Как “националния” Локомотив отнесе Миньор със 7:0, а бай Иван Теслата спаси мача

Как “националния” Локомотив отнесе Миньор със 7:0, а бай Иван Теслата спаси мача

В дългата история на българския футбол сме били свидетели на много парадокси. Стотици са били случвайте, когато са прекратявани мачове отлагани, преигравани и т.н.

Днес ще припомним на нашите читатели за един малко по-различен такъв. Става въпрос за на пръв поглед един съвсем обикновен мач от първенството 1967/68 г. между отборите на Локомотив (София) и Миньор (Перник). Това е единствения случай в историята на „железничарите“, когато излизат на терена с фланелките на националния отбор на България. Но как се стига до това?

През есента на 1967 г. Локомотив трябва да приеме тима от Перник в среща от 14-ия кръг от „А“ група. Тогава правилникът гласи следното: Ако фланелките на двата отбора са идентични, то отборът домакин трябва да използва резервния си екип“ (а не както е сега – гостуващият – б.р.). Тъй като Локомотив няма резервен екип, ръководствата на двата клуба се разбират перничани да излязат с резервните си фланелки. Правилникът позволява такива договорки и много отбори са се възползвали от това през онези години.

Когато футболистите  се строяват в тунела от лагера на перничани започват да протестират. Забравили за уговорката те настояват локомотивци да излязат с друг екип. Настъпва паника, „железничарите“ са застрашени, че могат да загубят служебно срещата. И точно тогава на помощ се притичва домакинът на стадион „Васил Левски“ (мачът се играе на Националния стадион – б.р.) бай Иван Теслата. Той раздава на домакините фланелките на националния отбор. Развоят на срещата показва как Никола Котков и компания изливат целия си гняв от некоректната постъпка на миньорци.

Още от първата минута се заформя истинска канонада от удари и атаки към вратата на Миньор. В 5-ата минута Котков извежда Спиро Дебърски, той надбягва отбраната на перничани и пуска топката покрай вратаря Петър Петров за 1:0. После идва часът на феномена Котков… В 27-ата минута с бомбен шут от фал той поразява мрежата – 2:0! Секунди преди почивката отново Кольо е най-съобразителен в наказателното поле и с нова тупалка прави резултата класически – 3:0! Перничани са пречупени още през първото полувреме.


Опитват да направят промени, за да спрат устрема на Локомотив. Вратарят Петров е заменен от Христо Бориславов – Рилата, а нападение Аврамов  – от Варадинов. Но и това не помага.

С началото на второто полувреме локомотивци налагат още по силна преса. В 49-ата минута е отсъден фаул. Зад топката застава отново Котков и всички очакват поредната бомба. Но този път той копва хитро топката към Начко Михайлов и снаряда идва от младока – 4:0!

Само десет минути по-късно се заформя поредица от удари към вратата на миньорци. Най-съобразителен е отново Начко и резултата става 5:0. Но Котков и компания още не са излеели гнева си до край! Минутата е 70-ата и Дебърски отново е изведен от Котков на стрелкова позиция и без проблеми покачва на 6:0.

В 76-ата минута с красив гол Кольо завършва рецитала – 7:0! Миньор е истински нокдаун!

Ето по такъв начин фамозният Котков и неговият Локомотив изливат гнева си над некоректните съперници от Миньор, а с тези три гола той оглавява временното класиране за голмайстори в „А“ група.

Мачът през пролетния полусезон завършва 2:2, но съвсем не е миролюбив. Миньор повежда с два гола на най-голямата си звезда – Васил Романов (19, 24), но допуска изравняване. За Локото точни са “обичайните заподозряни” – Начко Михайлов (68) и Котков (79).

Тимовете финишират в шампионата съответно – трети (Локомотив – 18 победи, 4 равни, 8 загуби, голова разлика 65:40, 40 точки) и седми (Миньор – 11 победи 6 равни, 13 загуби, голова разлика 39:59, 28 точки).

Венелин ЙОРДАНОВ