Костадин Ангелов: Чужденците не пречат на нашия футбол, дори вдигнаха нивото на някои отбори

Костадин Ангелов: Чужденците не пречат на нашия футбол, дори вдигнаха нивото на някои отбори

Главният мениджър на Витоша (Бистрица) Костадин Ангелов даде интервю по актуални теми пред “Витоша нюз”. Специалистът е добре познато име във футболните ни среди. Роден е на 9 януари 1973 г., юноша на ЦСКА, играе професионално в Янтра (Габрово) и Видима (Севлиево). Завършва НСА със специалност футбол, а от 2006 г. притежава лиценз “УЕФА Про”.
Треньорската му кариера преминава през Видима (Севлиево), Ботев (Пловдив), ФК Про Дута в  Индонезия, Пирин (Благоевград), отново Севлиево, Пирин (Гоце Делчев) и Оборище (Панагюрище), преди да започне работа в Бистрица, където първо беше старши треньор. Ангелов първо извоюва историческа първа промоция в Първа лига, а на следващия сезон спаси тима от изпадане.

– Г-н Ангелов, поздравления за вас, за ръководството на клуба и колегите ви треньори от ДЮШ, за всичко, което правите. Налагате трайно и собствени кадри, няколко момчета от школата вече успешно бяха интегрирани в мъжкия отбор. Стартът на представителния тим обаче беше кошмарен – 7 загуби от 7 мача, голова разлика 4:18, последно място във временното класиране…
– Прав сте, че с президента и колегите се опитваме да въведем положителни практики. В школата се получава. Дава плодове нашата работа. Колкото до мъжете – няма място за отчаяние, няма да се предаваме. Това, че сега сме на такова място в класирането, нищо не означава. Нещата бързо могат да се променят на 180 градуса. И срещаме разбиране от момчетата в тима. Колективът е сплотен, футболистите са класа. Когато показваш добро отношение, насреща също получаваш такова. Иначе аз не съм някакъв идеалист, не си мислете това. За мен поговорките от сорта на “Направи добро и изяж…какво беше там”, са пълна глупост, измислена от комплексари.
– Направи впечатление, че в мача ви с Левски на терена бяха само българи…
– Това няма голямо значение, да ви кажа.  Светът стана толкова отворен, хората толкова са омесиха и изравниха стандартите…Ние искаме да помагаме. Проблемът обаче е следният: много се вдигна цената на българските футболисти. Защото просто ги няма. Има отбори във Втора лига, които са в жестока конкуренция и те дават 4-5 пъти по-високи заплати от нас. Ние, освен малиеца Мохамед Сила, имаме само още един легионер – колумбиецът Андрес Санчес. Той се съгласи на нормална заплата. Нямаше високи претенции. Но пък и не е редно от чисто човешка гледна точка да делим хората на българи и чужденци.

Разбира се, предпочитаме да са наши момчета, защото така мислим за националния отбор. Сега подписахме с момче от нашата ДЮШ, което отдавна не беше правено. Това е добър показател за работата на треньорите. Имаме и двама младежки национали – вратарят Християн Василев и Лъчезар Котев. Две момчета с потенциал. Ще ви кажа и още имена, за които ще се говори в бъдеще. Става въпрос за юноши, родени 2000 г. – Христо Иванов и Ваньо Илиев. Тепърва ще развиват качествата си. Ще се говорят страхотни неща за тях, както и за Никола Борисов, слушайте ми думата.

Радваме се, че школата се развива добре. Разполагаме с добра тренировъчна база: комплекс „Бароко Спорт“ („Бонсист“), спортен комплекс „Академик“ (зад хотел „Плиска“), стадион „Летище“ или на клубната ни база в Бистрица.

– Таксите в какъв размер са?

