Ентусиасти възродиха хандбала в Кремиковци, над 50 деца тренират в Спортист (СНИМКИ)

Ентусиасти възродиха хандбала в Кремиковци, над 50 деца тренират в Спортист (СНИМКИ)

В края на октомври 2018 г. група ентусиасти, бивши спортисти, педагози и любители на спорта възродиха хандбала в район „Кремиковци“. Местната публика от сърце се радва на изявите на малките таланти, трениращи и играещи в ХК „Спортист“.

За ежедневието в клуба, радостите и трудностите в работата с деца, пред „Витоша нюз“ разказа Галин Лазаров, бивш състезател и елитен съдия по хандбал и настоящ президент на Спортист.

Всичко се заражда като на шега в средата на миналата година. В управителния съвет влизат общо 7 души, трима от които са треньори. Специалистите обикалят училищата в района и канят перспективните деца в новосъздадения клуб.

Доста зареждащ е ентусиазмът, с който невръстните хандбалисти се запалват по играта.

„Още в първия ден – 2 октомври 2018-а, рождената дата на клуба, много деца дойдоха -18 момчета и 22 момичета! Събраха се предимно състезатели от „Ботунец“, има няколко и от Челопечене… Темповете, с които се развиваме, са доста бързи. Към този момент картотекирани в Спортист са 28 момичета и 24 момчета. Всички те са на възраст до 11 г.“, разказва Лазаров

От есента децата ще се включат в първенствата за по-голямата възрастова група.

Тренировките се провеждат в залата в Челопечене цели 4 пъти седмично – вторник, сряда, петък и събота.

Сега малките бъдещи звезди се радват на лятната си ваканция. На 15 август се връщат в залата и почват подготовка за новия сезон.

В района не е имало хандбал от повече от 10 години. Спортист иначе е със славни традиции в този спорт у нас. Клубът е многократен шампион и носител на националната купа на България. Развиват се и двете направления – мъже и жени, излезли са много национални състезатели.

Децата от клуба тренират и участват в мачове абсолютно безплатно, не плащат и месечни такси.

Най-много помага кметската управа на район „Кремиковци“. С финансиране помагат и приятели, родители, бизнесмени.

Тримата треньори работят без пари. Ангел Тошев е преподавател във Френската гимназия, а Димитър Джепков във Втора СУ.

Продан Лазаров е бивш елитен хандбалист, а след приключването на състезателната си кариера става съдия, работи и като администратор към федерацията. Може да се похвали с над 250 мача в „А“ група.

Ръководството на Ученическата спортна школа в лицето на Соня Христов също помага на Спортист.

Много трудно ни беше в началото. Да другите клубове им помагат по-сериозно. Ние, така да се каже, се самоиздържаме. В началото получихме като подарък от приятели топки за тренировки. Като нов клуб от федерацията не сме взели помощ на този етап. За 2019 г. се надяваме да получим такава, казва Лазаров.

– Искам да използвам възможността чрез вашата медия да изкажа благодарност към собственика на пицария „Lap”. Той ни направи екипите. Отделно от това наши приятели отделят по 200, по 300 лв.

За краткият период от старта на възраждането на Спортист тимът вече може да се похвали и с успехи. В държавното първенство момчетата финишират на шесто място. Момичетата пък в Свиленград завършват пети.

За нас това е успех. Пък и получихме похвали от колегите от другите отбори, че за 6 месеца тренировъчен процес постиженията са огромни. Работата, която вършим с колегите и с децата, е дала добър резултат. Не може да не ни радва това признание.

С носталгия се връща към времената, когато хандбалът беше популярен спорт. Във в. „Народен спорт“ тогава (до началото на 90-те години на миналия век – б.а.) се публикуваха цели страници с пълна статистика от кръга в първенството – състави, голмайстори, съдии, публика…:

Болно ми е от сегашното положение в любимия ми спорт. Доскоро нямахме дори мъжки национален отбор. Възродиха го след 7-8-годишна пауза. Спортът ни изпадна в жестоко криза преди 20-ина години. Дотогава нещата вървяха добре. Вече сме доста зле. Едни гърци, едни турци, които сме ги биели, където ги хванем и сме ги учили на хандбал, вече отдавна ни изпревариха. Изпаднахме отдавна от елитнитни дивизии. Най-долу сме. Състезаваме се вече с почти най-слабите в Европа. До там ни стигат възможностите за съжаление. Мисля все пак, че това е едно стъпало, за да се отиде по-нагоре. Защо се стигна до тук ли? Ами, по най-различни причини. Много са.“

Хандбалът е скъп спорт, между другото. „Така е, признава Лазаров – Скъп спорт е. Ако го сравним с баскетбола, с волейбола, с тениса на маса…Отидохме на турнир в провинцията – храноденът ни излезе по 30 лв. Сметнете по 18 деца и си направете сметката. 20 броя топки ни трябват за един отбор. Искаме шапки и конуси, потници. Да вземем и нужните условия за тренировки и подготовка. Състезателите трябва да третират при минимум 18 градуса температура. Задължително условие е отоплена зала. Спортът е свързан с падания, с контузии, не става да тичаме на асфалта. Ние играхме в студена зала цяла зима. За щастие пък децата се калиха.“

Лазаров е оптимист за бъдещето на своите възпитаници. Между тях вижда и бъдещи национални състезатели. „Убеден съм, че от Спортист ще излязат национали. Задължително! Дори аз гарантирам, че до 2 години, че и от момчетата, и от момичетата, ще имаме елитни играчи. Твърдя го най-отговорно, защото виждам децата как се отнасят към спорта, как тренират и как се вълнуват.

Ние на този етап нашата основна цел сме я постигнали – успяхме да отдалечим децата от компютрите, от електронните устройва и завинаги да ги направим любители на спорта. Родителите са много доволни. Хората ни носят на ръце, благодарни са ни, защото това е пътя за тези малки деца.“
А какво по-хубаво има от детската усмивка?

Милен ДИМИТРОВ