Те победиха Левски. 38 години по-късно (СНИМКИ)

Те победиха Левски. 38 години по-късно (СНИМКИ)

Как Миньор (Бухово) изхвърли „синия“ гранд от Купата на Съветската армия
Спържата, Бекона, Трактора и Маляка триумфират над Левски в миньорския град

И до днес сезонът 1980/1981 остава най-силният в историята на буховския футбол. Местният Миньор успя  да елиминира родния гранд Левски от Купата на Съветската армия. Навремето това се приема като истинска сензация, а за подвига на храбрите миньорци и до днес се носят легенди в Кремиковци и околността.

„Витоша нюз“ връща лентата на времето с 38 години назад, за да припомни героите и събитията. Правим го с помощта на разкази от първо лице на главните участници.

Преди да стигне до пряк сблъсък със „синьото“ страшилище Миньор трябва да преодолее и други, малко по-леки препятствия в турнира за КСА.

В първия кръг, на 19 ноември 1980 г. Миньор се справя със съпротивата на друуг втородивизионен тим – Еледжик (Ихтиман), победа с 2:0.

В следващия етап на турнира, на 10 декември 1980 г.,  е елиминиран Локомотив (Пд), тогава в „Б“ група, с 2:1.

На 4 март 1981 г. идва и големият мач.

Голямата звезда на „металурзите“ по това време е Кънчо Христов. 32-годишният нападател е водещ голмайстор на тима и един от най-добрите стрелци във Втора дивизия. По-голямата част от кариерата си изкарва в Бухово, играе още и за Партизанин (Червен бряг) и Металург (Перник). Има и кратък престой в Локомотив (Пд), без официални мачове. Христов е сред челниците във вечната ранглиста по голове на „Б“ група със 104 попадения.

Капитан е Малин Пенев – Маляка (1952), респектират още техничният халф и юноша на ЦСКА Младен Трайков (1957) и партньорът му в средната линия Петър Колев – Панчето (1959), коравите защитници Димитър Димитров – Трактора (1952), Ростислав Грозданов (1959), юношата на Левски Любомир Станилов (1956), Кръстю Лулчев (1953), Любомир Иванов (1956), Асен Гълъбов (1957), Стефан Колев (1957), Валери Станков (1955), Петър Спасов (1951), Асен Тончев (1958), известният Бисер Хаздай (1955), който идва в Бухово вече със солиден стаж в майсторската група. Стабилни вратари са Емил Николов (1961), който е кадър на пернишката школа, и самоковлията Румен Пътников (1963).

Старши треньор е Петър Димитров – Бекона, който сменя на поста малко по-рано бившия вратар на Левски Боре Александров. На Бекона помага Аспарух Чанчуков – бате Мимо.

Сряда, 15:00 часа. Около 2000 зрители са заели местата си на стадион „Миньор“, зъзнещи в студеното време.

Ето и спомените на някои от главните герои в този мач. „Дали сме очаквали да елиминираме Левски? А, не, не. Обаче винаги играем на 100 процента, хвърляме се за победа във всеки двубой, независимо от съперника, разказва Малин Пенев  – Маляка, който всъщност не взима участие в срещата заради наказание, но е на трибуните. –Няма Левски, няма ЦСКА. Играеш си и това е.“

„Левскарите ни предложиха да играем на „Герена“. Обаче всички момчета скочихме: „Не, ще си играем пред наша публика! Така си решихме. От каква позиция ли? Просто искахме да си премерим силите. И то така и стана“, включва се в разговора и коравият централен защитник Димитър Димитров – Трактора. Навремето се е славил с безкомпромисните си намеси. Бил е истинско страшилище за нападателите на съперника. Треньорът Петър Димитров – Бекона му възлага отговорна персонална задача – да пази Руси Гочев.

„Гостите подходиха и малко надменно към срещата. Гледаме ги – слизат от автобуса, едни нафукани такива…идват и знаят, че ще бият, казва Пенев. Той изтърпява сериозно наказание. „Лишиха ме от състезателни права за срок от 1 година. Защо ли? Защото набих един съдия в Асеновград. Някакъв врачанин беше – Младен Кирилов и се оказа, че работил на нашия рудник. Ударих го, ама знаеш ли защо? Защото поведохме с 1:0, стана 1:1, някакъв корнер вдигат, съдията си трае, 4-5 човека от домакините се хвърлят върху вратаря ни, той е туширан…суплес, заплес – айде, 2:1!

И то накрая, остават буквално няколко минутки. Бием център ние, дават ми топката и аз, понеже съм изнервен, лъжа всички и стигам до наказателното поле. И един отзад ме изпраска, реферът не свири дузпа. И аз му казвам: „Що не свириш, бе?“ Бам – жълт картон. Не издържах, изкрещях му: „Ти луд ли си?“ И оня – так, още един картон – червен и аз съм вънка. Побеснях! Оттам – бам една, бам още една „тупаница“ – нокаут! И мачът свърши. По тази причина изпуснах най-голямата победа в историята на буховския футбол. Ама пък ми е още по-кеф, че и без мен момчетата биха Левски.“

Любомир Иванов – Спържата открива резултата. „Няма как да забравя този гол – може би най-важният в моята кариера. Получи се след заучено положение. Ние с Къната (КънчоХристов – б.р.) си имахме този навик. Той ми подаде и аз от границата на наказателното поле я намерих топката. Красива ситуация – оплете се топката в мрежата зад Стайков – 1:0! Така ми е дошло, така съм решил да я бия, разказва голмайсторът. – И знаете ли каква ни беше премията за тази епохална победа? Дадоха ни по една риза и по една вратовръзка! Директорът Найденов ни извика в кабинета си и ни ги раздаде. Това беше. Е, и кинти взехме – по 130 лева. Това беше регламентирано за отстраняването на елитен тим.“

В 70-ата минута идва и най-красивият момент в мача.
С феноменално изпълнение от въздуха с ножичен удар Бисер Хаздай пронизва безпомощният страж Стайков – 2:0! Мощният възторжен рев на буховската публика може да се чуе чак на „Герена“.

