Тити Папазов призна: Загубих 1000 долара заради ЦСКА! Печелел съм много от хазарт (ВИДЕО)

Тити Папазов призна: Загубих 1000 долара заради ЦСКА! Печелел съм много от хазарт (ВИДЕО)

Константин Папазов винаги е интересен събеседник. Идеята за това интервю бе да е малко по-различно от спортните интервюта, които той е давал през годините. Предлагаме ви един откровен разговор с настоящия треньор на баскетболния Левски Лукойл по различни теми – започваме с политика, минаваме през прехода, тогавашните политици и бизнесмени, спорта, хазарта, залозите, човешките отношения, настоящия баскетбол и спорт и много други теми. Ето какво каза Константин Папазов пред сайта Букмейкър Рейтинги в деня, в който бе избран за “Треньор №1 на десетилетието (2010-2019) в българския баскетбол:

-Правим това интервю един ден след 10 ноември. Тити, къде беше на 10 ноември 1989 година?
-Спомням си много добре къде бях или поне къде ме завари новината – на Гургулят и Фритьоф Нансен имаше едно кафе, беше много актуално – Витошко лале. Сега е офис на банка. Там се събирахме. В онези години – в годините не на демократите, бяха Кимбо, Лалето и Магура. Беше много удобни, защото беше пряка на ВИФ Георги Димитров, когато постъпих в НСА. Реално на 5 октомври 1988 година започнах да уча в НСА и една година по-късно дойде свободията.

-Ти си в баскетбола почти през целия преход, в тези 30 години. Докъде стигна баскетболът ни?
-До там, докъдето стигна целият български спорт – до никъде. Ако трябва да сравняваме 89-та, когато България е на финалите на европейско първенство – само осем страни имат правото да участва, България е сред тези осем. 1991 година в Рим отново е сред тези осем, 1993 година в Берлин отново сме там, въпреки че форматът е 16 отбора. След това започва голямата суша. Демокрацията изигра своята роля.

-В онези години имаше много хора – по-богати бизнесмени, които даваха пари за спорта. И то много. Изведнъж те изчезнаха. Ти самият мина през адски мъки при спасението на Левски.
-Даването на пари е доста сложен процес, защото той трябва да има своя обосновка. В годините на прехода имаше много лесно спечелени пари и още в хората живееше това равенство помежду им. И ако един е забогатял повече в ранния период на демокрацията – да уточня, на свободията, тъй като ние демокрация нямаме в България, то е все още бил по-близо до своето положение, което е бил до този момент. Преди да се самозабравят тези хора, да станат по-друга част от обществото, бяха едни от нас. Комуникацията беше по-лесна с тях, много по-лесно се изкарваха парите, тогава нямаше правила, крадеше се безумно. Тогава крадяха всички, а сега крадат само тези, които управляват.

-Името Левски е притегателна сила в спорта и това като че ли ти помогна. Защото други клубове нямаха този късмет, например визирам Черно море, Видин, Компакт Димитровград. Много клубове изчезнаха, а в Левски може би е малко по-лесно от тази гледна точка?
-Със сигурност не малко, и много по-лесно. Концентрацията на големия бизнеса и икономиката е в София. Но ситуацията е тотално сбъркана. Дори човек да е безумно влюбен в Левски, при мен вече е лудост, при мен не е любов… Снамо в тази държава, нека не бъда краен, защото може да има и други такива бананови републики, в които по никакъв начин никой от тези, които помагат за спорт и дават пари, не бива облагодетелстван под някаква степен – с намаляване на данъци и други мотивационни инструменти. Това в тази държава не се случва и то при един премиер, който много обича спорта и е направил страшно много за спорта. Представете си, ако не беше Бойко Борисов, а беше някой друг. Сега положението е трагично, въпреки неговите усилия, които полага. От там нататък катастрофата е неземна…

-Къде е причината?
-Те нещата като цяло са объркани. В наше време имаше много стройна дисциплина и организация. Страните членки на СИВ и най-вече Съветския съюз имаше ясна цел и стратегия – да се докаже чрез спорта съвършенството на комунизма и социализма. Те искаха с участия във всички големи форуми – европейски и световни първенства или олимпиади, да докажат правотата на техния строй. Естествено, ние като по-малките сирачета на тази огромна съветска машина – бяхме също под строй в този проект. И ние не знаем точно параметрите, които са се отделяли за спорт, но българският спорт имаше своите недостижими върхове. През 1988 година на Олимпиадата в Сеул е категоричното доказателство, че спортът се прави с любов и пари. България е 6-та по спечелени медали – 30 и 4-та по златни – 10. И два или три медала ни бяха спрени. Но не е важно дали са 10 или 12 или 13.

