Известен наш съдия прекрати кариерата си! Вижте неговата изповед!

Известен наш съдия прекрати кариерата си! Вижте неговата изповед!

Известният наш футболен съдия Любомир Инджев прекратява кариерата си! Това обяви самият той пред „Витоша нюз“. Любо пожела чрез нашата медия да сподели лични неща от живота и съдийството. Последният му мач в столичната АОГ ще бъде утре – 23 май (четвъртък), когато ще ръководи дербито Витоша (Бистрица) – Гранит (Владая). Очаква се идната седмица да свири и някой двубой от последния кръг в Югозападната Трета лига.

Ето и съкровенната му изповед:

„С футбол започнах да се занимавам от ранна детска възраст, футболист на старата школа на ЦСКА набор 1977,  минал през спортната рота на „Червена Звезда“. Така се запознах с магията на терена и на респекта в съблекалнята.

В далечната 1997 г. известният футболист на „Левски Спартак“ и деятел на БФС бате Тони Китов ме привика в редиците на съдийството, но младостта и възможностите ме дърпаха на друго място. Като повечето млади хора годините, в които живеехме, ме увлякоха в друго русло. Но съдбата си знае работата и отново колелото се завъртя.

Пътят ми се пресече с тогавашния секретар Евгени Геров. Срещата ни беше на стадион  „Васил Левски“ в един тесен, малък и ужасно топъл кабинет. Отсреща срещу него седеше покойният вече бате Боре Александров. Секретарят ме погледна в очите и направи бърза професионална преценка за това, което бих могъл да съм му полезен в присъщия за него тон (за тези, които го познават). И така придобих квалификацията нужна ми, за да ходя на мачове.

Току – що проходил като страничен рефер на един мач телефонът ми звъни, отсреща секретарят с „мек“ провокативен тон ме назначи като главен съдия.

Мачът беше детски  – между „Конелиано“ и „Локомотив“ (Сф). Не бих забравил това първо преживяване, чувствах се едновременно щастлив и уплашен от това, че цялата отговорност се легне върху мен.

 

Разбира се, мачът бе доста странно изсвирен и тогава осъзнах, че футболът е една материя, но „артистите“ (участващите) му имат много различни ангажименти и функции. Постепенно и мач след мач започнах да получавам доверието на ЗС на БФС и на неговите комисии.

Събирах опит и се учех от по-опитните ми колеги. Наблюдавах, взимах и „крадях“ от всеки по нещо (най-много от Николай Йорданов). Така минаваха сезон след сезон и мачовете ставаха все по-успешни и тежки. В един момент осъзнах, че съм изградил голямо доверие и приятелство, което се дължеше на коректността ни (бригадата) и йерархичното ми мислене, между съдите и футболните клубове.

Не мога да не спомена стотината момчета и малкото смели момичета, които изпитват и са преживявали многократно огъня и еуфорията на терена.

Особено колегите – приятели (моята бригада), които бяха до мен в едни от най-хубавите, тежки битки на стадионите. Същите те, които ме разбираха, когато се карах, когато съм бил нетърпим, когато е трябвало да взимам решения.

До такава степен бяхме изградили синхрон, че никой не разбираше и оспорваше, когато грешахме. Те бяха хората, които ме вадеха от тежките физически и психологически натоварвания. Както винаги съм казвал „асистентите са моите ръце“.

Футболът и съдийството ми дадоха много – като започна от контактите и многото мъжки истории, и завърша с приятелството.

Той „ме е връщал към живота“.

Трябва да отбележа и колоритните футболни клубове, които имат различен бит и специфичен характер ако ги опознаеш ще разбереш, че те са общности с отделен цвят, с различна принадлежност и култура.

За да им упражниш контрол трябва да проявиш смелост, да ги опознаеш, да им проявиш уважение и тогава нещата се възвръщат и се получават.

Тук е мястото да благодаря на целия Зонален съвет на БФС – София в лицето на големия Валентин Чакъров, който винаги ми е давал увереност и подкрепа, на настоящия секретар Стоян Алексиев, който има страхотни качества и разбира се на моя създател Евгени Геров. „Бащата“ – така му викаме.

Благодаря и на всички, които се занимават с футбол и го поддържат, на колегите ми, на клубовете. Както, разбира се и на моето семейство за търпението им.

БЛАГОДАРЯ, без вас нямаше да има главен съдия Инджев.“

Това е…Прекрасни и искрено написани слова…Няма какво да се добави.

Екипът на „Витоша нюз“ пожелава здраве и много успехи на Любо Инджев на новото житейско „поприще“!

Милен ДИМИТРОВ
Христо ЙОРДАНОВ
Станчо ШУКЕРОВ


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4