Радостина Гацова – “Посланик на доброто”

Радостина Гацова – “Посланик на доброто”
В деня на християнското семейство – 21 ноември бяха наградени 10 добротворци от цялата страна, дали най-важното на хората в нужда – помощ в труден момент и надежда. Десет истории за доброто разтърсиха гостите, дошли на концерт-спектакъла „Празник на доброто”, организиран от Държавната агенция за закрила на детето съвместно с Комисията по въпросите на детето, младежта и спорта към 44-тото Народно събрание.

Сред затрогващите истории, достойни за уважение, беше тази на Радостина Гацова от с. (гара) Елин Пелин, която отглежда своя малък син, но заедно с това се грижи и за малкия Стоян, за да му върне надеждата, че ще има хубаво и щастливо детство. Родителите на момченцето, което е само на две годинки, са го оставили на дядо му и са заминали в чужбина, а детето има нужда от много внимание и грижа. Радостина Гацова е военнослужеща във Военно Формирование 28860 Горна Малина.

Сред официалните гости, уважили добротворците, бяха социалният министър Бисер Петков, който също връчи награда, бившият социален министър Христина Христова, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп – викарий на Софийския митрополит и др.

Инициативата за посланици на доброто през 2019 г. е организирана от ДАЗД, заедно с честванията по повод 30-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето. Историята, избрана от Държавната агенция за закрила на детето и получила приза в кампанията „Посланици на доброто“ може да прочетете тук.

 
Една история за Посланик на доброто от с. гара Елин Пелин, община Елин Пелин
 
Тя се казва Радостина и е майка на 2-годишно дете, което много обича. Детето винаги е нахранено, добре облечено и има много играчки.
Той се казва Стоянчо и също е на 2 години, но неговата майка го е оставила и е заминала в чужбина. Гледат го дядо му и една възрастна съседка, почти инвалид.
Те се срещат на детската площадка. Стоянчо е много мръсен, със сополи и със скъсани дрехи, но винаги усмихнат и много контактен. Детските му очи блестят и гледат умно и любопитно. Той копнее за ласки и грижи.
Радостина веднага разбира, че това е едно прекрасно дете с голям капацитет, но житейската ситуация, в която расте, е неблагоприятна. Тя предлага на дядото да го запише на детска градина, за да може да се социализира и развива, да комуникира с връстниците си. Води го по лекари, правят му необходимите изследвания, за да го приемат в детското заведение. Стоянчо тръгва на детска градина. Радостина всяка сутрин му приготвя чисти и изгладени дрехи, облича го, мие го и го кара с колата на градина. Купува му памперси. Когато е болен, го води на лекар и му купува лекарства. Стоянчо става част от семейството ѝ.
Същевременно Радостина разказва историята на Стоянчо и на други майки, които също са го виждали на площадката и го харесват. Майките започват да носят дрехи и играчки за детето. Радостина също му купува нови дрехи и играчки. По нейна инициатива и с помощта на кмета на селото – г-жа Светлана Трендафилова, тя и другите майки организират истински празник за рождения му ден – има сандвичи, сладки, сокчета, торта и свещички, пинята, музика и много подаръци, а Стоянчо сияе от щастие. За първи път в живота си той е значим и обгрижван.
И така Радостина – една силна жена и грижовна майка, се превръща в спасител и посланик на доброто в живота на Стоянчо – едно умно и усмихнато дете. Едно дете, което има тежка съдба и живее в нищета, но благодарение на грижите и любовта на един човек с главно „Ч“ като Радостина получава шанс за по-добър живот и за по-щастливо детство.
Източник: elinpelin.org
Categories: Социално