-И тук говорим за златни медали…
-Никога не можем да имаме златен медал. Ние нямаме право да имаме златен медал, докато бъдем нехайни към спорта. Спортът не започва в спортната зала, а в училищния салон. Когато във всяко едно училище има условия, салон, ред и дисциплина, каквито имаше при Младен Младенов в 127-о училище. Появиха се представители на свободията, които казаха, че физзарядката е била отживелица. Напротив, господа – във физзарядката има доста фундаменти в изграждането на вашето дете – дисциплина, всички да бъдат 15 минути по-рано в училище. Само че беше модерно да играем на свободни. В България 30 години си играем на свободни. България беше обрана – първо от престъпния свят, който се появява в новия строй и от политиците. Това е истината. Не конкретизирам никого.

-Няма как да не те върна на спасението на баскетболния Левски, когато събра хиляди “сини” фенове. В този ред на мисли кои са най-важните ти три дати за тези толкова години?
-Когато говорим за това събитие, тази дата е на връх Олимп! 15 февруари – незабравимо. Естествено, не по-назад слагам датата, тя не е свързана с баскетбола в Левски, а генерално с Левски – 23 май 2014 година. Когато никой не вярваше, всички направихме нещо невероятно. 100-годишният юбилей на Левски може да бъде пример за това как една народна любов може да направи такова чудо. Левски е феномен. За съжаление аз имам своето тълкувания и това, което се случва във фенските структури на Левски, смятам, че е външна политическа или полицейска намеса. Защото не може да бъдем толкова заедно през 2014 година, когато Левски не се представяше добре, нямаше причина да има еуфория от резултати, но имаше огромна любов. Тази любов беше разсипана, защото – мое мнение, смятам, че Левски е най-мощната партия в държавата. И политиците и полицията ги е страх и те създадоха конфликта в Сектор “Б”. Така мисля аз без да ангажирам никого.

-Пак да се върнем на 30-годишния преход. Тогава е имало хиляди и сини, и червени. Сега няма 1/100 от тях. Сякаш някаква апатия е обхванала хората.
-Абсолютно! Народът не вярва на никого и на нищо. Изборите са реално отражение на действителността. Има хора, които са успели, няма средна класа в страната. Много лесно е да се оправдаваме с политиците. Те са тези, които ние ги създаваме и им даваме възможността на управляват. Аз имах възможността да бъдат кандидат за кмет. И се питах – Бога мой, какви работи се обещават и абсолютно нищо не се случва след това и никой не ти държи сметка. Когато един народ, няма волята и характера да отстоява това, което му е обещано и това, което го е спечелило за каузата. Давам пример за кмет- безкрайно много уважавам госпожа Фандъкова, тя е един изключителен човек и това е най-важното. Защото кмет си временно, а човек си за цял живот. В първия мандат работиш на обещанията си. Ти си спечелил хората с някакви обещания. Следващият мандат е твоята работа – там вече има реални резултати. Много са случаите, които много са обещали и нищо не се е случило. Аз мога да извадя крилати обещания. Например как булевард “България” ще стане с полутунели… Първо искам да ми го обясните и ще ви кажа кой го е обещал. Може ли на булевард България да се избегнат задръстванията и да стане с полутунели? Ако може да ми обясните първо какво е полутунел?! Вероятно половинката на тунела… Единственото решение е черта – 10 ноември 2019 година започваме на чисто. Забравяме, прощаваме на всички греховете и започваме да живеем за България. Кой крал, крал… Само трябва да има някой воля и да каже достатъчно! Няма къде да ги харчим, да направим нещо за България. Защото досега те работиха паралелно – за себе си и за България. Но в този ред – за себе си и за България. Абсолютно всички. Много е лесно да се хвърля вината върху премиера или президента. Нещата са много далеч. Тези, които са на върха, са най-малкият проблем. Проблемът е червивата маса отдолу.

-Нашият сайт Букмейкър Рейтинги помага на хората с коментари и анализи на бетинг тематика. Ти губил ли си от залог?
-Няма да забравя, загубих сериозен залог – 50 лева, десет залога по 5 лева, през 1986 година на финала на световното първенство в Мексико между Аржентина и Германия. Аз съм голям фен на немския футбол и на Карл-Хайнц Румениге, на Ханзи Мюлер – вкъщи стоеше негов залепен плакат. Беше един красавец от Щутгарт. Както имаше такъв красавец, така имаше и много грозен като Хорст Хрубеш и Дитер Хьонес. Тогава загубих първите си пари. Загубих 1000 долара на мача ЦСКА – Ливърпул, в който Вальо Илиев вкара за 1:0 2005 година. И си казах : “Охо, това е подарък от Господ – обрат!” След това тръгнах да избивам срещу Леверкузен – пак спукано гърне и така. От тогава съм решил – против ЦСКА да не залагам.

