точка се запазва.

Визитата в Сливен е спечелена с 2:0, точни са Игнатов и Киров.
„Етър“ печели в Габрово – 2:1.

На 10 март идва 0:0 в дербито с ЦСКА.
„Виолетовите“ пък отупват у дома „Ботев“ (Пд) с 4:0 и се изравняват по точки с водача.

В 19-ия кръг обаче „Берое“ шокира „белите“ насред София – 2:1!
„Етър“ размазва местния съперник „Локомотив“ (ГО) с 4:0 и вече излиза еднолично начело в класирането на „А“ група. Авансът пред „Славия“ е 2 точки.

На снимката: Атанас Киров вкара 7 гола с бялата фланелка.

Спадът в представянето на „белите“ довежда и до нова грешна стъпка – 0:1 в Хасково в следващия кръг. Местният тим е последен в таблицата, но със смела игра разплаква самонадеяните столичани. Куманов е точен от дузпа в 78-ата минута. Поражението срещу аутсайдера довежда и до треньорска смяна. Петър Миладинов е уволнен, на негово място е назначен Стефан Пашоолов.

„Етър“ е изненадан от „Пирин“ при домакинството си – 0:0, но увеличава преднината си пред преследвача на 3 т.

Дебютът на бившия вратар Пашоолов начело на „Славия“ е успешен – 1:0 срещу „Дунав“ (30 март 1991 г.). Единственото попадение е дело на тарана Игнатов.
„Етър“ губи точка в града на Стоте войводи – 0:0 срещу „Сливен“. „Белите“ изостават с 2 т. от водача.

Ремито (1:1) на „Лаута“ в 22-ия кръг не е прието като трагедия в „белия“ лагер. Разписва се Ангелов. Но пък „Етър“ прави също 1:1 на „Ивайло“ срещу ЦСКА. Разликата между двата тима се запазва.

Идва време и за прекия сблъсък…
Върховната мобилизация у славистите довежда и до заслужен успех над „Етър“ с 1:0 (14 април). Близо 12 000 зрители по трибуните ликуват! В герой в дербито се превръща защитникът Зарко Мачев, който се разписва с находчиво изпълнение. „Славия“ и „Етър“ се изравняват на върха на класирането! Шансовете за златото са все още живи.

На снимката: “Етър” е новият шампион на България!

Всичко обаче рухва още в следващия 24-и кръг след загубата в Бургас с 1:2.
„Етър“ е „класически“ срещу слабака „Хасково“ – 3:0, и отново дръпва в надпреварата за титлата с 2 т.

На 4 май „Локомотив“ (Сф) надвива вечния си съперник също с 2:1 и „Славия“ се свлича на трето място.
„Етър“ си тръгва доволен от визитата в Русе – 1:0. Авансът на „болярите“ вече е 4 т.

Фойерверк от атрактивни изпълнения и дъжд от голове – така е описано от медиите дербито „Левски“ – „Славия“ от 12 май 1991 г. „Белите“ ликуват след 4:3. „Белите“ повеждат с 2:0 след голове на Петър Витанов – Патрика, в 6-ата и Игнатов в 8-ата минута. „Сините“ се вдигат на яростен щурм и изравняват – 2:2. В 38-ата минута Емил Кременлиев отново дава преднина на „Славия“ с първия гол в своята кариера – 2:3! „Левски“ пак изравнява – 3:3. Наско Киров обаче има „последната дума“ – 3:4! Рядко срещано зрелище – драмата е пълна!

Разликата от лидера „Етър“ (бие „Локо“ ПД у дома с 2:0 – б.р.) обаче остава прекалено голяма – 4 точки, а до края на първенството остават само 3 кръга.

Някак по инерция в 27-ия кръг „Славия“ грабва класическа победа над изпадащия „Миньор“ – 3:0. „Болярите“ обаче също не бъркат – 2:0 у дома над „Берое“.
На 25 май, в 28-ия кръг, идва и развръзката. „Етър“ си тръгва от Бургас с безценна точка – 1:1. По същото време, в Габрово, „Янтра“ слага окончателно кръст на „белите“ мечти – 3:1!

На снимката: Росен Крумов сега отглежда и тренира немски овчарки.

Демобилизираните слависти губят в предпоследния кръг и у дома – от „Ботев“ (Пд) с 1:2. „Етър“ пречупва „Локо“ (Сф) с 1:0 във Велико Търново и вече е шампион!
На финала на това толкова драматично и оспорвано първенство „Славия“ бие в Горна Оряховица в мач без значение с 2:0. Бронзовите медали обаче са слаба утеха за разочарованите привърженици и футболисти.
Нека чуем и мнението на Росен Крумов:

“Започнахме силно пролетния полусезон  – 5:2 над „Пирин“, след 4 гола на Сашо Начев. После спечелихме в Сливен с 2:0. Велиян Парушев, Бог да го прости, ми стъпи върху опорния крак и – частично разскъсани връзки и капсула. Извади ме от игра до края на първенството. Бях само зрител. Пред очите ми мечтата за титла започна да се изпарява. Изравнихме преследвачите след 1:0 над „Етър“ в 23-ия кръг. Зарко Мачев вкара гола. Но после дойде издънката от „Черноморец“ в Бургас – 1:2, после – 1:2 от „Локо“ (Сф).  Надвихме „Левски“ в уникална драма с 4:3. Със „сините“ по-страшен беше есенния мач. Тогава изпуснахме 6-7 чисти гола, а накрая Михтарски ни пожали на два пъти. „Левски“ бяха много слаби тогава, въпреки ме взеха Купата. Но това 1:3 в Габрово нас ни изхвърли от битката за титлата.“

КЛАСИРАНЕ
1. „Етър“ 18 8 4 49:21 44
2. ЦСКА 14 9 7 51:28 37
3. „Славия“ 14 9 7 48:29 37
—————–

СЪСТАВЪТ НА „СЛАВИЯ“:
30 мача – Евгени Маринов , Ивко Ганчев
28 – Ивелин Пенев (2 гола)
27 – Цветозар Дерменджиев (3)
26 – Диян Ангелов (9), Атанас Киров (7)
25 – Зарко Мачев (1)
24 – Сашо Начев (7)
22 – Александър Марков (1)
21 – Емил Кременлиев (1)
20 – Валентин Игнатов (5)
18 – Ивайло Венков (1), Росен Крумов (1)
17 – Илия Дяков
13 – Пламен Петков (7), Кирил Качаманов (1)
5 – Петър Витанов (1), Красимир Денев, Юри Николов, Илиян Илиев
4 – Красимир Коев
1 – Цветан Здравков

Милен ДИМИТРОВ