– 60 лева на месец.
– Мислите ли, че това е основно бюро в бюджета на професионален клуб?
– Да, не можем да издържим без тези пари. Заплатите на треньорите в ДЮШ се формират на тези постъпления. Ако трябва да съм искрен, ние и в момента участваме в различни програми към Столична община и Министерството на спорта и с тях успяваме да направим така, че школата да се самоиздържа, т.е. не се отделят допълнителни финанси.
– Какви са основните ви цели по отношение работата с децата и юношите?
– Ние, ръководителите и треньорите в клуба, се стремим непрекъснато да се развиваме и предлагаме все повече и повече възможности за нашите таланти, защото те са нашите деца – най-голямото богатство за едно семейство.
А Витоша (Бистрица) е точно това – едно голямо семейство, което всекидневно се грижи за своите деца и иска да им предаде не само най-ценните футболни уроци, но и житейски също така, да изгради тяхната душевност, техния мироглед и да ги превърне в личности, които един ден ще се гордеят със себе си независимо дали се занимават активно с футбол, или не.
Защото, преди да станат големи футболисти, трябва да станат големи хора. Точно в тази съкровена тайна искаме да „посветим“ младите таланти във Витоша  – страст към играта, уважение към съперника и внимание към всички онези – малки и големи, за които ние един ден ще бъден пример за подражание.
– Да ви върна пак към мъжкия отбор. Не стана много ясно защо Росен Кирилов си тръгна след края на успешния минал сезон в елита. Ще кажете ли причините за раздялата с треньора?
– В крайна сметка, каквото и да се коментира сега, едната от двете страни ще бъде наранена. С Росен си оставаме приятели, даже вчера (вторник, 20 август- б.а.) се чухме. Аз съм с чудесни отношения с него. Но знаете ли, има моменти, дадени хора отиват в даден клуб и се представят много добре, но идв друг момент, в който се разделят. Просто не могат да се понесат един друг, имат различия. Друг път пък манталитетът на треньора не съвпада с хората в клуба. Трети момент – има политика, която клубът иска да налага, а пък тя не съвпада с идеите на треньора. Ето, давам ви много причини за раздяла. В случая не конкретизирам защо се стигна да раздялата с Кирилов. Просто случи се това нещо. То е назад във времето. Сигурен съм, че Росен е треньор с голям потенциал. И той го доказва до момента.
– Да се чувства ли Енгибар Енгибаров спокоен за поста си?
– Ами – да, от какво да се плаши? Решението, каквото и да бъде то, си е на президента г-н Ташков. Засега няма никакви индикации за смяна на треньора. Не мисля, че трябва да стават някакви драми въпреки класирането. В крайна сметка ако се гледа кое е по-важно – да направим млад и силен отбор, или да изпаднем, а после всички да си тръгнат? Коя от двете алтернативи е по-добра? Тук трябва да се следва развитието на клуба, целта да е той да притежава млади играчи, които после да бъдат конвертируеми на пазара, грубо казано, да си изкарат и за тях си някакви пари. Вижте какво се случи в Септември (Сф) – няма никакви драми. Изпаднаха, а сега са първи във Втора лига, играят чудесен футбол и то само с български момчета…По някой път това се отразява добре за клуба. Тогава президентът разбира, че не е хубаво да се взимат “на кило” нискокачествени чужденци. По-добре да се дава шанс на талантливи, млади наши момчета.
– Не е тайна, че Витоша е с най-нисък бюджет в елита…Как въпреки това оцелявате вече втора година и се спасявате от изпадане?
– С воля, класа и всеотдайност.
– Получихте доста упреци през май 2018 г., когато се спасихте по инфарктен начин. Сторихте го само с една победа в редовния сезон и след уникално драматичен бараж срещу Локомотив (Сф) – 6:4 след дузпи (1:1 в ред. време, 2:2 в продълженията)…
– И за какво ни упрекват нас? Аз не съм правил програмата на първенството. Плюс това, ако сме били чак такива шматки, пък не е трябвало да останем, то така и щеше да стане. Въпросът е, че според мен на Локото тогава още не му беше дошло времето да играе в елита. Те реално през по-голяма част от мача с нас бяха с човек повече и въпреки всичко ние физически успяхме да ги надиграем.