-А печелил си ми, каква е най-голямата ти печалба?
-Да, печелил съм много на хазарт – аз съм се занимавам до най-високо ниво в този бизнес. И печалби, и загуби съм регистрирал. Ако теглим чертата за човек, който се е занимавал с казина и казино бизнеса, може би затова, защото съм минал понякога от другата страна на барикадата, не съм бил само играч, мога да кажа, че съм бил късметлия, защото от залози – без значение какви, резултатът винаги е еднакъв накрая на годината, накрая на двете или десетте години. Няма такъв… Нагоре няма. Нагоре се печели само с измами.

-Винаги си бил откровен и никога не си крил, че си стигал до крайности в този твой път?
-Колкото по-лесно си спечелил едни пари, колкото по-малко трудности си преодолял, за да ги печелиш, толкова по-лесно ги харчиш. И обратното. Аз смело мога да кажа, че съм изхаричл много пари, но пък и знам една крилата фраза на моя покоен приятел Георги Илиев, че твои пари са тези, които са изхарчени и че ковчегът няма джобове. Мога да твърдя, че съм дал най-много лични пари за българския спорт. Защото много от тези, които дават, го правят от техните компании. А аз – лични. И са най-много в българския спорт. Подписвам се с две ръце.

-Припомни на нашите читатели и зрители за онази Нова година в Лас Вегас.
-1999 година аз скромно заминах с 4000 долара. Моят приятел Митко Бенишев беше с 40 000. Няма да забравя – единственото положително нещо, което направихме с късмет, че пътуването беше Амстердам-Лос Анджелис-Лос Анджелис-Лас Вегас, Амстердам. Събрахме се двете семейства там. Хубавото на историята е, че ако бяхме започнали от Лас Вегас, нямаше да има Лос Анджелис… Уникални неща се случиха. Бог да го прости, той беше роден на 29 декември. Реално на неговия рожден ден кацнахме в Лас Вегас. Бяхме в Луксор. Магията на казината в Лас Вегас е, че рецепцията е между масите за Блек джек и рулетка. И набързо заминаха първите 10. След това отидохме в току що отворения Беладжио. Там се представи добре, спечели, но дойде моментът, в който но 31-ви през нощта, бяхме останали със 750 долара. Едни 100 марки, скрити в портфейла и това бяха пари, които бях оставил на съпругата ми – 1000 долара, за пазар. Накрая от тези пари останаха 750 долара. И с тях отидохме в Беладжио на Нова година. Естествено, обаче балканската буйна кръв в нас кипеше. Дойде време да платим сметката и вазирахме (б.а. – ометохме се). Жените ни не знаеха, бяхме ги пратили да се разходят. Впоследствие сложихме на нула и съседите, така се казва залогът – не дойде нищо и тръгнахме пеша в Лас Вегас да търсим банкомат, за да може Митко да изтегли в новия ден – вече на 1 януари пари, които загубихме и тях. Няма да забравя, че от този преход имах мазоли на краката. Хотелите във Вегас са вързани, може да се мине от хотел в хотел без да излизаме на улицата. Така бос ходих от Беладжио до Луксор. Хората изгоряха със 750 долара за вечерята, но ако трябва да бъда честен – храната изобщо не струваше!

-Сега, минавайки 50 години, как понасяш печалбите и загубите? По-уравновесен ли си?
-Не, има по-хубав въпрос – Пиеш ли? И отговорът е, представяте ли си и ако пия. Аз съм хипер амбициозен човек, който има своите големи плюсове и минуси. Нищо в живота не трябва да бъде на всяка цена. В живота има няколко основни неща – да създадеш семейство, поколение, да вярваш в Господ и с изключение на смъртта, всичко останало е суета. Онзи ден бях на събитие, на което чух едно много смислено нещо – за да успеем да живеем добре, трябва да спрем да се сравняваме. Това е много силно, защото наистина, когато в България всички бяхме равни, адски ревниво приемахме някого, който мръдне по-напред. Защото бяхме равни заради самата система – тя ни караше да бъдем такива. Сега изчезнаха чисто човешките отношения, на преден план дойде фалшът. Ние сме тежка комплексирана нация. Живеем изтъкани от комплекси. Но имаме и добри качества – амбициозни. Има и много хора с воля и характер. За тези 30 години само веднъж цялата ни нация беше обединена – през 1994 година. Това трябва да го разберат всички, които управляват. Не премиер, не управляваща партия – всички. Най-съвършеното място в света е спортът и музиката, защото само те могат да обединят хората заедно. Ако им уврат тиквите на всички – от първия до последния политик от всички партии, на тези 240 депутати, ако знаят какво значи спорт и музика. Иначе те са пътници, пътници… Заминават си. Очевидно е какво се случва, довиждане. Мислете за България, като най-прекият път е през спорта.

