Изпратиха с аплодисменти великия Васил Методиев в последния му път (СНИМКИ)

Изпратиха с аплодисменти великия Васил Методиев в последния му път (СНИМКИ)

Аплодисменти за великия Васил Методиев! Така, с овации, беше изпратен в последния му път един от най-големите треньори в историята на българския футбол. Отиде си от този свят под оглушителните аплодисменти – така, както беше и когато някога вдигаше десетки хиляди хора по стадионите.

Бившият национал и защитник на Локомотив (София) почина в понеделник (29 юли 2019 г.) на 84-годишна възраст след усложнение на кръвоизлив. 

Близо 200 души дойдоха в столичния храм „Свето Успение на Пресвета Богородица“, за да се простят лично с Шпайдела.

Останаха живи малцина от великото му поколение, когато беше играч и шампион с любимия Локомотив (София). Сред опечалените, дошли да се простят, бяха и неговите славни съотборници от онзи емблематичен „червено-черен“ тим  – Спиро Дебърски и Апостол Чачевски, тук бяха и по-младите локомотивци Петър Кирилов, Ивайло Георгиев, Атанас Геров. Дойдоха и момчета от отбора, който Шпайдела пък изведе до шампионската титла през 1978 г.: Бойчо Величков, Ангел Колев, Йордан Стойков – Бумбо, Венци Арсов…Собственикът на Локото Иван Василев също игра под негово ръководство, а днес си тръгна разплакан от храма.

Солидна беше и левскарската група, начело със славните ветерани Кирил Ивков, Стефан Павлов, Ангел Станков, Воин Войнов, Емил Спасов, Пламен Цветков, Пламен Николов, Наско Сираков, Емо Велев, Ники Илиев, Петър Курдов, Петър Петров, Кирил Вангелов, Антони Здравков, Петър Михтарски, Цанко Цветанов, Станислав Ангелов – Пелето, Саид Ибраимов, старши треньорът на Левски Петър Хубчев и помощникът му Георги Донков…Последно „сбогом“ си взеха бивш (Константин Баждеков), и  настоящ шеф на „сините“ (Павел Колев).

Много и много други бивши играчи, треньори, спортни деятели и обикновени запалянковци също изпратиха Методиев в последния му път.

Очаквайте подробности!

Ето какво казаха за Васко Методиев част от неговите съотборници и възпитаници:

 

Спиро Дебърски: С Васко бяхме земляци, по-чепати хора сме
„Знаете, че с Васко сме земляци – македонци. Хора с по-чепати характери сме. Не сме лесни, така да се каже. Дълги години играехме рамо до рамо в Локомотив и в националния отбор. Васко беше човек примерен. Изключително амбициозен. Дисциплиниран. Лоша дума не мога да кажа за него. Стотици случки и спомени имам, които са свързани с Методиев. Почивай в мир, приятелю…“

Петър Кирилов: Играеше модерен футбол още през 60-те години
„Методиев беше изключителен футболист. От него и от бате Спиро Дебърски съм се учил. Те двамата бяха половината Локомотив. Отпред Спиро ги дърпаше, отзад Шпайдела ги държеше. Държеше фронта заедно с незабравимия Иван Димитров. Трябва да ви кажа, че Методиев играеше много модерно за времето си. Играеше като десен бек, но се включваше постоянно напред, атакуваше, центрираше – нещо, непознато дотогава по нашите терени…Играх малко време с него заедно. Твърд защитник, корав, нямаше минаване.“

Наско Сираков: Такива хора вече няма
„С какво ще запомня бате Васко ли? С много неща. Той беше изключителен човек. Изключително колоритна фигура, не само в Локомотив и в Левски, но и в национален мащаб. Изключително честен и почтен човек. Човек, който никога няма да каже една дума зад гърба ти. Такива хора вече не се срещат в днешно време“

Бойчо Величков: Загубихме велик футболен човек
„Бате Васко беше достоен, прекрасен човек и голям треньор. Даде много на нашия футбол. Успехите му говорят сами по себе си. Жалко. Загубихме велик футболен човек. Добрият треньор не може да не е педагог, психолог, не може да не води и вдъхновява младите. Такъв беше и Методиев. Точно по тези причини имаше и огромни успехи. Направи ни шампиони през 1978 г. Как се забравя това? Той ни обедини, направи ни непобедим отбор. Почивай в мир, тренер.“

Ангел Колев: Човек и всичко останало след това
„Голям човек на първо място. Добър човек. Голям треньор. Уникален психолог. Умееше по неповторим начин да сваля напрежението в съблекалнята преди важен мач. Разбираше футбола. Но – най-важното  – Човек и всичко останало след това.“

Цанко Цветанов: Поклон, Генерале
Генерала – така му виках. Деен, изключително деен човек, дори повече от мен, който съм доста по-млад.  Стриктен, амбициозен. Обич към футбола, обич към успеха. Научи ме, че като правиш нещо, трябва да го правиш с цялото си сърце. Много весели случки имам, свързани с него. Сигурен съм, че няма да ми сърди, че точно сега се сещам за тях. Няма да забравя как през вече далечната 1991 г. извади от отбора моите колеги и приятели Станимир Стоилов и Георги Донков. Мотивът бил – пречат на младите. А Илиан Илиев спеше в една стая с двамата по лагери и никога не се е оплаквал от тормоз на „старите пушки“ в отбора. Генерала е име-легенда, име-епоха в българския футбол. Поклон, Генерале…“