20 пъти умрях и се съживих по време на този мач. Това мъжество, което показа отборът е достойно за подвиг. Те бяха героите. Казвал съм го и друг път: Аз вярвам в чудеса. През целия сезон, в който имаше толкова мъка и неуспехи си повтаряхме, че човек не трябва да се предава и ако трябва да умре с достойнство. Ние не умряхме, а и се държахме достойно.
Има и нещо друго. Много хора си мислят, че няма кой знае каква разлика между Първа и Втора лига, а реално изобщо не са прави. Разликата е огромна. Разликата във физическата подготовка, в агресивността, в ритъма на игра…Така и тренират. Когато се подготвяш със силни играчи, които тренират по различен начин, израстваш и ти самият. Виждам как млади момчета от юношите или от “Б” група започват да се адаптират. А в началото си беше шок за тях. Не знаеха къде се намират. Различен е начинът на трениране и подход към мачовете.
Прави ми впечатление, че повечето чужденци, когато дойдат тук, казват, че са изненадани от бързия и физически футбол, който се играе в България, поне в Първа лига.
– Ще ви кажа нещо, което ме шокира и ме накара да гледам колумбийското първенство. Имахме двама колумбийци от Първа лига. Говорих и с двамата, обаче поотделно. Питам ги: “Добре, каква е разликата?”. Те казват: “О, тук се играе много бързо.” И аз съм в шок от това признание. В България уж се играе бавно по принцип. Хоп, пускам си колумбийската лига…Ами, че там защитата седят 5 човека отзад, нападателите – 5 човека…Просто са разделени на две части отборите и я ритат топката. Наистина – техничари са, защото се играе по-често с топката, но ритъмът е много много по-бавен. Ще ви кажа и нещо друго. За първа година имаме и Джи Пи Ес – система. Досега не бях голям неин фен. Но сега вече виждам колко тича всеки от тима. Реално ние имаме хора, които тичат по 12 км на мач. И доста от тях са на възраст. Имаме такива, които бягат от 25 до 30 км в час – това са около 200-300 м. Това е едно отлично постижение дори за лекоатлети. Сега, отделно сме сложили над 35 км, за да видим дали има хора, които прескачат. Трудно е, но в Европа има такива, които вдигат тази скорост. Изобщо, като километраж е сериозно нещо. Ами Бадема например в миналия мач срещу Левски (0:4) пробяга 11 км! А е вече на 38 години.
Пречи ли огромният брой чужденци на развитието на младите ни таланти?
– Добре, нека да дадем пример с Лудогорец. Чужденците повишиха ли нивото на първенството ни? Според мен – да. При положение, че ти нямаш готови български играчи, едни по-добри легионери могат да вдигнат нивото на българите, които са там. Да вземем за пример Левски и ЦСКА. Много е важно на първо място какви са въпросните чужденци. Между тях също има хора и хора, както не можеш да кажеш, че българите всичките са само лоши. Най-важно е да избереш истински хора. Тогава те са от полза на отбора.
– Защо се стигна до неприятната ситуация около домакинството ви на Левски?
– Видяхте 500 човека на “Васил Левски”. И то в един уж рисков мач, който, ако го бяха играли на Бистрица, щяха да дойдат още по-малко хора. Със сигурност транспортът на феновете щеше да им бъде по-труден. Истината е, че Витоша разполага със страхотно съоръжение. Нашият президент в случая беше абсолютно прав. Толкова много усилия, любов, ремонти, купили сме абсолютно всичко. Едва ли има по-добре уреден стадион от нашия. Аз съм влизал в съблекалнята на ЦСКА. Не е нормално за клуб, който има европейски претенции, да има такива съблекални. Казвам го с болка, защото съм рожба на ЦСКА и ме е боляло винаги за червената фланелка.

Милен ДИМИТРОВ