-Когато каза, че вярваш в Господ, искам да те върна на онази случка, в която си се молел на Господ да ти върне едни пари.
-Бяха 540 долара. Докато си ги връщах по 50 долара в 11 дни, достатъчно работи научих, че повече нямаше откачане.

-Левски Лукойл ще си върне ли титлата тази година?
-Само Господ знае. Ние ще търсим, ще положим максимални усилия да го постигнем, не зависи само от нас. Това, което зависи от нас, ще бъде направено на 100 процента.

-Предстои ти тежка седмица, в края на която имате дерби с Балкан. Защо се получи в последните години, че не те долюбват в Ботевград и като че ли там хората отиват, за да излеят негативната емоция спрямо теб.
-Това е отражение на нивото в нацията. Искам да покажат кога съм бил некоректен срещу Балкан. Точно, както обичам отбора си, нека направя една хипотеза… Не се предлагам. Но един ден, ако бъда треньор на Балкан, точно по този начин ще защитавам интересите на моя отбор. Когато аз защитавам интересите на моя отбор, не преча на никого. И не искам в мен – аз съм различен. Доказано. За за бъда точен – най-успелият. Няма да викат срещу някоя шушумига, естествено, че ще викат срещу най-успелия. В България как е?! В цял свят ги уважават, а тук ги обиждат. Уточнявам – аз съм най-успелият, защото трудно се дават квалификации за най-добрия. Всеки работи с различни селекции, с различни ниво на играчи. Най-вероятно и Галин Стоянов-Патрика от Варна, който сега работи само с юноши, би имал моите успехи, ако работи с моите финанси и играчи.

-Честваме 100 години български баскетбол, можеш ли да изброиш Топ 5 на най-добрите играчи, с които си работил.
-Със сигурност някой ще забравя, но съм воден от сърцето си. Няма как да не започна с Георги Младенов и Тодор Стойков. Следва Любомир Минчев на позиция “три”. Спас Натов на позиции “четири” и “пет” и със сигурност Иван Костурков. До тях добавям и един от “синовете ми” – Чавдар Костов, както и не по-малко Тони Дечев – човекът, заради когото се появих в българския баскетбол и станах президент на Славия. Той е идеалният ми допълващ играч към първите трима периметрови играчи. Освен Минчев трябва някой друг да играе в защита…

-Доста пъти сме говорили за прошката в живота – бързо ли прощаваш? Има хора, които са те наранявали и то не веднъж.
-Предатели – много. Аз съм друго измерение и не ги виждам. Нека бъдем обективни – аз със сигурност съм причинявал. Човек, за да може да прости, трябва да влезе в кожата на другия. Защо го е направил? Винаги съм се чудил защо някой го е направил. Може да чуете хиляди глупости, но мога да се изправя срещу всеки и да кажа истината в очите, а те да кажат моята. Не съм съвършен – допускал съм много грешки, но сърцето ми е толкова голямо, колкото на всички, взети заедно. Както и за баскетбола, защото всички се питат кой трябва да стане първи. Аз имам 10 първи места, а останалите след мен всички взети заедно имат общо 9. Кой да бъде? Дали трябва да се задава въпрос кой да бъде. Чак имало изразяване на мнение. Затова се амбицирам и ще участвам и за следващите десет години.

-Какво искаш да постигнеш в баскетбола от тук нататък, ако приемем, че тези 100 години са някаква граница?
-Искам да съм жив и здрав и да съм част от 110-годишнината. Иска ми се да успея да вменя в тези, които управляват държавата, че и културата са двете най-важни неща и от тук нататък трябва да бъдат развити. Затова живея. Естествено, Левски е по дефолт.

