Залата в Бухово вече е цех, на стадиона разрухата е пълна (СНИМКИ)

Залата в Бухово вече е цех, на стадиона разрухата е пълна (СНИМКИ)

Имаше време, когато Бухово беше спортен град, местните фенове се гордееха със силни отбори почти във всички колективни видове спорт.

Футболният тим Миньор отстранява Левски в турнира за Купата на съветската армия. На 4 март 1981 г. е големият мач – победа над гранда с 2:0. Головете за сензационния успех над “сините” бележат Любомир Иванов  – Спържата (65) и Бисер Хаздай (70).

Миньор беше и дългогодишен участник в тогавашната “Б” група.
Славни времена живя и баскетболът в Бухово.

Празни кенчета от бира, бутилки, пликчета и всевъзможни боклуци ни посрещат на “входа”.
Най-голямата гордост на буховчани в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век беше мъжкият волейболен отбор. Под ръководството на легендата Стоян Стоев “жълто-черните” станаха шампиони на България. Сред героите бяха националите Мартин Стоев, Николай Димитров, Веско Гергов и Владо Тодоров – Сарата. Важна част от шампионския тим беше и превърналият се в идол като треньор Радостин Стойчев. Агитката на “Миньоро” пък беше най-атрактивната в първенството.

Така изглеждат сега административната сграда и съблекалнята на стадиона.

Ето и какво си спомня старши треньорът на “златните” момчета Стоян Стоев пред bgvolleyball.com:
“В Миньор ме покани журналистът Сашо Йовков, който играеше там. Направихме добър колектив, а организацията беше на западно ниво. Получавахме заплати, премии, купони за храна и транспорт. Всичко се даваше на определения ден без минута забавяне. Водеха ни на работа в различни предприятия, някои например бяха миньори. Преди сезона, в който взехме титлата, в отбора беше останал само Мартин – синът ми. Групата я запълнихме с момчета, които бяха освободени от различни отбори. Но грабнахме титлата.”

Успехи, титли, медали, радостни емоции, препълнени зала и стадион…Това обаче беше НЯКОГА. СЕГА, за съжаление, е друго. Обстановката е различна.

Няма как на човек да не му стане мъчно, когато се разхожда по терена на стадион “Миньор”. Да се каже, че това прочуто някога съоръжение почни и по-добри времена, ще бъде слабо…Разрухата е пълна. Съблекалнята се е превърнала в клоака, административната сграда се руши отвсякъде…

Графити, нецензурни надписи по тухлената стена…Празни прасмасови бутилки от бира, кутии, тенекии, пожълтяли вестници, даже опаковки от…презервативи…
Трибуните просто вече липсват, седалките явно са откраднати още преди доста години. Насипът, където някога гордо са били, е покрит с бурени, пожълтяла трева и високи храсти докъдето ти стига погледът…

Футболните врати стоят, де…Теренът обаче е покрит с …кравешки лайна (не ме е срам да го кажа, то се сещате кой точно си пасе говедата там…).

Виждат се и коловози по разкаляната трева, направени са от автомобили. Явно и тук учат да карат “млади” шофьори…


“Тенис-кортовете” и “волейболното игрище” са потънали в джунглата.

С кмета на града Тодор Димитров отиваме да хвърлим “едно око” и на някогашните тенис-кортове. Излишно е да ви казвам, че такива няма…Заварваме една истинска джунгла. “Волейболното” игрище се е превърнало в змиярник. Находчиви “бизнесмени” са отрязали с флекс дори и стълбовете за волейболните мрежи…Мирише и на канализация от спукана наблизо тръба.

В далечината се мержелее и волейболната зала. Някогашната, де…Тук хиляди буховчани са драли гърла и стискали палци за победите на любимия Миньор.

Славната зала “Миньор” сега е превърната в…цех.

Отиваме до залата. Личи си, че в “добрите си години” е била прекрасно и модерно съоръжение. Направено с професионализъм и любов. И в полза на Бухово. Сега картинката е отчайваща.

Разбирам, че залата е превърната в…цех. Не питах за какво производство (стана ми много мъчно). Да, някакъв арабски бизнесмен я експоатира, сигурно си печели човекът, няма лошо…

Лошото е, че бившето спортно бижу вече е цех…

Жалко. Жалко за славните времена, когато в Бухово имаше спорт, когато градът се радваше на своите шампиони.

 

София – Бухово,
Милен ДИМИТРОВ
Снимки:
vitoshanews.com