Пламен Цветков: Даде ми път в големия футбол
„Методиев ми даде път в големия футбол. Цял живот ще му бъда благодарен за това. Научи ме на много неща. Беше истинска чест за нас футболистите да работим заедно с него, под негово ръководство. за успехите му няма да говоря. Всички ги знаят. Така лесно ли се бие в две поредни години германски отбор (Щутгарт – б.а.)? Как мислите?Е, той го направи. Всичко е относително. Да, имахме и късмет тогава. Но с Локото по-рано той елиминира и съветското страшилище Динамо (Киев), Монако, Ференцварош…Бате Васко успяваше да ни мотивира страхотно. След мач даже идваше с нас в заведение, разчупваше атмосферата. Чувствахме го като приятел, но имаше и дистанция помежду ни. Заради неговите качества имахме и успехи с Левски.“

Константин Баждеков: Учех се от него
Много разбираше футбола, много му беше ясна тази материя. Скромен, всеотдаен човек, принципен. Само хубави неща мога да кажа за него. През последните му години в Левски работехме заедно и много ни помагаше. Учех се от Методиев.

Румен Първанов, привърженик на Локо (Сф):
„Съболезнования на близките и семейството на Васил Методиев. Тежък момент за всички, които обичат Локо (Сф) и футбола. Отиде си един велик човек и треньор. А и изключителен футболист. Той е единственият, който в кариерата си е ставал шампион и като играч и като треньор с Локото. Не може да се делим и определяме кой повече обича Шпайдела – ние или левскарите. Всички го обичахме, Бог да го прости. Нямаме право да делим великите хора. Те са на футбола, на България. Най-големи заслуги за спечелване на титлата от 1978 г. има Методиев. Той създаде уникален колектив, отличен отбор. И да не забравяме, че повечето от онези „златни“ момчета бяха наши рожби – на Локомотив. Беше скромен човек. Никога не се е самоизтъквал, но успехите му говорят сами по себе си. Всичко, което е направил, остава в историята и ще пребъде във времето. Методиев и Георги Берков са най-големите треньори в историята на Локомотив. Трябва да ги обичаме и помним.“

Петър Димитров, привърженик на Левски: Методиев е една ера и епоха в историята 
„Винаги съм казвал, че Методиев е в топ 5 на треньорите за нашия клуб за всички времена. Не само заради статистика – тя е красноречива, титли купи. Но и заради това, че бате Васко беше олицетворение на това, което е като цяло идеята „Левски“, „синята идея“. Непреклонен. Винаги напред. Страшно много уважаваше публиката на Левски. Честен до мозъка на костите си. Толкова щастливи мигове ни е донесъл този човек, толкова емоции, че…(разплаква се). Поотдалечи се през последните години от медиите, от публичното внимание. Умишлено, по свое желание го стори това. Да е дал най-много 2 интервюта за 30 години. Споделял ми е причината, не искам да я казвам в този тежък момент. Но винаги, когато го канеха на „Герена“, той се отзоваваше. И има две знакови участия в най-големите „сини“ триумфи вече не като треньор. Малко хора си го спомнят това или просто така им е угодно. Когато онзи отбор от 2000 г. при Люпко Петрович беше оформен, в него се появи едно никому неизвестно момче. Бисер Иванов – Легендата, който го намери? Бате Васко го видя в Спартак (Пд), взе го на „Герена“ и Бисер стана Легенда. Това е първият път. И след това в Приказката. Като днеска си спомням, когато болшинството плюеха по Ицо Йовов, казваха, че вече бил отписан за големия футбол. Шпайдела призвова: „Успокойте го момчето! Ще видите какво ще внесе Йовов в този отбор. Само му е нужно време чисто физически да се стегне.“ И видяхте по-късно какво се случи. Йовов имаше огромен дял в сбъдването на т.нар. „Синя приказка“ – четвъртфинал в УЕФА, влизане за първи път на български отбор в Шампионската лига, купи, шампионски титли, радости…И при тези титанични заслуги на Методиев той беше отново, за четвърти път изгонен от „Герена“. Заедно с Мъри Стоилов и Наско Сираков го изритаха и него, легендата. Е, на мен това ми е болката. Нашите ветерани, най-заслужилите, си отиват обидени. Ръководството на Левски ги забравя. За всички тях колко да струва една табелка с името им на седалка на стадиона – 5-10 лв. По едно място в сектор „А“, надписано със златни букви – на всички тях, на Вуцов, на бате Васко, на Панов, на Сашо Костов, Меци…Те трябваше да са постоянно там – на „Герена“, и то на тези преклонни години, та малките левскарчета да ги виждат и знаят кой какъв е. Но бате Васко си има вечно място в нашите сърца. Той е една ера, една епоха в историята на Левски.“

 

Милен ДИМИТРОВ

Categories: Футбол

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4