-Защо не веднъж си помагал на други клубове или поне си призовавал да бъдат стабилизирани. Последният пример е с Черно море. Защо го правиш?
-Защото съм най-широко скроеният. Тези, които ми се сърдят най-много – от Стара Загора, нека да разкажат миналото. Не съм светец. Но нека да разкаже Мишо Михайлов какво си говорихме на един четвъртфинал в Самоков. На никого не съм отказал, а с авторитета си… Разликата между мен и останалите е, че когато аз изляза на улицата, мен ме познават. Тях ги познават само в залите. Това е голямата разлика. Това е нещото, с което превъзхождам останалите. Не с успехите – успехите са плод на парите. Само че аз излизам от залата и ме познава цяла България. А тях ги знаят само в залите – това е истината.

-Наскоро подписахте спонсорски договор с Уинбет. Това още една стъпка ли е към финансова стабилност?
-Безспорно сме безкрайно благодарни. В момента те кредитират нас, а ние трябва с адекватна политика и игрово поведение да постигнем резултати, за да им се реваншираме. В цял свят бетинг компаниите финансират спорта, защото реално черпят от спорта. Няма нищо по-нормално от това. Благодарни сме, това е заслуга на Тодор Стойков, който привлече сериозен финансов ресурс.

-Защо няма големи български компании не само в баскетбола, а в целия български спорт?
-Защото няма големи български компании. Чуждите компании идват тук, обират парите и си заминават. Има два начина да се дават пари – по задължения и по любов. По задължение няколко години се случва във футболния Левски. След Батков парите са по задължение. Преди години да не би парите на Титан да бяха различни, да не бяха от любов?! Те бяха най-щастливите хора, че се отказаха от футбола. Първо, ние имаме много малко приходи от телевизионни права, малък пазар, малко приходи от билети – нещо, което в световен мащаб телевизионни права и приходи от билети и мърчандайзинг са достатъчно, за да можеш да имаш сериозна основа, на която да стъпят големите компании. Кой да дойде да рекламира?! На кого да рекламира?! В момента няма нито един клуб на печалба. И това е причината клубовете да бъдат с абсолютна сива икономика управлявани. Общини?! Кметът на Монтана е с не много голям бюджет. Защо той може?! Защото е по друг начин възпитан, завършил история, сериозен човек, не е спуснат.  Ако първият път си ги излъгал – вторият път няма да е така. Първият път си излъгал, но си работил феноменално. Има втори, трети и сега има шести. Докато е жив, ще бъде той кмет на Монтана. Той какво прави!? Може ли да ми кажете една причина Монтана 2015 година от 6 финала да има 5 участия? Кокала на финал за Купата на България по футбол, два женски финала на баскетбол и два мъжки финала на волейбол. Как може да стане?! С желание, с воля, с морал. Защо кметът на Монтана може да го прави?! В най-бедния край на България. Там щом може… Прави му чест на Живко Тодоров, който казва – възхищавам се и се уча от кмета на Монтана. И направи баскетбол и волейбол в Стара Загора.

-Може ли да се обедините в българския баскетбол?
-Ако спрат да ме ревнуват, ще може. Аз на никого не преча. Някои хора живеят изтъкани от комплексите си към мен. Какво да направя?! Аз съм показал дали мога да се обединявам…

Няколко часа след интервюто на стилна церемония Константин Папазов бе награден за “Треньор №1 на десетилетието” в българския баскетбол. Наградата му бе връчена лично от легендарния Пини Гершон, който присъства на събитието. Тити бе приготвил пет копия на специалния плакет, с който бе награден, за да благодари на всички, които са му помогнали през годините. “От всички успях да отсея петима. Първият плакет връчвам на Атанас Тонев. Два плакета заминават за Истанбул и Москва – съответно за Желко Обрадович и Димитрис Итудис. Четвъртият може да ви изненада. Но аз съм се учил и от своите съперници. Така че той е за Симеон Варчев. А петият е за Пини Гершон – друг мой учител”, каза Константин Папазов на сцената и добави: “Всеки има своя връх в кариерата, а днес е моят!” Оригиналният плакет Тити Папазов връчи на сина на покойния Тони Божанков – Любо. „Защото той е бил до мен от първия ден“, каза настоящият треньор.

Преди да раздаде плакетите обаче Константин Папазов започна с „нещо лошо“, както самият той се изрази: „Сега нали разбирате защо ни не можем да се класираме за голям спортен форум. Дори великият Пини Гершон, който е тук зад мен, няма да победи нито един съперник с шестима души…“ Думите му бяха по повод НЕприсъствието на голяма част от избраните в „Идеалния отбор на десетилетието“ в българския баскетбол.

Стефан РАЛЧЕВ, bookmaker-ratings.bg

 

Categories: Интервю, Спорт