Левскарите после упражняват натиск, но така и не успяват да създадат опасни положения пред вратата на Емо Николов и резервата Румен Пътников. За обрат е късно.

В 82-ата минута Емо Спасов пропуска дузпа. Има две версии за фаула в пеналта. Според едната дузпата е отсъдена за нарушение на Ростислав Грозданов срещу резервата Петър Курдов. Другата е, че Вальо Станков поваля Божидар Искренов. Както и да е – важното е, че „сините“ получават шанс да „се върнат в мача“, както е популярно да се казва в наши дни.

Главният рефер Антон Василев е награбен от целия отбор на домакините – буховчани настояват, че фаулът е бил извършен извън пеналта. Бате Тони е твърд като скала въпреки атаката, остава непреклонен и сочи „бялата точка“. Лидерът на „сините“ обаче цели гредата.

Всичко е ясно! Левски е аут от турнира, сензацията е факт.

В следващия кръг свършва  и славният поход на Миньор. Митко Димитров и до днес твърди, че по жребий сблъсъкът с Тракия трябвало да се играе в Бухово. Обаче ръководствата на двата клуба се разбират той да се проведе в Пловдив. „Канарчетата“ бият с 4:1. Попадението за буховчани е дело на Хаздай от дузпа. Хеттрик за Ботев забива легендата Георги Славков – Бенкса, вече покойник.

През този сезон Миньор финишира първенството на шесто място (21,3, 18, 59:50), 45 т.

А Левски? Тимът пък губи битката за титлата от ЦСКА – 36 точки за „сините“, 40 – за „армейците“. Ръководството на „синия“ клуб прави масова чистка и освобождава една дузина от играчите. Кибиците на „Герена“ и до днес твърдят, че една от основните причини за това е позорното поражение в Бухово.

 

Миньор (Бухово) – Левски – Спартак 2:0
1:0 Любомир Иванов (65), 2:0 Бисер Хаздай (70)

МИНЬОР (БУХОВО): Емил Николов (75 – Румен Пътников), Валери Станков, Димитър Димитров, Петър Петров, Ростислав Грозданов, Кръстю Лулчев (87 – Асен Тончев), Петър Колев, Бисер Хаздай, Младен Трайков, Кънчо Христов, Любомир Иванов

ЛЕВСКИ-СПАРТАК: Стефан Стайков, Пламен Николов, Веселин Балевски, Стефан Аладжов, Николай Грънчаров, Тодор Барзов, Войн Войнов (71 – Петър Курдов), Марин Станчев (65 – Павел Панов), Руси Гочев, Емил Спасов, Божидар Искренов

Съдии: Антон Василев, Георги Жеков, Седеф Момчилов
Стадион „Миньор“ : 2000 зрители

 

КЪДЕ СА ТЕ СЕГА?
Емил Николов
– Работи като шафнер в БДЖ.
Румен Пътников – Вратарят от Самоков игра и в Академик (Сф). Сега е далече от футбола.
Валери Станков – Юноша на Локомотив (Сф). Играл е и в Розова долина (Казанлък). След края на кариерата си занимава с бизнес – държи заведение.
Димитър Димитров  – Бил е начело на Миньор (Бухово), дълги години работи работи в ДЮШ на ЦСКА. Сега е помощник-треньор на втородивизионния Струмска слава (Радомир).
Петър Петров – Пудрата.  – Играл е и в Академик (Свищов). Работеше като таксиметров шофьор. Сега е пенсионер.
Ростислав Грозданов – Юноша е на Левски. Играе още в Академик (Сф), Славия, Добруджа, Нефтохимик (Бс) и Хасково. Сега е бизнесмен.
Кръстю Лулчев  – Къцето. – Почти цялата си кариера изкарва в Миньор (Бухово). След изпадането на тима от „Б“ група отива в Партизанин (Червен бряг). После работи в склад и като охрана. Сега е пенсионер.
Асен Тончев – Най-симпатичният младеж в отбора, всеощ любимец на местната публика (особено на жените). Вече е покойник.
Петър Колев – Панчето. – Мъничкият техничар след края на кариерата си държи серия на пазара в „Ботунец“. Пенсионира се като миньор.
Бисер Хаздай – Юноша на Левски. Играе в Локомотив (Сф), Академик (Сф), Ботев (Вр), Балкан (Бтг) и Светкавица (Тщ). Дълги години работи като треньор в Септември (Сф) и Левски. Беше на работа и в Китай.
Младен Трайков – Джуджето. – Продължава кариерата си в Светкавица (Търговище). Връща се в Бухово, след като „мълниите“ изпадат във „В“ група. В продължение на 5 г. е капитан на Дружба (Нови Искър). Завършва кариерата си в Кремиковци. На 39-годишна възраст прекратява кариерата си в Нови Искър като играещ помощник-треньор на старшията Иван Ранков.  Сега е треньор на четвъртодивизионния Левски (Чепинци). Държи и малък фитнесцентър в с. Негован.
Кънчо Христов – Къната. – Голмайсторът на отбора продължава кариерата си в Партизанин (ЧБ) и Металург (Пк). Сега е пенсионер.
Любомир Иванов – Спържата. – След края на кариерата си се занимава с бизнес. Държеше магазин и кафе в „Малкия ЦУМ“. Сега е пенсионер.

 

 

Милен ДИМИТРОВ
Снимки: Станчо ШУКЕРОВ


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4